Под прожекторите на Етаж 0 в клуб Петното на Роршах ще застане Екатерина Григорова, за да чете свои стихотворения.

Очи в очи с публиката, очи в очи със себе си.

Заповядайте на 9 април, вторник от 19:00 часа в клуб „Петното на Роршах“ (ул. Йоаким Груев 32)

[…]

Препуска мрак с най-тихите подкови.

Все още тъмносиня е до кръста светлината.

Последен цвят. Последен.

Но някъде наоколо

е влакът –

грейнало елече от прозорци

с връхчета елхови.

Онази мъничка жена с кръстосани игли

е Мойрата на редовете:

трижди спи над гледаната плетка.

А дядото със вестника разтворен

завива с две изсъхнали ръце

вечерята, притоплена на коленете.

Едно невидимо момче на рамото му

преболява.

––

Екатерина Григорова е преподавател в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Носител на национални литературни награди, между които „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис), „Славейкова награда“, „Морето“ – на сдружение „Лумен“ и др. Нейни произведения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.

Автор е на стихосбирките „Фарадеев кафез” (2013), „Дъска по мокрия пясък“ (2014), „Празна зора“ (2019) и „Отвисоко в печката пада дърво“ (2024).

––

„Запазена марка в литературата ще остане това обръщение „куче мое“, през което по най-топлия, личен и спокоен начин преминават стихотворенията в първата част на книгата – „Поетически диалози с кучето“. В такова едно пълно спокойно щастие полага читателя още първото стихотворение „Това е щастието“ – в нирваната на „да заспим на мрамора в градината/ в тази лятна нощ,/ в тази черна стая със звезди далечни“ – в което само пулсът между бялото на мрамора и черното на нощта, това свиване и изтласкване на кръвта, това дишане в думи – ни държат далече от това, което би означавала мраморната плоча под небето сред цветята, отделяйки се от буквалната картина.

Това обръщение – „куче мое“ – обаче е много особено, ако го разчетем според т.нар. „фатичен код“ от теориите на Ролан Барт и Цветан Тодоров, който има за задача да постави началото на контакта и да го поддържа.“

– Веселина Василева, НБУ

––

„Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци...“- Митко Новков

„Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност.“

– Аксиния Михайлова

Събитието е част от пролетната програма на Пловдив чете 2024 и от културния календар на град Пловдив. Литературен фестивал Пловдив 2024 се реализира с подкрепата на Община Пловдив. 

Традиционната пролетна изложба на Дружеството на пловдивските художници „Цветове“ се открива днес. Председателката на ДПХ Лидия Симеонова ще открие тазгодишната колективна експозиция в 18 часа в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ 32.

Повече от 70 членове на Дружеството всяка година участват в неговата първата голяма сборна изложба за годината, като всеки живописец, график или скулптор се представя с по две творби.

Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Плов

Пловдивският клуб Bee Bop Café възобнови традицията да представя знаковата си месечна програма под формата на “километричен” афиш. След заредения с концерти (сред които на Ostava, Hayes & Y, WOOMB и Supersuckers), партита, куизове и поп-ъп базари март месец, заведението дава сериозна заявка за април.

Този месец, на сцената ни очакват много интересни концерти, както на родни изпълнители, така и на редица чуждестранни (Испания, Гърция, Португалия, Великобритания, Бразилия и Унгария.).

Сред българските акценти е събитието посветено на иконите в джаза - Ела Фицджералд и Луис Армстронг, промото на новия албум на ТОТАЛШТЕТА в компанията на ъндърграунд сензацията ТДК и дългоочаквания концерт на огнения проект Cinga Manga Funk.

Още утре,9 април, средиземноморието среща Балканите с музиката на португалците от Malotira. Няколко дни по-късно, от съседна Гърция пристига пауър триото Sakis Dovolis, последвани от унгарската метъл банда LAZARVS на 13 април, лондонския джаз състав Valia Calda на 20 април и невероятната бразилска певица Nilza Costa на 26 април.

На 09 април (вторник) 2024 г. от 18:00 ч. в зала „Съединение” на Регионален исторически музей – Пловдив ще бъде представена книгата „Несвършващо време. Спомени” на Проф. Петър Стоянович.

В нея той разказва историята на своя род, за София през 70-те, 80-те и 90-те години, за пътуванията и впечатленията си от Виена, където следва история, а по-късно защитава и докторат по философия. Разказва подробно за прадядо си Иван Стоянович – Аджелето и д-р Петър Стоянович, за „борбата с домашните легенди“, за родителите си – Иван Стоянович, кинокритик, журналист и писател, и актрисата Ани Бакалова, за личните си спомени от „благините на социализма“, както ги нарича с ирония.

Без претенция за изчерпателност Петър Стоянович ни води из дебрите на интересната си родова памет, по сокаците на детството и пубертета, през сълзи се смее на тогавашната действителност.

„Първата стъпка в борбата със спомените ми обхваща широк спектър. Започва с най-интимния и чист период, обхващащ семейната среда, детството и съзряването – най-значимото огледало за бъдещата личност. Минава през принудително ошлайфане, да не кажа – рендосване, в гимназията и казармата. И завършва със студентските години – трудно разделимо двуединство от постепенна загуба на илюзии и ашладисване на нови копнежи.” – пише авторът в предговора.