Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто е истинското име на чилийския поет Пабло Неруда, роден на днешната дата през 1904 г. Известен е с любовната си поезия, заради която получава Нобелова награда през 1971 г. Световна слава придобива след публикуването на стихосбирката „Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен” през 1924 г.

Неруда е известен още с политическата си дейност – той е яростен комунист, бил е сенатор и кандидат-президент. Произведенията му са забранени между 1973 и 1990 г. от военния диктатор Аугусто Пиночет.

Представяме ви Пабло Неруда в няколко нежни цитата:

„Смехът е езикът на душата.”

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.”

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.”

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.”

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.”

 „Всичко е една церемония в дивата градина на детството.”

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.”

„Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.”

„Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Не умирай бавно! Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!”

„Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища... вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.”

„Във всичко в този свят има част от моята душа.“

„Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.“

„Аз съм поет, зает с най-задълбочено съзерцание на света; мисля, че моята слаба и своенравна поезия е призвана да разкъса магическия кръг, в който са затворени стъкло, дърво и камък…“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Не е необходимо, скъпа, и нека нас не ни задържа каквато и да било сила – насила нас с тебе да съединява.“

23 проекта на индивидуални артисти или екип от творци участваха в конкурса за сувенири, свързани с Епископската базилика. Победител стана младият Кристиян Мончев с проект за тениска, възглавници, химикалки и платнена чанта, базирана на елемент от мозайките в базиликата. Той бе определен след представяне на проектите днес в "малкия брат" - Малката базилика от представители на община Пловдив, фондация Америка за България и академия "Градът".

Общо 14 от проектите бяха номинирани за наградите, а всичките 23 участват в изложба, подредена в Малката базилика. Всички участници направиха кратки презентации на идеите си, след което жури реши призовата тройка. След Мончев награда получи Пламена Тонкева, също с идея за дизайн на платнена торба, както и дамски чанти и други подобни продукти. Третата награда взе Димитър Къркеланов с група керамични чаши с релефна декорация. Ивайло Борисов пък бе отличен като любимец на публиката с най-много споделяния във фейсбук. Неговият дизайн е основан на стилни прости форми, които се съчетават в букви, птици и други форми и знаци, които могат да се използват върху тениски, ключодържатели и др.

Сред останалите оригинални идеи имаше пъзели с дизайна на мозайките, къщички за птици - с връзка към птиците в мозайките, различни играчки, пощенски марки, пантофи, поставки за чаши, ключодържатели и др. Любопитно е, че конкурсът привлече участници от целия свят - освен от пловдивската АМТИИ и няколко столични университета, участници имаше от студенти или завършили в Берлин, Ваймар, Лондон.

"Искахме да разберем дали тези шедьоври на християнското изкуство - мозайките в базиликата - да вдъхновяват творци и за съвременни произведения. Явно могат, и резултатите са впечатляващи", коментира Десислава Тальокова, изпълнителен директор на фондация "Америка за България".

Освен награждаването, гостите се насладиха и на дефиле от момичета, облечени в оригинални рокли с дизайн в стила на мозайките.

Според специалистите разкритите археологически  структури  датират  от  II  –  IV в. сл. Хр.

Поредни археологически находки са разкрити по ул. „Г. М. Димитров“

Останки от римско жилище с глинен водопровод, както и гроб откриха сътрудници на EVN Топлофикация при изкопни дейности в центъра на Пловдив – по ул. „Г. М. Димитров“ (в близост до кръстовището с ул. „Цар Асен“). Според специалистите разкритите археологически  структури  датират  от  II  –  IV в. сл. Хр.

Изкопните дейности се извършват за присъединяване на сграда към топлопреносната мрежа. В резултат на направена комисия от експерти към Министерство на културата и изготвен протокол EVN Топлофикация е предприелa действия за теренно проучване на находките. След приключване на дейностите по проучването, се очаква оглед от нова комисия към Министерството на културата за приемане на резултатите от него. Работата по изграждането на топлопровода може да продължи след разрешение от експерти към Министерството на културата. Изпълнението на обекта се извършва под ръководството на археолог Мая Мартинова към Регионалния археологически музей – Пловдив.

Не за първи път EVN Топлофикация разкрива и консервира археологически находки по време на своята дейност. През 2012 г. в близост дружеството разкри раннохристиянска  гробница от IV в. сл. Хр. със стенописи , изобразяващи чудесата на Христос.  EVN Топлофикация финансира  дейностите по цялостното разкриване и консервиране на обекта. Към момента античната гробница може да се види в Регионалния археологически музей – Пловдив.

Биолог, химик и микробиолог влизат в бар и си носят бира. Това не е начало на виц

Или как науката става иновация

Биолог, химик и микробиолог влизат в бар и си носят бира.

Това не е начало на виц. Подръчната бира е разработена от тримата учени, а барът е едно от местата, в които напитката ще се предлага от септември. Бирата ще се произвежда с лактобацили вместо с консерванти и ще има леко кисел вкус, съобразен с предпочитанията на българските потребители.

Крафт бирата с лактобацили e една от разработките на студенти в курса по иновации и предприемачество в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки – CASI, към Софийския университет. Вече втори семестър студенти от курса разработват иновативни продукти, с които се стремят да подобрят здравето и улеснят живота на съвременния човек.

CASI е изследователски център от ново поколение, където си дават среща науката и предприемачеството. Неговият създател Кирил Петков е успял българин, чиято компания – Провиотик, продава пробиотици на четири континента и който от години инвестира в образователни проекти в страната. Той основава Центъра, за да стимулира предприемачеството и създаването на продукти в областта на биотехнологиите, фармацията и козметичната индустрия в България. Ключово за успеха на начинанието е и участието на д-р Росица Тропчева, обещаващ млад учен, който отказа предложение от Харвард, за да ръководи лабораторията на CASI в София, както и финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“ и партньорството на Биологическия факултет на Софийския университет.

Останалото е в ръцете на младите изследователи.

За последната година през курса по предприемачество и иновации към Центъра са преминали около 50 студенти от специалности като химия, биология, биотехнологии, фармация, медицина и хранителни технологии. Учебната програма ги запознава с последните тенденции и иновации в тези области, както и с принципите на успешното предприемачество. Сред лекторите в курса са признати изследователи като проф. Райна Фичорова от Медицинския факултет на Харвард и проф. Николай Денков от Факултета по химия и фармация на Софийския университет; предприемачи и икономисти като бившия министър на икономиката Асен Василев и бившия зам.-министър на икономиката Евгени Ангелов; както и професионалисти с международен опит като д-р Симеон Стоянов, мениджър иновации в Unilever. Наред с лекциите студентите имат възможност да прилагат наученото и да разработват свои продукти в свръхмодерната лаборатория на Центъра. Сред представените до момента студентски разработки са интимен лубрикант, розова вода за уста, йогурт с водорасли, биоразградими опаковки за храна, бактериално лечение на лошата аксилна миризма, зелено сирене и иновативен метод за провеждане на алкохолна ферментация.

Продуктите все още са в период на тестване и дори да не успеят комерсиално, важното е, че техните създатели вече са минали по стъпките на създаване на иновация, убедена е д-р Тропчева. Тримата учени от началото на историята са от различни специалности и с различен опит – първата ключова предпоставка за създаването на успешен продукт, според нея. След това е необходимостта от бизнес мислене в науката. „Не е достатъчно идеята да е супер и науката да е солидна. Важен е и пазарът. Ако за продукта, който изобретиш, има само двадесет потенциални потребители, той няма да бъде успешен“, казва д-р Тропчева. Или както споделят Илиана, Здравко и Теодора – създателите на бирата с лактобацили, CASI им дава „перфектната възможност да фокусират творческата си енергия и да се уверят, че бизнесът и иновациите наистина вървят ръка за ръка.“

Екипът на CASI демонстрира нагледно как се правят иновации. Българските потребители вече могат да си купят хумус с лактобацили вместо консерванти, разработен в Центъра, както и пробиотик с ресвератрол – антиоксидант, направен от вино. Световни учени смятат, че ресвератролът е отговорен за дълголетието на средиземноморски народи като френския и италианския, което обяснява бума на чуждестранни продукти, съдържащи антиоксиданта. В лабораторията на CASI се правят и ранни тестове на Daye, иновативен продукт за женска интимна хигиена, разработен от българка, който получи финансиране в размер на почти шест милиона долара от инвеститори в Европа и САЩ.

„Идеята е CASI да се превърне в място, където се отглеждат иновации. Искаме да помогнем на хора, чиито иновации ще оставят своя отпечатък на световната сцена“, казва Петков.

„Това ще се случи, ако запазим повече от хората с пламък в очите тук. Защото нещата се случват, ако ги правиш със сърце“, категорична е д-р Тропчева.

Снимки 1 и 2 от Юлиян Христов, снимка 3 от Добрин Кашавелов