„Исихия“ идва от думата „исихазъм“, което е течение в православното християнство, според което чрез молитва и вглъбяване, може да се достигне единение с Бог. От друга страна Исихия е музикална формация, създадена пред 2000 г., която до скоро си бе дала дълга почивка, но отново излиза пред публика на Transfiguration festival.  Музиката им съчетава фолклорното звучене с църковни песнопения и ще можете да ги чуете на самото откриване на дългоочаквания фестивал, който ще посрещне гости в село Долен от цялата страна, а и извън нея. Ето какво разказа за КАПАНА.БГ един от вокалистите на формацията – Евгени Николов.

- Как се решихте след 10 години, отново да излезете на сцена?

Не беше много трудно решение. Поканиха ни и разбрахме, че събитието си заслужава. Въпреки че не сме активна група отдавна, поддържаме връзка и продължаваме да си говорим за музиката, която ни вълнува. Затова и не казваме, че сме се разпаднали... Просто спряхме да правим музика и да търсим изява на всяка цена. И тъй като пламъчето вътре в нас все още тлее, поканата за Transfiguration го разпали.

- Защо именно на Transfiguration?

Фестивала е много качествен като съдържание, залага на хармоничното сливане на природа и традиция, а изпълнението е безкомпромисно и концептуално. Хората наистина се стараят да направят събитие с вторачване в детайлите, както в България не е правено досега. Точно на такъв форум сме искали винаги да свирим. Затова и решихме да се съберем и да участваме.

- Каква е атмосферата в Долен в момента?

Напрегнато-еуфорична, доколкото знам ? Работи се усилено по обезпечението на събитието на всички фронтове. Детайли и подробности могат да дадат организаторите.

- Какво ще представите на фестивала?

Старахме се да включим песни от трите албума. Излизаме в максимален състав – 10 човека, всеки от които е бил в групата в известен период от време. Единствено Марин Генчев няма да свири, защото не е в България по това време. Затова пък се включват нашите приятели Евгени Чакалов (струнни) и Щони Кокудев (вокали).

- Работите ли по нови проекти и какво можем да очакваме от Исихия за в бъдеще?

Трудно е да кажа нещо категорично. Всеки от нас работи, за да се издържа и музиката си остава хоби, за което почти няма време. Имаме идеи и желание да направим още нещо, но кога и дали изобщо ще успеем не мога да кажа. Правенето на музика в такъв мащаб само за лично удовлетворение е трудно постижимо удоволствие. За Исихия винаги е било трудно да намира сцена за изява... Това беше и основната причина да спрем.

Ако случайно имате котка, може би сте забелязали колко неща можете да научите от нея. Понякога хората казват, че котките са родени с безкрайна мъдрост и може би са прави. Понякога не знам как да се справим дори с ежедневни проблеми и това са моментите, в които можем да почерпим от мъркащата мъдрост. 

Руският художник Лингвистов е вдъхновен от неговата котка и показва как тя се справя в трудните моменти от ежедневието си. За нея той споделя: „Тя е гуруто на доброто настроение! Знае как да се забавлява сама и да изживява най-хубавото от всеки един ден в живота си.“

В следващите няколко картини, Лингвистиков показва уроците, които е научил от своя домашен любименц.

Ако искате да разгледате и други негови работи, можете да го направите в lingvistov.com

Моята котка е тъжна.

Тя не се храни и не спи. А обикновено това са любимите и неща за правене!

Котката ми е мъдра и знае няколко хитринки, които помагат, когато си тъжен.

Когато е тъжна излиза навън, защото никога не знаеш какво ще се случи, веднъж напуснал комфорта на твоя дом.

Когато е тъжна, търси приключения.

И ги намира!

Когато котката ми е тъжна, вика (се обажда) на приятелите си.

Каквото и да правиш е десет пъти по-добре ако го правиш с приятели.

Опитва нови неща. Промяната винаги е добра.

Когато е натъжена се разхожда. Майстор в медитацията е.

Когато тя е тъжна, прави всичко необходимо, за да не се чувства така.

Има много неща, които мога да науча от моята котка.

Как един англичанин интерпретира мита за глухарчето

Английският артист създава не просто изложба на своите работи, а ги поставя в парк в Обединеното кралство, където те заживяват свой живот. Феите, които се заселиха в парка са изработени от стоманена тел. Изключително фина и прецизна е неговата работа. Уайт казва, че първо създава рамката на тялото, а след това продължава с останалата част. Върху нея изработва скелета и мускулите на телата, които сякаш за като вкаменени герои от приказки. 

Робин Уайт споделя, че във всяка фея той влага част от сърцето си, а самите скулптори понякога са гравирани. Постоянно присъствие в неговата работа намира глухарчето. Ако задълбаем в темата и достигнем до митологичния символ, можем да кажем, че това е неговия опит да дари слънце на иначе мрачната Англия. А каква е легендата за глухарчето ли? Тя е келтска по произход и разказва следната история. На есен древните келти силно страдали заради загиващите растения и подготовката на земята за зимата. В есенна вечер, едно малко момиченце плакало толкова силно, че трогнала дори самите феи. Тогава една от тях отишла при детето и го попитала защо плаче, а малкото момиченце отговорило: „Защото всичко умира. Цветята цъфтят само на пролет, а есента е тъжна“. Феята се смилила над нея и орисала едно единствено цвете да цъфти и през двата сезона, за да радва хората. Това цвете е глухарчето. 

Как интерпретира легендата за глухарчето Робин Уайт, вижте сами.

Отворен ли си да преживееш необикновен ден в любимия си град?

Не е толкова важно какво се случва в града, а как ти си взаимодействаш с него.

Един истински градски insider може да жунглира с местата и събитията така, че да няма и един скучен ден. Защото, ако искаш да изживееш един по-различен ден в който и да е град, инициативата трябва да дойде от теб.

Както героя в последния клип на Heineken — The City, който превръща обикновен туристически ден в Париж в обиколки на подземия и потайности.

Всъщност всички познаваме такива хора, с тях винаги е интересно, те откриват възможности във всяка ситуация и успяват да преживеят най-интересните истории, дори да са на същите места като нас.

Въпросът е — можеш ли да го направиш и ти?

Heineken те предизвиква да покажеш своя необикновен и вълнуващ поглед върху града си на heineken.com/legendaryplan. Сподели твоя план за деня, който според теб показва любимия ти град в различна светлина  — кое събитие или място, кога е най-добре да се посети и къде се намира.

Ако все още нямаш собствена история, можеш да видиш всички събрани градски маршрути и идеи на едно място. Със сигурност ще се вдъхновиш и би могъл да се пуснеш в някои от тях.

Всеки ден до средата на август Heineken ще отличава по един истински градски insider и неговия план, с персонализиран кен от новата серия специално създаден за него. Измежду всички участници, споделили своя необикновен градски маршрут на heineken.com/legendaryplan, ще бъде изтеглен един, който ще отпътува за Париж и ще изживее три дни с алтернативна програма, лишена от туристически клишета.

Chop, chop!

Студентите от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив представиха своите дипломни проекти в Дружество на пловдивските художници. Изкуството на младите таланти изглежда особено обнадеждаващо и още на самото си откриване, изложбата бе уважена от значителен брой посетители, дошли да видят свежия поглед на бакалаврите.

Невероятно съчетание от гледни точки показаха дипломантите. В тях живота бе тълкуван ту като детска игра в някои от графичните проекти, ту като минимализъм в голата фотография. 

Фотографията варираше между модна, репортажна и голо тяло, като можете да видите както черно-бели кадри, така и пъстри снимки с ретро дизайнерски мирис. Една от младите фотографи, представяща проекта си със заглавие „Едно“ сподели, че той е само началото на концепцията, която е създала. Проектът представлява черно-бели снимки на мъже с голи гърбове, а следващата стъпка е да заснеме няколко дами по същия начин. Целия проект, ще е от три стъпки, носещи имената „Нула“, „Едно“ и „Осем“, като неговата авторка сподели, че за имената се е вдъхновила не само от символиката на цифрите, но и различното им възприемане в религиите по света.

Бяха представени и различни набори от шрифт на малки и главни букви на кирилица. По всичко личеше, че дипломантите са се справили повече от чудесно. Младите таланти със сигурност имат чувство за естетика и изложбата е лишена от кич. Особено впечатление направиха меките и деликатно цветове, представени на бял фон. 

Не само тазгодишните дипломанти, но и някои от студентите на АМТИИ вече работят по професията, която са избрали, което говори не само за доброто качество на обучението в университета, но и за шансовете за реализация. Графичния дизайн и фотографията стават все по-търсени услуги, а реализацията в сферите никак не е малка.  

Изложбата на свежите погледи можете да видите в Дружество на пловдивските художници на ул. Гладстон до 31-ви юли.

Форматът за четене на нова българска литература, стартира пътуването си в горещия сезон от града под тепетата. Домакин на втория сборник с приказки беше Александър Секулов, който посрещна своите гости в „Конюшните на царя“. Събитието идеално се вписа в концепцията на автора за литературни вечери, които се провеждат в „Петното на Роршах“, но са в летен отпуск. Така, като едно своеобразни продължение, част две на пощенската кутия бе представена на сцената на Конюшните от пъстри и различни четящи хора.

Организатор на събитието бе Гери Турийска, която освен, че прочете един от разказите, откри и литературно-хумористичната вечер. Пред публиката излязоха, за да представят съвременните български автори, Елена Бозова, Живко Джуранов, Ангел Дюлгеров, Александър Сано, Йоана Мирчева, Камен Липиев – Кедъра и други. Разказите от тях бяха представени увлекателно и леко, което не позволи на публиката нито за миг да отдели поглед от четящите. Не липсваше и хумористичната нотка в тях, която на моменти просълзи публиката от смях. Тази свежа и поглъщаща с енергията си вечер определено разнообрази с цитрусовия си вкус вечерите в Пловдив, които напоследък са изпълнени само и единствено с музикални концерти и фестивали.

Литературата е жива и през лятото! Добре е да не го забравяме. Прекрасно е музикалното разнообразие, което изпълва всяка една улица в града ни, но подобни вечери са като манна небесна за привържениците на литературата, които страдат по отминалите литературни вечери и представяния на книги и автори.

И докато с любопитство слушахме какво се случва на сцената, зад нея една друга приказка се превръщаше в реалност – младоженци правеха сватбените си снимки непосредствено до нас. Кой каза, че приказките са измислени и не се случват на хората?

Може би някои от вас не са успели да присъстват на приказната вечер и не са чули какво се е случило, гледайки единствено пощенските кутии единствено пред входовете си. Не се тревожете, имаме добра новина за вас! За пръв път „Пощенска кутия за приказки“ се излъчи директно онлайн, благодарение на сайта artlive.bg, който стриймваха директно от Конюшните. Разбира се, записът от събитието си е в сайта и ако искате някой да ви разкаже приказка – влизайте вътре и не се колебайте дори за миг.

След като покориха пловдивската публика, разказите продължават своето пътуване по черноморието. Турнето на съвременните приказки продължава и ще можете да го видите идния месец с Лозенец, а през септември ще гостуват и в Созопол.