Представлението „Зайн и машината на времето“ ще е в Пловдив на 26.10.2023 в зала „Сила“. То ще е с изцяло нови илюзии, фокуси и ментализъм.

В този иновативен и завладяващ магичен спектакъл ще бъдем свидетели как илюзионистът Зайн пътува във времето, как прави човек от публиката невидим, ще гледаме видео от бъдещето и дори ще срещнем „живи динозаври“. Майстори на илюзии и специални ефекти от три различни континента са обединили сили за да можем да се потопим в съзнанието на илюзиониста Зайн.

Изложбата „Македония в европейската етническа картография (средата на XIX в. – Балканските войни 1912–1913 г.)“ ще бъде открита на 16 октомври (понеделник) в 14:00 ч. във фоайето на сектор „Изкуства“ в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.

Официалното откриване ще направят директорът на Библиотеката Димитър Минев и проф. дин Иван Илчев от СУ „Св. Климент Охридски“.

Изложбата е съвместен проект между Центъра за върхови технологии „НАСЛЕДСТВО БГ“ към Софийския университет и Геопан – Бургас, един от дейните членове на българската картографска общност (БКА). Посветена е на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 180-годишнината от отпечатването в Страсбург през 1843 г. на първата карта на български език, която обхваща в цялост българската етническа територия.

Експозицията е гостувала в НБ „Св. св. Кирил и Методий“ и в Националния исторически музей в София.

Дългогодишният Първи тромпетист на Берлинската филхармония Габор Таркьови – един от най-изтъкнатите инструменталисти на нашето време – ще музицира на сцената на Епископската базилика на 21 октомври в елитния международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”. Началото е в 18.30 часа. Той пристига за концерта си в забележителен състав, в който ще си партнира с именитата пианистка Катя Сканави и с българската гордост Яна Дешкова – концертмайстор на Симфоничния оркестър в Олборг, Дания.

Габор Таркьови e един от най-изтъкнатите изпълнители на нашето време, дългогодишен соло тромпетист на Берлинската филхармония. Започва кариерата си във Вюртембергския филхармоничен оркестър, след което преминава в Берлинския симфоничен оркестър (днес Konzerthausorchester Berlin) като първи тромпетист, а през 1999 в Симфоничния оркестър на Баварското Радио – отново соло тромпет.

От 2004 е първи тромпетист на Берлинската филхармония. От 2018 Габор Таркьови е професор по тромпет в Берлинския университет по изкуствата. Свири камерна музика в различни ансамбли, в Pro Brass, Austrian Brass Connection, Wien-Berlin Brass Quintet и Berlin Philharmonic Brass Trio. Редовно концертира в Европа, САЩ и Азия, той е известен солист в цял свят, представяйки концерти с големи оркестри като Берлинската филхармония, Камерния оркестър на Баварското радио, Китайския национален оркестър, Новата японска филхармония и Лондонския симфоничен оркестър. По ексклузивен договор със швейцарския лейбъл Tudor Classics от 2008 са издадени четири негови компактдиска.

Яна Дешкова започва заниманията си с музика в музикалното училище „Панайот Пипков“ – Плевен, в класа на Благородна Танева. Следващи учители и вдъхновители на младата цигуларка са Ифра Нийман и Минчо Минчев, както и Квартет „Мелос“.Първите концертни изяви на Яна Дешкова са още на 7-годишна възраст. Талантливата инструменталистка е отличена с множество награди от национални и международни конкурси, сред които Първа награда на „Родолфо Липицер“ в Италия. Има записи във фондовете на БНР, RAI -3, Радио Франкфурт, както и дискове за Датската звукозаписна компания „Da Capo“. Носител е на наградата за изключителен принос в музиката на регион Северна Ютландия – Дания. Яна Дешкова е многостранен музикант с интерес към различните стилове в музиката. Свирила е в Бароковия ансамбъл „Нов Консорт“- Лондон, както и с музиканти от ранга на Лорънс Пауър, Франсоа Льольо, Ромен Гариу, Михала Петри. Наскоро Датската телевизия ТВ-2 я избира за участник в предаването „Животът ти е песен“, където в един от 11-те епизода зрителите могат да се запознаят с нея като интересна личност в културния живот на региона. Във филма е включена и песента-портрет, написана специално за Яна от известен датски певец. Яна Дешкова е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър в Олборг в Дания и е основател на ансамбъл ContiNEO.

Катя Сканави – еднакво активна като солист и партньор в камерната музика, се изявява по целия свят с диригенти като Джеймс Конлон, Курт Мазур, сър Йехуди Менухин, Яп ван Зведен и мн. др. Тя си сътрудничи с прочути оркестри като DSO Berlin, Salzburg Camerata, Kremerata Baltica, Orchester National de France, симфоничните оркестри на Синсинати, Далас, Индианаполис, Сан Франциско и Токио, Русия и мн. др. Изнасяла е рецитали в Амстердам, Лондон, Мадрид, Виена и Ню Йорк. Юрий Башмет, Гидон Кремер, Леонидас Кавакос и редица други знаменитости си партнират с Катя Сканави в концертни дуетни изпълнения и записи. Широкият репертоар на пианистката варира от епохата на барока, през романтизма до сътрудничество със съвременни композитори. Работила е с Арво Пярт, Алфред Шнитке, Йорг Видман, Карл Вайн и Джон Кориляно. Дискографията й включва рецитал с музика на Шопен на лейбъла Pro Piano, избран от списание Gramophone за запис на месеца. Най-новият й концертен запис с Брюкселската филхармония е “Рапсодия по тема от Паганини” и Първия клавирен концерт на Рахманинов. Предпочитайки концертната атмосфера пред студийната, много от рециталите на Сканави на живо са издадени от лейбъла Lyrinx и печелят възторга на критиката. Интересувайки се от междужанрово сътрудничество, Катя Сканави е участвала в създаването на театрални произведения, съчетаващи поезия, музика, видео прожекции и танц.

Катя Сканави започва музикалното си обучение в Москва, в училището за надарени деца „Гнесин“ при Татяна Зеликман и на 12-годишна възраст дебютира в Голямата зала на Московската консерватория „Чайковски“ с Концерт №3 на Кабалевски под палката на композитора. На 18 години става лауреат на конкурса Маргьорит Лонг – Жак Тибо в Париж. Още в началото на кариерата си печели награди от конкурсите Van Cliburn във Форт Уърт и Grand Prix Maria Callas в Атина. Сканави продължава обучението си в Националната консерватория в Париж с Бруно Ригуто и в Музикалния институт в Кливланд със Сергей Бабаян. Тя притежава докторска степен от Консерваторията „П. И. Чайковски”, където е учила при Владимир Крайнев и Вера Горностаева. Катя Сканави вярва във важността на педагогиката и преподава пиано и камерна музика в международни майсторски класове, в Московската консерватория и др.

Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” – носител на лейбъл “Европейски фестивал” на Европейската фестивална асоциация – е част от Календара на културните събития на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, Фондация “Музикартисимо” и др.

Програма на фестивала в: www.musicartissimo.com

Билети онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.

Издателство Ерго и Bee Bop Café Ви канят на премиера на книгата с фейлетони „Мед от оси“ на Владислав Христов. Събитието ще се състои на 23 октомври, понеделник, от 18:30 часа Bee Bop Café, ул.„Гладстон”1. Книгата ще представи Петър Краевски.

Владислав Христов живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Носител е на десетки литературни награди, текстовете му са публикувани на 18 езика. Автор е на книгите: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (поезия, 2019), „Мопсът на Вазов“ (кратки прози, 2021).

„Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства. Оптимизмът понякога е също толкова абсурден, както и ситуациите, в които се намират. Неговите фейлетони са плътна и релефна картина на днешния български живот.“ – Палми Ранчев

„Похвално е, че във времето на реалити шоуто и виртуалните хуморески Владислав Христов залага на сатиричната проза. Фейлетонът е сред нормализиращите жанрове в литературата, защото поставя идеи, ценности и хора на реалните им места. Текстовете в тази книга са именно такива – калейдоскоп от житейски моменти, в които смешното не е самоцел, а средство да приемем горчивите истини за себе си с усмивка.“ – Петър Краевски

„Познавам Владислав Христов и като фотограф, при това добър, което личи от тези текстове. Те са като умело композирани снимки, в които общият план е плътен и има акцент, осмислящ това занимание – и правенето на снимката, и разглеждането ѝ. В историите на Владислав откриваме онова непоказано, което те кара да се превърнеш от читател в съавтор.“ – Весел Цанков

„Това е една от най-сполучливите книги от потока на съвременното ни книгоиздаване. Актуална, с богат диапазон на хумористичните похвати – от добродушната насмешка до сатиричните прицели. Истински антидот на битуващите конспиративни теории и искрен смях, напомнящ ни, че от трагедията до комедията има само една крачка.“ – Росица Чернокожева

С подкрепата на Министерството на културата.

Художник Василена Георгиева

Регионален исторически музей – Пловдив, Институтът за исторически изследвания при БАН и Община Пловдив организират Национална научна конференция на тема: „В спиралата на времето: хора, идеи, пространства и събития”, която ще се проведе на 13,14 и 15 октомври в Пловдив.

По време на форума ще бъдат представени книгите „Последен по рода си. Д-р Георги Вълкович (1833-1892)“ на доц. д-р Алека Стрезова и „Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век“ на Николай Аретов.

Представяне на книгата „Последен по рода си. Д-р Георги Вълкович (1833-1892)“ на доц.д-р. Алека Стрезова

На 13 октомври 2023 година (петък) от 18:00 часа в зала „Съединение” на пл. „Съединение“ №1 ще бъде представена книгата „Последен по рода си. Д-р Георги Вълкович (1833-1892)“ с автор доц. д-р Алека Стрезова.

Д-р Георги Вълкович е сред най-интересните фигури в следосвобожденската ни действителност. Наследник на голям и заможен род, живял на границата на две епохи, той развива активна професионална дейност и в Османската империя, и в българското Княжество. Чувства се еднакво компетентен като имперски военен лекар, източнорумелийски директор, държавен министър, болничен администратор. Но дипломацията е неговата съдба. Силен ум, волеви характер, същевременно диалогичен и помирителен, той остава в историята като един от бележитите и незаменими дипломати на нова България.

Алека Стрезова завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалности „История” и „Международни отношения”. Защитава дисертация по нова българска история в Института за исторически изследвания на Българската академия на науките, където работи и до днес. Нейните научни интереси са в сферата на историята на модерната българска дипломация, организацията на дипломатическия корпус, социалния профил на българските дипломати.

Представяне на книгата „Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век“ на Николай Аретов

На 14 октомври 2023 година (събота) от 18:00 часа в къща музей „Христо Г. Данов“ на ул. „Митрополит Паисий“ №2 ще бъде представена книгата „Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век“ на Николай Аретов.

Тази книга се занимава с голямата тема за семейния живот и интимните преживявания на хората от ранната модерна епоха и разглежда различни нейни аспекти. Вниманието се насочва към нормите, които определят междуполовите връзки и свързаните с тях промени на менталностите и нравите. Потърсени са връзките с основни елементи на националната митология, на първо място с представянето на връзките с „чужди“ в етнически, религиозен и друг смисъл жени, а и мъже. Направени са опити чрез сравнения разглежданите явления да бъдат поставени в по-широк контекст, както международен, така и по отношение на брака и сексуалните отношения между „свои“. Привличани са наблюдения и инструментариум от други области на хуманитаристиката и социалните науки и в този смисъл трудът е интердисциплинарен. Наблюденията се съсредоточават на първо място върху литературните произведения и публицистиката от епохата на националното Възраждане, както и върху спомени, писма и други документи.

С голяма ретроспекция, обхващаща 45 годишната му творческа дейност, известният плакатист  Костадин Отонов ще отбележи своя 75-ти рожден ден. Неговата изложба „Отонов. Графичен дизайн“ ще бъде открита тази вечер – 10 октомври от 18:00 часа в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32.

Костадин Отонов е роден на 17.02.1948 в пловдивското село Катуница. През 1968 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1977 г. се дипломира в Художествената академия в София, специалност „Плакат“ при проф. Александър Поплилов и асистент ИванГаздов.Живее в Пловдив и работи основно в областта на приложната графика и пространственото оформление. За творческия му почерк доц. д-р Ненко Атанасов, завеждащ катедра „Плакат и визуална комуникация“ в НХА подчертава:

 „Присъствието на автора е забележително, а неговата нестихваща творческа активност е с абсолютна величина – от края на 70-те години на миналия век до днес. Съществена предпоставка за това определение е, че Костадин Отонов се впуска стремглаво в професията „плакатист“ в най-благодатния период на развитие на приложната графика, като работи сред съзидателната конкуренция на плеяда именити художници. И независимо, че творчеството му е многоаспектно, театралния плакат за него е изворът на духовната наслада, където той се забавлява неутолимо…“

Костадин Отонов е участвал във всички окръжни изложби от 1977 до 1995 г. Негови по-важни изяви в изложби на приложната графика са: Национални младежки изложби на приложната графика – 1978, 1980, София; Общи художествени изложби на приложната графика – 1978, 1980, 1982, 1984, 1986, 1988, 1990; Биеналета на българския театрален плакат в Димитровград – 1980, 1982, 1984, 1986, 1988, 1990 и в София, 1992. Участва със свои творби в Международна изложба на плаката в Будапеща, 1975 г. , в Международни биеналета на плаката: Лахти, Финландия – 1979, 1981; Варшава, Полша – 1986.; Бърно, Чехия – 1982, 1990. Представял се е в Международно триенале на плаката в гр. Тойама, Япония – 1985 г., в Международно триенале на сценичния плакат в София – 1995,1998, 2001, 2019. Има почетно участие на Международно трианале на сценичния плакат в НДК, София 2019. Участва в представителни изложби на българския плакат в Унгария, Куба, Полша, Русия, Сирия, Чехия, Германия, Япония, Франция, САЩ, Румъния, Мексико и др., както и имам плакати в частни колекции – България, Франция, Англия, Япония и др.

В областта на пространственото оформление е участник в общи художествени изложби в София и Пловдив. В Международен панаир Пловдив е проектирал палати на: „Битова електроника“ 1978, 1979; „Гори и горска промишленост – Мебели“ 1980, 1981, 1982; „Технострой“ 1987, 1988; „Машиностроене“ 1989; „Централен Кооперативен съюз“ 1990; „Банксервиз“ 1991; „Верила“- София, 1992 1993.

Проектира също „Европа открива Черно море“ в Европарламента в Брюксел 2008, както и музейни експозиции в градовете Раковски и Първомай, Църковно-исторически музей в Рилския манастир 2007, Монетна сбирка в Русе 2012 , Дановото  училище в Перущица 2015, Чалъковата къща в Пловдив 2016 и др.

Има самостоятелни изложби в: Пловдив, 1981; Познан, Полша 1982; Вашингтон, САЩ 1993; Ямбол 1998; Пловдив 1998, Пловдив 2003, 2008.

Награди:

Получава награда за български плакат на Петото биенале на българския театрален плакат в Димитровград през 1988, награда на Дружеството на пловдивските художници за най-добро представяне на приложна изложба през 1996, награда на „Реклама Експо” – София 1999 за графичен стил и тотал дизайн и др.

Носител е на Почетните знаци на Пловдив – 1998 и Ямбол  – 2003.

Известен е като куратор на многобройни изложби в Пловдив и страната.

Изложбата се организира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 г. и от Есенен салон на изкуствата Пловдив.

Експозицията „Отонов. Графичен дизайн“ ще може да бъде разгледана до 29 октомври. Входът е свободен.