Акция за набиране на архивни материали и истории за тютюневите складове в Пловдив

Кварталът на тютюневите складове в карето между улиците „Иван Вазов”, „Авксентий Велешки”и „Христо Ботев”, между Централна и Сточна гара е едно от най-харизматичните места в Пловдив. Със своята архитектура и дух, със своя запазил се и до днес мирис на тютюн, мястото напомня за началото на ХХ век и епохата на писателя Димитър Димов, за едно отминало отдавна време. Тютюневи складове е имало и по улица „Васил Априлов” и булевард „Руски”, на много места в града. Днес повечето от емблематичните за Пловдив сгради са пред рухване, а споменът за Тютюневия град малко по малко избледнява.
Фондация „Пловдив 2019“ иска да запази този спомен, да припомни на пловдивчани за забравеното архитектурно съкровище и да предложи идеи за новия живот на старите сгради.

Станете участници в акцията, като изпратите:
- Стари снимки на тютюневите складове – лични или намерени в архиви, книги, списания, вестници.
- Всякакви визуални материали за тютюневите складове – картини, рисунки, колажи, статии във вестници, списания, книги.
- Истории и разкази – ваши спомени или спомени на родителите, бабите и дядовците ви за тютюневите складове. Може да са лични истории за това как са изглеждали сградите преди, как са се променяли, семейни истории на хора, живеещи наблизо или работещи в тях някога и сега, фикции, разкази и стихотворения, идеи и желания как сградите могат да се върнат към живот.

Авторката на проучване за тютюневите складове и създателка на емблематичния филм „Истории от Тютюневия град“ /БНТ Пловдив, 2009/ Пенка Калинкова заедно с екипа на „Пловдив 2019“ ще избере снимки, които ще станат част от архивната изложба „Изчезващият Тютюнев град“. Първата изложба ще бъде открита в средата на август и с времето ще бъде обогатявана и показвана на различни места.
Всички снимки и истории ще бъдат качени на сайта на „Пловдив 2019“.
Акцията е неограничена във времето, но ако искате снимките ви да станат част от първата изложба, изпратете ни ги до 13.08. на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

България е красива! А момичетата и днес са като картини на на Майстора. Пепи Веселинова танцува от шестгодишна. Сега е на 19 и през последните 13 години народните танци са голяма част от живота й.

Срещнахме я на Копчетата, по време на Международния фолклорен фестивал Пловдив 2014.

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

Творецът, минал между капките на великите имена в историята на изкуството ни

В страхотна изложба Градската художествена галерия събра творчеството на великолепния Михаил Кръстев

Учителят – това е заглавието на изложбата, която ще краси този месец Градската художествена галерия. Там можете да се докоснете до Минималистичното, простото и изключително емоционалното творчество на един художник, който сякаш е минал между капките на великите имена в историята на изкуството ни – Михаил Кръстев. Всяка зала носи тематиката в себе си – първата е на пейзажите. Голяма част от тях са на Пловдив в началото на XX век. Ах, бях там преди години, точно на същото място, не сдържа емоцията жена щом  застана пред картината с име „Бачково”. Втората зала е за портретите. Лицата на все видни българи като Иван Вазов, Йордан Йовков,Дора Габе, Елисавета Багряна и още много, много други красят стените на галерията. Писмото на Яворов към художника по случай годишнината от сватбата му също е окачено там, точно до неговия портрет. Това, което впечатляваше най-много в залата беше ликът на Гео Милев нарисуван с туш върху хартия и то не само заради перфектната изработка, ами заради размерите 5х3,5 см. Третата зала беше сантименталната. Портрети на децата му, съпругата му докато кърми, майка му, тъща му и автопортрети са украсили последното пространство от изложбата. Но тук изложбата придобиваше едни по-различни измерения. От човекът-пътешественик, човекът-приятел то Михаил Кръстев се превърна просто в човекът. Съпругът, който обожава жена си и запечатва по своя начин един от най-сакралните моменти за една майка и малката й рожба. Така рисува и своята собствена майка, изтормозваща до последно ръцете си на вретеното. Животът на сина му показан в няколко рисунки – от малко бебе до голямо момче вече. Но със същите тези сантименталности беше и нарисувана дъщеря му Гюрга на смъртния си одър. За нея има едно специално място отредено в цялата галерия, а точно под портрета й седеше писмо, собственоръчно написано от нея. Послание до баща си с много правописни грешки, но пък и адски много любов -за това как й се ходи на училище, как й е тъжно щом вижда брат си и сестра си всяка сутрин да ходят, а тя не може тъй като е болна. Всеки един от посетилите на изложбата се спираше на точно това място и премълчаваше за секунди, преглъщайки болката, която носеха тези думи.

Михаил Кръстев е роден на 1 юли 1877 година в гр. Пирот. През 1897 заминава за Берлин, където псотъпва в Държавната академия за изобразителни изкуства, но едва две години по-късно му се налага да се прибере, поради влошеното здравословно състояние на баща му. Дипломира се като учител по рисуване и практикува кариерата си във Велико Търново, Пловдив и София. Умира през 1956 година, тихомълком минал живота си, без и все още някой да знае, че е пионер в българското графично изкуство. Той не е внушителен, не е натрапчив. Той не е повратна точка, но работите му са лирични, непретенциозни, спонтанни и сантиментални – все неща, които век по-късно могат още да се усетят пропити в хартията.

Ако капките дъжд можеха да бъдат цветни, то със сигурност щяха да се конкурират по настроение и пъстрота с големите шарени точки от роклята на Павлета Семова. Перлата на родната боса-нова бе избрала лятната и феерична одежда, специално за концерта в Конюшните на царя снощи и не се поколеба да излезе толкова леко облечена, въпреки хладното време.

Също толкова смели се оказаха и най-пристрастните почитатели на бразилските ритми и мелодии, които разлюляват близо 200 милионното население на най-многолюдната страна в Южна Америка. Дъждовното лято, с което свикнахме тази година, успя да откаже голяма част от пловдивчани от музикалната случка в сърцето на Трихълмието, но Brazil Acoustic раздаваха с шепи топлите ритми на неустоимо танцувална селекция както от автентични бразилски шедьоври, така и от ремиксирана бразилска музика с електронно звучене.

В това различно музикално приключение, Павлета Семова – вокал / шейкър, Димитър Семов – барабани / перкусии, Милен Кукошаров – пиано и Шибил Бенев – китара с лекота ни поведоха към страната на карнавалите, футбола и амазонската джунгла. Полетът закъсня с 30-на минути, за да могат желаещите да заемат местата си под звездите, без да се налага да се крият под чадър.

Още в първите минути на лайфа съвсем спонтанно бликна и взаимната симпатия и близост между музиканти и публика. Очарователната Павлета направо зашемети всички с брилянтното си изпълнение на боса нова - без да знае португалски, а колоритен по своему несъмнено беше асът на перкусиите - Митко Семов. Той посвети пламенната си публика в ритъма и тайните на  експлозивната енергия на бразилската самба.

Съвсем случайно, концертът на Brazil Acoustic съвпадна с рождения ден на Ласка. Многобройните й приятели се поклащаха в ритъма на музиката, докато отпиваха глътки неизменно mojito или caipirinha – типични коктейли, тематично обвързани с вечерта, приготвяни според рецептата и задължително с много радост от живота.

Вечерта по средата на седмицата ще запомним с концерт, озарен от безброй слънчеви лъчи, по вина на страхотните музиканти. Те не дадоха шанс на надвесилите се черни облаци да владеят положението в Конюшните на царя.

Е, имаше и щипка тъга, че географията е поставилаПловдив и Рио де Жанейро толкова далеч

Паулина Александрова
 
КАПАНА.БГ стартира поредица за хостелите в Пловдив. В нея ще ви представим нетрадиционните, евтини и ефектни места за отсядане, които градът ни предлага на гостите си от страната и чужбина. Стартираме от сърцето на Стария град, ул. Съборна 53, където се намира една интересна гостоприемница.
 
Хостел Хайкърс не е за обикновени хора. Това е място за неуморни купонжии и весели души. Някои идват за ден и остават по няколко седмици, коментира собственикът. Тук идват предимно чуждестранни туристи – французи, поляци, шведи, англичани, немци, американци, бразилци, и още много други. Идвали са хора от почти целия свят, дори от Нова Зеландия, Австралия и Аляска. Те отбелязват родното си място с цветни карфици на голямата световна карта в градината. Българи идват рядко, обикновено около Нощта на музеите и галериите. Както и почитатели на алкохолния туризъм.
 
Цените за нощувка варират между 10 и 20лв. с включена закуска и топло приятелско отношение от собствениците, които винаги се включват в купоните на своите клиенти. Това е скромна сума за предлаганите екстри. Вместо огромни луксозни стаи и тераси, туристите ползват общи спални с изглед към целия Пловдив. От прозорците се вижда смайваща гледка- всички тепета, Стария град на длан. Много ми харесва тук. От клиентките, от стаята си виждам старинни къщи, нови сгради, Альоша, хълмовете, целият град. Всички пластове на пловдивската култура се преплитат пред погледа ми само като се обърна в леглото си, казва една от клиентките. 
 
Освен невероятен изглед, гостите намират в хостела абсолютно всичко, което им е необходимо. От културни програми, резервация за заведения или концерти, информация за наемане на коли и какво ли още не. Дори разполагат със собствена карта, на която са отбелязани всички интересни дестинации в града. Всеки излиза от хостела с индивидуална програма, на която собственикът любезно е начертал пътя, по който трябва да се мине до мястото, до което клиента иска да стигне.
 
Домакините организират и дневни пътешествия до Асенова крепост, Бачково, Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Чудните мостове, Перперикон, Пещера, Батак, Карлово, Калофер, Сопот и др. , за да покажат красивата природа и историята на България. Дневни обиколки правят и в самият Пловдив – музеи, тепета, забележителности.
 
На рецепцията е пълно с картички от различни дестинации, които хората подаряват преди да си тръгнат. Хостелът е пълен и с нетрадиционни предмети – човешки фигурки, направени от царевица, колажи, ковчеже за бакшиши и дори сънохващач –свещен индиански талисман, пазещ спящите от зли духове. Многоетажните легла са отбелязани с нарисувани букви.
 
На двора има хамак, масичка и столове от цяло стебло на дърво и дори палатка, в която хората често остават да спят под звездите.
 
Една от стаите представлява мансарда с изглед към звездите две легла и нищо повече. Че какво друго му трябва на човек, освен да се наслади на любимия под нощния пейзаж?
 
Обстановката е задушевна и приятелска. Тръгващите си гости се прегръщат и целуват с домакините си на сбогуване. Хората се забавляват максимално. Свирят по цели нощи и пийват в двора. 
Това е едно нетрадиционно място за нетрадиционни хора. Липсват снобарщината, лукса и петте звезди, но за сметка на това настроението е на макс и си тръгваш обогатен културно и зареден емоционално.