Издателство ICU и литературният фестивал Пловдив чете организират на 24 март 2023 г. от 18:30 ч. в Bee Bop Café представяне на най-новата книга на Олга Токарчук – графичният роман „Господин Изразителен“ с илюстрации на Йоанна Консехо. Участници в събитието ще бъдат преводачът Крум Крумов и редакторът Невена Дишлиева-Кръстева, а модератор ще бъде Ина Иванова.

Какво място заема „Господин Изразителен“ в цялостното творчество на полската нобелистка и каква е връзката на тази книга с романа „Емпузион“, предстоящ на български през юли 2023 г.? Книгата излиза с любезната финансова подкрепа на Полския институт в София. Събитието е част от програмата на фестивала „Пловдив чете“.

Тандемът Олга Токарчук и Йоанна Консехо, който познаваме от въздействащата притча „Изгубената душа“ (ICU, 2019), ни отвежда в един въображаем свят, който толкова напомня на света от днес – егото, качено на пиедестал, лъскавата коруба на илюзията за щастие, плъзгането по повърхността. Ще оцелеем ли в свят като този, в който сме захвърлени?

„Селфито е специален начин да бъдеш в света. За да направя селфи, трябва да изляза от себе си, да застана до себе си и да се погледна през очите на някой друг. Това е процес на постоянно самонаблюдение, който предизвиква уморителна бдителност и безкрайни въпроси. Как изглеждам? Вписвам ли се в света? Как ще ме видят другите? Ще привлека ли вниманието им? Ще ми се възхищават ли? Може би като публикуваме своите изображение в социалните мрежи, придобиваме усещане за по-пълноценно съществуване. Виждаш ме, значи съм.“ – Олга Токарчук

След 22 години на сцена, Руши е готов със съвсем ново шоу. Първи ще могат да го видят феновете в София на 12 май, Пиротска 5, а веднага след това в Пловдив, на 13 май, Plovdiv Event Center. Билетите вече са в продажба в мрежата на Еventim.

“През последните години излизах на сцена с банда, а този път исках да изненадам публиката и да им представя ново шоу с танци. Старата школа е новата школа”, разказва Руши.

Специалната програма е с четирима талантливи танцьори и хореография от Милен Данков. Освен всички любими хитове, поп звездата ще направи на живо и някои нови парчета, а към него на сцената ще се присъедини китаристът Иво Чалъков (Тангра, Gravity Co.). Шоуто включва и мултимедия, и много сценични костюми, за да е пълно партито.

Снимка: Златимир Ираклиев

Екстравагантното трио, което завладя българската публика за пръв път през 2020г., ще има концерт в пловдивския клуб Bee Bop Café на 20.05.23г.

След няколко успешни участия на пловдивски фестивали (Wrong Fest & Kapana Fest), феновете на турската психеделична банда Lalalar отново ще имат възможността да ги чуят в ексклузивен клубен формат.

Групата ще представи на публиката както добре познати хитови парчета като “İsyanlar” и “Mecnun’dan Beter Haldeyim”, така и песни от новия им албум от 2022г. като “Yamyam”, чието ново видео излезе преди броени дни.

Със стотици концерти и участия из Европа, триото от съседна Турция разраства стремглаво аудиторията си и се затвърждава като присъствие на алтернативната музикална сцена.

Концертът в Bee Bop Café ще се състои и заснеме в специално подготвената обстановка на клуба, като преди него ще има следобедно парти в компанията на XRaydio. Билетите влизат в продажба от днес (23.03.23г.) на цена от 35лв. в мрежата на EPAYGO. Събитието се осъществява с подкрепата на LaLa Tequila, XRaydio, IOIO.TV, BeeBopCafe TV и How2Plovdiv.

За повече актуална информация и новини, можете да следите събитието във Facebook.

Информация за всички предстоящи събития в програмата на Bee Bop Café можете да откриете на официалните канали на клуба.

Проектът ще продължи 7 месеца между март и септември в четири различни галерии

Художникът Юлиян Табаков създава GENESIS със свои творби от последните 7 години, които ще представи във флуидна комбинация спрямо различни изложбени пространства в Русе, Пловдив и Варна. В София изложбата ще бъде с нови, непоказвани до този момент работи.

“GENESIS е последната част от, и заглавието на едноименен триптих заедно с – “Мигновения” (2015) и “Портрет на умиращ Титан” (2021). Проектите са изградени от художествени серии част от които са и “ВАКУУМ”, обекти и видео инсталация “ВАКУУМ” (2022). “Генезис” ще включва творби от всички проекти в различни комбинации разработени за всяко пространство. В София ще покаже изцяло нови работи, сред които пространствената инсталация “Хоризонт”. Това е първият ми изложбен цикъл със собствен формат, който ще преподреждам смислово спрямо мястото, на което се случва – 4 галерии в 4 български града.” – споделя концепцията си за GENESIS авторът Юлиян Табаков.

“Изсъхналото дърво е родило ябълка. Невъзможността е превърната в избор. Това е капка цвят и най-оптимистичният образ в мрачната вселена на Юлиян Табаков. В нея желанията надскачат даденостите на битието, оглозгват го до кокал и го захвърлят мършаво и празно. Лишаването от земната опора изпразва и нас самите от съдържание. Собствената незадоволеност и безсилие избухват в нараняване на близкия свят – немощна компенсация на личната празнота. Страхът се изражда в агресия, а унищожението върви в двете посоки. Как да сътворим живот, когато не харесваме самите себе си?” – Мария Василева.

Цикълът GENESIS започва от Русе на 1 март в Художествената галерия, където ще бъдат показани произведения от изложбите “Портрет на умиращ Тиран”, самостоятелни триизмерни обекти и късометрежания филм “Вакуум” по композицията Ad Infinitum на Емил Табаков.

През април новите творби от GENESIS и пространствената инсталация “Хоризонт” ще бъдат изложени в галерия “Райко Алексиев” в София. Официалното откриване на изложбата в столицата е на 30 март.

В Пловдив GENESIS ще бъде представен в изложбената зала “2029” на Гладстоун 32 между 5 юли и 2 август с творби от “Портрет на умиращ титан”, “Вакуум”, самостоятелни триизмерни обекти и част от произведенията, създадени специално за цикъла. В подобна комбинация GENESIS ще гостува на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна от август до септември.

За книгата:

В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството на любовта или трагедиите на любовта несекващите енергии на живота.

Задъхано от опиянението на собственото си въображение, разказното сладкодумство на Антон Баев като че си играе с различни наративни техники – събитията понякога като че се разказват сами, друг път са оцветени от сказовия колорит на определен разказвач, който се крие и показва зад различни повествователни маски – на отделни герои, на различни наблюдатели и коментатори или в някаква паноптична гледна точка без определена идентичност.

Проф. Светлозар Игов

Една от най-зрелите и силни книги на поета и писател Антон Баев. Майсторско вплитане на всекидневие и мит, каквото виждаме в най-добрите образци на литературата. Магическото просветва между редовете и прави онова, което е пред очите ни, да се разклонява и обраства със смисли, да търси излаз към възвишеното. Лекотата, с която се четат тези разкази, е още по-удивителна предвид тяхната дълбочина и многопластовост. Внимателният читател ще открие най-важните гласове от българската и световна разказваческа традиция. И още – школуване при устните истории, които всички сме слушали от нашите предшественици.

Георги Господинов

Любовта като реално чувство и нереално преживяване, като идея и фикс-идея, като неразплетима магия и необяснимо вълшебство е нишката, която сплита тези 46 разказа и легенди в монолитен масив. В немалко от тях оживява балканският човек с неговите непрестанни търсения, премествания във времето и пространството. Разказите, в които умело са вплетени митологически персонажи и фолклорни мотиви, се отличават със своя есеистичен заряд, лиризъм и лапидарност, изобилстват със звучащи като сентенции мисли и разсъждения. 

Проф. Хюсеин Мевсим

Бежанците – ето къде е ядрото на разказаните истории. Нашите бежанци – ние-бежанците, прогонените и уседнали на някакви нови места хора на Юга и Изтока; това е пъстрата кавалкада на едно от най-интересните населения на Европа – населението на Югоизтока.

Какво искаме повече? Каквото иска и книгата – любов, която да спои мъртвите късчета на човешките богатства, да направи живо единството, да придаде енергия на изкуственото и бездиханното.

Защо ни е да живеем дълго, ако не можем да си набавим смисъл и ценности, които да украсят живота ни и го изпълнят с радост? Книгата на Антон Баев непрекъснато ми напомня, че имам да решавам този въпрос.

Доц. Живко Иванов

В тези разкази Антон Баев е постигнал най-трудното – четивност и дълбочина, ненатрапчива разказност и философска многопластовост. И още нещо, изключително важно – разказите вълнуват, а без емоционалното си въздействие, пренебрегвано напоследък, изкуството се обезсмисля. 

Красимир Димовски

Виждали ли сте ранена светулка? Ако не сте, разгърнете разказите на Антон Баев и ще я видите.

Силна, жилеста. Чвореста проза. Писана на ръба на полудяването – другото измерение на гениалността. Антон Баев знае силата си на поет – може би точно поради това е написал разказите си така, както се пишат стихотворенията – леко, на един дъх, както се разказват приказки. Или по-точно така, както децата рисуват, без да осъзнават, че създават шедьоври – дали в блокчето за рисуване или с тебешири на асфалта, няма значение – на тях не им пука, че дъждът ще измие рисунката.

Валери Станков

Когато започнеш да четеш Антон Баев, попадаш в един нов свят. Хем твой, хем истински, а в същото време непознат и загадъчен. Магията на неговите разкази се крие именно в способността му да изразява, което мисли, с най-точните думи. Всъщност Антон Баев е съчетал думи, които се обичат.

Стефка Венчева

Тези разкази биха намерили своето достойно място във всяка една световна антология на разказа. Тази книга е най-вярната история на драмата, която изживяваме в своите животи, любови и раздели.

Стоян Вълев

От автора:

От много отдавна ме е занимавал въпросът може ли да се напише разказ, новела, роман за един само човек. При лирическите стихотворения е лесно - те винаги се пишат за един, обикновено за самия автор.

Но как е в прозата? Възможно ли е в прозата?

Най-лесният отговор вероятно е - чрез формата на епистолара. Но струва ми се, че не е достатъчен, че има и други възможни.

И мисля, че това е легендата, легендарният сказ.

Да разказваш на себе си за друг човек, който го няма, но е жив в разказа.

Единственото друго необходимо нещо е - легендарното време на повествованието.

Това искам да споделя за томчето.