В началото на този месец се навършиха 70 години от тютюноработническата стачка в Пловдив, насочена както срещу липсата на работа и лошите условия на труда, така и срещу вече ясно и осезаемо формираната по ново време тоталитарна държавно-политическа и икономическа система. Едва два месеца след смъртта на нейния основен конструктор и крепител в международен компютър – Йосиф Сталин Пловдив се нарежда сред първите места в Източна Европа, в които се надигат гласове, че „народната работническо-селска власт“ е дълбоко несправедлива и човеконенавистна. Не по-малко друзко е, че масовото недоволство се пряко свърза с „бойния празник на труда“ 1 май – един от най-съкровените дати в новия комунистически празничен календар. Стачката е жестоко смазана. Различни източници говорят за различен брой жертви. Освен в Пловдив масово недоволство и жертви има и в Хасково.

За съжаление вестниците от онова време мълчат. Архивите са прочистени и за тези събития се откриват откъслечни и недостатъчни известия, които да разкрият събитията в цялост, далеч от преувеличения и неистини. Повечето публикации за стачката, които могат да се срещнат в Интернет и вестниците, имат за първоизточник покойния антикомунист, бивш депутат от Седмото велико народно събрание Христо Марков, който преразказва спомени на друг човек. Досегашните изследвания със сигурност са установили, че в изнесеното от Хр. Марков има неточности.

70 години от гледна точка на историята не са толкова много. Вероятно в Пловдив все още има живи свидетели, а с още по-голяма вероятност такава, на която очевидците са разказвали. Би следвало да има запазени документи, снимки, кореспонденция, спомени. Поради това Регионален исторически музей – Пловдив се обръща към гражданите с призив на всеки, който може да разкаже личен или семеен спомен за стачката, да предостави вещ, снимка, документ – да се обърне внимание към екипа на институцията и по-специално към отдел „Нова и Най-нова история“ с адрес ул. „Ангел Букорещлиев“ 14 и телефон 032 62 88 86.