Капана.БГ

Капана.БГ

Oft Robin е група съставена от трима от най-напредничаво мислещите млади български музиканти. Трио с обща амбиция и търсене на оригиналност, непредвидимост и постоянни музикални новооткрития. Концертът, част от платформата „Камерна сцена Пловдив“ е на 16 юли, неделя, от 19.00 ч. в Първо студио на Радио Пловдив.

 

Групата Oft Robin е в състав: Виктор Бенев – malletKAT, електроника, Мартин Хафизи – барабани и Евден Димитров (EVDN.) – бас китара, ефекти.

 

Композициите на Oft Robin са основа за отворен импровизационен диалог, който събира на едно място мелодичния лиризъм и минималистичен музикален подход на Бенев, ритмичната сила и влияние от прогресивния рок на Хафизи и обсесията на Димитров с „бийтове“, „рифове“ и търсене на новаторски звук на бас китара.

 

Oft Robin е проект основан през 2019 г. От създаването си, групата прави периодични турнета в България, Австрия, Холандия и Норвегия, свирила е с Биг Бенда на Българското национално радио и е представлявала България през 2022 на ежегодния симпозиум „European Jazz Conference“, като част от селекцията на Европейската Джаз Общност.

 

Проектът е представляван от enovae records. Събитията от „Камерна сцена Пловдив“ се осъществяват с подкрепата на община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2023 година.

 

Билети в мрежата на Ивентим и на място преди концерта.

Пътешественикът и фотограф Борислав Илиев гостува в галерия „Капана“ с фотографска изложба за традициите и културното богатство на Япония. В Пловдив той спечели почитатели още с предишното представяне на фотографии от далечната страна. Този път в експозицията си „Shikoku henro – 88 Temples Pilgrimage“ Борислав запознава публиката с хилядолетния поклоннически маршрут, минаващ през 88 древни будистки храма, създаден преди 1200 години от великия монах, калиграф и поет на Япония –  Kukai ( Kobo Daishi  774 – 835 ). Всички храмове са концентрирани на най-малкия японски остров Шикоку.

Експозицията е своеобразен фотографски пътепис на поклонническото пътуване, което авторът лично е изминал, срещайки по пътя усмихнати и дружелюбни японци, готови да помогнат на пилигримите. Чрез своя обектив Борислав Илиев е „донесъл“ в България съхранените през вековете духовни ритуали, древна архитектура и старинни умения, превърнати в изкуство. Фотографиите са отпечатани на изящна ръчно изработена японска хартия washi.

Галерия и още за изложбата на podtepeto.com

Първото представяне на книгата му с есета, истории и фрагменти „За неизбежната случайност“ нокаутира с доказателството, че по-добре е да нямаш, щом твоето да имаш отнема нечие да бъде

- Tаня Йорданова

 

Първото представяне на книгата в България с есета, истории и фрагменти „За неизбежната случайност“ от Иван Ланджев е част от програмата на „Пловдив чете“.

 

През есента на 2020 година, случайно стиховете на Ланджев влязоха в живота ми, нашепвайки „да отпразнуваш показно живота, подобно голобрад Уолт Уитман някакъв, и ти така да атакуваш радостта докато не се подчини и не забиеш знаме в нея.

 

Завоевател да си на доброто и красивите ти мисли да се раждат все на светло. Така ще се научиш да извърташ погледа и да виждаш океани.“  

В ежедневния океан от разпръснати думи, в книгата „За неизбежната случайност“ седем фрагмента, седем предговора и седем послеслова се превръщат в острови. Ланджев е подредил думите и на всеки остров ме очаква писмо.

 

„Умишлените рекорди показват какво могат да постигнат хората. Случайните ни показват какво могат да преживеят.“ Случайност ли е да нямаш или умишлен рекорд е да имаш – звучи като да бъдеш или да не бъдеш. В зловещо поле се превръщат милион и едното желания и перото на Ланджев нокаутира с доказателството, че по-добре е да нямаш, щом твоето да имаш отнема нечие да бъде.

 

„Тайните на всеки град и вътрешните дворове с примамващата сянка, двете тихи пейки откъдето някаква история започва, котките, които сякаш знаят – нищо от това не ти убягва, всичко под небето е достъпно. Ти си приобщен. Утопиите са отключени за теб. Пейзажите ти се предлагат като опитни любовници. Фенерите с познатите градини ти намигат съзаклятнически, ето: вече пишеш с повече глаголи.“

 

Сатирата е здравословна и за да смекчи болката от реалността, писмото продължава със сглобяване на истории за зеления боксов чувал. С Иван Ланджев сме приобщени към един и същ град, знаем тайните му и той нашите: за любовта, от която се срамуваме. Обаче в нас остава надеждата… и тук писмото свършва. Достигам до фрагментите с по-малко думи, преминавам през селфито, за да стигна до булевард „България“. Тук в писмото се говори за „дълг“ и „корупция“ и за съвестта, която все по-често остава чиста, защото не я ползваме.

 

На следващия остров чета думите на Мохамед Али: „Аз спор с виетконгците нямам“. Ланджев допълва, че боксът и шахът приличат на живота. Превъзхождат го, защото са с по-ясни правила, нещата са по-достойни. Единоборството е по-честно. Понякога ни се иска и в живота да е така. После Иван Ланджев, като „завоевател на доброто“ посочва, че „стилът е походката на свободата“. На последния остров бъдещето стопля, защото зависи от топлината, а топлината пътува от любовта.

 

Книгата е опити върху надеждата, опити върху българската ситуация, въпреки мълниите, според мен, бихме могли да възпитаме с усилията на волята и интелекта, да сме оптимисти, защото човекът е скептик. Да се надяваш излиза по-смело. Внимание, вратите се отварят. Имахме свободата и не знаехме какво да правим с нея. Само помнещият може да си позволи лукса на тъгата.

 

Представянето на книгата приключи. Не разказах за всички писма, които получих в „За неизбежната случайност“. Нареждам се последна и очаквам своя автограф.

 

– Кой е вашият герой в момента?

 

– Майка ми! Нямаше ме 6 месеца, липсвахме си.

 

– Коя е Вашата неизбежна случайност?

 

– Любовта!

 

„На света принадлежиш и сам си свят. Не можеш да застинеш върху страниците никога, защото взе решение да бъдеш песен. Навсякъде си тукашен. Едно прохладно и летливо настояще – увлечено от собствения ритъм, то вечно себе си догонва.“

 

Цитати от:

 

„ За неизбежната случайност“

 

„Разсъждение за метода“ от стихосбирката „Ти, непрестанна новина“, изд. „Жанет 45“

Провъзгласен е за най-успешния гръцки изпълнител в световен мащаб и го наричат „бащата на гръцки блус”. Пълнил е стадиони като „Уембли”, Олимпийския стадион в Атина и най-престижните зали по света. На 2 септември Йоргос Даларас идва за концерт в Античния театър в Пловдив. 

 

Пял е с най-големите музиканти – като Стинг, Дулсе Понтеш, Брус Спрингстийн, Пако де Лусия, Ал ди Меола, Питър Гейбриъл. 

 

„Тези музикални партньорства започнаха като една мечта, защото като малко дете, когато се занимавах с народна музика, нямаше възможност, нямаше път, за да стигна до тях, и всеки един от тях беше едно пожелание и цел много трудна за постигане.”, споделя музикантът в интервю за bTV. Но когато дава своите творби на тези музиканти, те веднага му отговарят.

 

„Тогава разбрах, че когато искаш нещо много, е възможно Вселената да съзаклятничи и да помогне то да се сбъдне”, споделя музикантът. 

 

За него Пако де Лусия е легенда от детските му години и защото още от малък започва да свири на китара. Възхищава се на колаборациите му с Ал ди Меола. А по-късно „гръцкият Брус Спрингстийн” наеднократно дели сцената с тях. Даралас е прекрасен музикант, добър човек и добър приятел, обичам го, пък казва за него самият Пако де Лусия. 

 

Със Стинг пък записват и изпълняват по световните сцени емблематичната „Mad About You” /известна като Trelos gia Sena на гръцки/, съчетала уникалните гласове на двамата, лириката на любовната песен и източната чувственост на гърка.

 

„Винаги съм се възхищавал на Стинг заради хубавия му глас и песните, които пише. Също и заради обществените му каузи за човека и за природата”, разказва Даларас за своя приятел.

 

С Дулсе Понтеш го свързва трайно партньорство, като придружава португалката във фадо и латино ритмите. Прочута е общата им версия на нейната страстна „O mare e tu”.

 

„За първи път срещнах български музиканти, когато Горан Брегович доведе в Атина жени, които пеят български народни песни. Обаче аз, от малко дете следя различни неща в района и научих от много рано за Ангелогласните. Те са ангелски хор, който пее църковни песни и са невероятни. Както и жените, които пеят с много високи гласове – тези традиционни български песни, които не знаеш дали са песни, с които оплакват, песни за радост или песни на тъгата”, разказва музикантът с възхита за срещата му с българската народна музика.

 

Концертът на Йоргос Даларас на 2 септември в Античен театър в Пловдив включва подбрани класики от огромния му богат репертоар. Гласът на Даларас ще бъде придружен от оркестър от духови инструменти, китари, гръцки бузуки и вокали. Билети се продават в системата на Eventim.

За втора година пътешественикът и фотограф Борислав Илиев гостува със своя впечатляваща фотоизложба в галерия „Капана“ (ул. Райко Даскалов“ №29). И отново в обектива му са свещени древни места в далечна Япония. Този път експозицията „SHIKOKU HENRO – 88 Temples Pilgrimage“, ще представи хилядолетния духовен поклоннически маршрут, минаващ през 88 свещени будистки храма, създаден от великия монах, калиграф и поет на Япония –  Kukai ( Kobo Daishi  774 – 835 ) преди повече от 1200 години на остров Shikoku, най-малкия от 4-те основни острова на Япония.

 

Откриването е на 11 юли от 18:00 часа. А изложбата ще може да се разглежда до 9 август с вход свободен.

 

SHIKOKU HENRO – 88 е един от най-дългите кръгови поклоннически маршрути в света, който започва от храм 1 ( Ryōzen-ji (霊山寺), завършва в храм 88 ( Ōkubo-ji (大窪寺) и се простира на 1500 километра през четирите префектури на Shikoku: Tokushima, Kochi, Ehime и Kagawa. Извървява се пеша за приблизително 55 дни.

Галерия и още подробноси вижте на podtepeto.com

Понеделник, 10 Юли 2023 16:20

На „пикник“ в умъртвена гора

Юлиян Табаков гостува с „ГЕНЕЗИС“ в Зала „2019“

 

Изложбеният цикъл „ГЕНЕЗИС/GENESIS“ на Юлиян Табаков вече посреща посетители в Пловдив и ще го прави до 3 август.

 

Експозицията започва с разходка из овъглена стилизирана гора в белия простор на Зала „2019“ на ул. Гладстон“ 32, следва изкачване по стълби, които отвеждат към шестодневното Сътворение на второ ниво. То е представено със същия минимализъм на визуалния изказ – от непрогледното черно на нищото, през постепенната поява на релефност, към многоцветна натурална птича композиция, под мамеща червена ябъка върху изсъхнало дърво на познанието, до атрибути на съвременния човек – бижута, смартфон.

Като сюрреалистичен каприз на автора присъствалите на откриването участваха в пикник в „гората“ с ядене на торта по повод отминалия му рожден ден. В крайна сметка Юлиян Табаков е демиургът на тази причудлива планета от мъртви артефакти и загиваща органика. И може да се разпорежда се нея както намери за добре, както човечеството се разпорежда с живата природа според желанията и удобствата си.

Вижжте подробности и галерия в podtepeto.com

 

На 9 юли 2023 година се навършват 173 години от рождението на съзидателя на българската литература.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот, Османска империя.

Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко КаблешковВторият роден град на поета обаче не опази неговия паметник
 
Трима кмета издигат паметника – започва го Божидар Здравков, гради го Петър Малчев, открива го Димитър Костов
 
Владимир Балчев
 
През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет е построена  известната къща с куличките. През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом на днешната улица „Бетховен” №3, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит.
 
След  завръщането от принудително изгнание, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му. И пловдивчани не забравят поета – през 1895 г., когато той празнува 25-годишнината от началото на своята творческа дейност, депутация от града под тепетата поднася на твореца скъпи дарове като благодарност за приноса му в духовното издигане на града. Следващото признание е от началото на ХХ век, когато в подножието на Джамбаз тепе е създадено ново читалище. Тъй като то се намира точно под скалите, върху които е къщата, приютила Вазов през 1880 г., читалището е наречено „Иван Вазов”. 
 
Портрет на Иван Вазов от времето на престоя му в Пловдив
Иван Вазов от времето на престоя му в Пловдив
 
През 1920 г. юбилейното честване за 50-годишнината от рождението на народния поет се превръща във всенароден празник. Пловдивчани отправят покана към твореца да посети града на своята младост. Възторгът по време на посрещането просълзява поета. Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай от множеството. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име. 
 
Всичко за историята на емблематичната улица „Иван Вазов“ четете ТУК.
 
Част от словото на поета на площада е записано в книгата “Неканоничният Вазов” на Катя Зографова, директор на Националния литературен музей:
 
Да, Пловдив, с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце; огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв издигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане; Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, със своя интензивен културен живот. И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили”.
 
Следващото тържество в Пловдив е през януари 1929 г., когато върху къщата му на ул. „Бетховен” №3 е поставена възпоменателна плоча. Едновременно с това общинският съвет гласува решение някогашният дом на поета да се откупи и превърне в Къща-музей „Иван Вазов”. Ново гласуване от 1930 г. потвърждава предишното решение. И толкова. През 1932 г. поредният собственик разрушава къщата. Спасена е единствено възпоменателната плоча.
 
През 1937 г., когато кмет на Пловдив е Божидар Здравков, към общината е създаден културен комитет, който включва представители на културно-просветни институции и общественици. Едно от първите предложения е да се издигне паметник на Иван Вазов в Пловдив, определен от твореца като негов втори роден град. Паметникът да бъде послание към бъдещите поколения  и напомняне, че именно тук, под тепетата, народният поет е създал едни от най-вдъхновените си произведения. Идеята е обявена публично в началото на 1938 г. Старият общественик Недко Каблешков възторжено посреща предложението: „Пловдив, както в миналото, тъй и днес, може и трябва да бъде духовен център на нацията”. 
 
Поздравителен адрес от пловдивското читалище „Иван Вазов” до народния поет по повод юбилейното честване през 1920 г. Къща-музей „Иван Вазов” – София

На снимката: Поздравителен адрес от пловдивското читалище „Иван Вазов” до народния поет по повод юбилейното честване през 1920 г. Къща-музей „Иван Вазов” – София

 
Предвижда се средствата за издигане на паметника да се наберат от дарения и благотворителни прояви. Министерството на просвещението изпраща първата помощ от 4 000 лева. На 16 юли 1938 г. абитуриентите от всички български и чужди средни училища в града внасят във фонда за изграждане на паметника целия приход от абитуриентския бал. Артистите от Пловдивския театър изнасят представление с изявление, че с посещението си пловдивчани ще подкрепят идеята за паметника. 
 
До пролетта на 1942 г. във фонда са събрани 70 000 лева. Още 20 000 са добавени от Министерството на просвещението. Става ясно, че събраните средства са твърде малко за изграждането на внушителен монумент. Затова културният комитет, ръководен от кмета Петър Малчев, решава да се направи бюст-паметник, като се обръща с молба към просветното министерство да отпусне допълнителни средства в бюджета за 1943 г. Едва тогава е обявен национален конкурс за проекта на паметника. Явяват се двама кандидати – големият български скулптор Андрей Николов и Мина Иванов. Офертата на проф. Андрей Николов е за 280 000 – 330 000 лв., а на Мина Иванов за 130 000 лв. Тъй като първата оферта не е по силите на културния комитет, тя отпада. 
 
Възпоменателната плоча, поставена върху къщата на Вазов през 1929 г.
Възпоменателната плоча, поставена върху къщата на Вазов през 1929 г.
 
Иначе Мина Иванов става известен още с първата си изява след завършването на Художествената академия през 1926 г., когато неговия проект за паметника на връх Шипка е отличен с трета награда. Висока оценка получава и скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Специалистите определят Мина Иванов като един от най-талантливите скулптори. 
 
Същинската работа започва през пролетта на 1943 г., а паметникът е монтиран в Градската градина в близост до къщата на Иван Вазов през декември същата година.  
 
Паметник с история. По-точно беше паметник с история. Защото вече го няма – изчезна през безвремието след промените. Дали отиде за скраб, или потъна в нечия колекция, вече е без значение. Просто го няма. Сега на постамента от тъмен владайски гранит има друго изображение, което нито като материал, нито като размери пасва на постамента. Всъщност и новото изображение има история, но тя е друга. 
 
Преди няколко години столичани възстановиха скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Един пример, който ни дава повод да се замислим.
Проектът на проф. Андрей Николов от 1942 г. Държавен архив - Пловдив
Проектът на проф. Андрей Николов от 1942 г.
Държавен архив – Пловдив
Първоначалният проект на Мина Иванов от 1942 г. Държавен архив – Пловдив
Първоначалният проект на Мина Иванов от 1942 г.
Държавен архив – Пловдив
Паметникът на Васил Петлешков в Брацигово, издигнат по проект на Мина Иванов, 1940 г.
Паметникът на Васил Петлешков в Брацигово,
издигнат по проект на Мина Иванов, 1940 г.
 
Бюст-паметникът на Иван Вазов в Градската (Дондуковата) градина, 1980 г. Държавен архив - Пловдив

Бюст-паметникът на Иван Вазов в Градската (Дондуковата) градина, 1980 г.

Държавен архив – Пловдив

 
 
Единствената запазена снимка от посрещането на Патриарха на българската литература в Пловдив през 1920 година

Снимката на корицата: Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко Каблешков

Страница 163 от 2337

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…