На днешния ден, 28 февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяваме излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67 книги с поезия, издадени от 37 български издателства в периода от 1 октомври 2023 до 31 декември 2024.  

Журито е в състав: Мирела Иванова – председател, Кристин Димитрова и Георги Гочев. 

Списъкът с номинираните включва следните поети и стихосбирки, със съответните аргументи за номинацията:

Александър Байтошев, „Анима“, Жанет 45

„Анима“ на Александър Байтошев завладява с непосредственото си емоционално въздействие. Смайващо е откритото говорене за страданието, което не може да се сведе до конкретна травматична случка в миналото. За онова страдание, различно от депресията, което е образувало порочен енергиен кръг с живота, което черпи от живота и се е превърнало в източник на живот.

Валери Валериев, „Мястото е свободно“, ВС Пъблишинг

„Мястото е свободно“ от Валери Валериев се отличава със смесването на две редки за поезията и в частност за българската поезия средства: от една страна, това е иронията, а от друга – пунктуалността. Резултатът е усещане, че онова, за което искаш да си най-точен и коректен – отговорът на въпросите кой си, какъв си и как си, ти се изплъзва най-много и винаги е нещо друго.

Владислав Христов, „Пойни птици“, Ерго

„Пойни птици“ от Владислав Христов успява да долови и гласовете на живите, и мълчанието на мъртвите, и невинността на хищника, и достойнството на жертвата, и лекотата на битието, и неумолимостта на второто му лице. За разлика от много други книги, тази отговаря на заглавието си. Авлигата, щиглецът, свраката, сойката, козодоят, чинката, вторачени в скромните си всекидневни нужди, са видени с научна прецизност и през техния живот прозира нашият, заедно с всичко, което сме получили и отнели от този свят. Със спокоен тон сме върнати към природата, по-мъдра от страховете и желанията на всеки от нас.

Йорданка Белева, „Централна емисия“, Жанет 45

Поетическата книга на Йорданка Белева „Централна емисия“ е едно от най-човечните четива, на които можем да попаднем в ожесточения напоследък въздух. Авторката не се изкушава от леснината на унищожителното отрицание, но не прави и обратното, не идеализира отминалото, а е избрала неподражаемо сложния и смислен начин да съгради своя поетична и ценностна територия, която не остава самовлюбено при фойерверка на хрумванията си, не стига прибързано до самоцелни поанти, а избира почерка на бавното и търпеливо приобщаване. Цялостна книга, която ненатрапчиво и милостиво ни въвлича в озарения си свят.

Станимир Семерджиев, „Всички същества на рамото ми“, Скрибенс

Дебютната поетична книга на Станимир Семерджиев „Всички същества на рамото ми“ изненадва с неподражаемия си модерен език, на който са назовани болезнените събития, преживявания и опитности на съвременността. Едновременно чувствена и мъдра, впечатляваща с различието си книга на млад автор, която разговоря с интелигентните читатели на всяка възраст и ги превръща в съучастници в едно радостно словесно откривателство.

Яна Букова, „Черно хайку“, Жанет 45

„Черно хайку“ от Яна Букова не е за лиричните души, които искат да си помечтаят над няколко любовни рими. Книгата работи с идеосинкретична поетика, удря тежко, като твърд предмет – и точно както физиката обяснява – при смяна на фокуса този предмет изчезва в пространствата между атомите си, за да се сглоби в нова същност чрез постулатите на друга наука. Дзен коани, кликбейт новини, исторически странности, цитати от стихотворения, философски тези и бележки от фракталната геометрия построяват един метасвят, сякаш словесен макет на съществуващия, чиято същина съдържа вселенската самота на човешкия копнеж за смисъл.

(Заб. Списъкът е по азбучен ред на авторите.)

По регламент в конкурса нямат право да участват книги с „избрано и/или събрано съдържание“, а също и „съдържащи наред с лирическите текстове и такива от други литературни жанрове“. Поради тази причина някои от изпратените за разглеждане книги не са били предложени на журито за обсъждане.

При обсъждането комисията е взела решение от конкурса да бъдат изключени и книгите, редактирани от членове на журито. Това са „Хляб, любов и други ангели“ от Станислава Станоева (с редактор Мирела Иванова) и „Как ни спасяват природните закони“ от Оля Стоянова (с редактор Кристин Димитрова). В протокола (прилага се) се отбелязва: Правим това със съжаление, защото вярваме във високата стойност на книгите, но сме наясно, че не бихме могли по друг начин да изчистим каквито и да било съмнения в безпристрастността на оценката ни. 

Журито е взело също така решение по време на официалната церемония по връчването на голямата награда да се почете участието в конкурса на покойния вече Захари Захариев с възпоменателни думи за него и книгата му „Дзен пиян“.

Носителят на наградата „Иван Николов“ ще бъде излъчен измежду шестте номинирани книги при повторно заседание на журито.

Наградата ще бъде обявена и връчена на победителя в конкурса на тържествена церемония, която ще се проведе в Пловдив на 21 март 2025 г. от 18:00 часа в галерия „Димитър Георгиев“ (ул. Съборна 23, Старинен Пловдив).

Най-големият международен франкофонски фестивал ФРАНКОФОЛИ (под марката на френския фестивал Les Francofolies) отново ще превърне Гребната база в Пловдив в сцена за незабравими музикални преживявания. На 20 и 21 юни 2025 г. градът под тепетата ще посрещне 11-ото издание на фестивала, който за поредна година ще събере на едно място звездни международни и български изпълнители.

Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и Фондация „Пловдив 2019“ и продължава традицията, започнала през 2015 г., когато България стана част от семейството на легендарния френски фестивал Les Francofolies.

През годините ФРАНКОФОЛИ е представил на българската сцена едни от най-големите световни звезди, включително Gipsy Kings, Maitre Gims, Patricia Kaas, Bob Sinclar, LP, Imany, Kendji Girac и много други. През 2025 г. фестивалът отново обещава звездна селекция от артисти, а кои са те ще разберете съвсем скоро. 

До този момент градове домакини на фестивала са Благоевград и Пловдив, като 2025 г. ще бъде третото поредно издание в Пловдив. Над 70 изпълнители и групи са се качили на сцената на фестивала. Най-посещаваното издание до момента е през 2019 г., когато форумът събира над 30 000 души в Благоевград.

Фестивалът Les Francofolies (Ле Франкофоли) е най-големият международен фестивал за съвременна франкофонска музика. Той се провежда в град Ла Рошел, Франция, и вече може да се похвали с над 40 издания . Фестивалът се е превърнал в емблема на града, а заради него всяка година там пристигат около 110 000 души публика. Освен ежегодните издания на фестивала във Франция, Ле Франкофоли се провежда в Монреал (Канада), Спа (Белгия), а също и като изнесени издания в Ню Йорк, Буенос Айрес, Берлин, Реюнион, Нова Каледония, а от 2015 г. – и в България.

Очаквайте скоро повече информация за датите, кога билетите ще бъдат пуснати в продажба, както и пълната фестивална програма. 

Какво свързва плеяда пловдивски и софийски творци със село Гранит? Защо точно то и какво да очаква публиката от изложбата с интригуващото заглавие „От ЕВА до ЕВА“? Отговор ще откриете в настоящото прессъобщение и разбира се, ако посетите изложбата. Народно читалище „Христо Ботев – 1926“ почти 20 години се радва на художествена галерия, носеща името на селото. Галерия „Гранит“ е имала славни творчески години. След период на затишие отново има своя Ренесанс благодарение на това, че в селото живеят немалко хора, та дори и новозаселили се чужденци, открили чара на България, както и благодарение на хора, които без да имат родови корени, откриват в Гранит магията на селската идилия и очарованието на природата, близостта до Пловдив, Чирпан и др. Екипът на читалището и наскоро заселили се творци и активни  жители на селото осъществяват проекти и се опитват да превърнат мястото в привлекателен топос за културен туризъм. 

На 8-ми март Галерия „Гранит“ посреща специална селекция от жени-творци, които по покана на куратора Антония Маринова – Crazy ще обживят пространството с живопис, графика, фотография, фотографика и скулптура. 

Антония е позната в арт средите като художник, фотограф, преподавател, член на СБХ и на Дружество на пловдивските художници, носител на многобройни награди и с богата творческа биография. Маринова е в ядрото на възраждането на Гранит, в който от няколко години има къща, която все повече от вила се превръща в дом. Тази енергия я мотивира да обедини силата на творческите си приятелства и да покани над 10 знакови съвременни жени-творци.  

„Във всеки етап на историята жената е била не само майка, съпруга и любима, но и неуморна муза, създател и вдъхновител. От древните митове до съвременния свят, жената е оставила своя отпечатък в изкуството, културата и обществото, формирайки и променяйки реалността около себе си. Изложбата „От Ева до Ева“ е не само почит към жените творци, но и израз на благодарност и уважение към тяхната неизмерима сила, въображение и отдаденост.“ – споделя двигателят на идеята Антония Маринова и продължава „Тази изложба е не просто колекция от произведения на изкуството, но и живо свидетелство за стремежа и усилието на жените да бъдат чути и разбрани.“

„От Ева до Ева” е емоционално и визуално пътуване през хилядолетия, което показва жената не само като вдъхновител, но и като истински творец на новия свят, в който живеем.                           

Поканените и приели поканата ЕВИ са: Бояна Попова, Венета Маринова, Вихра Григорова, Даниела Русева, Дарина Цурева, Десислава Тодорова, Дияна Йовчева, Емилия Арабаджиева, Лина Маджарова, Мариана Маринова, Милена Бочукова, Мия Божилова, Моника Роменска, Нели Гаврилова, Десислава Тодорова, разбира се водени и от двигателя Антония Маринова -Crazy.

Подарете си една различна събота на 8-ми март в село Гранит, началото е в 12:00 ч. 

Изложбата се осъществява с подкрепата на: Винарска изба „Тракия Естейт“ - с. Гранит, EVTERPA parfum с. Партизанин, Домашните вкусотийки на Ваня - гр.Пловдив, Кадаръ медиа гр.София, Агенция „Имотни“ и „111 август“ ЕООД - гр.Пловдив.

В деня на празничния 3 март 2025 г. (понеделник), когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, Общински институт „Старинен Пловдив“ кани жителите и гостите на града да се потопят в магията на културно-историческото наследство. 

Всички обекти на Института с изключение на Билетния център ще бъдат отворени за посетители на 3 март, включително и тези, за които обичайно понеделник е почивен ден (като Музейна аптека „Хипократ“, Балабанова къща, къща „Хиндлиян“ и Постоянната експозиция на Златю Бояджиев в Къщата на д-р Стоян Чомаков).

Добре дошли сте да посетите Античния театър, Римски стадион, Римски стадион – източен сектор (под магазин H&М), Античният одеон на Филипопол, Музейна аптека „Хипократ“, Постоянната експозиция на Златю Бояджиев, Балабановата къща, Къща „Хиндлиян“, къща „Недкович“, Къщата на Верен Стамболян, къща „Клианти“, Източната порта, Туристическите информационни центрове, Късноантична сграда „Ирини“, Малката базилика от Филипопол и Епископската базилика на Филипопол. 

Актуална информация може да откриете тук: https://www.facebook.com/plovdivoldtown

Естествения стремеж на човека като разумно същество да комуникира със себеподобните си го е накарал да търси различни начини и средства за целта.

Графичната рисунка е била изначалната проява на рисуващия homo sapiens.

Пещерите предоставят достатъчно доказателства за тази спонтанна реакция, която ражда подобието на образа. Разбира се, пътят от първите  изображения до графиката като конкретен вид изкуство е дълъг и когато днес коментираме неговата същност, като своеобразна реакция на артиста към случващото се в средата, която го заобикаля, вече приемаме, че то освен своята условност и пластичен език, основан на минимум изразни средства, преминава и през един носител чрез който  вълнението на артиста се отпечатва върху белия лист и е с качествата  на графичната техника.

Изкуството има особеността да изразява вътрешния мир на създателя си чрез съответния образен език. Съвременните технологични постижения разшириха необозримо този спектър. Класическата гравюра поставяше известни материални ограничения, които от своя страна в ръцете на твореца можеха да бъдат и предимства. Примерите в това отношение са творбите на безброй художници, като между тях- гении, реализирали се успешно през вековете както в живописта, така и в графиката. 

От Дюрер, създал  шедьоври като „Рицарят, Смъртта и Дяволът“, „Меланхолия“ и т.н., до изключителните по своята дълбочина офорти на  Рембранд („Трите кръста“– IV състояние, „Проповядващия Христос“, „Сваляне от кръста“…) и Гоя с неговите гравюри, показващи зверския лик и безумието на фанатизма и войната,  великите японци от периода укийо-е : Хокусай („Вълната“, поглъщаща всичко), Утамаро с изящните изображения на японските жени и техния бит, очарованието в пейзажите на  Хирошиге,          французите Домие и Лотрек, норвежецът Мунк, както и художниците от групата „Мост“ и редица още артисти до Пикасо  ( „Минотавромахия“ и сериите, посветени на Рафаел и Рембранд…) и художници след него.

Ще си позволя едно различно мнение за най-прочутата му творба „Герника“, която по същество е изградена върху базата на графичните изразни средства  – петно и линия. Живописният език е сведен в рамките на една минималистична палитра, движеща се в границите на черно-бяло, с оттенъци на топло и студено.  Тук е мястото да вметнем и отговорът на Пикасо на въпроса за абстрактното: „Абстрактното – да, но къде остава драмата!“, което показва хуманната същност на  творчеството му и отстоява позицията на съпричастност към трагедията на човешкия род. 

Освобождавайки се от непременността да илюстрира религиозна, историческа или политическа фактология, графиката, подобно на живописта, намери своята сугестивна сила като визуално изкуство в чистите изразни средства. След технологичния скок от втората половина на ХХ и  началото на ХХl век, можем да наблюдаваме една безграничност на способи и похвати, при които много често художникът дори не докосва непосредствено графичния лист. Творческият дух вече не се възприема като проява на физическо усилие върху матрицата. Независимо от факта, че черно-бялото е приоритет на графиката като изкуство, тя, графиката, без да има за цел да съперничи на живописта, навлезе в територията на цвета безапелационно и убедително. Достатъчно е да го проследим от старата японска гравюра до наши дни за да установим колосалната разлика в колоритните възможности днес. 

Видно е в такъв случай, че графиката, създадена и доказала се като  изкуство, чийто основен белег е  условността, чрез отказа си от буквален препис на обекта, ще заяви своите претенции за елитарност. Създаването и възприемането на графичната творба от такова ниво предполага съответните  творчески възможности и пластична култура за преодоляване на  академичните баналности в стремеж към абсолютна чистота, автономност и знаков характер на изображението. Тази самодостатъчност на синтетичния графичен изказ се определя в много голяма степен и от различното схващане на всеки отделен художник за същността и характера на графичната творба, което е неизменна черта на богатството от идеи и проявления в света на изкуството.  

Предполагам, че една добра графична експозиция би трябвало да носи в себе си изказаните по-горе особености на това изкуство.

/Минчо Панайотов, 2025 г./

За автора:

Минчо Панайотов – роден 1944 г.  Завършил факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ при проф. Васил Стоилов. Участник в многобройни общи национални, регионални и международни изложби и с над 50 самостоятелни в страната и чужбина /София, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, както и в Ню Йорк, Париж, Лондон, Мюнхен и др./

Член на СБХ.

Награждаван от СБХ и ДПХ за графика и живопис.

Работил в ГХГ – Пловдив и ПУ „Паисий Хилендарски“.

Бил е лектор в ДК „Борис Христов“- Пловдив върху класическо и съвременно изкуство.

Има собствена школа с кандидати за средните и висши учебни заведения по изобразително изкуство и архитектура.Живее и работи в Пловдив.

Изложбата „СЪВРЕМЕННА ГРАФИКА 2025 г“ се провежда до 4 март 2025 г., в Галерия „ДПХ“, бул. „Цар Борис III Обединител“ 153, гр. Пловдив. 

Мюзикхолен театър Пловдив очаква вярната си пловдивска публика на 16 март 2025г., неделя, от 19:00 часа в Дом на културата „Борис Христов“, за да я потопи в магията на „Прераждане". Един незабравим танцово-театрален мултимедиен шоу спектакъл, подходящ за всички възрасти.

„Ще ви разкажем за любовта между амазонка и римлянин, които се прераждат през вековете, в опити да изживеят целия си живот заедно. Преминавайки през няколко прераждания, те достигат до нашето съвремие, в което най-накрая намират начина да бъдат заедно, без да бъде погубен техния живот“, припомня накратко сюжета ръководителят, хореограф и създател на Мюзикхолния театър – Николай Серафимов. Негово дело са сценария, хореографията и мултимедията на „Прераждане“.  

Режисьор е Васил Караманлиев, специални гости са Гергана и Диан Райчеви, Стефан Лозанов, Василена Караманлиева и Васил Караманлиев.

В спектакъла участват над 30 човека, играят се 17 различни танца. Публиката ще се наслади на изключително динамична хореография и осветление, LED екран с размери 8/3 м. и максимално мултимедийното въздействие, създаващо впечатлението за "жив" филм.

Продължителността е 90 мин., наситена с драматични моменти, епична музика, светкавични промени на сцени, разнообразие на танцови стилове и символика.

Спектакълът е носител на „Награда ИКАР 2023″, Награда Пловдив 2006, 2022, 2023, „Награда на Гилдията на вариететните артисти 2022″, „Награда 'Вдъхновение" на Соли 2021-2022″ . 

Билети се продават онлайн в Eventim, GRABO, EasyPay и EPAYGO и на касите на Eventim.