От 7 до 26 юни 2024 г. известната фотографка Соня Станкова ще представи пред публика изложбата си „MIO TEMPO“ – своеобразна ретроспекция на най-доброто в портретния жанр на своето фотографско изкуство. Автор на хиляди изображения в кариерата си на фотограф-художник, днес Соня стига до разбирането, че „цикълът „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет“.

Този цикъл е заснет в средата на 80-те години на XX век, снимките от него са представяни на национални и международни форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии. Като Соня Станкова отбелязва: „Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов“. Но те има какво да ни „кажат“ и днес след толкова години и превратности, запечатали мига на тогавашната си среща с обектива.

А защо „MIO TEMPO“? „МОЕТО ВРЕМЕ“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент“.   

Изложбата ще се открие на 7 юни в 18:00 ч. в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия, ул. „Артин Гидиков“ №11 в Стария град.

Тя е част от защита на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

Соня Станкова за изложбата си „MIO TEMPO“:

„Моето време“ са моментите, в които аз и фотоапаратът ми сме били едно цяло, когато съм заснемала образи, определящи живота ми, образи, които аз съм провокирала и които са ме провокирали. Възможността да усещам света през обектива винаги ми е позволявала както да навлизам по-дълбоко в него, така и подсъзнателно да се дистанцирам, преживявайки по различен начин всеки момент.

„Репортажни портрети в студио“ е цикъл, заснет от мен в средата на 80-те години, преседял в шкафа ми необходимото време, за да заживее сега отново. През годините снимките са представяни на национални и международни фотографски форуми, публикувани са в списание „COLORS“, в книги, представящи българската фотография, експонирани са в галерии… Заглавията са различни според времето и мястото. Сравнявали са ги с каталог за филми на неореализма, което е моето любимо кино, понякога разказват истории, за които не всеки е готов.

Представянето на портретите в галерия „Мексиканско изкуство“ в Стария Пловдив е най-естественият път, като завръщане у дома – тези хора живеят или са живели тук, някой дори може да ги разпознае, а може и да си направи селфи с портрета на своя роднина. Фотографията е запазила образа и мига на заснемането, целият разказ е в този негатив 9/13. „Репортажни портрети в студио“ са фотографиите, които до голяма степен определят моя фотографски портрет.

До края на септември фондация „Пловдив 2019“ ще представя акценти от най-големите фестивали и събития в града, които превръщат Пловдив за поредна година в притегателна точка за изкуство и културен туризъм в страната. През лятото на 2024 Пловдив отново е фестивална столица на България с най-мащабни за страната инвестиции в култура.

Селекцията включва 18 мащабни събития и ключови за града фестивали, станали емблема на Пловдив – Европейска столица на културата.

Още през месец май календарът от събития в Пловдив започна с богатата програма в международния фестивал One Dance Festival, който представя за първи път свои копродукции с едни от най-големите имена на съвременния танц в Европа. В края на месеца се проведе музикалният уикенд на шоукейс конференцията SPIKE с участници и публика от цял свят, а съвсем скоро сцената на Античен театър Пловдив се открива с годишния концерт на великолепната Соня Йончева и операта „Тоска“. Месец юни продължава с концерт на Марио Бионди и началото на знаковия фестивал на „Държавна Опера – Пловдив“ – Opera Open, които тази година честват своята 70 годишнина. По това време на хълм Бунарждика се очаква фестивалът за електронна музика – Plovdiv House Festival, а на Стадион Пловдив предстоят два фестивални дни от второто издание на „Франкофоли“ в града.

Hills of Rock се завръща с цели три дни през юли, а традиционният за Пловдив Международен фолклорен фестивал звучи до началото на август. Лятното издание на Пловдив Джаз Фест, както и концертът на Gypsy Kings очакваме в първите жарки дни на август, а лятото в Пловдив продължава и през септември, когато празнуваме 10 години Европейска столица на културата! През септември честваме и 10 години заедно с Shake That Хълм, предстои премиерно заглавие от Драматичен театър – Пловдив, рок и метъл фестивалът Music of Ages,, а ул. „Иван Вазов“ ще бъде отново сцена на фестивала „Улица Станционна“.

Кампанията „Фестивално Лято Пловдив 2024“ се случва за втора година, визуалната идентичност на материалите е дело на студио „Пункт“, в сайта на „Пловдив 2019“ е изработена специална страница, която дава лесен интерактивен достъп до всички големи събития подкрепени от фондацията.

Акценти и новини може да следите в информационните канали на „Пловдив 2019“:

https://plovdiv2019.eu

https://www.facebook.com/2019plovdiv

https://www.instagram.com/plovdiv2019/

“Гласът – Страдивариус” и прочутият пианист Людмил Ангелов гастролират в юбилейния XV Международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”

Гласът на световноизвестното сопрано Красимира Стоянова ще се извиси над уникалните мозайки в Епископската базилика на Филипопол на 5 юни. Партньор на знаменитата певица – камерзенгерин на Виенската опера ще бъде прочутият пианист Людмил Ангелов. Двамата музиканти пристигат в Пловдив директно след своя изява в Милано, за да участват в юбилейното издание на МФ “Дни на музиката в Балабановата къща”. Фестивалът е част от Културния календар на Община Пловдив, носител е на лейбъла “Европейски фестивал” и на престижните награди „Музикален проект на годината”, награда „ПЛОВДИВ“ за музика и Златен медал от Министерство на културата

Красимира Стоянова завършва НУИ „Веселин Стоянов“ в Русе със специалност цигулка. Дипломира се в АМТИИ – Пловдив със специалности: цигулка, пеене и музикална педагогика, и работи няколко години като цигулар в Пловдивска филхармония, АО при НМА „Проф. П. Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър. 

Професионалният й дебют като оперна певица е в ролята на Джилда от „Риголето“ (Верди) през 1995 в Софийската опера, а след впечатляващото й представяне на сцената на виенската „Щаатсопер” през 1998 е назначена за щатен солист на театъра (1999 – 2003), където оттогава до днес е постоянен гост-солист. 

Красимира Стоянова участва в новите постановки на виенската „Щаатсопер” – „Фалстаф“ (Аличе), „Отело“ (Дездемона), „Дон Карлос“ (Елизабета), „Ариадна на Наксос“ (Ариадна), „Русалка“, както и в репертоарните спектакли на „Травиата“, „Бохеми“, „Палячи“, „Турандот“, „Хофманови разкази“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Симоне Боканегра“, „Еврейката“ и др. През 2009 именитата певица е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“ на „Щаатсопер”. Бляскавата й международна кариера я отвежда в най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер, Щаатсопер и Концертхаус – Берлин, Музиферайн и Концертхаус – Виена и много други. Записала е 4 компактдиска с оперни арии в партньорство с Мюнхенския Радиооркестър за компанията „Орфео“, отличени с престижни награди, както и диска „Sogno d’Or“  с всички публикувани песни на Пучини за „Гега Ню“. Има издадени CD от концерти с оркестъра на Баварското радио, Чикагския симфоничен оркестър, Кралския Концертгебау оркестър, Виенските симфоници, под палката на Марис Янсонс, Рикардо Мути и Жорж Претр; и DVD с участието й в оперите  „Еврейката“, „Отело“, „Евгений Онегин“, „Кавалерът на розата“, „Любовта на Даная“, Реквием – Верди. Камерната музика е любим жанр на певицата. Осъществила е песенни рецитали в Карнеги хол – Ню Йорк, Щаатсопер и Музикферайн – Виена, Опера Бастий – Париж, Операта във Франкфурт, Баварската опера – Мюнхен, фестивалите „Пиано Екстраваганца“ в София, „Дни на музиката в Балабановата къща“ – Пловдив, „Мартенски музикални дни“ – Русе и др.

В календара й за 2024 са вписани изключително престижни ангажименти, като Ариадна от „Ариадна на Наксос” и „Тоска” във Виенската Щаатсопер, Вердивия реквием – в Цюрихската опера, Маршалката от„Кавалерът на розата” – Р. Щраус в Ла Скала,  представяне Последните песни на Рихард Щраус в National Centre for the Performing Arts—Бомбай, Мими от “Бохеми” –  Варна, песенни рецитали в Манхайм, Варна, Пловдив, майсторски класове по света и у нас, свързани с все по-активната й педагогическа работа.

Людмил Ангелов е роден във Варна. Завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси „Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в престижни зали като Берлинската Филхармония, „Музикферайн” и „Щатсопер“ във Виена, „Концертгебау” в Амстердам, „Плейел” и „Гаво” в Париж, „Линкълн Център” в Ню-Йорк, „Ла Скала“ в Милано, „Алтеопер“ във Франкфурт, „Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, Националната филхармония и Националната опера във Варшава, „Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, KBS в Сеул и много други. Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records, ARIA Classics и Virginia Records. Негов диск с произведения от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с „Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър Оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали, включително фестивала „Шопен и неговата Европа“ във Варшава.  Людмил Ангелов е носител на наградата Аполон Токсофорос и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал „ГЛОРИА АРТИС“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на редица международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010,  2015 и 2021. През 2022 е удостоен със званието Почетен гражданин на София и става носител на най-високото отличие на Министерството на културата, „Златен век – огърлие“. В края на 2023 кралят на Испания, Фелипе VI, го удостоява с ордена „Исабела Католическа“ за особени заслуги към двустранните отношения между Испания и България и големия му принос към културата на двете държави. 

През настоящия сезон има планирани изяви в България, Италия, Германия, Австрия, Испания, САЩ, Канада, Китай и ЮАР. 

Забележителната изложба на един изявен европейски автор, който пристига от Дюселдорф като гост на галерия „Червеното пони“ може да бъде видяна от 6 юни.

Ирен Крум е родена в София, в семейство, в което изкуството играе важна и съществена роля. Така от най-ранните си години тя е насочена към необятния свят на цветовете и формите. Дипломира се в Национална Художествена Академия.

През 1984 .г напуска България и заедно със съпруга си се установява в Дюселдорф. От средата на 90-те години, за около 10 години тя живее и работи в Лос Анджелис.

Не е лесно да си емигрант и установявайки се на ново място да можеш да покажеш собствените си художествени познания и умения. Затова дуото Ирен и съпругът й Крум в продължение на няколко години започват да работят в областта на текстилния дизайн, като за две-три години се превръщат в едни от най-търсените дизайнери на текстил в Германия.

Нейната същност на професионален и добре изучен художник я тласка да не спира работата си в областта на живопистта. Тя усилено твори абстрактно изкуство и рисува редица картини – плод на различни тематики, душевни състояния и елементи от заобикалящия свят.

Ирен често е сравнявана с изключителната Соня Делоне.

Картините й са поредица от брилянтни метаморфози на чудноватите природни форми, балансирани с измислени от нея декоративни детайли, произлизащи от флората.

За художничката най-важното е творбата да бъде завършена на „един дъх“. Само тогава тя смята, че се е изразила по адекватен за нея начин.

През 2003 г. е поканена да направи изложба в Националната художествена галерия. Осъществява я при небивал успех.

В предстоящата й изложба „По пътя на парфюма“, в галерия „Червеното пони“, Ирен ще представи платна, в които символиката на аромата на парфюма е творчески пресъздадена в цвят и композиция и чрез лично разработена от нея техника на работа с полагане на метално фолио обогатено с маслени бои.

„По пътя на парфюма“ е забележителна изложба и дебют на Ирен Крум в Пловдив.

Можете да я разгледате до 23 юни.

„Длъжни сме да имаме дух и той да бъде силен. Длъжни сме пред предците си, длъжни сме и пред децата на Майка България.“

В новата стихосбирка „На Майка България” Георги Връбчев възвисява бележити личности от българската история и литература, посвещавайки им поетични опуси, които вдъхват надежда и кураж, като свързват настоящето с паметта на времето.

С признателност и преклонение, стихотворенията отдават своеобразна почит към духа и словото на велики писатели и поети, като Иван Вазов, Христо Ботев, Никола Вапцаров Христо Смирненски и Димчо Дебелянов, както и на могъщи владетели, като Цар Самуил, Хан Тервел, Свети Княз Борис Първи и Цар Симеон Велики.

„На Майка България” (издателство „Планини“) е необикновена книга, която докосва сияйни светини, извор на живот, вяра и идентичност, като отвежда читателя в онази най-свидна и красива България, която всеки от нас е скътал и пази в сърцето си. Историческата действителност, която Георги Връбчев пресъздава с достоверни факти от отделни епохи, както и творческите похвати, използвани от него, показват задълбочените познания на автора, резултат от които е и усещането за приемственост и проникновение. Макар че книгата излезе наскоро, първият тираж е изчерпан, като новото издание е вече по книжарниците.

Като концептуална същност, стихосбирката е разделена условно на две водещи теми. В първата – българският народ е в центъра, а във втората, която е общонационална, общочовешка и по-съвременна, поемите са посветени на нацията и на значими за България и обичани от автора поети. Стихотворенията са написани в стила на всеки поет, като поставят въпроси, които ще развълнуват хората, родени, израснали и живеещи в България.

„Обичта към родината е естествена и вродена, българинът трябва да има самочувствие, да бъде горд със себе си, с народа и нацията си. Сигурен съм, че има нещо различно, нещо по-особено в нас, като дух, душевност и потенциал, което въпреки всичко ни води напред в тежки периоди, дори сега, когато настоящето е трудно и несигурно. Затова трябва да вярваме в себе си, в България и в непреходната мисия на българщината”, споделя в свое интервю Георги Връбчев, автор на пет книги и носител на няколко международни награди от литературни конкурси в Италия и Израел.

Стихотворението „На Майка България“, на което е озаглавена книгата, печели първо място на Международния литературен конкурс „Небесни меридиани“, Израел, а в Италия е издадено като част от сборника „L`ATTESA”(„Очакване”). В рамките на инициативата „Българското слово без граници“, поемата обиколи редица български общности по света, като достигна до много деца в училищата зад граница.

Писмеността и книжовността имат специално място в новата книга, в която кирилицата е издигната на пиедестал от писателя, посветил стихотворение на Свети Климент Охридски и съмишлениците му – могъщите умове, които служат като пример за неизменна вяра, воля и упорит труд. Сред произведенията, които напомнят за свещеното дело, оставило като наследство най-голямото богатство за България, се открояват „Свети Горазд“ и „Азбучна молитва“, написана като акростих – всеки нов стих започва с буква от българската азбука – по Константин Преславски.

Пълнокръвни, жизнени и цялостни в своето звучене, поемите са като важни житейски послания, които възхваляват силата на непреклонния и горд дух, въплътил нова надежда за България. 

Стихосбирката започва с опуса „На Майка България“, като неслучайно завършва с многоточие под същото заглавие, което се повтаря накрая. Обичта към България е непреходна и неизчерпаема, във всеки човек може да проблесне искра, с която да разпали огън около себе си, както прави Георги Връбчев с поетичните опуси, които с литературното турне на писателя стигат до читатели от цялата страна. Като утвърден автор, общественик и радетел на българското, който върви уверено по своя път, писателят участва в творчески срещи, гостувайки и в различни български училища. 

„Трайните следи, които великите личности оставят в историята, трябва да бъдат увековечавани постоянно, за да живеят във всяко време. Всеки, който дръзва да го направи, уважавайки паметта на миналото, продължава да въздига най-важната родолюбива мисия“, споделят от издателство „Планини“. 

Поемата „Свети Тривелий” е адаптирана като текст на едноименната песен от албума на рок група „Епизод” „Великите владетели”.

Писателят посвещава стихосбирката на България, българския народ и българската нация.

Откъс от стихотворението „На Майка България“:

„...Ние ще пазим завета ти свиден

в зима духовна и нравствен потоп,

силни да бъдем във дни на обида,

в бури жестоки да бъдем народ!

Нека тогава за нас някой каже – 

бедни ще страдате век подир век –

гордо ще вдигнем глава, ще покажем -

името българин значи Човек!“

За писателя: Георги Връбчев е роден в гр. София, като завършва средно образование в ЕГ „Бертолт Брехт” – гр. Пазарджик, а след това придобива специалност „Право“ в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като нотариус. Автор е на книгите „Някъде...там...някъде” (2008), „Акорди” (2021), „Ерик: Сказание за силата“ (2022), „Жените на другите“ (2023) и „На Майка България“ (2024). Пише както проза, така и поезия, член е на Съюза на българските писатели.