21-вото издание на Седмицата на Съвременното Изкуство в Пловдив се открива тази вечер от 19 часа в Център за Съвременно Изкуство – Пловдив, Баня „Старинна “. Изложбата ще продължи до 08 октомври 2015 г. "Зрели и Бесни" е нейното заглавие и е дело на работещия във Виена български куратор Борис Костадинов.
Най-старото събитие в областта на съвременното изкуство в страната се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и се развива като част от програмата на кмета Иван Тотев за разработване на културните пространства , приобщаването на нови публики и осъществяване на международен културен обмен.
Часове преди официалното откриване на Седмицата, разговаряме с Емил Миразчиев - управител на Фондация ”Изкуство днес” – инициатор и основател на Центъра за съвременно изкуство в баня Старинна в Пловдив.

-    Каква ще е Седмицата тази година?
-    Тази година е 21во издание, което вече означава 21 години съвременно изкуство в Пловдив, а това вече е нещо много сериозно. Центърът се стреми да показва много високо качество, затова каним куратори със широк поглед върху световното съвременно изкуство. Тази година сме поканили Борис Костадинов, който  зададе темата „Зрели и бесни“. Той е подбрал 18 автора, които работят на международната сцена, някои от тях световно признати - техни творби могат да се видят на най-големите форуми в областта. Тази седмица, която вече продължава и месец придобива една много широка популярност, от чужбина вече имаме интереси от хора, които искат да разпространяват този проект.

-    Винаги ли Седмицата е била с международно участие?
-    Да, през 1995 година имахме немски и холандски участник. седмицата започна много спонтанно, но това , което сме искали и сме знаели, че ще стане е, че се изисква дълъг период, за да добие популярност. Тогава не се знаеше какво означава думата куратор, а сега наистина виждаме как след 20 години за съвременно изкуство се говори много. Тъй като нещата често са изпреварвали времето си, ние се стремим нашата - пловдивската публика да бъде информирана и образована, затова правим и тези модули – кураторски тур и тур със специалисти , където се обясняват на ученици и млади хора самите произведения и контекста на това съвременно изкуство.

-    Културният обмен, който се осъществява по време на фестивала е в синхрон и  с политиката за развитие на Пловдив като Европейска столица на културата…
-    Да, започвайки работа в Центъра ние разработихме една резидентна програма,  която е единствената в страната в областта на визуалното изкуство, по която артисти и куратори имат възможност да дойдат в Пловдив , да опознаят културната среда и да реализират произведения тук специално за случая. Дори наградата на видеофестивала Фасада не е финансова, а е едномесечен престой на резидента с възможност да работи тук, да опознава средата, да се осъществи контакт между твореца и различните култури. Освен това ние работим и с много партньори - 200 института ни подкрепят, стотици творци които са минали оттук… Чувал съм как студенти, току що завършили във Виена или другаде по света разказват как техния професор им разказва за Баня Старинна, където е участвал в изложби… Центърът е много известен по света. Отворени сме към проекти, спечелили сме около 6 Европейски проекта, последният ни е по Норвежката програма – Фестивал на светлината, който ще бъде реализиран през май месец 2016та година.

-     Как започнахте преди 21 години?
-    Първите няколко издания организирахме с гол ентусиазъм. След това имахме финансиране от 2000 лв, което продължи може би 10 години , след това стана 6000, а от миналата година имаме общинско финасиране от 25 000 лева, благодарение на което в тазгодишното издание повечето от работите ние сме продуцирали. По високия бюджет позволява и на повечето автори да дойдат и да направят своите творби на място – специално за това пространство и специално за тази тема, което е много важно и държи на много високо ниво събитието. В края на краищата резултатът е, че предлагаме високо ниво съвременно изкуство.  Невъзможно е Седмицата на съвременното изкуство да се случва без взаимодействието на Общината.  Не напразно създадохме сдружение Изкуство днес с общинско участие, в самия устав и във всичките ни правила фигурира заместник кмета по културата, за да може да има синхрон в действията, защото сградата е общинска, а ние влагаме много усилия, за да развиваме тази дейност.Радвам се, че настоящата администрация в лицето на кмета на града инж. Иван Тотев  оценя нашия труд  и разбира значението на това гражданите да са съвременно информирани.

-    21годишната история на събитието не го ли  прави едно от най-устойчивите в града и страната въобще?
-    Да, това е единствения международен проект за съвременно изкуство в страната и единствения такъв център. Той се припознава като генератор на процесите в съвременното изкуство.
Пловдив може да се гордее, че е моторът на съвременното изкуство!

Шефът на Едно: Нямам претенции за нищо, имам единствено желанието да работя, защото работа за свършване има много

Директорът на платформата Едно Асен Асенов излезе с отворено писмо до пловдивчани, след като бе остро критикуван заради авторска публикация на страниците на вестник Капитал, излязла в последния брой. Текстът "Пловдив между нафталина и вдъхновението от промяната" разгневи група от интелектуалци, които вече събират подписка срещу общинското финансиране на проектите на Едно. Ето и позицията на Асенов без редакторски намеси:

    Публикуваният от мен текст в бр. 35 на в. "Капитал" - "Пловдив между нафталина и вдъхновението от промяната" предизвика реакции, по повод на които се чувствам ангажиран да отговоря на авторите им.
    Текстът във в. "Капитал" е реакция на кандидатурата на олигарха Георги Гергов за кмет на Пловдив, която се подкрепя от медиите на олигарха Делян Пеевски.
    В него се прави паралел между близкото минало, в което "града подари на "бизнесмена" и лидер на БСП - Пловдив, Георги Гергов голяма част от къщите си в Стария град, а Панаирът беше придобит без нито лев за държавата и разсипан през "иновативните" схеми на прехода." и настоящето на града. Очевидно за всички в момента Пловдив се развива с доста бързи темпове, а данните които цитирам в материала са от изследване на Индъстри Уоч, което е публично достъпно.
    Ако прочете внимателно "Пловдив между нафталина и вдъхновението от промяната" сами ще се убедите, че текста не е посветен нито на културната сцена в Пловдив, нито на пловдивските интелектуалци.
Да се тълкува като обща оценка за творците в Пловдив написаното в "Капитал" е спекулация и интрига. Нищо подобно не е казано в моя текст.
    Винаги съм се гордял с това, че Пловдив е най-големият възрожденски културен център - първият театър, първото оперно представление, първата печатница, първият вестник са се случили тук. Големи пловдивски артисти е имало и има в момента. Таланти не липсват - само музикалното училище в Пловдив не спира да "произвежда" световни музиканти, но за съжаление много от тях са пръснати из цял свят и нашата обща мисия трябва да бъде да създадем условия за всички тези хора да работят и тук.
    Мисията на ЕДНО винаги е била да подкрепя младите български артисти в областите в които действа - архитектура, съвременен танц и дизайн и го прави успешно от много години. Да, ние подкрепяме новото поколение, защото вярваме, че в тях е бъдещето. Бъдеще, в което взимодействието с външния свят ще е ежедневие, а качеството на културният продукт made in bg - познато на много повече места по света.
Не воюваме с артистите от по-възрастното поколение, и се отнасяме с респект и уважение към всички, които са надскочили локалността. Примери - много и респект! Аз лично не вярвам, че възрастта определя младостта на ума.
    Що се отнася до обидните квалификации по адрес на фестивалите, които ЕДНО прави, публикувани в една пловдивска медиа искам да кажа, че оценката се дава от публиката. ONE DANCE WEEK има сериозна заслуга за привличането на нови публики за съвременен танц в България. Преди фестивалът да стартира в София, публиката за танц беше около 100 души, и за 6 години постигнахме 10 000 човека аудитория. Тук, под тепетата започва същия процес, но имаме привилегията да сме вече на 8 години и в добрата компания на традиционните пловдивски фестивали Черната кутия и Куклено-театралния фестивал, които много харесваме и се надявам, че с общи усилия можем да развием сцената за съвременни пърформативни изкуства в града. ONE DESIGN WEEK е носител на наградата "Фестивал на годината", а тази година имаше около 30 000 посетители в Пловдив и много силно международно съдържание. ONE ARCHITECTURE WEEK е безспорно най-голямото и важно архитектурно събитие в страната.
През 2015 г. фестивалите на ЕДНО бяха удостоени с титлата "Европейски фестивал", която се дава от Европейската фестивална асоциация и е знак за качество. Освен това те се радват на подкрепата на много партньори от цял свят, сред които десетки чуждестранни правителства, международни културни фондации и фондове, чиито експерти са оценили високо нашата работа.
    Що се отнася до намеците за Капана и Европейска столица на културата ще кажа само, че моята заслуга е съвсем скромна и има хора, които са запознати с нея. Нямам претенции за нищо, имам единствено желанието да работя, защото работа за свършване има много.
    Предизвикателството пред Пловдив е, че за първи път български град ще бъде Европейска столица на културата, а това означава много работа и общо национално усилие.
    Затова казвам, че трябва да изберем между нафталина и промяната. Защото ако можеш да погубиш най-голямата емблема на един град - Панаира, то с лекота можеш ще погубиш и целия град. Пловдив няма време да се връща назад, защото пред себе си има едно голямо вдъхновение - промяната започна!

Асен Асенов,
директор на платформа за култура и изкуство „Едно"

Карикатуристът Gunduz Agayev няма намерение за губене. Той е създал няколко серии на добре познати илюстрации до момента. Както в предните си няколко проекта, които за озаглавени „Светото селфи“, „Глобална полиция“ и „Само диктатори”, Агайев отново е избрал тема за универсални човешки права и справедливост изобразявайки фигурата на Темида в различни страни.

"Прекарах 15-16 дни, за да създам тези илюстрации. Нарисувах мисленето и ситуациите в тези страни. Картините изобразяват реалните условия в страните и живота на хората в тях. "

Някои от илюстрациите му са стряскащи, но идеята на Агайев е да провокира хората да се замислят какво се случва в света, в който живеем. Нима това е нормално в 21 век, пита той. А ето и рисунките на Темида, които той представи преди броени дни.

„Кармина Бурана“ и „Болеро“ изпълниха Античния театър в една вечер

Великолепен спектакъл на танцовото и музикалното изкуство бе представен миналата вечер на сцената на Античния театър. Главните виновници за състоялата се красота на античната сцена са хора и оркестъра на Държавна опера Пловдив, както и невероятните танцьори от балет „Арабеск“.

Хладното време не попречи на публиката да се реди на опашки пред входа, а касиерите, продаващи билети преди началото на събитието бяха заобиколени от хора, дошли в последния момент. По време на целия спектакъл публиката бе затаила дъх и вперила поглед в грациозните балетисти и балерини от „Арабеск“. Истинска грация и изящество показаха мъжете и жените на сцената, а хореографията беше наистина вълшебна. Двете хореографки – Боряна Сечанова и Маргарита Арнаудова със сигурност впечатлиха цялата аудитория не само с класически движения и поддръжки, но и с леко хумористични елементи, които накараха публиката да се усмихне. Само на моменти имаше леки разминавания в синхрона на грациите на сцената, но имайки предвид сложността на хореографията, закъсненията със стотна са почти незабележили.

А какви танцови солисти само! Сякаш не танцуваха, а се движеха заедно с вятъра, който повяваше през цялото време. Рисковано е мъже да гледат нежността на балерините, защото съвсем лесно могат да се влюбят в очарователните им усмивки и премерените им, фини движения. Телата им се извиваха като шията на лебед под гласовете на солистите от операта Диана Василева, Стоян Даскалов и Михаил Пулиев.

Диригент на музикантите от Държавната опера бе Йонг Чил Лий от Южна Корея. Музиката, както винаги при представяне на музикантите от операта, бе превъзходна, а флейтите пренесоха зрителите в едно приказно и мистично пространство, в което феите бяха балерините, а прожекторите озаряваха нощното небе. Що се отнася до осветлението, то бе чудесно допълнение на цялото представление. Макар и лятото да е към края си, и вечерта да бе хладна, гостите на спектакъла останаха до края, за да се насладят на блаженото преплитане на опера с балет.