Капана.БГ
Нощта идва
12-ото издание на фестивала ще е на 23 и 24 септември
Емблематичният фестивал „Нощ/Пловдив“ се завръща за дванадесетото си издание на 23-и и 24-и септември. Събитието, което ежегодно привлича хиляди хора от страната в кипящия културен и цветен живот на Пловдив, отново ще предложи на своята публика наситена и интригуваща програма.
В рамките на традиционната септемврийска Нощ на Пловдив всеки може да се включи в пет основни подпрограми – „Музеи и галерии“, „Култура и клуб“, „Град и публични пространства“, програма за най-малките посетители - „Малката нощ“, както и специалния за 2016 г. акцент - програмата „Отворени изкуства“. Различните направления ще предложат богата културна палитра от специално селектирани места, активности и артистични творби.
Базов организатор на фестивала е фондация „Отворени изкуства“. Съорганизатори са Фондация Америка за България и Oбщина Пловдив. Институционални партньори на фестивала за 2016 г. са Австрийско посолство София, Отдел за изкуство и култура във Федералното канцлерство на Австрия, Посолство на САЩ, Френски културен институт, British Council, Посолство на Израел, фондация „Пловдив 2019“ и др.
Никола Сивков за знамената в Капана: Да, върху тях има реклама, но само на обекти от квартала, а не на големи корпорации
Флагчетата не скриват архитектурата, а прикриват именно недостатъците на имотите, натрупани през годините- кабели, климатици и своеволни изменения, смята той
Важно за нас е не да търсим саморазправа с управата на града, а диалог за градивните процеси, които се случват и са необходими на квартала, подчертава организаторът на Капана Фест
Днес бяха премахнати и последните останали флагчета в Капана- тези по ул. „Христо Дюкмеджиев”. Общинската акция по свалянето на знамената приключи, но коментарите продължават. Много хора се изказаха остро срещу действията на администрацията, други ги подкрепиха. Зам.-кметът Амелия Гешева обясни пред Под тепето, че общината е дала разрешение за поставянето на цветните триъгълници само в рамките на Капана фест, който вече премина. С организаторите на фестивала са проведени разговори и тяхно задължение бе знамената да бъдат премахнати след като събитието отмина. Аз също съм на мнение, че украсата подхожда на квартала, но има правила, които трябва да се спазват, коментира Гешева. А причините за премахването на знаменцата в последните три дни са, че по тях има търговска реклама и че срещу тях имало жалби, тъй като били окачени нерегламентирано, по непредназначени за целта места. Днес ви представяме коментара на основния инициатор на поставянето на знамената в квартала- Никола Сивков. Той е и двигателят на Капана Фест. Никола не крие, че върху шарените парчета плат има рекламни лога, но те са само на обекти в Капана, а не на големи корпорации, които искат да брандират квартала. Той е категоричен, че това не трябва да се допуска. Представяме ви позицията му без редакторски намеси:
Знамената над улиците в кв. Капана, които станаха обект на толкова коментари, противоречиви чувства и мнения, имат своя история и предназначение.
Тук следва истината за тяхното съществуване:
Вгледайте се във флагчетата. Спряганите рекламни лога са само и единствено на обекти от Капана. Вашите любими заведения. Да, това е реклама, но не на корпорации с милиони бюджет, а на хора, които са дошли в квартала за да дадат всичко от себе си и да създадат едно любимо и ценено място, достойно за адмирации, не само от нашите съграждани и сънародници, но и от чуждестранните гости на града, които със своите снимки взимат частичка от чара на квартала, за да покажат достойнствата му по родните си места.
На коментари като: потъпкваме историята, Капана сме го превърнали в чалга, скриваме културното наследство и прочее, бих заявил нееднолично - знаменцата не скриват архитектурата, а прикриват именно недостатъците на имотите, натрупани през годините -безбройните безстопанствени кабели, климатици и своеволни изменения. Погледнете снимките, допитайте се до хората тук и ще разберете, колко важни са всъщност веещите се триъгълници не само за работещите обекти, а и за посетителите, които идват, заради екзотичната атмосфера, създавана от тях.
Важно за мен като организатор на "Капана Фест" е да подчертая стойността, която имат флагчетата за фестивала и каква ексклузивност биха предали те на събитието. Ако преследвам само своя интерес- поставянето на знамената единствено в рамките на фестивала ме устройва напълно. Но не това е водещото за мен. Много по-важен е ефектът, който те имат за устойчивото развитие на Капана и за всички трудещи се в него. Това е причината да бъдат отказани множество спонсорства от големи компании за поставянето на техни фирмени флагчета, с които да се финансира целия проект. Разходите и трудът по изработката и изграждането на пъстроцветните коридори са изцяло за сметка на обектите в Капана. Това са средства, от които ние зависим и за които работим ежедневно.
Вложен е неизмерим труд в създаването на знаменцата, който намира своята стойност и оценка от всеки посетител на квартала. Тъй като инсталацията не е незаконна по право, смятаме, че е редно Община Пловдив на първо място да уважи инициативата и вложенията на нейните граждани и да потърси контакт с тях, за да създадем съвместно адекватна основа за тяхното бъдещо съществуване. Важно за нас е не да търсим саморазправа с управата на града, а диалог за градивните процеси, които се случват и са необходими на квартала, за да израстне като едно място, с което съгражданите ни ще бъдат горди.
Само така ще е възможно истинското прераждане на това историческо място, не за да изпълни очакванията ни за културна столица на Европа, а да ги прекрачи и устои за годините напред. Знаменцата са много малка част от живота и бъдещето на града ни, който заслужава да стане пример за това, че едно дейно гражданско общество може да постигне хармония и успех само за себе си.
Специална книга, кръгла маса и качествен театър за 20-ата "Сцена на кръстопът"
Иван Добчев ще провокира патриотичните ни чувства с римейк на "Възвишение", Диана Добрева ще ни отведе в един друг свят с "Вълци", Ивайло Христов ще ни накара да броим до "Четири"
20-тото юбилейно издание на театралния фестивал"Сцена на кръстопът" идва с обещание за незабравими емоции. Форумът ще бъде открит с възродения спектакъл "Възвишение" на Драматичен театър-Пловдив на 10 септември. В афиша на двуседмичния театрален маратон ще се впишат и най-добрите представления, отличени през отминалия сезон с награди Икар и Аскеер, както и част от премиерните заглавия на най-авторитетните български трупи.
Юбилейната програма обещава силно международно участие. Радостен е фактът,че всички спектакли за голяма и камерна сцена, както и съпътстващите прояви, ще се случват на едно място - в обновената и реновирана до неузнаваемост театрална сграда, както и сценичното пространство в двора на Драмата.
Специално за 20-годишнината на фестивала неговият главният спонсор инж. Димитър Георгиев-собственик на козметична компания "Роза импекс", подготвя изненада - специален козметичен комплект с логото на "Сцената" и надпис "20 години - ръка за ръка".Той ще бъде връчен на първите 10 зрители в централната каса, които на 1 септември си закупят билети за целия фестивален период.
Голям интерес се очаква да предизвика и международната кръгла маса на тема "Алтернативни източници за финансиране на театралното изкуство - проблеми и възможности" съвместно с Гьоте институт.
20-ата "Сцена на кръстопът" ще зарадва почитателите си с нова графична визия на многобройните си рекламни материали. Специално за рождения ден ще бъде представен сборник "20 думи за 20 годишнината", както и филм на БНТ, обяви финансовият директор Димитър Малашинов.
Театралната програма на фестивала обещава също вълнуващи преживявания.
Иван Добчев ще провокира патриотичните ни чувства с римейк на "Възвишение", Диана Добрева ще ни отведе в един друг свят с "Вълци", Ивайло Христов ще ни накара да броим до "Четири". В светлината на класиката Иван Урумов ще ни представи своето виждане за "Отело", Бина Харалампиева ще ни разкаже за "Бел Ами", The Festival Players Theatre Company на родния град на Уилям Шекспир, Стратфорд на Ейвън, ще зададе вечните въпроси с "Хамлет", а Николай Поляков ще ни потопи в света на "Анна Каренина". Мариус Куркински ще ни разкаже приказката за "Синята птица", а Теди Москов ще ни отведе на "Пурпурният остров". Росица Обрешкова ще ни запита дали познаваме "Лунатици", а проф. Здравко Митков ще ни повози в един "Рейс".
Проф. Стефан Данаилов и неговите абсолвенти ще спретнат едно "Ателие", за да е пълен празникът. Йосиф Сърчаджиев ще ни запознае с "Госпожица Юлия", Стайко Мурджев твори по текстове на Камен Донев. Стоян Радев ще ни накара да се замислим дали сме на "Ничия земя", а Неда Соколовска ще ни научи, че "От тук започва България". Васил Дуев ще ни покаже "Пилето", а заедно с Елин Рахнев ще разсъждаваме за "Дубльори", а Невена Митева и Саша Хонг ще ни предадат "Духът на Кармен". Театралната работилница "СФУМАТО" ще ни подмами да се намъкнем в "Онова нещо", дето тебе те вижда целия, а ти му виждаш само окото. Националният академичен драматичен театър "М. Занковецкая" от Лвов, Украйна ще ни разкаже за любовта между Айседора Дънкан и Сергей Есенин в спектакъла "Три любови", а театралната компания на Лусия Миранда от Испания ще ни трогне с постановката "Какво ще правим с бабата".
В съпътстващата програма ще представим и юбилейна изложба, посветена на отбелязването на 400 години от смъртта на Уилям Шекспир, представяне на няколко книги, концерти на Иванка Шекерова, Мирослава Кацарова, Ева Данаилова, разкри продуцентът на „Сцената” Ирен Чанкова.
Слоганът на тазгодишното юбилейно издание на Феста е ТЕАТЪРЪТ БЕЗКРАЯ.
Антон Янакиев за рапа, комедията и разликата между образованите и самоуките таланти
Мисля, че за да има промяна в България, трябва да се сменят две поколения политици и то възможно най-бързо, заявява младият творец
Паулина Гегова
Всички искаме да пробием по един или друг начин. Всички искаме да осъществим мечтите си, но сме наясно, че на готово нищо не ти идва. Реалността не е лесна, понякога не е и приемлива, затова запретваме ръкави и бачкаме. Ако системата не ни дава шанс, ще я заобиколим и ще пробваме да я преборим. В наши дни, младите творци често се сблъскват с този проблем, че в системата няма място за тях, поради една или друга причина, но това не ги кара да се откажат. Поне не и истински амбициозните и готови за "борба". Антон Янакиев е един от онези, които не се спират щом видят пречка. Ако пред него се изправи препъни камък, просто ще го прескочи.
Антон е на 28 години, завършил психология. Признава, че специалността е готина и тепърва ще се развива в България, но все пак не това е избрал за свое призвание. Основната му работа е ремонтиране на лаптопи и техника. Сферата е сравнително интересна, заплащането добро, но истинската страст на Тони е изкуството. А, за да сме по-точни, той е рапър с псевдоним Тонкиса, комедиант и актьор на свободна практика. Основният проблем, с който се сблъсква в актьорството е, че няма висше образование по специалността. Винаги е искал да бъде актьор, но никога не е вярвал, че ще се случи. Липсата на образование често се е отразявала когато е ходил на кастинги. Изправяйки се срещу представители на съответните академии, не е вдъхвал особено доверие. Въпреки това, Антон е участвал в три музикални клипа, във влогърски клипчета и работи по филмов проект. Добър комик е, най-вече в стенд ъп комедията, което му печели наградата на публиката в Пловдив, а на националният Турнир на Каменица, завършва на 4-то място. Едно доста добро постижение, имайки предвид, че се е състезавал с комедианти от цялата държава.
Хубаво е да имаш образование, но всичко зависи от човека. Може да имаш 10% талант и 90% упорство и ще успееш. Важно е до къде ще стигнеш, до къде ще се вглъбиш в идеята, споделя Тони.
Тепърва научава всичко в движение. Сблъсквал се е с много неща, някои не толкова приятни, но човек се учи докато е жив. Да снимаш клипове е едно, защото можеш да си позволиш повече своеволия, докато да снимаш филм е много по-трудно, но трудностите не го отчайват.
"Чувствал съм се недостатъчен, но няма нищо по-готино от това дори един човек да се е почувствал добре от това, което си направил. Парите не са толкова важни, но който твърди, че не иска страстта му да му носи и печалби, лъже. Имаш задължения и отговорности и трябва да се работи, заради тях. Както се казва, музикант къща не храни, комедиант още по-малко. За да си поддържаш хобито трябва да вадиш от собствения си джоб, поне докато хобито ти не се превърне в професия. Но ако чакаш на готово, няма да стане"
Клипчетата му в YouTube са с комедийна насоченост, но тук-там говори и за сериозни теми. Те нямат толкова голяма гледаемост, но споделя, че понякога някои младежи могат да му вдигнат нервите със своето невежество.
Дразня се, че някои хора не познават историята си. За да имаш бъдеще, трябва да знаеш за миналото си, отсича твърдо.
Колкото до страната ни, животът тук му харесва. Знае, че винаги има за какво да се оплачем, но смята, че родината ни е прекрасна от гледна точка на природа, култура и история. Битът ни е едно от най-ценните неща. Едва ли има повече от две-три култури, които могат да се похвалят с подобни традиции. Но също така смята, че един българин може да успее и в чужбина.
Мисля, че за да има промяна в България, трябва да се сменят две поколения политици и то възможно най-бързо, заявява младият творец, за когото играта и музиката са изкуства, които трябва да се развият най-вече на родна почва и чак тогава да излязат извън пределите ни.
Що се отнася до рапа, Тонкиса е текстописец от 14 годишен. Всичко тръгва от 2 pac, който е зародил любовта му към този стил. Вече има една издадена песен с TMS, а втората ще е с 42, която ще се появи на бял свят съвсем скоро. Предстоят и други проекти с известни рап изпълнители, но за сега ще ги запазим в тайна.
Българите са една от най-талантливите нации, но ни липсват хора, които да ни застанат зад гърба. Може да имаш най-големият талант на планетата, но ако няма кой да те забележи, няма да успееш да го покажеш. У нас съдят за теб по асоциация. Добре е да имаш познанства, макар че е дразнещо ако успяваш само заради тях. Но аз съм оптимист, че мога да се развия в тази насока. Няма нищо по-яко от това някоя кола да мине покрай теб и да чуеш собствената си песен да звучи от нея, обяснява Тонкиса, чийто глас и рими са достатъчно добри, че да разчупи границата между академици и самоуки.
Хората трябва да правят това, което смятат, че е редно. По-лошо е да опиташ и да се провалиш, отколкото да не пробваш и да се чудиш какво щеше да бъде. В провалът няма нищо лошо! Той учи!
И може би е прав! Може би провалът е най-големият урок и най-добрият учител, по-добър от който и да е висш институт. А дали и за него ще е такъв, бъдещето ще покаже.
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13342#sigProIdac355c439e
Кръстю Кръстев: Театърът е необходимото хапче, което кара животът ни да продължи напред
Ще оправдаем очакванията за 2019г., колкото и скептици да има в момента, категоричен е директорът на пловдивската Драма
И в политиката има изкуство, и в изкуството има политика. Двете много си приличат, но никога не си го признават. Зависят едно от друго
Банално е, че театърът учи. Той показва, провокира, комуникира със зрителя и му помага да направи своя избор
Расте едно страхотно поколение актьори, режисьори, композитори, сценографи и аз съм наистина щастлив от този факт
Сладкото на живота е, че той е микс от драми, комедии, фарсове, политически кабарета, танци, бурлески и е хубаво, че имаме късмета да изживеем всичко това
Огромен товар падна от плещите на директора на пловдивския театър Кръстю Кръстев преди 2 седмици. След три години на всякакви изпитания, неудобства и лишения, трупата се завърна в своя обновен храм. Битката за тотален ремонт на голямата сцена след драматичния пожар там обаче не бе лека. В крайна сметка Кръстев не направи нито един компромис и благодарение на упоритостта му, културната институция се Възвиси отново. Кръстев за битките, за театъра днес, за младото поколение, политиката и Пловдив 2019 в едно искрено интервю пред Паулина Гегова за КАПАНА.БГ.
-Как се чувствате след откриването на обновената зала?
Чувствам се много добре! Щастлив съм, че Министерството на културата удържа на думата си и само за осем месеца този ремонт се осъществи.
-Какво предстои през новия сезон?
Работа! Ще възстановим "Възвишение". Две пиеси вече се репетират. На голяма сцена "Вълци" по книгата "Трънски разкази" на Петър Делчев, драматизацията е на Сашо Секулов, режисьор Диана Добрева, сценограф Петър Митев, музика Петя Диманова. Участва почти целият състав на театъра и Герасим Георгиев - Геро. Премиерата ще е на 12 септември. Другото ново представление е по текстове на Камен Донев, с режисьор Стайко Мурджев, в което участват младите актьори на Драматичен театър, както и няколко нови попълнения. След това предстоят още нови заглавия като "Боряна" и "Зорбас", които ще излезнат към края на годината.
-Леон Даниел е казал, че театърът е здание, в което актьорите представят зрелища, но без него една цивилизация не може. Защо са толкова нужни тези зрелища?
Още старите римляни са го казали - хляб и зрелище! То е необходимо, за да може човек да възприеме света, в който живее по друг начин. Зрелищата са отдушник за човешката душа. Зрелищата, като понятие, носят илюзията на неслучващия се живот на всеки един от нас. Те са красиви приказки, които са нужни, за да подхранват нашето съзнание с добри емоции.
-В гилдията битува мнението, че към днешна дата българският театър обслужва публиката. Че тя възпитава него, а не обратното! Как мислите, така ли е?
Абсолютно против съм! Театърът е едно "живо същество", което е изключително жизнено, адаптивно, много добро и в същото време адски жестоко. Думата "обслужва" в този аспект звучи лошо. Театърът е необходимото хапче, което кара животът ни да продължи напред. Затова той, театърът, е вечен! Мисълта, че театърът се е принизил , не е вярна. Театърът живее във времето, с времето и ако в момента има някакви проблеми, то е защото събира сили, за да избухне отново и да даде на хората онова, което им трябва - доброта и сила да изживеят живота си по-добре. Банално е, че театърът учи. Той показва, провокира, комуникира със зрителя и му помага да направи своя избор.
-Какви са очакванията ви за 2019-та година и какво е мястото на театралните институции в нея?
Очакванията са големи. През 2019-та ще се случи нещо много хубаво и красиво. Мястото на всички културни институции в Пловдив в този процес трябва да бъде водещо. Те са едни от водещите в цяла България. Като започнем от Кукления театър, Операта, Драмата, ансамбли, музиканти, художници, въобще хората, които се занимават с култура и изкуство. Те имат огромни възможности и през 2019-та ще го докажат. Пловдив и от гледна точка на традиции е бил Европейска столица на културата и ще продължи да бъде такава. Най-старият жив град в Европа е орисан да бъде културна столица! Просто трябва да си повярваме и да положим необходимите усилия.
-Смятате ли, че ще оправдаем очакванията, които цялата държава има?
Аз мисля, че ще ги оправдаем, колкото и скептици да има в момента.
-А какво мислите за политиката и изкуството? В частност реформата на Вежди Рашидов, която излезе преди няколко месеца за затваряне на театрите, които имат дългове?
Затворени театри няма и няма да има. Трябва да разберем едно единствено нещо - политиката и изкуството, колкото и да не се обичат един друг, винаги са били екип. И двете се оправдават едни чрез други. И двете се ползват едно от друго. И в политиката има изкуство, и в изкуството има политика. Двете много си приличат, но никога не си го признават. Зависят едно от друго. Тези две понятия, политика и театър, би трябвало да са слуги - в изкуството, театърът на нашите зрители, а в политиката - политиците на техните избиратели. Всъщност, зрители и избиратели означава народ, съответно те са слуги на народа си.
-На общия фон , състоянието на пловдивския театър е много добро, каква е тайната за това?
Тайната е проста. Тайната се нарича работа! Работа, която трябва да се свърши с много любов, много всеотдайност и много добро чувство. Никога не съм се радвал , когато аз съм добре, а другите около мен не са. Вярвам, че за да се случи нещо хубаво и красиво, всички трябва да се чувстват добре. Няма тайна! Има работа и желанието да я свършиш добре, и волята да я устоиш до края. Трудно е, но не е непостижимо!
-Какви съвети бихте дали на колегите си, за да излезнат от дупката?
Никога не съм давал съвети, няма и да дам. Мога да кажа само едно - никога не съм крил това, което правя. Опитвам се да осъществявам мечтите си. Не се страхувам, че може да бъде трудно. Трудно е, но когато много желаеш нещо и не пестиш сили, то се случва.
-Давате ли път на млади артисти и как например една прохождаща актриса може да намери място на сцената, а защо не и в трупата? Има ли достатъчно място за младите в театъра у нас въобще?
Това е нашето верую! Не защото не уважаваме по-опитните актьори, а защото това е професия, която можеш да вършиш ако се чувстваш вечно млад. Пловдивският театър дава път на много млади хора, но и изисква много от тях. Слава богу, случвам на добри личности и вярвам, че българският театър има късмет с младите си колеги. Расте едно страхотно поколение актьори, режисьори, композитори, сценографи и аз съм наистина щастлив от този факт.
-Нека се върнем малко назад. Как заварихте изкуството в Пловдив, когато постъпихте на длъжността директор и какво е положението сега? Какво се е променило?
Пловдивският театър винаги е бил сериозен театър, със сериозни творци и личности. Може би си повярвахме повече откакто дойдох. Разбрахме, че не времето е виновно за временните неуспехи, а ние. Преодоляхме тази апатия, че нищо не може да се поправи. Аз съм благодарен, че работя на това място, с тези хора, както и за това, че повярваха във формулата, че работата е нещо много простичко, но и едно от най-важните и смислени неща. Така че се чувствам като човек с голям късмет. Разбира се, сам не можеш да свършиш нищо. Трябва да вярваме, че единствено заедно можем да вървим към по-добри резултати и по-добър живот.
-Драма или комедия е животът в България?
Хубавото на живота е, че той е микс от драми, комедии, фарсове, политически кабарета, танци, бурлески и е хубаво, че имаме късмета да изживеем всичко това. Представяте ли си да живеете само в комедия, или само в трагедия, или само в бурлеск а? Аз не бих бил щастлив! Важното е да устояваме шанса си да избираме къде да бъдем. Трябва да разберем едно и да си го признаем - всичко, което ни се случва е нормалният живот. Просто трябва да се опитаме да правим свободно своя избор и да не се страхуваме от това.
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13342#sigProId47dac254d8
17-годишната Ан излекува епилепсия с изкуство
След преборването на коварната болест тя рисува, занимава се с любителска фотография, преправя и рисува тениски, пее и има много силен дух
Екатерина Стоянова
Анна Иванова Апостолова е на 17 години от Пловдив. Занимава се с любителска фотография, пеене, рисуване и от скоро е дизайнер на тениски. Взима най-обикновени едноцветни мъжки фланелки, преправя ги и с акрилни бои рисува щампи. Надписите стават най-лесно, а ако е нещо по-мащабно и детайлно, й отнема малко повече време. Най-трудното й начинание в художествената сфера е бил един портрет на барабанист, който е започнала да рисува в 6 клас, но го е оставила незавършен.
Ан рисува още от детската градина, а в първи клас е тръгнала на уроци по изобразително изкуство. Тогава направили изложба, първата в живота на Анна и макар да не било кой знае какво, тя много се радвала. В 4-ти клас е спечелила 3-то място на конкурс в София.
Рисуването за нея е начин да изрази чувствата си, себе си, това, което е тя. Успокоява я невероятно и наистина много й помага. Човек на нейната крехка възраст може да срещне всякакви проблеми, от най-нищожните до най-сериозните и е изключително важно да има някой или нещо, което да го държи цял, жив, да му помага.
Любителската фотография също й е страст от детството. Във втори клас е започнала да събира пари за фотоапарат и си купила най-обикновена камера, която й донесла много щастие. Веднага осъзнала, че така не само запечатва момент, а и чувствен спомен. Старите й снимки й носят сладка носталгия, а днес вече снима с професионален фотоапарат, макар и все по-рядко заради останалите й задължения.
Ан е имала и друга много силна страст –художествената гимнастика. Записала се в школата, в която баба й работила. Известно време е посещавала тренировките, но се наложило да спре. В съдбовен ден момичето се разболяло от епилепсия .
Епилепсията е коварно заболяване, което е в състояние да срине нечия психика. Ан е получавала гърчове насън, припадала е, чудила се е какво е това, защо е така, това ли е краят? Дните започнали да стават тежки, нощите - страшни. Същевременно се задала екскурзия, на която Ани много искала да отиде. И го направила. Родителите на съучениците й, обаче, решили, че детето е опасно за живота на техните деца и ги предупредили да не се въртят около нея нощем, да не спят при нея, защото можело да стане нещо и тя да ги нарани. Все пак намерила приятелче, което махнало с ръка на заръките на възрастните.
По-късно учителите разбрали за случката и обяснили на родителите, че епилепсията не е лудост. Въпреки че удря в мозъка, тя не го променя до състояние, в което човек психясва и става способен да нарани някого, дори без да иска.
Дълго време Ан се е борила, приемала е хапчета всеки ден, първо едни, после други и постепенно започнала да намалява дозите. Тогава решава да се запише на джаз-балет. Танците са щастие - отвличат те в друг свят, разтоварват те, насищат те с позитивизъм.
И в един момент се излекувала. Чувствала се като преродена след 7- годишното си лечение. Сега е усмихната, музиката и френският език я правят щастлива. Както и преправянето и рисуването на тениски.
Френският език толкова й харесва, че в училище се случва да говори повече него, отколкото български. Ходила е във Франция и смята да се върне там един ден. Това, което би я предизвикало да остане в България, са семейството й и природата ни. Имаме си всичко в България, въодушевено възкликна тя. И освен всичко, хората са топли и отворени, говорят и не се притесняват.
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=13342#sigProId1f5ee74320
Покрита сцена на Античния за концерт на кипърска звезда
Михалис Хаджиянис идва с голям бенд в Пловдив
Закрита сцена ще бъде издигната на Античния театър за концерта на кипърската звезда от гръцки произход Михалис Хаджиянис. За шоуто вече се строи специална покрита конструкция с внушителни размери, която ще е изградена допълнително върху съществуващата дървена площадка. В събота, на 9-и юли, огромната покрита сцена ще трябва да побере всички музиканти, които ще свирят заедно с Михалис. Певец и композитор идва у нас в компанията на седем изпълнители от южната ни съседка. Освен на виртуозните изпълнения на акустична китара, под звездите в съботната вечер феновете ще се насладят и на специалното участие на Арети Саита с нейната виола. Зои Пападопулу пък ще наелектризира публиката с магнетичните си вокали. Шоуто ще продължи два часа.
Хаджиянис ще бъде придружаван и от личния си стилист. За всеки от екипа ще има обособена зона в бекстейджа, а изискванията за храната са продуктите да са специфични за региона и да произхождат от местни производители. Цялата група ще пристигне в София, а след това ще прекара няколко дни в града на тепетата.