Има вероятност след реставрация емблематичната сграда на БНБ да бъде част от ескпозицията на Археологическия музей

Празникът на банкерите е поводът единственият дигитален гид за града под тепетата Lost in Plovdiv да да насочи вниманието ни днес към повече от стогодишната история на една от най-впечатляващите постройки на Главната улица. Наскоро наш репортер успя да надникне и да разгледа обстойно вътрешността на пловдивската сграда на Българската народна банка, за която тепърва ще се обсъждат нови планове за социализация и възможности за наслаждаване на нейната красота.

Тя е построена в края на по-миналия век. Проектант е архитект Якоб Хайнрих Майер. По-рано швейцарецът е бил главен архитект на Изложението в Пловдив. През 1899 година се открива сградата на БНБ, която е обявена за паметник на културата. В България Майер оставя почерка си на още много места – в Русе, Варна, Евксиноград. Той е автор и на Мавзолея на Александър Батенберг в София.

Работата на банката се увеличава и след Първата световна война се налага разширение на сградата. През 1929 година е достроен оперативният салон на финансовата институция. Умело с работата се справя архитект Камен Петков – макар и да не повтаря формите на Майер, разширението се вписва чудесно в по-старата сграда, като красивата фасада към Главната се запазва изцяло. По-късно - през 1974 година са изградени допълнителни два етажа и още едно крило, което има отражение само в интериора.

Преди няколко години общината придоби собственост над сградата, след като я замени с друг парцел, където бе преместен банковият център. В края на изминалата седмица кметът разведе и журналисти из впечатляващата вътрешност на постройката. Спиращ дъха е  централният касов салон, заемащ два етажа от банката. Запазени са голяма част от оригиналните архитектурни елементи – плочките и мраморните стълби, парапетите от ковано желязо, врати, прозорци, дръжки и др. Специфични за нея са и подземните етажи, в които са трезорите.

Предполага се, че след реставрация емблематичната сграда може да бъде част от ескпозицията на Археологическия музей, но все още бъдещите й функции не могат да бъдат потвърдени със сигурност.

За нас обаче, остава да се дивим на великолепието ѝ и честичко да я използваме за фон или обект на невероятните кадри от любимия Пловдив!

С творбите от кампанията се подготвя голяма изложба в ГХГ през януари

Победителите от конкурса „Мисли зелено, събирай разделно“  отправиха послание към пловдивчани да щадят природата и нейните ресурси като събират разделно отпадъците. „Земята няма време“, „Изборът е твой – спаси природата!“,„Спри, мисли, рециклирай!“, бяха само част от призивите на децата и младежите, които се включиха със свои рисунки в "зелената" кампания.

В конкурса, който се организира от Община Пловдив, „Булекопак“ АД и „Екопак“ АД, постъпиха над 300 рисунки на ученици от 1 до 12 клас от общо 20 училища, едно читалище и школата към Общинския детски комплекс. В него бяха отличени 30 деца, а наградите бяха връчени вчера на специална церемония в Дома на културата „Борис Христов“ от зам.-кмета по екология Анести Тимчев, зам.-кмета по култура Пламен Панов, регионалните мениджъри на „Булекопак“ АД Виктория Гецова и „Екопак България“ АД  Борислав Йорданов.

Победителите в първа възрастова група от 1-6 клас са: Голямата награда – дрон – получи  Иван Аврейски, който е 3 кл. в ОУ „Княз Александър I“, 2 място и екшън камера бе за Дарина Георгиева, 6 кл. В ОУ „Душо Хаджидеков“ и трето място бе за Николай Колев, третокласник от СУ „Черноризец Храбър“, който получи електронна книга.

Втората група (7-12 клас) надпреварата също бе изключително оспорвана: на първо място с награда дрон си тръгна десетокласничката Виктория Уручева от школата към Общински детски комплекс – Пловдив. Второто място (екшън камера) бе за единадесетокласничката Далия Ангелова, която е възпитаничка на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а третото място (електронна книга) бе за седмокласника Илхам Абед от СУ „Пейо К. Яворов“.

 „Много силен конкурс със силни послания! Нашето бъдеще, децата ни, очакват от нас отговорно поведение и ние трябва да се вслушаме в този глас“, заяви при награждаването зам.-кметът Анести Тимчев. Той съобщи, че всички рисунки от конкурса ще бъдат изложени в Градската художествена галерия през втората половина на януари, за да могат посланията на децата да достигнат до повече хора.  

„Конкурсът събра много талантливи деца и млади хора, чиито творби имат много ясно послание за един по-красив и зелен свят, в който да живеем в хармония с природата“, коментира и зам.-кметът по култура Пламен Панов.

 Наградите бяха осигурени от организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки „Булекопак“ АД и „Екопак“ АД.

В Дома на културата "Борис Христов" в момента са представени 70 рисунки, а изложбата  може да бъде разгледана до 13 декември 2021 г.

Пълният списък на наградените и съставът на журито можете да откриете ТУК.

Опера Пловдив ще зарадва семействата за Коледа с приказния балет „Лукчо“ от Карен Хачатурян по известната книга на Джани Родари. В нея главният герой Лукчо се бори срещу несправедливото отношение спрямо зеленчуците от страна на плодовата аристокрация начело с принц Лимон и прекалено гордия дон Домат. Премиерните спектакли с участието на Балета на Опера Пловдив са на 11.12. от 17:00 часа, на 18.12 от 17:00 часа и на 19.12. от 11:00 часа.

Историята за Лукчо и неговите приятели е разказана от хореографа и режисьор Ангелина Гаврилова. Спектакълът е симбиоза между класически балет и неокласика – в него аристократичните плодове танцуват на палци, а веселите зеленчуци се характеризират с елементи от съвременния балет. Пъстрият свят на Джани Родари е пресъздаден от художника Адрияна Найденова чрез цветни костюми, които по оригинален начин пресъздават характера на танцуващите плодове и зеленчуци, но и се отличават с актуална за младата публика визия. Сценографията на Никола Налбантов използва мултимедийни ефекти, които пренасят героите от площада в тъмен затвор или на бал в двореца.

Композиторът на балета Карен Хачатурян е роден в Москва през 1920 година в артистично семейство и е племенник на Арам Хачатурян. Автор е на редица симфонични произведения, както и на музиката за 50 игрални и анимационни филми и за около 20 театрални представления. По-късно той адаптира някои от филмовите си композиции за академичната сцена и така, „Чиполино“ (Лукчо) се превръща в балет, който дълги години се изпълнява успешно в Болшой театър.

Балетният спектакъл на Опера Пловдив е с продължителност един час и е подходящ за деца над 4 години и техните родители. Постановъчният екип вярва, че възрастните също ще гледат „Лукчо“ с интерес, тъй като в него са кодирани множество актуални послания за политическото потисничество.

Билети за „Лукчо“ се продават онлайн на eventim.bg, на касата на Опера Пловдив и в мрежата на Ивентим.

Знаковият журналист Живко Желев издаде нова книга. „Инструкции“  е сборник с разкази, буфо пиеси и други текстове. Тези разкази са спомен за годините, когато не ни пукаше от нищо, освен от любовта, казва авторът

Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Дълги години беше водещ журналист в Регионалния център на БНТ в Пловдив, а заедно с Нери Терзиева през 80-те години на миналия век създадоха и бяха водещи на запомнящото се икономико-публицистично телевизионно шоу „За 1 милиард“, далеч изпреварило по новаторския начин, с който те го правеха, телевизионната журналистика в България по онова време. След промяната двамата в тандем бяха и водещи на централните вечерни новини на БНТ „По света и у нас“, където също оставиха своя неповторим индивидуален отпечатък.

Живко Желев дебютира в художествената проза със сборника разкази „Катапулт“, който в далечната 1982 година спечели наградата за белетристичен дебют „Южна пролет“. С дръзките и нестандартни текстове, които съдържаше тази книга, тя също излезе извън тогавашните стандарти, предизвестявайки настъпилата по-късно перестройка в литературата ни.

След промяната Живко Желев стана първопроходец и в зараждащия се пазар на частното радио в България. През 1992 г. той стартира първата в България верига частни радиостанции „Канал ком“.

Втората му книга „Азис или за демокрацията” /2007 г./ съдържаше остро публицистични и сатирични текстове с неподражаем стил, който той превърна в запазена марка в авторския си сайт Робство.BG. През следващите години името му често се повяваше под запомнящи се текстове във вестниците “Пари”, “Поглед”, “Монитор”, “Класа”, “Сега”, сп. “Българи”, сп. „Български месечник“, сайта Факел.бг.

Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в новата му книга „Инструкции“ /издателство „Фрийстайл Пъблишинг“/, е че всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже по безпощаден начин, че след като не проумяваме миналото си, то ще ни повтаря.

А ето какво казва авторът за старите и нови текстове, които са събрани в тази книга:
„Никога не съм отделял хората, които пишат, от другите. Аз отличавам хората, които живеят по силата на принудата, от тези, които живеят заради удоволствието. Удоволствието да се пише е голямо. Ето защо не трябва да го объркваме с ежедневната трудова дейност.
Със старите текстове, които предлагам тук, се питам дали идва времето, когато писането ще стане велико удоволствие. Тези разкази са спомен за годините, когато не ни пукаше от нищо, освен от любовта.”

В предговора на новата му книга неговият близък приятел от десетилетия насам Румен Леонидов обяснява и нестандартното заглавие „Инструкции“, което е избрал авторът:
„Живко, в типичния си ироничен и самоироничен стил, обича често да повтаря: „Аз не пиша разкази, аз само показвам как трябва да се пише…“, т.е. да дава невинни инструкции по себеизразяване и самопознание. За това и този сборник, съдържащ разкази, писани през 80-те и 90-те години на 20 век, и публицистични текстове от годините след влизането ни в ЕС, разделени от един буфо антракт, се нарича „Инструкции“. И е много полезен за всеки, който диша чрез изящното слово и не въздиша по собствената си участ.“