Капана.БГ
Среща на звездни музиканти в „Дни на музиката в Балабановата къща“
На 28 септември 2014 г. пловдивската публика ще има уникалния шанс да присъства на срещата на двама звездни музиканти на сцената на V МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“. Единият пристига от Лондон, а другият от Париж. Мила Георгиева – популярната и обичана българска цигуларка, прославяща България като концертмайстор на Радиосимфоничния оркестър в Щутгарт, Германия и световноизвестният френски обоист и диригент Давид Валтер ще представят изключително красива програма в Градски дом на културата „Борис Христов“ - Пловдив. Именитият музикант Давид Валтер, освен като солист, ще застане начело и на елитния Камерен ансамбъл Софийски солисти, с който ще съпровожда брилянтната Мила Георгиева в това музикално пътешествие! Концертът е матине, от 11.30 ч., а билети могат да бъдат закупени в мрежата на Ивентим, в Билетен център пред Общината и на място преди концерта.
Humans of the Night: Виктор Янков, Фестивален директор на #НОЩ10
Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook:https://www.facebook.com/humansofplovdiv .
PolineROOOCK fest вдигна във въздуха Военния клуб
В смях и кодоши с мнооого рок завърши тридневния PolineROOOCK fest във Военния клуб в Пловдив.
Купонът в неделната вечер започна с АНТИФРИЗ и ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Премина през вечните парчета на ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ, малко Металика с End Of Pain и завърши с разбиване от ОБРАТЕН ЕФЕКТ. На финала публика и групите си направиха обща снимка на сцената. Организаторът Владислав Ботев обеща пролетното издание на PolineROOOCK fest през 2015 година да бъде на открито на централния площад в Пловдив.
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15729#sigProId92934015a9
Нещата, които да правиш в Пловдив, когато си щастлив
Да подишаме този въздух ЗАЕДНО
Някакви луди танцуват по фасадата на Хотел България, странник дрънчи на роял насред главната, Альоша развява огромно червено наметало, флотилия от пластмасови патета плува из Марица, стотици хартиени жерави летят над улица Отец Паисий, а старият рейс е пълен с книги и отворен за вас пред токоизправителната станция на тролеите. Тролеи няма. Тъмно е, но през два- три метра светят нови витрини и стари прозорци, обрамчени с винкел. Къщите още са в стил сецесион. Вратите са отворени посред нощ. Човеците са млади и не толкова, хубави са, а някои момчета са с мустаци…Много са, обути са с кецове , новички или съвсем скъсани- китайски. Преминават от едно пространство в друго, влизат, измъкват се- от капан на капан в КАПАНА, от кръчма на кръчма, галерийка, музей … Сега им викат „локации”. Зяпат жадни за още приумици и фантасмагории, някои свирят на странни инструменти, други пеят и се целуват, трети играят малки пиеси във вътрешните дворове, четвърти просто прехвърчат над паветата, малко замаяни от питиета или от странно чувство на лекота…
Познавате ли това чувство? Някак сюрреалистично е, нали? Но то е тук и усещането е истинско. То е днес, то е Пловдив- любимият капан за нас, пловдивчаните, тези, които останахме с тези, които дойдоха. Любимият град се променя, той отново е млад, макар и да е най- старият в Европа. Той отново е столица, макар винаги да е бил за нас. Той е мястото, където отиваме, когато се връщаме и когато просто няма къде другаде да отидем.
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15729#sigProIda0b08761d0
Преди година будни хора, които работят от много време за Пловдив, сътвориха една съвършена Алтернативна карта на Културната столица на Европа за 2019-та. Тя сякаш помогна в начертаването на голяма част от концепцията ни като кандидат за титлата. А в нея Пловдив наистина се превръща в града на мечтите, какъвто вярваме, че ще бъде след пет години. Не е нужно да си оборудван със специална екипировка, за да намериш и да се разходиш в Тютюневото градче. Тази стара, аристократична, индустриална и архитектурна градска зона, която чака да бъде съживена. И днес, макар и малцина, пешеходци с карти бродят по едрия гранитен паваж, изваден от сърцето на изчезналото Марково тепе. Изключителните в архитектурно отношение тютюневи складове на Кудоглу и другите индустриалци, тласнали Филибето напред преди век, днес плачат, но не със сълзи, а с мазилка от еркерите си. За щастие обаче вече има идеи как те да бъдат реставрирани и превърнати в културни центрове, хостели, локали, живи организми, които да ни посрещат за изложба, чаша студено пиво или просто за среща със стари приятели.
Само на разкрач от Тютюневото градче са две от картичките на града- улиците Иван Вазов и Велико Търново. Те са там да ни напомнят, че Пловдив е бил осеян с дворци, чертани от моливите на най- добрите проектанти и архитекти в следосвобожденска България. И днес са в пълния си блясък, макар и леко осквернени от абсурдни рекламни конструкции. Не забравяйте да чукнете на Велико Търново № 16- ако ви приемат и стигнете до задния двор, приседнете в любимата беседка на Дядо Вазов.
Тръгвайки по следите на архитектурата, няма как да не се поклоните пред изключителното баухаус наследство под тепетата. Може би най-красивите представители на това течение са именно във вековния град. Няма да ви препоръчаме да се качвате на тепетата, защото си го знаете и вероятно го правите често. Но ви предлагаме да се изгубите в стария евангелистки квартал на Сахат тепе. Да се взрете в най- голямата неоготическа катедрала в България, да откриете каменната къща и свитите в скалите китни постройки. От Сахата пък можете да се гмурнете в квартал Капана, който вече изживява своя Ренесанс. Там се намират домовете на старите арменски родове. Можете да побиете токове по паважа и да намерите своята изложба, ателие, клуб или кръчма.
Не пропускайте още и соц архитектурата- Кино Космос, Дома на науката и техниката, Сградата на общинския съвет. Тези сдания вече се изучават в учебниците. Стъпката до пълното щастие трябва да направите на улица Отец Паисий. Вижте стария вегетариански ресторант, италиански днес. Там е и първата спирка на тролеите- на Гурко и Отеца, където е и респектиращата сграда на токоизправителната станция, даваща живот на тези странни машини. Сложете черешката на тортата с тур до баухаус сградата на върха на Трихълмието. Днес тя е мъртва и преградена с бодлива тел, но шеметните й ъгли и извивки се виждат. Пък и знае ли човек, Пловдив се развива, може скоро и тя да отвори вратите си за нас… Именно тези места създават една стара- нова прекрасна култура. Днес Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #openplovdiv във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.
http://gdebg.hit.gemius.pl/hitredir/id=.WdLy29K0G_wCVIhPbZ9F7QYzSXK6CcgP6EV9PQIs8v.x7/fastid=ceiayqxjwhqvfvdshavaajehubki/stparam=snqilwlnbo/url=http://opensofia.bg/gallery/openplovdiv
Нощта изгърмя мобилните оператори
Пловдив колоритен като персийски килим в двете вечери на феста
Пловдив вече е различен. Седмица, след като градът спечели битката за Културна столица на Европа дойде и десетото юбилейно издание на Нощта на музеите и галериите. ЗАЕДНО с цяла България и много гости от чужбина жителите на града посрещнаха и вече изпратиха най-масовото, най-шареното и може би най-важното и знаково събитие. И в двете вечери на фестивала имаше толкова много хора, че дори клетките на мобилните оператори в центъра изтрещяха. В пиковите моменти от двете нощи връзката с мобилен телефон бе невъзможна заради пренатоварване на системите. Този технически детайл всъщност е емблематичен за това каква енергия акумулира Пловдив в тези вечери. Енергия, която трябва да бъде съхранена, удвоена и утроена в дългия път до 2019-та, когато ще бъдем културен център на Европа. Всъщност именно енергията на отминалия уикенд е най-важна, а не цифрите. Точна бройка на посетителите на Нощта и гостите от други градове и държави едва ли ще има. Тя ще варира от 70 до 120 хиляди в двете вечери. По-важното е как всички изживяха тези 48 часа и как ще ги запомнят. Важно е и друго- наистина бяхме ЗАЕДНО в това изключително приключение. Снимките ни говорят точно това- шарени хора, колоритни усмивки, пълно и тотално обединение, любов.
Във втория епизод на Нощта вряха и кипяха клубовете, културните пространства и градската среда. Докато музеите и галериите изброяваха рекордните посетители от предната вечер зад затворените си врати, Главната, Капана, Стария Пловдив, Тютюневия град, кино Космос чернееха от народ. В арт квартала на творческите индустрии едно след друго се гонеха музикални събития на различни локации- Скил пускаше на улица Загреб под фасадния проект Графонетика на Даниел Ненчев, Павел Найденов пееше на някакъв странен език в pLOVEdiv, а в оазиса на Мелформатор хората рисуваха с телата си съседните сгради в интересна визуална инсталация. По същото време Теодосий Спасов свиреше с Балкански в двора на Театъра. Там обаче влизането бе абсолютно невъзможно- дори нинджа не би успял да си пробие път до сцената измежду стотиците гъсто впити едно в друго тела на жадни за красива музика хора. Същата бе ситуацията и пред Телевизията, където Биг Бенд Пловдив свиреше сякаш на Маракана- зрители и слушатели буквално бяха опаковали в плътен обръч цялата зона, като стълбите на БНТ се бяха превърнали в амфитеатър. Тези, които не успяваха да се доберат до пряка гледка към музикантите, префасонираха улицата в дансинг и танцуваха в Нощта. Танци имаше още в и пред Кино Космос, където вървя впечатляващ концерт, който плавно се превърна в парти на открито. Финалните щрихи на Нощта бяха пред artnewscafe. Там не само Пловдив, България и Европа бе обединена. ЗАЕДНО бяха цели континенти- имаше компании пъстри като персийски килими, говореха се десетки езици, пееше се обаче на един- пловдивския.
ПОД ТЕПЕТО И КАПАНА БЛАГОДАРЯТ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА НОЩТА ЗА ДОСТАВЕНИТЕ ЕМОЦИИ!
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15729#sigProId3f4ac20895
Кристина Бранко: Хората са важни, когато разказваш истории и пееш, трябва да си чувствителен към заобикалащата те среда
В Пловдив ни предстои чисто удоволствие от музиката, обеща преди концерта си на Античния португалската фадо звезда
В традицията на фадо гласът е в центъра, той трябва да е акумулирал в себе си опита и блясъка на миналите поколения и да преминава през душата на изпълнителя, за да излезе навън и да успее да предаде меланхоличната емоция на фадото.
Крищина Бранко е била приета от тази традиция като един от най-подходящите гласове, готови да изразят копнежа saudade, но не само това. Португалската певица притежава простота и елегантност, които изглеждат задължителни в тази музика, за да се постигне онази алхимия, която превръща болката в изкуство. Крищина Бранко отказва да се вмести в жанровата рамката - когато започва своята кариера често я питат дали пее фадо, а тя засмяно отговаря, че пее фадо без да е фадо певица. В нейния случай жанровата категоризация и принадлежност нямат значение, защото когато чуете Крищина ще усетите, че нейният глас носи фадо емоцията, а останалото е музика. Тя ще разкаже своите любими истории на 17 септември, на сцената на Античния театър. Какво разказа пред КАПАНА.БГ прочетете сега.
Каква е фадо за вас, как бихте го описали?
Фадо е животът, начин на живот, освен, че е и име на песен или ако щете това е песен, която описва живота на хората от Юга, в една страна, заобиколена от вода, накрая на Европа, обърната към хоризонта, към Новия свят.
Защо избрахте да се посветите на фадото, след като първоначално сте била повлияна от джаза?
Всъщност не съм избирала определен стил, аз бях естествено свързана с джаза, защото слушах повече такава музика, но един ден моят дядо ми пусна една плоча на Амалия Родригиш, тя пееше фадо, и аз разбрах, че фадото говори на универсален език, нещо, за което не си бях дала сметка до този момент, а също така фадото е много близо да джаза и освен това е на моя роден език, така че реших, че и добре да вляза по-дълбоко в изучаването на този стил. Фадото е португалският блус и е много близо до джаза.
Имате право - така е. Помните ли как се почувствахте, като чухте Амалия за първи път?
Почувствах я близо, тя е разказвач на истории и притежава способността да предаде историята така, че да я почувстваш, да влезеш в картината и това беше много вълнуващо. И тази способност притежават само великите артисти, затова и аз мигновено се почувствах привлечена от Амалия и разбрах, че трябва да я следвам.
По образование сте журналист и цените поезията и думите - кои са любимите ви автори, с които предпочитате да работите?
Имам специално отношение към думите и поезията, обичам португалския език, не просто защото е моят роден език - той е красив и мелодичен. В това отношение ние сме много богата страна, имаме страхотни поети и писатели, имах възможност да работя с прекрасни творци и беше лесно да работя с думите. А музиката завежда литературата при хората и е добър начин да представиш поетична творба на публиката, това е моята гледна точка. А в музикален аспект винаги съм била облагодетелствана да работя с най-добрите композитори и пианисти, а и те също са търсили съвместна работа с мен и се чувствам като галеница на съдбата в това отношение. Що се отнася до поезията - спирала съм се на средновековни творби или още по-стари поеми, на работи на Фернанду Песоа или на други автори от този период, както и преди всичко на съвременни поети, защото много ценя съвременната поезия, обичам да работя лице в лице с тях, да обсъждаме и говорим, а това може да стане само с живи хора...
Обичате да разказвате истории, как избрахте 12 разказа за съдбите на 12 жени- протагонисти на албума ви Алегрия?
Различните аспекти на живота са много важни, аз лично като артист поне така гледам на нещата. Тези 12 героини на моите песни са наистина взети от ежедневието. Трябва просто да погледнете през прозореца и да обърнете внимание на онова, което виждате и чувате и веднага ще намерите някоя история. Затова не мисля, че моите истории са много по-различни от онези, които вие може да намерите във вашия град- по-скоро значение има кой слуша и обръща внимание на ставащото наоколо - това са ежедневни истории та хора, които живеят в стресова среда. В този албум аз исках да разкажа какво се случва днес в нашата страна и в Европа. Повечето истории не са весели, става въпрос за хора, които са в нелека житейска ситуация и са под стрес.
Помня ваш разказ, че при едно ваше частно посещение в България се бяхте впечатлили от искрата в очите на хората в района на Рилския манастир, независимо от тежкия им живот...Това ми направи силно впечатление наистина..
Хората са важни, когато разказваш истории и пееш, трябва да си чувствителен към заобикалящата те среда, аз така възприемам работата си и са старая да бъда реалист. Затова и винаги събирам впечатления, включително и когато пътувам, нося впечатления от местата, които посещавам и един ден те ще се превърнат в музика.
Какво ще чуят онези, които ще дойдат на концерта ви в Пловдив?
Ще чуят една акустична, жива група, влюбена в музиката, която изпълнява и се надява да я сподели със публиката - искрено и непринудено, просто чисто удоволствие от музиката. Така че, моля заповядайте.
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15729#sigProIdd54a5f4c99
Николай Урумов, Георги Кадурин и Анна Петрова на „Сцената”
Моноспектакълът „Дневникът на един луд” от Гогол в Дома на културата „Борис Христов” в 19 ч.
Преди дни представлението гостува на фестивала в Струмица и спечели адмирациите на театрали и публика
"Дневникът на един луд" е хроника на мечтанието и страданието в самотата. Това е един опит да се вгледам със състрадание в човека, разкъсван от копнежи и възторгващо мечтание, в оголената му самота. Интерпретацията на тази повест изследва човешкото същество, захвърлено само в света и припознало и привидяло в психеделичните лабиринти на ума истинския си живот, казва за спектакъла режисьорът Лилия Абаджиева.
На Камерна сцена в Драматичния театър от 19.30 часа пък гостува Габровският театър със спектакъла „Догодина по същото време” - една от най-често поставяните пиеси в света. Историята разказва за мъж и жена, любовници, които се срещат в продължение на 26 години. Срещите им са само веднъж годишно. В останалото време двамата са верни на семействата си. Историята проследява радостите и проблемите пред тази странна любовна двойка. Ролите изпълняват Георги Кадурин и Анна Петрова.
https://kapana.bg/afish/izlozhbi/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15729#sigProId361c1bc835