Изложбата Medi-Terra е първата самостоятелна изложба в България на социалния и културен антрополог Достена Лаверн, която ще бъде открита на 6 юни в 18.30 часа в галерия „Димитър Георгиев“ в Стария Пловдив.

Досега картините ѝ са представяни в редица самостоятелни и колективни изложби във Франция, където живее от трийсет години. Нейни творби са откупени от Фонда на френските медиатеки и присъстват в престижни частни колекции. Последната ѝ самостоятелна изложба в Съвета на Европа през юни 2022 г. я открои като художник с ярък индивидуален почерк и европейско признание.

Творческите търсения на Достена не свършват с нейните антропологични изследвания на обществените процеси в Европа и статиите ѝ за изкуство. Самата тя е творец, който изразява себе си чрез поезията и изобразителното изкуство. Достена е световно превеждан и познат поет с пет стихосбирки и творби, публикувани в списания и антологии в цял свят. Нейните издатели казват, че стиховете ѝ са проникнати от образността на художника, а платната ѝ са израз на нейното поетично и ярко сензитивно възприятие на света.

Картините ѝ са едно своеобразно пътуване в необятния вътрешен космос, където природните пейзажи и динамиката на емоциите се сливат в едно. Посветени на маслиновото дърво, морето и ритмите на природата, творбите от изложбата ѝ Medi-Terra въплъщават духа на Средиземноморието и излъчват неговата неповторима светлина. Космическата маслина, танцуващите фигури в пяната на вълните, мекотата и силата на Природата-Жена, облаците, които напояват земята с небесното си мляко, сенките на птиците-вълни по пясъка, създават незабравимо образно пространство и пренасят зрителя в свят, където небесното и земното взаимно се отразяват.

Достена Лаверн споделя, че избира да представи своите картини в родния Пловдив, защото свързва първите си трепети на художник с вълшебството и съкровената територия на детството. “Пловдив е моята Итака. За мен той е повече от културна столица, той е моят град приютил в себе си целия свят като неразгадана тайна на вековете, а пловдивчани са именно тази публика, за която всеки творец може да мечтае.”

Изложбата може да бъде разгледана от 6 до 20 юни.

Достена Лаверн

Достена Христова Ангелова-Лаверн е родена на 18 декември 1974 г. в гр. Пловдив. През 1993 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури в София и продължава образованието си във Франция, Страсбург, където завършва магистърски степени по антропология и по международни отношения и европейска интеграция. През 2008 г. защитава докторат по политическа антропология във Висшата школа по социални науки в Париж. Автор е на антропологичните книги “Експертите на прехода” (2010) и “L’Europe en otage” (2023), които описват ролята на тинк-танковете в България и в Европа. От 2004 г. Достена Лаверн работи като зам.-главен редактор на списанието за култура „Les Saisons d’Alsace“, а после като културен журналист в културния отдел на френския всекидневник „Les Dernières Nouvelles d’Alsace“. От 1999 г. е постоянен акредитиран журналист към Съвета на Европа. От 2013 г. преподава политическа антропология и антропология на съвременното изкуство в Страсбургския университет.

Достена Лаверн е била програмен директор на международни програми за литература, култура и изкуство в Гърция (Родос), Египет (Александрия), Словакия (Банска Щявница) и Франция (Страсбург). Автор е на пет стихосбирки и три поетични постановки. Последната е “Сонети на пеперудата”, която представи през септември 2020г. в камерна зала на Пловдивския театър.

Лаверн се развива като художник паралелно с кариерата си на журналист, поет и преподавател. Тя формира художествения си възглед едновременно в практиката си на творец и на критик на изкуството във Франция. Творбите й присъстват в престижни частни и обществени колекции. От 2015 г. те са представяни от парижката галерия „Studio Cui Cui“ и галериите „Амфора“ (2017) и „Мириам Богс“ (2021 г.) в Страсбург.

Лаверн участва успешно в Международния зимен салон на съвременното изкуство в Страсбург през 2016 и 2017 година, в Салон „Експо Вакен“ през април 2018 г. и има предвидено участие в Международния панаир на съвременното изкуство START в Страсбург (ноември 2023 г.). Нейни персонални изложби са организирани от обществени институции като Държавната медиатека в Сулц (март 2020 г.) и Съвета на Европа (юни 2022 г.).

Живее в Страсбург, има едно дете.

Родственик на великия поет и революционер Христо Ботев представи своята дебютна стихосбирка „Когато бръшлянът поникне”

Младият Александър Ботйов, родственик на великия Христо Ботев, издаде своята дебютна стихосбирка „Когато бръшлянът поникне“. Второкурсникът от факултета по журналистика в СУ „Климент Охридски“ е прапраплеменник на големия поет и революционер. 

Александър включва в своята първа книга над 60 стихотворения на, както той я нарича: обширна тематика- патриотична, любовна, драматична, мистична, социална, философска. Младият Ботйов представи своята стихосбирка във Факултета по Журналистика и масова комуникация на Софийския университет, чийто възпитаник е самият той. Александър сподели, че творчеството му е един океан, от който той е подбрал „най-бистрото“, за да го представи на своите читатели и допълни, че всеки може да преоткрие себе си, четейки „Когато бръшлянът поникне”.  

По време на премиерата редакторът Даниела Убенова сподели, че когато е получила ръкописа е видяла нещо уникално и различно като стил и авторски почерк. Проф дфн. Димитър Веселинов, който е рецензент на стихосбирката, определи творчеството на младия поет като пламък с много ярки, открояващи се стихове, които тепърва предстоят да бъдат четени и да въздействат на младото поколение. От своя страна Александър обърна специално внимание на заглавието и символиката на бръшляна. Той сподели, че бръшлянът не е плевел, който трябва да бъде изкоренен, а разкри древното келтско вярване, че е символ на вярност, сила, чистота и успех. 

На финала на премиерата, актьорът Янко Лозанов рецитира стихотворенията „Бръшлян” и „Ботев”, а Александър Ботйов призова младите хора, които преобладаваха в залата, да пишат и свободно да изразяват себе си. 

Александър Ботйов е роден в гр. София през 2002 година. Следва журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски". Негови статии, интервюта и стихове са публикувани в печатни издания и уеб пространството. Александър е финалист в конкурса „Работилница за репортери 2021".

Едва на 19 години Александър Ботйов издава самостоятелно дебютния си вестник „Бинокъл", който съдържа изцяло негови авторски материали. С поетично вдъхновение създава и първата си стихосбирка „Когато бръшлянът поникне”.

Новата книга на Недялко Славов - "Хълмът на Данов" излиза на 30 май.

Недялко Славов е поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Той е сред най-успешните съвременни български писатели. Автор е на романите „Пиафе“, „Камбаната“, „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, „И станах река“, „2020“ и др.

Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Носител е на националните литературни награди „Христо Г. Данов“ (2011 и 2016), „Хеликон“ (2015 и 2016), „Цветето на Хеликон“, „Иван Николов“ и др. 

За книгата

…Всеки творец си има своя по-малък или по-голям хълм. На този хълм творецът се качва, за да разговаря със своя Творец. Понякога литературата е диалог между писателя и публиката, но понякога публиката е само страничен свидетел на разговора между писателя и Бог. И този разговор е толкова дивен, че публиката притихва, занемяла.    

…Не е прецизно да се каже, че творчеството на Недялко Славов е белязано от християнството, защото то цялото е християнство. Много автори говорят ЗА християнството и го познават добре, но малцина го живеят. Малцина са онези, които просто не умеят да мислят иначе. И те са солта на европейската култура и цивилизация. 

…Разбира се, централно място сред темите в книгата „Хълмът на Данов“ е темата за душата на писателя, за писането като процес и като мистично преживяване. За Недялко Славов висша форма на човешко съществуване е словесността, а словото е логос. Логиката на живота е история на присъствието на логоса в него. Нещата са логични, защото в тях има логос. Без логоса (Словото) битието се превръща в небитие.

Иван Стамболов – Сула