Милена Рангелова

Народно читалище „Съвременник-1986” представя дебютната изложба на Стела Стефанова на 28 октомври. „Малко напротив” е провокирана от желанието да твориш въпреки всичко и представя цикъл от петнадесет дървени пана, които са вдъхновени от лични преживявания и размисли.Авторката експериментира в съчетанието на различни материали и техники,търсейки символиката, която те кара да се замислиш.

Първо изпълнение в Пловдив на вокалния цикъл „Зимен път” от Шуберт ще зарадва меломаните на 27 октомври в камерната зала на Дом на културата. Концертът е част от поредицата Опера Бутик на Държавна опера Пловдив.

Творбата на Шуберт е изпълнявана изключително рядко в България, затова концертът ще е от изключителен интерес за познавачите на немския романтизъм.
Предизвикателството е поето от баритона Михаил Пулиев, солист на Пловдивска опера. Акомпаниментът е на пианиста проф. Тодор Петров, който е преподавател в консерваторията в Тунис и пристига в Пловдив специално за музикалното събитие.

„Зимен път” е втория вокален цикъл на Шуберт след „Хубавата мелничарка” като и двата са по стихосбирки на негов съвременник, поета Вилхелм Мюлер . Произведението е съставено по 24 стихотворения и музикалната му палитрата е доста по-богата от предния цикъл. Числото 24 се появява за първи път. След Шуберт по 24 Прелюдии пишат Шопен, Рахманинов, Шостакович и др.

Баритонът Михаил Пулиев завършва майсторски клас по ораториално и камерно пеене при проф. Лоре Фишер в Германия. Усъвършенства вокалното си майсторство при Борис Христов. Професионалната му кариера е свързана със Софийска опера (1984-1986), Оперния театър в Берн, Швейцария, Кралската опера на Валония – Лиеж, Белгия (1987-1990),  Пловдивска опера (1994-1996), Кралската опера в Брюксел.  От 1998г. е солист на Държавна опера – Пловдив. Гастролирал е в много европейски страни, Китай, Южна и Северна Корея. Има записи в БНР и БНТ, в Швейцария, Южна Корея, Белгия и Македония.
Пианистът Тодор Петров концертира активно в Италия и свири на редица фестивали с оркестри като : „Камерата Балтика”. Концертирал е в Англия, Румъния, Франция, Украйна, Германия. През 2002 г. е свирил оригиналните версии на концертите на Шопен под диригентството на Нелло Санти с камерния оркестър на Сан Карло. Занимава се с издирване на неизпълнявани творби и възстановява ръкопис на два концерта от Цезар Франк. През октомври 2004 участва като солист на оркестъра на Арена ди Верона на Биеналето във Венеция. През март 2006 г. изпьлнява в девет поредни вечери всички концерти за пиано от Моцарт като солист и диригент с оркестьр Пьрво студио –Плевен в Стреза и Варезе-Италия.

Билети за поредицата Опера Бутик се продават на касата на Концертна зала.

Галерия Възраждане ще се открие изложба живопис на Кирил Митовски тази вечер от 18:00 часа. Изложбата ще продължи до 10.11.2014 г. Живописта, която авторът създава е удивително свежа симбиоза между сюрреализъм и наив. Но картините са изпълнени с десетки предмети, които често придобиват статус на символи – лодката, самолетът, куфарът и прочие. Всяка картина сякаш крие замислено пътуване и приключение, което все още не се е случило, но атрибутите за неговото осъществяване са налице. Какво не достига на хората в затворените пространства да се втурнат на път ? Смелост или други задължения ? Нека любопитното око на зрителя открие само отговорите на въпросите, които художникът е закодирал майсторски върху платната. Краси Алексиева, 2014 г.

Изложбата "Преди да остане само пясъкът..." на художничката Нели Тодорова ще бъде наредена в Галерията на ДПХ. Събитието ще представи изкуствоведката Светла Москова на 24 октомври 2014г. от 18.00ч. в изложбената зала на Дружеството на  Гладстон. Експозицията включва петдесет и две картини предимно на морска тематика, обединени,  от една страна от магнетизма и философските послания на морето, неговите състояния и неизменното присъствие на неизмеримата му шир, детайли, материализация, сюжети..., и от друга - разнообразни като техника и похват. Ще бъдат показни и трите платна, които авторката нарисува на тазгодишния "VIII МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ - АРТ КОЛАЖ" в Пловдив през август.

Нели Тодорова е свързана с художествения живот на Пловдив от 2009г., когато представя изложбата си "Разкажи ми нещо... за морето" в залите на Балабановата къща. Градът на изкуството не остава безразличен за нея и през 2011г. тя става член на ДПХ. Позната е на пловдивските ценители с участията си на общите годишни изложби от тогава до сега.

Настоящата изложба "Преди да остане само пясъкът..." пристига в Пловдив след експонирането ѝ в Кюстендилската галерия "Владимир Димитров - Майстора" през септември т.г.  и ще може да бъде посетена до 11 ноември.

Светла Москова за нея:


ИМАМ ПОДОБЕН СПОМЕН ОТ НЯКЪДЕ...

Това е наименование на една от творбите на Нели Тодорова.
Едно от нещата, които ми правят впечатление в нейната живопис, е изграждането на сюжетна нишка, водена от името на всяка една творба, нестандартно и непретенциозно. Обаче то е свързано със света на художничката, с морето, брега, със спомени, които докосват за секунди съзнанието, и се материализират върху платното чрез заобикалящата ни среда - мига, времето, душевното ни състояние, негата, напрежението, любовта, досега до безбрежието, до изгрева и залеза, до гларусите, "обляни" в червения, класически според авторката сигнален тон, в чиято мрежа попадаш, питайки се, дали това е сцената на поредния спектакъл, в която кадърът е превзет от знаковите морски птици...
Нели Тодорова е невероятен майстор на морския пейзаж, в който усещаш солените пръски на летния дъжд, превърнал хоризонта в сивкаво розова амалгама от невъобразими тонове и тоналности.
В приливите и отливите на нейното вдъхновение улавяме минорни и мажорни гами, посветени на сезоните, на смяната на деня и нощта, в нейните миражи на свободата на дълъг круиз, на звездите, небето и морето, на лодките и на брега, с гларусите.
Не всеки художник пейзажист може да улови миговете на приливите и отливите, на подсъзнателното усещане за пълнота, за свобода, за далечен хоризонт, за знаците на времето и мига  на връхлитащата вълна.
Нели съзнателно преследва свободата. Тя е проявена в наситените с пастьозност маслени платна, в които натрупва обемни форми, преливащи минорно към светлината на пастелното излъчване на живописните хармонии.
Миражът на свободата за нея може да бъде хартиена лодка, опазила се от досега с водата, етюд от ябълките на Ева..., златистите "зайчета" върху вълните на залеза, върху зелената стихия от първите часове на есента, нежните розови отсенки, уловени привечер на алеята..
Един творец, превръщащ своите живописни платна в кратки сцени от живота, запомнени, или забравени, като прекрасната творба "Тук съм......на масичката, на едно кафе".
Сутрешният полъх леко е докоснал листа и празната чаша, от която струи леката нега на недочаканата среща.
Нели Тодорова е един от младите български художници, изградил ясна представа за своя път в изкуството, очертал маркерите на своето бъдеще, можещ, разбиращ, знаещ, талантлив...
    Бъдещето е пред нея.
    На добър час!

Втори национален колоквиум „По следите на българската книга:Описи. Находки. Библиология“ за празника

На 30-ти октомври 2014 г. в Народна библиотека "Иван Вазов" ще се открие Втори национален колоквиум „По следите на българската книга: Описи. Находки. Библиология“ . Форумът е посветен на 160 г. от рождението на Лука Касъров - библиотекар (1902–1915) и 135 години от създаването на Пловдивската народна библиотека.

Лука Иванов Касъ̀ров (1854–1916) е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф. Създател е на първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник" от 1899г. В негова чест ще бъде открита документална изложба. За празника се пристигнат експерти от цялата страна.

ПРОГРАМА
СУТРЕШНА СЕСИЯ
10:00–10:30 Откриване и приветствия
Конферентна зала
Панел Лука Касъров и енциклопедичността – приноси и аспекти

10:30–10:45 Венета Ганева, НБИВ. Лука Касъров в Пловдивската народна библиотека - между дълга и професионализма
10:45–11:00 Райна Каблешкова. Родът на Лука Касъров
11:00–11:15 гл.ас. д-р Аделина Странджева, ПУ „Паисий Хилендарски“. Фолклорни и фолклористични понятия в енциклопедията на Лука Касъров
11:15–11:30 Йорданка Кривошиева, Регионален исторически музей, Пловдив. Възгледите на Лука Касъров за образованието и просветителството
11:30–11:45 Константин Каменов, Интелектуално звено „Корени“, Пловдив. Перманентния процес на възраждане при Българския дух и ролята на Лука Касъров в това

12:00–12:20 Откриване на документална изложба 160 г. от рождението на Лука Касъров (1854–1916).
Фоайе Изкуствотека

СЛЕДОБЕДНА СЕСИЯ
Панел Българската книжовност в последните години на Възраждането
Конферентна зала

13:00–13:15 Маргарита Колева и Веселина Спасова, ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“, Свищов. Книжовното присъствие на Емануил Васкидович в библиотеката на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“, Свищов
13:15–13:30 д-р Виолета Тодорова, ГПЧЕ „Н. Вапцаров“, Шумен. Спомоществователството на книги с религиозно съдържание през ХIХ век
13:30–13:45 доц. д-р Живка Радева, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Издателски приоритети в последните години на Възраждането
13:45–14:00 Светлана Дяконова, Общински музеен комплекс – Банско. Книжовната дейност на Марко Георгиевич, българин от Банско и дипломат на сръбска служба (някои нови сведения)
14:00–14:15 Светлана Мухова, Дирекция на музеите – Копривщица. Личността на Константин Геров в просветното движение и национално-църковните борби на българите от средата на ХІХ век
14:15–14:30 Снежана Маринова и Малина Денчева, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Стара Загора. Захарий Княжески – книжовник, дарител, общественик
14:30–14:45 Величка Петрова, Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“, Пазарджик. Хаджи Найден Йоанович (Йованович) Татар-пазарджичанин – учител-книжовник, книгоиздател и пътуващ книгопродавец
14:45–15:00 гл.ас. д-р Екатерина Дикова, ЦБ-БАН; Фондация НАБИС. Темплейт за представяне на дигитализирани възрожденски книги онлайн
15:30–15:45 гл. ас. Мариана Куршумова, ПУ „Паисий Хилендарски“. Преписът на „История славянобългарска“ от Н. Геров и неговото родословие (лексикално-семантични съпоставки)
15:45–16:00 доц. д-р Елена Гетова, ПУ „Паисий Хилендарски“. По следите на един възрожденски превод от френски и българската му културна адаптация („Сватбата на хайдут Янчо“)
16:00–16:15 ас. Александър Гьошев, АМТИИ, Пловдив. Приносът на Г.С. Раковски при утвърждаване на лъва за български национален символ през Възраждането
16:15–16:30 Вера Кисьова, Регионален исторически музей, Пловдив. Описите на Книжарницата на Христо Г. Данов след Освобождението
16:30–16:45 Анна Илиева. Нови сведения за отношенията на Найден Геров с Драган Манчов
16:45–17:00 Ани Граматикова, НБИВ. Пловдивските книжарници през Възраждането

Панел Неочаквани находки, лични колекции и сбирки
Читална зала № 2

13:00–13:15 д-р Данко Георгиев, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шумен. Маргиналии и книги от сбирки на възрожденци, съхранявани в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Шумен
13:15–13:30 проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Книгите за „женския въпрос“, писани от мъже, и интересите на Яворов
13:30–13:45 доц. д-р Гергана Начева, Бургаски свободен университет, ЦХН. Щрихи към една старопечатна сбирка от фонда на Регионална библиотека „П.К. Яворов“, Бургас
13:45–14:00 проф. д.и.н. Надя Данова, Институт по балканистика, БАН. Книжовното наследство на гръцкия учител Атанасиос Псалидас (1764–1829) като извор на данни за историята на Пловдив
14:00–14:15 гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова-Банкова, Институт за литература, БАН. Люблянският дамаскин от края на XVII в. или отново за Карловската книжовна школа и нейния принос в ранната новобългарска традиция
14:15–14:30 доц. д-р Елисавета Мусакова, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. Луксозните ръкописи на ХVІІ век
14:30–14:45 д-р Цвета Евлогиева-Кацарова, Национален исторически музей. Пловдивското евангелие
14:45–15:00 доц. д-р Христина Тончева, ПУ „Паисий Хилендарски“. Старобългарско наследство в един ръкописен требник от ХIХ век от сбирката на Пловдивската народна библиотека
15:30–15:45 доц. д-р Юлия Николова, ПУ „Паисий Хилендарски“. „Приключенията на Телемаха“ през българския ХІХ век (размисли по повод необнародван ръкопис на Емануил Васкидович)
15:45–16:00 доц. д-р Василка Танкова, Институт за исторически изследвания, БАН. Българската политическа емиграция по следите на „Задочни репортажи за България“ (неизвестни документи, лична колекция)
16:00–16:15 Марина Попова, Столична библиотека. Историята на една нова колекция на Столична библиотека. Оцелели книги от бомбардировките на 30.04.1944 г.
16:15–16:30 Соня Семерджиева, Регионален археологически музей – Пловдив. Две интересни находки (Евангелия от фонда на РАМ – Пловдив)
16:30–16:45 Петко Георгиев, НБИВ. Европейската преса и Съединението на българите в образи