Най-богатият на етноси район в Пловдив – р-н „Източен“ ще отбележи Международния ден срещу расовата и етническата дискриминация. Генералната асамблея на ООН провъзгласява през 1966 г. 21 март за Ден на толерантността. „Равенство, достойнство, справедливост“ е мотото на честванията през годините по света. Под този надслов ще премине Празникът в район „Източен“ на 18 март от 10.00 часа.Той се организира от Сдружение „АртеВизия“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив и съдействието на кметство „Източен“.

В Клуба на пенсионера в парк "Каменица" най-малките жители на квартала от ДГ „Биляна“ ще представят музикално-танцова програма на етносите. Българчета, ромчета, украинчета, арменчета ще рецитират и пеят на своите езици за приятелство, добросъседство, уважение и толерантност. Фолклорни танци ще разкрият красотата на традициите на различните общности.

Жители на района, малки и големи ще се включат в творческо ателие за апликации на българска шевица. С тях ще подредят специално пано „ЗАЕДНО в район „Източен“. То ще бъде подарък за членовете и гостите на клуба. Обединени от желанието за един по-благороден и пъстър свят, където толерантността е добродетел, присъстващите ще потърсят хармония и в многообразието на изкуството.

Образователен филм ще ги запознае с историята на традиционното за турци и роми изкуство за рисуване върху вода Ебру. Празникът ще продължи с демонстрация на живо как се създават картини с древната техника. Всеки от присъстващите ще може да се включи и да създаде своя творба. Обединени в различията на нрави, култура и традиции, участниците ще си тръгнат обогатени с емоции, впечатления и нови приятелства.

Вкусът и пъстротата на празника ще се допълнят и с дегустация на традиционни храни за различните етноси.

Книгата „Бившите хора“ на концлагерна България ще бъде представена в НБ „Иван Вазов“ в петък – 15 март, от 17:30 часа. В пловдивската премиера на книгата ще участват авторът доц. д-р Мартин Иванов и доц. д-р Михаил Груев, който ще говори за изданието. В деня на събитието ще бъде подредена изложба, представяща книжната продукция на Института за изследване на близкото минало (https://minaloto.bg/)

Проявата е посветена на 145-годишнината от създаването на Пловдивската народна библиотека.

„Бивши хора“, „буржоазни отрепки“, „недоубити буржоа“. Така като с нажежено желязо народнодемократичната власт дамгосва след 9 септември 1944 г. близо половин милион жени, мъже и деца, принадлежали или просто обвинени, че са били част от стария „монархофашистки“ режим. В рамките на няколко апокалиптични за тях години всички те са насилствено изтръгнати от своите социално-културни и професионални ниши, лишени от относителното си материално благополучие, от почти цялата си собственост, изгубвайки своя „социален и обществен статус след революцията“. Като къща от карти пред техните очи се разпада целият им досегашен живот, с рутинната му подреденост, с установените социални връзки, начина на живот и правила на поведение. Както по-късно ще признае Стоян Бочев, „бивш“ банкер, инквизиран от Държавна сигурност (ДС), за да даде показания по процеса срещу протестантските пастори: Девети септември катури цялата постановка на моите разбирания: идеи, дейност, идеология, мироглед – всичко. Гледах това, което става, виждах възторжените множества да посрещат и създават новия строй… и всичко ми се виеше като лош сън. Като при земетресение.“

•Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 г. във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет и право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Доктор по история в Института по история при Българската академия на науките (БАН), където след това работи до 2015 г. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия. Автор е на над двеста научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. От 2011 г. до 2013 г. Иванов е председател на Държавна агенция „Архиви“.
От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия.

•Михаил Груев е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Асистент и старши асистент (2002), главен асистент (2003) и доцент (2009) в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител на катедрата от 2011 г. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на т.нар. „възродителен процес“, колективизацията на българското село, комунистическия елит и пр. От 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Откриването на самостоятелната изложба на живеещата в Антверпен художничка от български произход – Деница Тодорова ще бъде на 15 март от 18:00 ч. в Sarieva/Gallery. „Образ на ръба на материята“ е рядка възможност да бъде видяна работата на родената през 1984 г. в Пловдив авторка. Всъщност това е едва вторият път, в който Деница Тодорова показва своето творчество в България. Преди 20 години тя заминава за Белгия, където завършва живопис в едно от най-престижните художествени висши училища в Европа – Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Търсейки своя артистичен почерк обаче Деница започва все повече да се интересува от рисунката – първото нещо, което е учила и което по-често е приемано за подготвителната работа на художниците. Рисунката има сериозна традиция в България, а в момента интересът към нея се повишава значително навсякъде по света:

„Хората рисуват от векове, рисунката е в основата на цялото съвременно изкуство и може би е една специфична ниша, която е леко подценена, но все повече художници се интересуват от нея. В нашето все по-сложно съвременно общество, рисунката – най-първичният и фундаментален израз на изкуство – остава източник на безкрайни възможности. Напоследък тя отново придобива значимост в света на изкуството; всъщност рисунката рядко е била толкова широко представена в биеналета, панаири на изкуството и изложби, колкото сега“ – казва Деница Тодорова.

В изложбата в Пловдив ще бъдат представени характерните ѝ творби върху хартия, с които тя привлича вниманието на професионалната общност в Европа и печели редица престижни награди и номинации в областта на рисунката. През 2017 г. получава наградата STRABAG Artaward International, за която е избрана сред 800 художници. Няколко години по-рано е отличена с Ronse Drawing Prize, 2014 и 2015 – награда, която има над 55-годишна история.

През 2021 г. е издаден нейният каталог “Phosphenes (seeing stars)“. Книгата включва текстове на Филип Ван Каутере (художествен директор на SMAK Museum of Contemporary Art, Гент), Питер Вермюлен, Ерик Мин и поема на известния фламандски романист, поет и драматург Петер Верхелст.

Днес Деница Тодорова е възприемана много повече като белгийска художничка, а самата тя споделя, че половината ѝ живот е минал в България, но другата половина и целият ѝ професионален път е в Белгия и допълва:

„Съвременният пазар на изкуството в Белгия е огромен, по никакъв начин не може да бъде сравнен с България. Тук художниците имат много повече шансове за развитие. Sarieva/Gallery е единствената, за която аз знам, която работи по европейски и световен образец, а в Белгия има страшно много подобни галерии, буквално стотици.“

Подходът на Деница Тодорова към рисунката не е типичен. Той напомня сграфито – техника за създаване на монументални стенописи в публични пространства, широко известна в Източна Европа в средата на миналия век. По подобен начин тя създава своите произведения. Процесът обаче е много трудоемък и отнема много време, в което Деница създава стихия между уязвимата тънка хартия, въздушно лекия пигмент на графита и острите инструменти, с които работи върху черната повърхност. Това е много интензивен и перформативен процес. Първоначално авторката поставя тънка хартия на пода, напълно покрива повърхността ѝ със слой графитен прах и започва да отнема и изтрива тъмния пигмент, за да създаде рисунка и композиция в различни слоеве. Това създаване е изключително енергично, педантично и продължително. Филип Ван Каутерен отбелязва, че техниката не е „графит върху хартия“, а по-скоро „графит и хартия“.

Творбите на Деница Тодорова са деликатно монохромни и изненадват с емоционален заряд, който изпреварва възприемането на изображението.

„Искам да заведа зрителя в едно несъществуващо пространство, в което той може да чувства, да си спомня, да асоциира. Имам една линия, която почти през всичките години се появява в моята практика и тя е свързана с това как и какво човек би виждал, ако е в абсолютна изолация, ако сетивата са ограничени“, споделя Деница.

Художничката черпи вдъхновение от ежедневните явления, текстури, форми и модели като водни повърхности, отражения, мраморни структури и експлозии на фойерверки.

Макар формално да притежава подобни белези, работата на Деница Тодорова няма въздействието на „абстрактна“ в прекия смисъл на думата. Нейната свръхсензитивност извиква познати изображения, меките очертания символизират природа и пейзажи, върху повърхността си прокарват път почти уловими ярки цветни петна, които авторката самоиронично определя като бонбонени.

Творбите в изложбата „Образ на ръба на материята“ на Деница Тодорова в Sarieva/Gallery, Пловдив са предезикови и ни връщат в онзи невинен момент на формиране на мисълта и волята, когато те са размазани, емоционални впечатления и петна в мрежа на безкрайността. Надраскани и белязани като самия живот.

Изложбата ще продължи до 19 май 2024 г.

Снимка: Брам Монстър

Любими имена на феновете на фестивалното кино се завръщат за тазгодишното издание на София филм фест в Пловдив, редом до световни звезди. Така заедно с последното заглавие с Антъни Хопкинс ще можем да гледаме и новите филми на Агнешка Холанд, Нури Билге Джейлан и Радивое Андрич – който лично ще гостува в Пловдив. Фестивалът се открива на 15 март и ще продължи до 31 март на обичайното си място – арт киното на Пловдив LUCKY Дом на киното.

Едно от най-чаканите заглавия е „Последният сеанс на Фройд“ на режисьора Матю Браун. В него ще видим срещата на знаменития психоаналитик с автора на „Хрониките на Нарния“ и ревностен християнин С. К. Люис – в ролите Антъни Хопкинс и Матю Гуд. Фройд намира дълбоката вяра на Луис във всевишния за неубедителна и предпочита да проучи неизследваните кътчета в живота му. Прожекцията е на 29 март от 18:30 часа.

Българско участие в световна продукция ще видим в „Караганда“. Димитър Маринов, единственият българин, държал в ръцете си Оскар, ще пристигне лично за среща с пловдивчани, влиза в гангстерския свят на руската мафия. Филмът ни връща в 1994 година, когато молдовски гангстер в Ню Йорк, търговец на оръжие, се проваля в опит да заблуди местната руска мафия. Прожекцията и срещата с Димитър Маринов и американския режисьор на филма Макс Уайсбърг са на 25 март от 18:15 часа.

Трима от най-любимите режисьори на феновете на София филм фест също ще бъдат представени с новите си филми в Пловдив. Нури Билге Джейлан е автор на епоса „Сухи треви“. Заснет сред зимните сурови пейзажи на югоизточена Анадола, филмът е поредната удивителна поетична творба на майстора на турското кино, отличена от журито в Кан с наградата за най-добра актриса на Мерве Диздар за нейното магнетично изпълнение във филма. Прожекцията е на 30 март от 17:30 часа.

Поредна политическа и човешка история ще ни разтърси от екрана с новата творба на Агнешка Холанд „Зелена граница“. Историята ни пренася на границата между Беларус и Полша и истории на няколко бягащи от война бежанци. 30 години след Европа, Европа, новият прочувствен филм на трикратно номинираната за Оскар Агнешка Холанд Зелена граница отваря очите ни, говори на сърцето ни и ни предизвикава да се замислим за моралните избори, пред които обикновените хора са изправени всеки ден. Прожекцията е на 18 март от 18:30 часа.

Много смях предлага „Светкавици отново!“ от Радивое Андрич. Продължението на „Светкавици“ показан на първия „София Филм Фест в Пловдив“ ни среща със знаменити герои – отново. Техният живот не се е променил много – нямат пари, нямат жени, нямат и никакви преживявания. Но изведнъж им се налага да замиинат за Виена, където вече ги чака приключение. Специален гост ще бъде Радивое Андрич – любимият режисьор на „Когато порасна ще стана кенгуру“, а прожекцията и срещата са на 25 март от 20:45 часа.

Повече информация за програмата и онлайн резервации на kinolucky.com

София Филм фест в Пловдив се провежда със съдействието на община Пловдив.

Сдружение „Изкуство днес“

Представя

Арт Позитив

РОЗОВО

През март 2024 г. проект Арт Позитив идва с тема – „РОЗОВО“. Това е своеобразно затваряне на поредица от 17 издания, като първото през 2004 година, представящо автори, работещи в Пловдив, започва като „АРТ ПОЗИТИВ“, което е тема, но остава и като заглавие на проекта – позитивизъм, без наивитет на фона на една не „розова“ действителност. „РОЗОВО“ е поставен като идеен и пластичен проблем пред автори, които да създадат своите произведения, обвързани с една начална стъпка, а именно присъствие на РОЗОВО или идея за РОЗОВО. Това дава възможност на артистите очаквано да направят неочаквани съчетания и връзки между РОЗОВОТО и предметите и материите. Ето някои от нюансите на розовото в едно изречение – розова роза, наситена розова роза, наситена череша, ярко розово алено, розово сьомга, розово корал, бледо лилаво розово, пурпурно розово, тъмно лилаво розово, фуксиново розово (или магента), антично розово, светло розово, перлено розово….  Всеки друг цвят на мястото на РОЗОВОТО би превърнал темата в цветна задача, но не и този цвят толкова натоварен със символика, отговорен за безброй асоциации и известни фрази. Дори там, където РОЗОВОТО е просто част от цветен контраст и интерпретация на светлината, а именно в живописта, дори там се усеща неговата предистория. И това е „розовият данък“, който цветът плаща на психологията. От една страна РОЗОВОТО придава усещане за мекота и спокойствие. От друга страна е символ на съблазън или двусмисленост. Може би не е нужен безпристрастен поглед към РОЗОВОТО, цветът който не може да избегне своята емоционална натовареност. От розовите пръсти на зората, споменати от Омир при описанието на изгрев в Одисея, до розовите точки на Яйои Кусама, РОЗОВОТО, този противоречив цвят, печели най-много от своята предопределена символика.

Участници: Ангел Стойчев, Антония Костова, Велина Христова, Венета Маринова, Георги Станчев, Ду Сяокун, Евелина Петкова, Евелина Нова, Емил Миразчиев, Здравка Рубин, Иван Иванов, Калоян Николов, Красимир Добрев, Мич Брезунек, Надя Генова, Наталия Залозная, Наташа Кюпова, Осман Юсеинов, Петър Кочевски, Рая Димитрова, Саркис Нерсесян, Севдалина Кочевска, Соня Митова, Цветанка Борносузова, Цветелина Ангелова, Явор Костадинов.

Галерия Капана, ул. Райко Даскалов 29

Откриване на 15.03. 2024г. от 18 до 20 часа

Изложбата продължава до 13.04.2024г.

Проектът се осъществява с подкрепата на: Община Пловдив и Гьоте-институт

Медийни партньори: BNT2, въпреки.com, Katra FM, Под Тепето, Капана.

„Арт позитив“ е проект на Сдружение „Изкуство днес“, член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте-институт.