Чрез кампанията „Осинови мозайка” отделни личности, организации и фирми имат възможността да подкрепят опазването на конкретна мозайка, за да я запазят за следващите поколения

Фондация „Проект Бузлуджа” започна дейности за опазването на мозайките от външния кръг на паметника Бузлуджа. На този етап 10 от 14-те мозайки ще бъдат опазени от разруха, благодарение на екип от доброволци, реставратори и строители.

След два успешни проекта за изготвяне на „План за опазване и управление” (2019) и за „Стабилизиране на мозайките от вътрешния кръг” (2020), финансирани от фондация „Гети”, тази година „Проект Бузлуджа” продължава с кампания, подкрепена от хората с малки и по-големи дарения.  

Тази седмица екип от реставратори работи по стабилизирането на мозайките под ръководството на проф. Томас Данцл, ръководител катедра „Реставрация” на Техническия университет в Мюнхен и д-р Никифор Харалампиев, гл. ас. катедра „Реставрация” към Националната художествена академия.

Започва и изграждането на временно защитно покритие над мозайките, което ще ги предпази от тежките метеорологичните условия, причиняващи разрухата. За тази цел екип от 20 доброволци (включително от Франция, Великобритания, Русия и Нидерландия) вече внесе дървения материал в сградата, а професионални строители започват изграждането му тази седмица.

Фондация „Проект Бузлуджа” благодари на Областна управа Стара Загора, на Община Казанлък и на всички дарители, доброволци и съмишленици за съдействието и подкрепата тази инициатива да се случи. 

----------------------------------------------------

Кампанията „Осинови мозайка”

Чрез кампанията „Осинови мозайка” отделни личности, организации и фирми имат възможността да подкрепят опазването на конкретна мозайка, за да я запазят за следващите поколения.

Актуалните дейности се финансират чрез кампанията „Осинови мозайка”, чрез индивидуални дарения и подкрепата от проведения през юли фестивал OPEN BUZLUDZHA FEST 2021, който обедини 20 музикални групи и стотици млади хора около каузата за опазване на паметника и мозайката в него. 

Четири от мозайките все още търсят своите осиновители, за да бъдат обработени, покрити и опазени преди зимата.

Мозайките в Бузлуджа

Мозайките в паметника Бузлуджа са едно от най-големите мозаечни произведения от 20 век в Европа. Те са най-ценният и най-застрашен елемент в сградата и се нуждаят от спешни мерки, за да не бъдат загубени безвъзвратно.

Общата им площ е близо 1000 м2 и за направата им са използвани над 2.5 милиона тесери (камъчета). Две трети от тези мозайки все още са налични. Те са  разпределени на две стени – външен и вътрешен мозаечен кръг.

Във външния мозаечен кръг има 14 мозаечни пана на различни теми като „Жената в нашето общество”, „Грижата за следващото поколение”, „Миролюбивата политика на България” и други изключителни произведения, дело на едни от най-изявените български художници от периода, сред които Иван Кирков, Димитър Киров, Стоимен Стоилов, Тома Върбанов, Иван Б. Иванов.

Дейностите на „Проект Бузлуджа”

За да се спре разрушаването на мозайките, трябва да бъде спрян достъпа на вода до тях чрез защитно покритие, тъй като покрива на сградата липсва почти изцяло. Неговото възстановяване изисква голям финансов и времеви ресурс, а до тогава мозайки може да не са останали. Затова фондация „Проект Бузлуджа“ работи по две основни направления:
- Създаване и изпълнение на цялостен „План за опазване и управление” на сградата
- Спешни мерки за спиране на разрушителните процеси

Мозайките от вътрешния кръг бяха обработени и защитени със защитно покритие през миналата година и успехът на мерките беше доказан - за първа година нямаше никакви загуби и разрухата беше спряна. Това се случи благодарение на финансиране от фондация „Гети“ и в партньорство с ИКОМОС Германия и реставраторите от Националната художествена академия, Техническия университет в Мюнхен, Университета по изкуствата в Берн и НПО Диадрасис от Атина. Въпреки края на финансирането, екипът продължи да работи на доброволни начала през изминалата година, да провежда регулярен мониторинг и да планира следващите мерки за опазване на мозайките.

Това е едно от най-големите постижения в историята на родната ни дипломация

На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз Фердинанд приема титлата цар. Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.

Няколко били причините, които довели до благоприятния развой за дотогава васалната България. През лятото на 1908 г. младотурска революция избухва в Османската, по това време пък Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готви да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, по време на гостуване във Виена, се обръща директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си. В същото време по железопътните линии се въздига стачка и българското правителство използва момента, за да ги конфискува. . Това, както и инцидент от края на август, при който българският официален представител в Цариград– Иван Гешов– е демонстративно пренебрегнат от османските власти при честванията на рождения ден на султана, води до влошаване на българо-османските отношения.

На 16-и септември българското правителство окончателно взима решение независимостта да бъде обявена. За първоначална дата е определен 21-и септември 1908 година. Това е провокирано от опасенията за колективни действия на Великите сили спрямо България, особено имайки предвид споровете по въпроса за железниците. На деня князът се завръща в България след посещение във Виена и на 22-и септември, при подобаваща тържественост Независимостта на България е обявена в църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ в град Търново. Там, в присъствието на министрите пред събралото се множество, царят прочита предварително подготвения манифест. Целият български народ ликува. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар. Бързо вестта достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия. Актът от 22 септември превръща България в пълноправен член на международната общност, а освен това дава надежда за постигането на националното обединение. След Велико Търново Князът и министрите се отправят на юг и през Габрово, Шипка, Казанлък, и Стара Загора пристигат в Пловдив. Посрещнати са от специално издигната триумфална арка до Офицерския клуб в началото на ул. Иван Вазов.

Обявяването на независимостта е едно от най- големите постижения в историята на родната ни дипломация. Макар че сме свикнали да го приемаме като един напълно формален акт, то е сред един от онези моменти, които трябва да помним, и с които трябва да се гордеем.

Източник: Lost in Plovdiv

 На 27 септември 2021 г. /понеделник/ от 18.00 ч. в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив ще бъде представена новата книга на Катя Зографова „Хроники на Вазовия род“. Тя определено е с приносен характер за този голям и важен за страната ни род. Както се казва в анотацията за книгата на нейната задна корица „Родът Вазови е умален модел на България, а разказът за него е хроника на победите, пораженията и оцеляването на българина, въпреки всички изпитания в многовековната ни история“.

Авторката, Катя Зографова, е Главен уредник на Вапцаровия музей в София. Родена в Панагюрище, завършила Българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на 16 книги литературна история, критика, документалистика, есеистика и поезия, участник в създаването на филми. Носителка е на наши и международни награди в областите на своето творчество. Работила е в Националния литературен музей. Член е на  Съюза на българските писатели и Клуба на българските писателки.

В представянето на книгата ще вземе участие и доц. д-р Григорий Вазов, наследник на Кирил Вазов – един от братята на Иван Вазов. Доц. Вазов има богата научна и административна биография, свързана предимно с  финансите, застраховането, банковото дело.

Представянето на „Хроники на Вазовия род“ ще се реализира при стриктно спазване на противоепидемичните мерки.