В него се споменава директно за Античния театър и прави връзката между двата най-значими обекта във Филипопол

Вероятно надписът е бил върху постамент на статуя, посветена на виден филипополец

Иво Дернев

Фрагмент от надпис на старогръцки от първите десетилетия на втори век след Христа бе открит върху парче камък от археолозите, които работят на Епископската базилика на Филипопол. Екипът на арх. Жени Танкова се е натъкнал на находката миналия петък. Открили общо три фрагмента, които вероятно са били част от голям постамент на статуя, посветена на знатен филипополец. В късноантичния период, при поредни строителни дейности на базиликата, въпросният постамент е бил преизползван. Бил е натрошен, а материалът е влязъл в употреба като подложка под основната настилка на атриума. Днес на място бе епиграфът проф. Николай Шаранков, дошъл на обекта, за да разчете буквите по каменната плоча.

„Много интересното е, че за първи път тук имаме надпис, в който се споменава директно Античният театър. Преди бе открит друг надпис, който свързва Базиликата с театъра- списък с членовете на съвета на старейшините, в който се чете името на касиера на тази организация, който е изградил една ложа в театъра. Открития вчера надпис е втората връзка между тези два най-значими обекта във Филипопол. За щастие точно „ТЕАТРО” е оцеляло от надписа. Иначе той е бил е част от голям зидан постамент за статуя в чест на виден гражданин на Филипопол, почетен заради своите благодеяния към града. Това, което може да се види, е че той е организирал някакви празненства в чест на всички богове и богини и вероятно е бил почетен със статуя и в театъра”, обясни проф. Шаранков.

Надписът се датира в първите десетилетия на втори век след Христа, по време на императорите Траян или Хадриан  и е изработен от същото ателие, което е изработвало всички официални надписи на града през този период. Може да се направи извод, че този надпис в чест на някой от най-видните граждани на града е стоял някъде наблизо, преди да бъде преизползван през късноантичния период в базиликата.

„Надяваме се, че могат да се появят и повече фрагменти от текста, за да се опитаме да го възстановим по-пълноценно, както и да разберем името на този човек, от което засега имаме само две букви”, допълни епиграфът.

„Поезията има много важно място в съвременния свят, дори да не изглежда така. Пловдив се отнася към мен с много топлина и любов и винаги ще му отвръщам със същото”. Това каза тазгодишният носител на Орфеев венец за високи постижения в поезията Иван Ланджев на мократа сцена на Античния театър тази вечер. Министърът на културата Боил Банов окичи поета с творбата на скулптора Жорж Трак на откриването на фестивала Пловдив чете.

Въпреки дъжда, който се изля минути преди обявения час за старта на церемонията, Античният театър се събра достатъчно публика. „Вие сте най-великите читатели. Викам си преди събитието „Кой ли луд ще дойде в този дъжд”, а ето ви и вас. Те лудите хора са великите хора”, поклони се на публиката създателката на издателство Жанет 45 и двигател на фестивала Божана Апостолова. След което заяви, че любимият й министър Боил Банов, дъжд, не дъжд,  е тук, за да връчи Орфеевия венец и да поздрави четящите пловдивчани.

„Изказвам безкрайното си уважение към вас в този дъжд да дойдете тук. Пловдив си беше столица на културата и преди 2019-та, ще бъде и далеч след 2019-та”, заяви от сцената министъра на културата. След което награди Иван Ланджев с Орфеевия венец. Един от спонсорите на фестивала Димитър Георгиев пък връчи на поета и паричната награда- 5000 лева.

„Благодаря на пловдивския дъжд, че ни събра. Това е най-голямата чест, която съм получавал в досегашния си живот”, заяви развълнуван тазгодишният носител на Орфеев венец.

Златна четка за оформление на книги получи илюстраторът на Сиела Стефан Касъров. Връчи му я зам.-кметът Александър Държиков.

„Да не ме забравяте”. Това са били последните думи на Димчо Дебелянов към роднините му в Пловдив, когато поетът се е разделял с тях преди да замине на фронта. С влажен поглед го е изпратил и един от най-близките му сродници- летописецът на Пловдив Никола Алваджиев. Тази история разказа синът на автора на „Пловдивска хроника” пред публиката днес, на премиерата на новото и актуализирано издание на знаковата книга.

Изданието на Летера е обогатено с архивни снимки и разказ от наследника на Алваджиев- Станко Стоянов, който откри представянето на хрониките тази вечер. „Дебелянов и Алваджиев са роднини по майчина линия, с корени от Копривщица- две сестри, едната от които ражда поета, а другата- летописеца”, припомни Станко Стоянов.

За книгата на втория говори доц. Владимир Янев, а някои от историите в нея изчете Стефан Попов.

„Изчезването и обезпаметяването са най-страшното наказание за отделния човек, група от хора или нацията. Алваджиев е от онези хора, които ни кара да вярваме, че обезпаметяване няма да има. Той обективизира онова, което е около него. Историята не е само на крале и генерали, а на всеки човек. Така постъпва Алваджиев. Вниква в бита, психиката, драмите на обикновените хора и с това книгата много печели”, каза доц. Янев.

Той подчерта, че „Пловдивска хроника“ може трудно да се определи жанрово, а и че няма смисъл това да се прави. „Удивително е как Алваджиев се интересува от всичко, което е общоинтересно в живота, и в същото време се интересува от онова, което е интересно конкретно на хората на Пловдив. Той създава модерната летописна школа на Пловдив, негов стожер е”, допълни Владимир Янев.

„Книгата е еклектична, но не е еклектиката на площад централен, която е лоша, а еклектиката на Джумаята. Алваджиев говори както за величието, така и за простотията, болестите, ранната смърт. Особено интересно е чувството му за хумор, вниманието му към детайла, атрактивността на писането и дори малката грубост на моменти”, каза още доц. Янев.

Дипломати от 20 държави отправиха пожелания за толерантност, общо бъдеще и заедност под защитната конструкция на бъдещия музей

Посланията им бяха обединени около думите на Васил Левски до Любен Каравелов– „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“

Иво Дернев  

Посланици от цял свят обединиха ЗАЕДНО усилия с кмета Иван Тотев и почистиха най-изящното мозаечно изображение на Епископската базилика на Филипопол- сцената с разкошния паун с разперена опашка. Дипломати от 20 държави хванаха четките днес, след като преди това отправиха пожелания за толерантност, общо бъдеще, разбирателство, уважение и единство. Всяко от посланията, което звуча на собствения език на посланиците, на български и на английски, ще бъде гравирано в стена до бъдещия вход на музея, който ще бъде открит през септември. Споделените ценности обединиха представителите на дипломатическите мисии на Австрия, Албания, Великобритания, Гърция, Дания, Израел, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Косово, Словакия, Словения, САЩ, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и представителството на Европейската комисия за България. Всеки от тях завеща свързана със страната си сентеция, която ще остане за следващите поколения на входа на бъдещия музеен център. Първото послание, което избра екипът на Фондация „Америка за България” и около което се обединиха всички други, бяха думите на Васил Левски до Любен Каравелов– „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“.

„Градена камъче по камъче и ръка за ръка, Епископската базилика на Филипопол ще отвори врати през септември тази година след стотици години на почти непрекъснато съществуване. Общо място за поколенията на няколко века и паметник на приемствеността между различни времена и култури, новата й сграда ще представи реставрираните великолепни мозаечни подове, колоните и всички открити архитектурни елементи на една от най-големите раннохристиянски базилики в Европа в нов културен, общностен и образователен център”, подчертаха организаторите на церемонията от Фондация „Америка за България”, която финансира може би най-важния проект за града в последните години, в партньорство с общината. Общите действия на фондацията и администрацията бяха дадени като отличен пример за публично-частно партньорство.

„Щастлив съм да бъде в този момент тук. Огромен респект към вашата подкрепа към този изключително важен за Пловдив, България и света проект”, обърна се кметът Иван Тотев към Нанси Шилър, президент на “Америка за България”, към борда на директорите на фондацията и към целия й екип. „Този проект е плод на труда и куража на много хора, плод на екипна работа. Благодаря на Нанси Шилър, която е двигател на проекта, и на проектантите заради това, че ще можем да разкажем историята на това място, което най-добре пресъздава историята на самия град. Град, който е символ на толерантност и респект към различните вярвания и националности. Нашето послание от името на Пловдив ще бъде „Заедно””, каза Иван Тотев.

„Красотата и богатството на българската история скоро ще блеснат в Епископската базилика. Вярваме, че Епископската базилика на Филипопол ще се превърне не само в удивителна историческа забележителност, но ще бъде културен, туристически и общностен център, а отправените послания ще вдъхновяват много поколения напред”, сподели президентът на „Америка за България” Нанси Шилър. „България е известна със своята толерантност още от времето на Търновската конституция, където се казва, че всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска земя. Спасяването на евреите показа истинският характер на българите- тях никой не може да ги принуди мразят”, допълни Нанси Шилър в словото си.

Всеки един от посланиците завеща на Епископската базилика пожелание за толерантност, любов, след което дипломатите се включиха в реставрационните дейности директно на терен. На финал си пожелаха всички да бъдат ЗАЕДНО на откриването на музея в края на септември.