Капана.БГ

Капана.БГ

Международният Младежки център в Пловдив ще събере 16 младежи от различни населени места в България и различни религии и култури в края на юли. Заедно чрез силата на изкуството и своя неповторим талант те ще изпратят общо послание за приятелство към връстниците си от България, Европа и света. Работата с младежите се случва в рамките на петото издание на младежкия лагер „Мост-между-културите“, организиран от сдружение „Източноевропейски Форум за Диалог - Мостове“.

Лагерът тази година е на тема „Екология на душата“ и е част от програма „Наследство“ на Пловдив-Европейска столица на културата. В рамките на пет дни участниците ще имат възможността да се срещнат с представители на различни вероизповедания и да научат от тях повече за съответната религия. В Арменския комплекс те ще се запознаят с дейността на арменската организация „Парекордзаган“ и арменския апостолически православен храм „Сурп Кеворк“. С посещения в православния храм „Св.св. Константин и Елена“ и католическата катедрала ще се докоснат до още две от християнските вероизповедания. При посещението си в Джумая джамия и представител на организацията „Йешилай“ – България, младежите ще участват в дискусия за опасността от зависимостите. Посещение на синагогата „Цион“ и среща с еврейски младежки лидери ще разшири допълнително кръгозора на участниците.

Пловдивчани и гостите на града ще имат възможност да се насладят на пъстрата мозайка от занимания на младежите на 28 юли в био-градинката на Младежкия център, където ще ги очаква артистично пано от разноцветни капачки - своеобразно послание към обществото за отговорно отношение към околната среда и правилното изхвърляне на пластмасовите отпадъци.  

Форумът предвижда и официално събитие по случай Международния ден на приятелството на 30 юли от 15.00 часа в галерия AK Glass of Wine, където ще се изявят талантливите участници в лагера чрез музика, танц и изобразително изкуство, вдъхновени от темата за приятелството и душата.

Младежкият лагер ще завърши същия ден с традиционно българско хоро, изтанцувано  от младежите на стълбите на Каменица от 17.00 часа. Участниците канят всички пловдивчани да се включат в посланието за „Мост към приятелството“ до целия свят.

Джордж Гакис / George Gakis е един от най - прочутите гръцки рок певци и музиканти, фигура с дългогодишна биография на гръцката рок музикална сцена . Има издадени четири албума, като в последния участват като гости звезди от ранга на Джо Лин Търнър (Rainbow, Deep Purple), Боби Рондинели (Rainbow), Джеймс Котак (Scorpions), Грег Смит (Alice Cooper, Over the Rainbow), Mark Кros (Helloween, Firewind, Outloud) и др.

 

През дългогодишната си кариера George Gakis е пял на големи сцени заедно със световни имена, включително Deep Purple, Whitesnake, Glenn Hughes, Dokken, Winger, Over the Rainbow, Twisted Sister, Uli Jon Roth и Scorpions.

 

Създава своя група „The Troublemakers“ през май 1993 г. Заслужава да се отбележи, че Джордж Гакис и неговата група са участвали в над 1000 изпълнения на живо, почти навсякъде в Гърция, създавайки запалена публика от фенове.

 

Понастоящем той живее в Янина (Гърция), отговаря за фестивала Castle Rock през последните четири години, като домакин на големи артисти като: Scorpions, Whitesnake, Deep Purple, Glenn Hughes, Winger, Dokken и британската поп група James.

 

През юни 2010 г. Джордж Гакис и неговата група заедно с шестдесетте членове на Симфоничния оркестър на Солун раждат удивително творение на класическа музика. През 2010 г. Джордж Гакис и The Troublemakers откриха турнето на Scorpions в Солун, Янина, Патра и Атина в S.E.F пред повече от 50 000 души.

 

Ще имаме удоволствието да се насладим на кадифения му глас и прецизна китара на 24 юли, събота, от 21 часа на открита сцена в кв. Капана – кварталът на творческите индустрии на Пловдив. Организатори са 4 партньорски клуба на улица АБАДЖИЙСКА, а именно CLUB SANDRINO, WINE TIME, УИСКИ БАР САНДЪКЪ И CLUB OFFICE POLINERO.

 

За резервации се обръщайте към съответните Kлубове - организатори.

 

С подкрепата на община Пловдив.

 

 

Вход Свободен!

 

От 9- тия Националния фестивал с Международно участие  „15 лалета“, вдъхновен от песните на голямата българска певица Мими Иванова, която е родена в Хисаря, нашите изпълнители се върнаха с куп награди. Освен Мими Иванова в журито участваха Развигор Попов, Владо Димов – преподавател в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” , Надя Тончева – преподавател по джаз в Музикалното училище в  Стара Загора, Петър Алексиев – млад и много перспективен композитор и аранжор. 

 

Конкурсът се проведе на 16 и 17 т.м. на 2 етапа, първият от които - онлайн. От него бе направена селекция само на класиралите се 1-во, 2-ро и 3-то място.

 

Общо 11 солисти и две вокални групи от „Арт Войс Център“, с музикален педагог и ръководител Руми Иванова се класираха за финалния кръг, който се проведе на живо на Летния театър в Хисаря.

 

Нашите таланти мериха сили с над 100 деца и младежи от най- добрите вокални школи от цяла България.

 

Равносметката е повече от отлична!

 

2 „Големи награди“ на групата за Елизабет Кирова на 8 г. и Мария - Стефани Чолакова на 13 г. Те получиха купа и парична награда.

 

4 златни медала за Катерина Кънева на 5г., Виктория Илиева на 11г. , Виктория Димова на 14г., Тодор Борисов – на 15г.

 

Останалите пловдивски участници се завърнаха със сребърни медали, а двете вокални групи спечелиха съответно 1-во и 2-ро място.

 

Съвсем закономерно след такива резултати за „Най- добър вокален педагог“ на конкурса бе обявена Руми Иванова. Тя получи плакет, парична награда и ваучер за уикенд за двама в СПА хотел в Хисаря.

 

С това бе поставен и края на дългия и богат творчески сезон за талантите на „Арт Войс Център“ и началото на една заслужена ваканция.

 

Новият сезон ще започне още в средата на август с първите участия в конкурси по Черноморието, както и с организирания от „Арт Войс Център“ фестивал „Ноти по пясъка“ Приморско 26-29.08.2021г.  

 

Той ще присъства на премиерата на спектакъла "Дон Жуан" на режисьора Михал Знаниецки, в който са използвани негови картини в сценографията

Световноизвестният художник-сюрреалист Рафал Олбински  гостува за първи път в България и ще се срещне с почитателите си утре от 11:00 часа на Римски стадион. В присъствието на автора ще бъде представена официално и откритата изложба с негови творби, която от 1-ви юли радва пловдивчани и гостите на града.

Рафал Олбински е в града, за да присъства на премиерата на спектакъла "Дон Жуан" на режисьора Михал Знаниецки, в който са използвани негови картини в сценографията. Спектакълът е част от програмата на Opera Open 2021.

Рафал Олбински имигрира в Съединените щати през 1981 г., където скоро се утвърждава като изтъкнат художник, илюстратор и дизайнер. За своите артистични постижения той е получил повече от 150 награди, включително златни и сребърни медали от Клуба на арт директорите в Ню Йорк, златни и сребърни Медали от Обществото на илюстраторите в Ню Йорк и Лос Анджелис и наградата „The Big Crit 2000“ от Списание „Критика” в Сан Франциско.

През 1983-1988 г. е бил преподавател в Училището по изкуства "Тайлър" към Университета "Темпъл", Филаделфия. През 1987-2001 г. работи като инструктор в престижното училище за визуални изкуства в Ню Йорк.

През 1994 г. е награден с международен Оскар за най-запомнящия се плакат в света, "Prix Savignac" в Париж. През същата година получава и наградата „Creative Review“ за най-добра илюстрация в Лондон.

През 1995 г. негов плакат е избран като официален за Ню Йорк на Световния конкурс с жури, водено от кмета Рудолф Джулиани. През следващата година печели наградата на Стивън Доханос за най-добра картина в годишната изложба за членове на Обществото на илюстраторите.

През 1996 г. Американската информационна агенция му поръчва да изготви плакат в чест на 25-годишнината от Деня на Земята. От 2002 до 2010 г. селекция от картини на Олбински е включена в прожекцията на Големия космос в Гранд Централ Терминал, като акцент в честването на Деня на Земята в Ню Йорк. Другите артисти, представени в шоуто, са Кийт Харинг, Рой Лихтенщайн, Робърт Раушенберг и Анди Уорхол.

През 2001 г. "Willy-Brandt House" в Берлин представя творбите на Рафал Олбински в ретроспективна изложба, озаглавена „Изкуството на границата на вековете“.

През юли 2002 г. град Фонди, Италия, го награждава с приз "Divina Guilia" за приноса му в съвременното изкуство.

През 2002 г. дебютът му като сценограф за операта на Филаделфия в изпълнението на „Дон Жуан“ на Моцарт е високо оценен от критиците в „Ню Йорк Таймс“ и „Филаделфия инквиърър“. През същата година „Изкуството с морална цел“ в Гьоте институт в Хамбург излага картините и плакатите на Олбински.

На Олбински е възложено да създаде няколко картини, илюстриращи статии и есета за морални ценности, които се появяват в седем последователни броя на немското списание Стерн. Това води до пътуваща изложба на тези картини, на първата от които, домакин е Ева Луиз Кьо, съпругата на президента на Германия.

През 2008 г. Олбински има самостоятелна изложба, озаглавена „Олбински - Фотокина Експо“ за Хюлет Пакард (Кьолн, Германия).

През 2009 г. направи голяма музейна изложба в музея "Джул Колинс Смит" в Обърн, озаглавена „Нови мечти за стари ценности“.

През 2012 г. е представен като специален гост на Международния фестивал "Сервантино" в Гуанахуато, Мексико.

През 2014 г. неговите творби са били представени на "Арт Експо Китай" в Пекин.

Завършил е множество големи стенописи за инсталации в публични пространства в Европа, както и над 100 оперни изображения за CD корици за серията "Opera D'Oro" на Алегро Мюзик.

През 2012 г. той е удостоен с престижния офицерски кръст на Ордена "Polonia Restituta" за изключителни постижения в областта на изкуството.

Президентът на Република Полша присъжда на Олбински най-високото отличие в областта на изкуствата - златния медал „Gloria Artist“.

Илюстрациите на Олбински са се появявали на кориците или са показвани в публикации като Newsweek, Time, Business Week, Atlantic Monthly, Playboy, Omni, The New York Times, New Yorker и Der Spiegel, а работата му е представена в много международни списания, включително: Print, Novum, Graphis, Communication World, Idea, Art Magazine в Америка, How, The World & I, High Quality и Universe des Artes.

Картините на Рафал Олбински са включени в колекциите на Националния клуб по изкуствата в Ню Йорк, Института Смитсониън и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, Музей Сънтори в Осака, Япония и други в цяла Европа и САЩ.

 

 

Диригент е пловдивчанинът със световна кариера Кръстин Настев

 

Най-популярната оперета на Жак Офенбах „Хубавата Елена“ ще забавлява пловдивчани в топлия понеделник на 26 юли. Мелодична, красива и изпълнена с много усмивки ще е вечерта на зрителите в Летен Театър – Бунарджика, които ще се насладят на таланта на Илина Михайлова и Александър Мутафчийски в главните роли.  

 

„Хубавата Елена“ ще дирижира родения в Пловдив Кръстин Настев. Маестро Настев започва музикалния си път в Хора на пловдивските момчета, учи в музикалното училище в родния си град и завършва с отличие и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Кръстин Настев е лауреат на редица световни и български конкурси и успешна международна кариера, но с удоволствие се завръща в родния си град.

 

Точно в 21 часа пищните декори на сцената на театър Бунарджика ще ни пренесат стотици години назад във времето. Познатата на всички история за Хубавата Елена е в основата на сюжета, но превърната в комедия. Образите са цветни, героите иронизират себе си и предизвикват смях.

 

Култовата реплика „Мъж на жена си“ звучи толкова убедително, изпята от самия Менелай. В образът му се превъплъщава звездата на оперетното изкуство Александър Мутафчийски, който умее да пленява публиката с всяка своя дума, жест и движение.

 

Пловдивчани ще гледат прелестната Илина Михайлова в ролята на „Хубавата Елена“. Талантливото сопрано учи в музикалната академия в София, продължава усъвършенстването си като артист в Милано, където е лауреат на множество конкурси и фестивали. От години Илина и семейството й живеят  и работят в Испания, но тя винаги намира време да се върне в родината си и да се срещне с българската публика.  Името на Илина Михайлова нашумя, след като Хосе Карерас я кани да участва в бенефисните му концерти в София и Атина през 2019 г.. Илина и Маестро Карерас ще се срещнат на сцената и тази година – на 25 септември в Глазгоу.

 

Образите на другите древни герои от Троя изграждат Пламен Райков в ролята на прелъстителя Парис и Велин Михайлов –  гадателя Калхас. Постановката на Държавна опера -Варна е на доайена на оперетното изкуство у нас проф. Светозар Донев. Хореограф е Анна Донева, а сценограф - Иван Токаджиев.

 

Организаторите от Монте Мюзик съобщават, че билети за спектакъла са налични на касата пред Общината, в мрежата на eventim.bg. Каса ще има на място – от 18 часа на 26 юли.

 

 

Видеокартата, позната още като графичен процесор (GPU), е основен вътрешен компонент на всяка компютърна конфигурация. Както при всяка друга техника, и при тази с времето се налага подмяна на част или цялостен ъпгрейд на системата, за да може да отговори на изискванията за бързина и полезност. 

Всеки компютър, независимо дали е лаптоп, или настолен, има графична карта и поради тази причина се налага смяна при определени условия. Точно тези условия ще разгледаме в редовете по-долу.

Каква е симптоматиката за нуждата от смяна на видеокарта

Основните признаци, при които се налага смяна на GPU, често се усещат без специализиран ИТ софтуер. Това могат да са:

  • Ниска производителност;

  • Осезаемо насичане във видеоигри;

  • Използване на 100% от RAM паметта на компютъра;

  • Използване на 100% от RAM паметта на видеокартата;

  • Насичане при гледане на видеа с висока резолюция (разделителна способност);

  • Активиране на максимален капацитет на вентилаторите на конфигурацията.

За други по-сложни показатели можете да се информирате след инсталация на специализиран софтуер за показване на данни от сензорите на дънната платка. Ето някой от тях:

  • Високи градуси на GPU без активното използване на конфигурацията;

  • Много високи градуси на GPU при натоварване от игри, видеа и т.н.;

  • Работа на ядрото на графичната карта е в пределната си честота;

  • Трудно обработване на голям обем заявки.

При наличието на един или повече от по-горе посочените показатели е добре да започнете да мислите в посока за смяна на този компонент. 

видеокарти Ardes.bg

Как да изберем видеокарта спрямо нуждите ни и за какво да внимаваме, съветват от Ардес

Изборът на графична карта не е въобще лесен. Характеристиките, които трябва да се съблюдават за съвместимост с вече изградена система, са много и е доста трудно на човек, който няма понятие от технология, да се ориентира. Добре е да знаете поне какво смятате да правите на този компютър - дали Ви трябва за работа с програми за обработка на снимки и видеа, дали Ви е нужен, за да играете най-новите игри, или просто ще го използвате в офис, свързан с принтер.

За да се разбере дали конкретна видеокарта е съвместима с Вашата конфигурация, трябва да се знаят следните неща:

  • Стойностите на захранването и колко % са свободни;

  • Наличието на пин конектори и какъв вид са;

  • Съвместимост на другите компоненти като процесор, рам, дънна платка с новият компонент;

  • Колко захранване е необходимо за новата графична карта;

  • Място за ефективно охлаждане при смяна;

  • Какви са размерите на мястото, където ще бъде поставена видеокартата - колкото и смешно да звучи, повечето конфигурации нямат място за големите GPU-та.

 

И точно тук идва на помощ и професионалната помощ от специализирани онлайн магазини за компютри и компютърни компоненти. Такъв магазин е Ardes.bg, който ще може да Ви консултира, ще открие документацията за Вашата конфигурация и ще прецени всички тези неща, а от там и най-подходящите предложения за смяна на добри цени.

Славена Шекерлетова

Лилия Йовнова е само на 22, а вече има 2 стихосбирки зад себе си. Редакторът на "Кураж, сърце" Марин Бодаков с няколко думи обхваща в цялост най-важното за Лили – това, че е умна, пряма и изискана и „надраснала всичко, което ние, бащите – както в живота, така и в литературата – бихме могли да ѝ причиним. Отдавна не съм се радвал така на независим млад човек, който от смазващите си думи прави лековити истини“. Георги Господинов пише на корицата на „Кураж, сърце“, че само в една възраст човек говори така директно на сърцето и откъм сърцето. „И когато в това има талант и болезненост, откритост и дълбочина, вълнение, което не се страхува да е вълнение, можем само тайно да пожелаем – кураж, Лили Йовнова! Продължавай да изговаряш „нещата, за които не говорим“ и да слушаш „как сърцата къркорят“.“

Всичко това се усеща много ясно, когато се прочетат нейните стихотворения. Тази нейна прямота и автентичност, която съдържа едновременно нежност и сила. Тази смелост да застанеш пред себе си и другите такъв, какъвто си. Един вид честност, която някои хора имат все повече нужда да срещат, а други се страхуват от нея. И така, говорим си с Лилия Йовнова по повод новата ѝ книга „Кураж, сърце“

Преди три години се появи първата ти стихосбирка "Моментът преди порастване". Ето, сега вече имаме и втората "Кураж, сърце". Продължава ли този момент преди порастването, какво много важно се случи, преживя, осмисли, осъзна или каквото ти решиш, за тези 3 години разлика? 3 години в тази динамична възраст не са малко. (Все пак мога да кажа, че ти си на 22. Първата ти книга се появи, когато беше на 19).

Най-важното е това, че спрях да възприемам порастването като точка, някакво изпитание за прескачане и започнах да осъзнавам, че е един доста дълъг маратон, в който доста често няма да се чувстваш победител. И това е напълно наред. Тези три години бяха безкрайно наситени – с хубави, но и с далеч не толкова хубави неща. Предполагам, че тези години са от огромно значение за всеки човек, така че не бих искала да си придавам излишна важност и да изпадам в конкретики.

Едно от най-любимите ми твои неща е текстът със заглавие "Пусни се". "... пусни се по течението, отпусни хватката, пусни ръцете... пусни онези мисли да си отидат... пусни си твоята музика, пусни слух, че всичко ще бъде наред и сам му се вържи... отпусни душата си..." Кое ти помага да пускаш всички тези неща, които си изброила и защо е важно за теб това?

Защото съм човек, който има много нездравословната склонност да се рови в стари неща, да рециклира спомени и емоции. И в един момент, осъзнавайки колко ми вреди това, се появи този текст – като някаква лична мантра, напомняне, че има и друг начин, че не е нужно да се вкопчваш във всичко, до което ръцете ти се докосват. Естествено, навикът изисква отучване, но всеки ден – стъпка по стъпка.

Твоето сърце куражлийче ли е? Даваш ли му шанс да се отпусне и да почива или все му се налага да е смело?

Опитвам се да му давам шанс, но досега май все почивката е идвала след пълно прегаряне. Смелостта е добродетел, продължавам да го вярвам, но с времето виждам, че е не по-малко важно да знаеш и кога да отпуснеш гарда, кога демонстрацията на сила не е на всяка цена.

В твоите текстове често споменаваш за честността. За това да бъдеш честен със себе си. Аз добавям и автентичност, също, макар че е малко по-различно. Честността към себе си може да е тежка задача, но пък дава впоследствие някакво спокойствие, даже някакво достойнство, което си е само за пред теб самия. Както и някаква яснота, зрялост и осъзнатост, удовлетворение... Може би и още неща. Не мислиш ли?

Според мен дава най-вече спокойствие и способност да спиш по-спокойно вечер. А и силно вярвам, че това е задължителната първа стъпка, ако искаш да си искрен, коректен и малко по-добър към околните. Самозаблуждението в почти нищо не помага.

От друга страна в едно интервю казваш, че е хубаво да се стремим към искреност, това ти изглежда най-прекият път към всичко. Ти как мислиш, умеем ли да сме искрени, кое ни възпира в това?

Смятам, че не е много честно да се генерализира относно такива неща. Но цялостно, обществено, ми се струва, че честността и искреността се превръщат все повече в поляризиращи качества – или са поощрявани бурно, или са оплювани още по-бурно. Явно е такъв етап.

А как ти се отрази коронавирусната криза като много млад човек и какво ти помогна през този период?

Ужасно ми се отрази чисто психически, макар и дълго да не си го признавах. Помогна ми обичта на близките ми и възможността да бъда с тях, разбира се. Както и заравянето в много учене и работа.

Оставаш ли в поезията, какво да очакваме нататък?

Мисля, че винаги ще съм под някаква форма „в поезията“, дори и да спра да пиша. Но, за да отговоря на въпроса ти – имам идеи за проза, но в този момент просто нямам времето за нещо подобно, дано в някакъв момент успея да впрегна цялата си дисциплина, за да стигна до тази идея.

Книгата е посветена на твоята баба... Разкажи нещо за нея. Аз също имах страхотни баби, които много обичах, но те отдавна не са между живите. И много ми липсват.

Това е едва второто ми лято, в което сме без нея, което все още е напълно неестествено. Спомням си това как сме ходели двете на море – без родители, без сестра ми, без дядо дори, просто ме взимаше и отивахме двете близо до Варна. Ще ми се да можех да отида с нея поне още веднъж някъде, да изпием по един джин с тоник (с едно ледче), да ми направи забележка за нещо, да я прегърна. Най-вече последното.

Страница 424 от 2354

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…