Капана.БГ
Сладкарница Читалня Политерапия – наслада за всички сетива
Скътано точно до паркинга на Халите, в самия край на квартал Капана, заведението предлага не само вкусни изкушения за небцето, но и удоволствие за душата
Историята на това кокетно и сладко местенце започва още преди 10 години, в град Кричим, където собственичката Поли и семейството ѝ притежават собствен цех за производство на печива, торти и сладки по стари рецепти от майки и баби. Постепенно успяват да развият идеята си и на пловдивска почва и само преди няколко месеца Поли успява да осъшестви и мечтата си да има свое уютно и елегантно заведение, в което да се отдаде на нещата, които обича.
Името идва съвсем естествено „читалня“ – защото тя обожава книгите и чете от дете и „политерапия“ - съчетание на името ѝ с това, което за нея е сладкарничката – терапия за всички сетива. Защото „Читалня Политерапия“ не е обикновено заведение, в което само да похапнете нещо сладичко в средата на деня, но е и наслада. Наслада за душата – с литературата, която винаги е на разположение, за да „нахраните“ и съзнанието си; наслада за вкуса – с изкушенията, които майстор-сладкарите приготвят; наслада за сетивата – с кокетната си и женствена атмосфера и приятната и разпускаща музика, които допринасят за неповторимата обстановка.
Тук влизаш и сякаш попадаш в света на чудесата, особено за запалени читатели. Пространството е разделено на три етажа, като всеки е като отделен елемент от вълшебството.
На първия е витрината, която гарантираме, че няма да ви остави равнодушни и със сигурност ще ви изкуши да нарушите правилото си само за едно парче. Можем да започнем с традиционните вкусове като червено кадифе, рафаело и гараш, но може и да продължим с направената по авторска рецепта торта Политерапия с вишна. Не трябва да пропускате и ориенталските десерти, защото тук ги приготвят наистина феномално – от задължителната турска баклава до топящото се в устата шекерпаре или пухкавото трилече.
За любителите на солените изкушения също има немалък избор, като те могат да бъдат приготвени дори и за вкъщи – уханна пита с масло, домашна къпана баница или милинки със сирене – всичко това не само звучи апетитно, но е и изключително вкусно.
Интересна част от асортимента им са и собственото производство студено пресовани и без добавени консерванти и захар сокчета Хелти, които са подходящи за малки и големи и перфектно допълват всяко избрано лакомство.
Кътът за четене, който ще намерите тук, в непосредствена близост до входа, е отделен за „най-силната“ литература, заредила Поли през годините и оставила у нея частица мъдрост и силни послания. Много от тях ще намерите на различни места по стените, като тя си ги е записвала и отделяла дълго време. Дори късметчетата с напитките и страниците по менюто са изпълнени с вдъхновяващи цитати, които не само ни карат да се усмихваме, но и ни мотивират да изпълним деня си с положителна енергия и ентусиазъм.
Вторият етаж е отделен за психологическа литература, биографии и автобиографии, както и за български автори – класици и съвременни. На специално отделени места са разположени редица заглавия, които по всяко време може да вземете – да прелистите, че дори и ви гарантираме, че ще се зачетете, а в комбинация с кулинарна вкусотия и топла напитка – съвсем вероятно е и да изгубите представа за времето.
Най-горе също има библиотека, отделена за световната класика. Няма нищо по-хубаво от това да потънеш в любими заглавия и да препрочиташ страници, които са ти направили впечатление. Винаги има какво ново да си вземеш и да научиш! Защото, както ни се падна на нашето късметче: „Спираш ли да се учиш, започваш да умираш“ – Айнщайн.
Всички мебели са избирани с много внимание и са в автентичен бароков стил. Поли сама е направила интериора и подбрала декорациите, а крайният резултат е много женствен и романтичен, сякаш те връща в едни времена на пищни бални рокли, дневни чаени партита и романтични срещи.
Неслучайно съвсем наскоро млад господин се обръща към тях с идеята да подготви изненада за своята любима на празника на влюбените Свети Валентин. Дамата знае, че тук я очаква приятелка, а всъщност всички от заведението я очакват по предварително изпратена снимка и имат мисия да я изненадат с много сладки изкушения и специално подготвена декорация. Получава се незабравимо изживяване, а мястото е много удобно и за всякакъв род събития, като дегустации, литературни четения, презентации, работилнички.
Сладкарница Читалня Политерапия имат и собствен уебсайт, на който подробно може да се запознаете с всичко от менюто, както и да си направите поръчка. Налична е и опция, в която сами може да направите своята торта от предварително зададени опции за крем и блатове и да се насладите на любимите си вкусове за някой личен повод или пък празник. Приемат се всякакви поръчки, а за Великден ще има и пухкави козунаци.
Да разкажеш за сладостта и удоволствието от посещението на мястото в малко повече от 500 думи никак не е лесно, затова и ви съветваме сами да се уверите, че в Читалня Политерапия има по нещо за всекиго!
Адрес: ул. Златарска 10
Facebook: Сладкарница - Читалня "Политерапия"
Instagram: Сладкарница - Читалня "Политерапия"
Режисьорът Стивън Люис Симпсън със световна премиера на новия си филм "Ретроспект"
Режисьорът с международна кариера Стивън Люис Симпсън живее и твори в България вече шест години и половина. Това е времето, в което режисьорът е в търсене на перфектната история, която да се развива в мястото, откраднало сърцето му - България. Резултатът е нов филм – едно любовно писмо за страната ни със заглавие "Ретроспект". България се превръща в любовта на прочутия режисьор, а тази магнетична връзка със страната ни достига нови висоти с първият от общо двата филма, които той пише тук. Игралният филм "Ретроспект" ще има своята световна премиера на София Филм Фест на 14 март в “КИНО ОДЕОН”, на 22 март в CINE GRAND PARK CENTER, на 23 март в CINEMA CITY SOFIA.
Пловдивската премиера е на 31 март от 18.30 ч. в “Лъки Синема”, като филмът ще закрие пловдивското издание на фестивала. "Ретроспект" тръгва по киносалоните в страната от 3 май.
Най-голямата изненада за Стивън Люис Симпсън при създаването на филма е, че не му се налага да привлича нито един актьор извън град Пловдив.
"Бях изумен от таланта, който открих в Пловдив, и съм много горд, че успях да събера тази прекрасна група на снимачната площадка и екрана", разказва Симпсън.
Историята се развива около бивш оперативен агент, убеден, че чужденец, който е негов съсед, е отговорен за изчезването на чуждестранен пътешественик в страната. Всичко става още по-сложно, когато неговата пра-племенница започва да се среща с него.
В съвременната история участва обичаният пловдивски актьор Симеон Алексиев, който има почти 50-годишен опит и около 50 филма в историята си, а в "Ретроспект" играе Стоян.
"Изпълнението му е най-изумителното в кариерата ми и той е най-добрият актьор, с когото някога съм работил", казва Симпсън, който пише още една главна роля, като винаги е имал предвид тя да бъде изиграна от Юлия Йорданова (Керана).
"Запознах се с Юлия преди да създаде групата си „Керана и Космонавтите“, гледах първите ѝ изпълнения с тях. През всичките си години във филмовия бизнес, голяма част от които живях в Холивуд, никога не съм срещал човек, за когото веднага да съм смятал, че може да стане звезда. Нейното сценично присъствие с групата ѝ, както и участието ѝ в "Евита" и забележителното ѝ дебютно изпълнение на главна роля във филма "Ретроспект" доказаха, че този ми инстинкт е верен. Това е първият филм на Юлия и тя е изключителен талант. Още от първата сцена, в която двамата са заедно (Симеон и Юлия), те си паснаха толкова красиво и между тях се създаде мигновена екранна връзка, която надмина всичко, което си представях", споделя режисьорът.
За него не било изненада, че третият главен актьор също живее в Пловдив така, както самият Симпсън играе чужденец, превърнал града в свой дом. Чуждестранните персонажи, сред които са пътник от Филипините и австралиец, изигран от Марк Фаулър от Държавна опера Пловдив също живеят в града под тепетата.
"Използвах много от собствения си опит в този град като част от вдъхновението за историята, така че това беше естествена роля за мен", казва Симпсън.
Любопитно е, че театрите в Пловдив са добре представени във филма. Главният актьор Симеон Алексиев е ветеран в трупата на великолепния Драматичен театър - Пловдив, а към него се присъединяват колегите му Елена Кабасакалова и Стефан Попов. Основателят на театър "Хенд" Иво Игнатов (Кени) играе четвъртата главна роля във филма, неговата партньорка в театъра Здравка Христозова също има роля. Представител на Кукления театър във филма е Венцеслав Димитров.
Тъй като в Пловдив няма филмови екипи, Стивън се обръща към Николай Николов и неговата продуцентска компания Vreat Studios в Пловдив. В негово лице, той намира чудесен и надежден сътрудник, който предоставя членове на продуцентския си екип, за да помогнат за заснемането на продукцията. Цялото оборудване и съоръженията за постпродукцията са собственост на Симпсън, за това и филмът е първият, който ще бъде пуснат в цялата страна и в международен мащаб, промотиран като изцяло българска продукция.
За една от „главните звезди“ на филма, Стивън Люис Симпсън определя неговото основно място – една стара къща в Стария град на Пловдив. Симпсън полага изключителни усилия, за да осигури идеалното място, затова той я купува. И сега, когато снимките са приключили, той ремонтира сградата, с идеята тя да стане база на продуцентската и дистрибуторската дейност на неговата филмова компания.
Екипът на филма ще присъстват на премиерите на 14-ти в София и на 31-ви в Пловдив.
Билетите в Пловдив са в продажба на сайта и на касата на Кино Лъки Синема.
Празник на толерантността и добросъседството събира всички „ЗАЕДНО в район Източен“
Най-богатият на етноси район в Пловдив – р-н „Източен“ ще отбележи Международния ден срещу расовата и етническата дискриминация. Генералната асамблея на ООН провъзгласява през 1966 г. 21 март за Ден на толерантността. „Равенство, достойнство, справедливост“ е мотото на честванията през годините по света. Под този надслов ще премине Празникът в район „Източен“ на 18 март от 10.00 часа.Той се организира от Сдружение „АртеВизия“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив и съдействието на кметство „Източен“.
В Клуба на пенсионера в парк "Каменица" най-малките жители на квартала от ДГ „Биляна“ ще представят музикално-танцова програма на етносите. Българчета, ромчета, украинчета, арменчета ще рецитират и пеят на своите езици за приятелство, добросъседство, уважение и толерантност. Фолклорни танци ще разкрият красотата на традициите на различните общности.
Жители на района, малки и големи ще се включат в творческо ателие за апликации на българска шевица. С тях ще подредят специално пано „ЗАЕДНО в район „Източен“. То ще бъде подарък за членовете и гостите на клуба. Обединени от желанието за един по-благороден и пъстър свят, където толерантността е добродетел, присъстващите ще потърсят хармония и в многообразието на изкуството.
Образователен филм ще ги запознае с историята на традиционното за турци и роми изкуство за рисуване върху вода Ебру. Празникът ще продължи с демонстрация на живо как се създават картини с древната техника. Всеки от присъстващите ще може да се включи и да създаде своя творба. Обединени в различията на нрави, култура и традиции, участниците ще си тръгнат обогатени с емоции, впечатления и нови приятелства.
Вкусът и пъстротата на празника ще се допълнят и с дегустация на традиционни храни за различните етноси.
Мартин Иванов ще представя книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България" в Пловдив
Книгата „Бившите хора“ на концлагерна България ще бъде представена в НБ „Иван Вазов“ в петък – 15 март, от 17:30 часа. В пловдивската премиера на книгата ще участват авторът доц. д-р Мартин Иванов и доц. д-р Михаил Груев, който ще говори за изданието. В деня на събитието ще бъде подредена изложба, представяща книжната продукция на Института за изследване на близкото минало (https://minaloto.bg/)
Проявата е посветена на 145-годишнината от създаването на Пловдивската народна библиотека.
„Бивши хора“, „буржоазни отрепки“, „недоубити буржоа“. Така като с нажежено желязо народнодемократичната власт дамгосва след 9 септември 1944 г. близо половин милион жени, мъже и деца, принадлежали или просто обвинени, че са били част от стария „монархофашистки“ режим. В рамките на няколко апокалиптични за тях години всички те са насилствено изтръгнати от своите социално-културни и професионални ниши, лишени от относителното си материално благополучие, от почти цялата си собственост, изгубвайки своя „социален и обществен статус след революцията“. Като къща от карти пред техните очи се разпада целият им досегашен живот, с рутинната му подреденост, с установените социални връзки, начина на живот и правила на поведение. Както по-късно ще признае Стоян Бочев, „бивш“ банкер, инквизиран от Държавна сигурност (ДС), за да даде показания по процеса срещу протестантските пастори: Девети септември катури цялата постановка на моите разбирания: идеи, дейност, идеология, мироглед – всичко. Гледах това, което става, виждах възторжените множества да посрещат и създават новия строй… и всичко ми се виеше като лош сън. Като при земетресение.“
•Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 г. във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет и право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Доктор по история в Института по история при Българската академия на науките (БАН), където след това работи до 2015 г. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия. Автор е на над двеста научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. От 2011 г. до 2013 г. Иванов е председател на Държавна агенция „Архиви“.
От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия.
•Михаил Груев е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Асистент и старши асистент (2002), главен асистент (2003) и доцент (2009) в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител на катедрата от 2011 г. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на т.нар. „възродителен процес“, колективизацията на българското село, комунистическия елит и пр. От 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“.
Филмът за легендарния пловдивски диджей и радиоводещ Тома Спространов ще бъде представен на пловдивската публика този петък
Филмът за легендарния пловдивски диджей и радиоводещ Тома Спространов ще бъде представен на пловдивската публика този петък, 15.03, от 18:30 часа, в „Lucky Дом на киното“ .
Лентата проследява пъстрата съдба на човека, с чиито плочи и глас са израснали поколения българи. И, разбира се, неразривната му връзка с музиката, която Тома споделя с меломаните в изключително емоционални срещи, запечатани от камерата.
Автори на филма са Тодор Карагяуров и Тодор Башиянов. Те, както и целият екип зад документалната продукция, са пловдивчани.
Само преди няколко месеца Тома Спространов каза „сбогом“ на своята публика от радио ефира . Той води последното издание на култовото „Любопитно петолиние“ на 82 годишна възраст, с което е рекордьор сред своите колеги.
Поради силния интерес към филма се очаква да бъде насрочена и втора дата в рамките на София Филм Фест в Пловдив.
Билети за прожекцията на 15.03 могат да бъдат закупени на касата на „Lucky Дом на киното“ , както и онлайн на kinolucky.com
Книгата „Богатството ни приляга“ привлича с лекота и ефективност на поднесената информация
Предстои представянето на новата книга „Богатството ни приляга“ с автори Аида Марковска и Ваня Кънева. Тази книга е и начало, също и своеобразен венец на техния труд по отношение на позитивната нагласа към изобилието в живота. Тя е начало, защото е първата им книга, която издават съвместно, а също и венец, защото тя обобщава резултат от ефективно проведени десет Училища по изобилие и … (мъдрост, радост, управление на времето, интуиция, екипна работа и т.н.).
Книгата поднася с лекота и много усмивка опитът на двете авторки по отношение на трите основни стълба на изобилния от красиви усещания живот: силата на рода и семейството, позитивната нагласа към битието и съзидателния светоглед; носи ни разказа за изобилната реалност, в която пребиваваме. Затваряйки последните ѝ страници в читателя остава чувство на лекота, вдъхновение и желание за творчески труд.
За да се срещнете с авторите и да получите още информация за създаването на книгата, за Школите по родова терапия и по съзидателно мислене, за необходимостта да бъдем спокойни и мъдри в бурните ни времена и не на последно място, за да имате книгата с два автографа, заповядайте на представянето ѝ. То е предвидено за 14 март 2024 г. от 18:30 ч в Първо студио на БНР – Пловдив, ул. „Дондуков“2. Следват още представяния в Стара Загора на 29 март, Асеновград на 3 април и др.
Аида Марковска е родов терапевт, мотивационен оратор и човек с богат житейски опит. Тя е желан лектор на множество фестивали, конференции, семинари и носи в себе си знанието за същността и логиката на българската родова система. Тя е създател на Школа по родова терапия „Задругата на родонавтите“, където обучава по свой авторски метод. Повече за Аида: www.aida.bg
Ваня Кънева е психолог, със специалност в позитивната психология. Тя обучава и води курсове „Позитивната психология в полза на психотерапевтичната практика“, сертифицирани от европейската асоциация по приложна психология (EAAP). Автор и създател на Школа „Да мислим съзидателно!“. Повече за нейната работа: www.blagodenstvie.bg
Книгата „Богатството ни приляга“ може да се закупи от авторите по време на представянията или да се поръча през сайта: www.eleyos.com . Можете да я намерите и при издателя на книгата: Център за съзидателно мислене „Делфи“ в Пловдив, на ул. „Св. СВ. Кирил и Методий“ 15, ет.2
Откриване на изложбата „Образ на ръба на материята“ от Деница Тодорова
Откриването на самостоятелната изложба на живеещата в Антверпен художничка от български произход – Деница Тодорова ще бъде на 15 март от 18:00 ч. в Sarieva/Gallery. „Образ на ръба на материята“ е рядка възможност да бъде видяна работата на родената през 1984 г. в Пловдив авторка. Всъщност това е едва вторият път, в който Деница Тодорова показва своето творчество в България. Преди 20 години тя заминава за Белгия, където завършва живопис в едно от най-престижните художествени висши училища в Европа – Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Търсейки своя артистичен почерк обаче Деница започва все повече да се интересува от рисунката – първото нещо, което е учила и което по-често е приемано за подготвителната работа на художниците. Рисунката има сериозна традиция в България, а в момента интересът към нея се повишава значително навсякъде по света:
„Хората рисуват от векове, рисунката е в основата на цялото съвременно изкуство и може би е една специфична ниша, която е леко подценена, но все повече художници се интересуват от нея. В нашето все по-сложно съвременно общество, рисунката – най-първичният и фундаментален израз на изкуство – остава източник на безкрайни възможности. Напоследък тя отново придобива значимост в света на изкуството; всъщност рисунката рядко е била толкова широко представена в биеналета, панаири на изкуството и изложби, колкото сега“ – казва Деница Тодорова.
В изложбата в Пловдив ще бъдат представени характерните ѝ творби върху хартия, с които тя привлича вниманието на професионалната общност в Европа и печели редица престижни награди и номинации в областта на рисунката. През 2017 г. получава наградата STRABAG Artaward International, за която е избрана сред 800 художници. Няколко години по-рано е отличена с Ronse Drawing Prize, 2014 и 2015 – награда, която има над 55-годишна история.
През 2021 г. е издаден нейният каталог “Phosphenes (seeing stars)“. Книгата включва текстове на Филип Ван Каутере (художествен директор на SMAK Museum of Contemporary Art, Гент), Питер Вермюлен, Ерик Мин и поема на известния фламандски романист, поет и драматург Петер Верхелст.
Днес Деница Тодорова е възприемана много повече като белгийска художничка, а самата тя споделя, че половината ѝ живот е минал в България, но другата половина и целият ѝ професионален път е в Белгия и допълва:
„Съвременният пазар на изкуството в Белгия е огромен, по никакъв начин не може да бъде сравнен с България. Тук художниците имат много повече шансове за развитие. Sarieva/Gallery е единствената, за която аз знам, която работи по европейски и световен образец, а в Белгия има страшно много подобни галерии, буквално стотици.“
Подходът на Деница Тодорова към рисунката не е типичен. Той напомня сграфито – техника за създаване на монументални стенописи в публични пространства, широко известна в Източна Европа в средата на миналия век. По подобен начин тя създава своите произведения. Процесът обаче е много трудоемък и отнема много време, в което Деница създава стихия между уязвимата тънка хартия, въздушно лекия пигмент на графита и острите инструменти, с които работи върху черната повърхност. Това е много интензивен и перформативен процес. Първоначално авторката поставя тънка хартия на пода, напълно покрива повърхността ѝ със слой графитен прах и започва да отнема и изтрива тъмния пигмент, за да създаде рисунка и композиция в различни слоеве. Това създаване е изключително енергично, педантично и продължително. Филип Ван Каутерен отбелязва, че техниката не е „графит върху хартия“, а по-скоро „графит и хартия“.
Творбите на Деница Тодорова са деликатно монохромни и изненадват с емоционален заряд, който изпреварва възприемането на изображението.
„Искам да заведа зрителя в едно несъществуващо пространство, в което той може да чувства, да си спомня, да асоциира. Имам една линия, която почти през всичките години се появява в моята практика и тя е свързана с това как и какво човек би виждал, ако е в абсолютна изолация, ако сетивата са ограничени“, споделя Деница.
Художничката черпи вдъхновение от ежедневните явления, текстури, форми и модели като водни повърхности, отражения, мраморни структури и експлозии на фойерверки.
Макар формално да притежава подобни белези, работата на Деница Тодорова няма въздействието на „абстрактна“ в прекия смисъл на думата. Нейната свръхсензитивност извиква познати изображения, меките очертания символизират природа и пейзажи, върху повърхността си прокарват път почти уловими ярки цветни петна, които авторката самоиронично определя като бонбонени.
Творбите в изложбата „Образ на ръба на материята“ на Деница Тодорова в Sarieva/Gallery, Пловдив са предезикови и ни връщат в онзи невинен момент на формиране на мисълта и волята, когато те са размазани, емоционални впечатления и петна в мрежа на безкрайността. Надраскани и белязани като самия живот.
Изложбата ще продължи до 19 май 2024 г.
Снимка: Брам Монстър