Райна Кацарова

Двадесетото юбилейно издание на фестивала Пловдив чете, с програма от март до октомври
2022, стартира с първото си събитие, което беше първо и за сезона на Литературния салон Spirt
& Spirit. Предвестник на пролетта и срещите с хубавите книги в града под тепетата стана Оля
Стоянова в „еднаква крачка“ със Живко Джаков и книгата “Пътеводител на хубавите места”,
представена ни от Ина Иванова.

В началото Красимир Лозанов, от Издателство "Жанет 45", обобщи мислите и опасенията на
присъстващите домакини и гости с думите: „Няма да даваме заден ход, защото в тази
изключително ненормална ситуация, в която се намира българското общество, все пак трябва
да се опитаме да оставим едни макар и малки острови на нормалност.“

Срещата пое своя ход и Ина Иванова представи Оля Стоянова като една от най-талантливите и
най-смислени авторки на художествени и драматургични текстове, на поезия, на разкази и като
дългогодишен опитен журналист.

Разговорът навлезе в дебрите на самата книга и така научихме как са се появили текстовете с
течение на времето покрай семейните пътешествия с от три до пет деца. “Когато пътуваш с
деца, виждаш света през техните очи. Светът се разширява.“ Други пък са правени като
репортажи и по някакъв начин сами са се написали и са застанали на ръба между жанровете.
Естествено е, че “Пътеводител на хубавите места” по някакъв начин следва “Пътеводител на
дивите места”, но с тази разлика, че тук вече по-интересни стават хората. Хората, които живеят
с усещането, че се намират точно където трябва да бъдат. Точно като дядото от безименното
село в Понор планина.

Ина казва, че е открила кода с който трябва да се чете книгата и той е “код на метафоричност”,
докато изключително леко, лесно и с особена нежност Оля разказва за едни необичайни
срещи“.

А те са наистина различни - за един пикантен надпис на Царевец, за аромата на Смидала в
родопското село Буйново, за лисици и камъни, за цветя, за рози и маточина, за хубави места,
хубави неща и хубави хора или как се хваща дивата вода в Бойково в най-голямата жега.

- Какво ще остане от нас? - пита Ина.
- Историята е капризна! Ако знаем какво ще остане в историята, може би ще бъдем по-
внимателни. Харесвам Истанбул и Пловдив, защото виждаш, че вървиш по стъпките на други
хора.
- Как ловиш текста?
- Параклисите и чешмите не разказват истории, хората ги разказват. Хората имат нужда да
разказват. Харесвам, когато знам, че едно нещо е истинско.

И така Оля ни разказа и своята история със Живко и как трудно различават коя снимка в книгата
е заснета от нея и коя от него. За това как са се запознали единият на Мусала, другият на
Мургаш. За това, че са единомишленици и вървят с еднаква крачка. Двамата заедно са
пътували с цирк, с военен влекач и с дядо с магаре и каручка. Разказват ни за трите си деца. И
за техните собствени крачки.

Разговорите след автографите този път бяха изключително приятни и искрени, а разстоянията
напълно се стопиха.

Тази книга прилича на един светъл и слънчев прозорец по своя вид и съдържание. Отворете го.
Тръгнете и вие по стъпките на Оля, отидете на някое от местата и тъй като “Не можем да видим
един водопад два пъти“, сигурна съм, вашите срещи и вашите истории ще са съвсем различни.
И неповторими

Разходката с малчугани хем не трябва да е прекалено дълга, хем трябва да представи нещо ново и вълнуващо за наблюдение

Отново е уикенд и с настъпването на по-пролетни дни вероятно често се чудите къде и как да разнообразите ежедневието и да избягате за ден от градския ритъм. За хората без деца това не е толкова сложно – няма нужда да се съобразявате с тяхното темпо на движение и да търсите интересни за по-малките атракции, но за семействата си е истинско приключение разходката с малчугани. Тя хем не трябва да е прекалено дълга, хем трябва да представи нещо ново и вълнуващо за наблюдение. От тази гледна точка голяма част от планинските маршрути и екопътеки отпадат, тъй като те са свързани предимно с природни гледки, които спират дъха, но не и за едно дете.

Затова днес от екипа на единствения туристически двуезичен пътеводител под тепетата подбрахме три дестинации, които могат да предложат и нещо ново за наблюдение на малките палавници.

Палеонтологичен музей Асеновград

Предполагаме, че повечето вече сте посещавали Природонаучен музей Пловдив и дори знаете наизуст всички експонати. Но пък през уикенда предлагаме да съчетаете разходка извън града, хапване на нещо сладко в любимата на всички асеновградска сладкарница Нико и разглеждане на Палеонтологичен музей Димитър Ковачев.

Първият етаж от музейната експозиция, създадена от екип на НПМ-БАН бива завършен през 1995 г. Експозицията му представя еволюцията на хоботните животни. Особено впечатляващ експонат е копието на туролския динотерий Deinotherium gigantissimum, чийто скелет е над 4 м. висок. Намерен е край с. Езерово от Димитър Ковачев, разкопан е от експедиция на Софийския университет, ръководена от проф. Васил Цанков и е възстановен и издигнат в палеонтологичния музей на Геолого-географския факултет на СУ от доц. Иван Николов. 

В тридесетте експозиционни витрини на втория етаж е представена т. нар. хипарионова бозайна фауна от късния миоцен на България. Рисунките и диорамата в тази експозиция са дело на художника-анималист Велизар Симеоновски, асоцииран сътрудник към Чикагския музей по естествена история и към НПМ-БАН. По-късно експозицията бива разширена и с фосилните находки от ранния плиоцен, разкрити по време на българо-френските палеонтологични разкопки край с. Дорково (З. Родопи), организирани (1985—1987) от Николай Спасов (НПМ-БАН) и ръководена от проф. Ербер Тома от Парижкия музей по естествена история.

Сбирката на Палеонтологичния филиал „Димитър Ковачев“ е уникална с това, че е една от най-богатите палеонтологични колекции в света от т. нар. пикермийска хипарионова фауна на късния миоцен, когато природата на Балканите, със своите носорози, жирафи, маймуни и антилопи е приличала на днешната африканска савана. Съхраняваната изкопаема фауна е с приблизителна възраст 8—7 млн. год., а колекцията съдържа към 35 000 фосилни костни останки.

Пещера Снежанка

Това предложение е за малко по-големите деца, тъй като от паркинга до самата пещера има пътека, която не е съвсем лесна. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1961 г. , когато е и официално открита от туристи. Изключително малка е  - само 145 метра дължина, но в тях е събрала всички форми на пещерни образувания.

Цялата статия може да прочетете в Lost in Plovdiv. 

Калоян Куманов събира Шопен и Бетовен, в компанията на Стунджи, Миро Турийски и Миро Иванов

И в музиката, както в свободните борби, правилото е, че няма правила. И с пълната си творческа борбеност четирима виртуозни музиканти изпълняват това анти правило, превръщайки го в стандарт. Резултатът е „Вековна рапсодия“- втория сингъл от „Калоян Куманов проджект“, който доказва, че прогресив рок може да звучи и с акордеон, а мелодия може да бъде хит, дори и без водещи вокали.

„Вековна рапсодия“ пристига почти година след като Калоян Куманов разби музикалните стереотипи с неговата Leyenda, създадена по мотиви от вечната класика на Албенис. „Сега съм събрал три епохи- разказва Куманов- романтизъм от Шопен, класицизъм от Бетовен и модернизъм в онази част, която е композирана и аранжирана специално за този проект.“

Самият Калоян изгражда музикалната линия, като в аранжимента се включва и Мирослав Турийски-пиано. За да се затвори нотния кръг, в екипа влиза отново Стоян Янкулов-Стунджи-ударни и Мирослав Иванов- китара. Музикалният отбор снима видеото към „Вековна рапсодия“ в мистична гора около Хисаря, а усещането за артистична тайнствност добавя образа на актрисата Божана Мановска и… още една специална героиня, заради която всички кадри са заснети през нощта.

„Много държах в клипа да е снимана тя… Луната! – споделя Калоян Куманов- В крайна сметка тя е в главната музикална роля, тъй като „Вековна рапсодия“ е изградена освен по мотиви от Шопен и по моменти от „Лунната соната“ на Бетовен.“

Калоян пренася класиката в своето произведение избирайки по-малко познатото, но не по-малко стойностно трето действие от класиката на Бетовен и резултатът е изненадващ.   

„Вековна рапсодия“  е втория сингъл от тематичния проект на Калоян Куманов, в който музикантът представя класически произведения откроявайки се със свой собствен стил и почерк. Мелодиите Калоян  пресъздава с акордеон, а виртуозните му изпълнения нареждат българина сред най-популярните музиканти в Европа, които боравят със своя инструмент отвъд нормите на очакваното.  

Калоян Куманов - от малкото акордеонисти в Европа, виртуозно изпълняващи класически произведения на акордеон.

Роден е в Добрич, но завършва АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив.

След дипломирането си в България е приет в Държавния университет на Барселона, където специализира музикална педагогика и дирижиране в класа на прочутия испански диригент Едмонт Елгстром и д-р Роса Мария Жирбао (президент на каталунската асоциация за доценти, професори и музикални педагози).

Калоян Куманов свири на изключително ценен The Bugari Armando - акордеон.

В родината на коридата и фламенкото Калоян става coлиcт и пъpви aĸopдeoн нa aĸopдeoнния opĸecтъp нa Caбaдeй – Бapceлoнa, c диpигeнт Mигeл Анxeл Maecтpo. В този състав българинът гастролира не само из цяла Испания, но и на сцени като тази на „Музикалният театър на Менделсон“ или “Йохан Бах Хале“ в Лайпциг. 

Преподавател е по акордеон, пиано, солфеж и хор в консерваторията Liceu (Лисеу) в Барселона. Възпламенява своите ученици като пpeпoдaвaтeл пo aĸopдeoн и бaлĸaнcĸa мyзиĸa в мyзиĸaлнaтa шĸoлa „Opфeo Гpacиeнc“, както и в мyзиĸaлнa aĸaдeмия нa остров Meнopĸa, ĸъдeтo e и пъpви диpигeнт нa aĸopдeoнния opĸecтъp.

Зарязва преуспяваща кариера в Испания, за да се завърне в екзотичната България и да прави музика в родината си. 

Вълнуваща селекция с наградени филми от целия свят идва на предстоящия през март София филм фест в Пловдив, който ще се проведе от 17-ти до 27-ми март в LUCKY Дом на киното.

Фестивалът стартира  с едно извънредно и предпремиерно за България събитие – на 9 март от 18:30 часа за първи път у нас ще бъде прожектиран най-новият филм на сръбския режисьор Душан Милич „МРАК“. Неговият автор лично ще представи в Пловдив копродукцията между Сърбия, Дания, България, Италия и Гърция.

Един от акцентите в програмата е японският „Карай колата ми“ – номиниран за 4 награди „Оскар“, сред които за най-добър филм, за най-добър международен филм, за режисьор и за адаптиран сценарий. Филмът е по разказ на Харуки Мураками от сборника му „Мъже без жени“.

„Карай колата ми“ разказва за успешен театрален актьор и режисьор, който страда след смъртта на жена си. Той приема предложение да участва в театрален фестивал в Хирошима, но трябва да повери колата си на мълчаливата млада жена Мисаки Ватари, която е и много опитен шофьор. Филмът вече получи много положителни отзиви на фестивала в Кан, като спечели и награда на ФИПРЕССИ.

Носителят на „Златен лъв“ от Венеция „Събитието“ също пристига за София филм фест в Пловдив. Лентата ни пренася в 60-те години във Франция и борбата на случайно забременяла студентка, която е на прага да направи аборт, за да спаси бъдещето си, дори под опасност от затвор. Филмът е по едноименния роман на Ани Ерно.

С необичаен герой ще се срещнем в американския „Червената ракета“. Шон Бейкър ни разказва за Мики Сейбър е западнала порнозвезда. Той се завръща в родното си градче в Тексас, но като че ли никой не го иска обратно. Разорен и безработен, той няма друг избор, освен да се върне да живее при бившата си съпруга и нейната майка. За да плаща наема, той се захваща отново с дребните си далавери, но една среща ще му даде надежда за ново начало.

Уникалния Уилям Дефо ще може да видим в „Комарджията“. Разказът ни вкарва в историята на бивш военен, който изкарва прехраната си с хазарт. Неочаквани срещи му дават възможност да помогне на нов приятел, с когото да отмъстят на общ враг.

Игралният „Отражение“ пък ще ни пренесе в реални събития от актуалното ни съвремие – войната в Украйна.  Хирургът Серхий е заловен от руските войски в зоната на конфликта в Източна Украйна. Докато е в плен, той е изложен на унижение, насилие и безразличие към човешкия живот. След освобождаването си се завръща в удобния си апартамент и се опитва да намери смисъл в живота, като възстанови отношенията с дъщеря си и бившата си съпруга. Серхий се учи как отново да бъде човек и баща за дъщеря си.

Бързо изгрялата кинозвезда Леа Сейду /Смъртта може да почака, Омарът, Това е само краят на света/ ще видим в страхотния „Историята на жена ми“, където си партнира с Луи Гарел.  Якоб Щьор, морски капитан, прави залог с приятел, в кафене, че ще се ожени за първата жена, която влезе.  И ето, че в заведението влиза Лизи ...

Фестивалът се провежда със съдействието на Община Пловдив.