Умопомрачителната корица на историческия трилър „Смъртта на русалката“ е на Живко Петров

На 4 юни Колибри поднася един невероятен исторически трилър, в който Ханс Кристиан Андерсен разследва жестоко убийство.  Умопомрачителната корица е на Живко Петров, а преводът от датски е дело на Росица Цветанова.

„Смъртта на русалката“ (496 стр., цена: 22 лв.) ни пренася в Копенхаген през 1834 година. Обезобразеното тяло на младата проститутка Анна е намерено захвърлено на едно пристанище. Сестра ѝ Моли веднага посочва убиеца, когото е видяла предишния ден да излиза от стаята на убитата – младия писател Ханс Кристиан Андерсен. Незабавно арестуван, после освободен за три дни, през които да докаже своята невинност, Андерсен, заедно с Моли и малката ѝ племенничка Мари, предприема собствено разследване, което го отвежда към все по-странни места в един кошмарен град, където съжителстват несретници, продажни жени и развратни кралски особи. И към още по-кошмарен убиец, който не се спира пред нищо, за да задоволи копнежа си по неописуемото и неназовимото.

Томас Рюдел е автор на два романа, като още първият, „На острова“, получава 3 награди – за литературен дебют, за трилър и наградата Стъклен ключ. Романа „Смъртта на русалката“ написва съвместно с  А. Ж. Казински, псевдоним на Андерс Кларлунд и Яков Вайнрайх, от своя страна съавтори на няколко романа. „Смъртта на русалката“ е първото сътрудничество на вече прочутото датско трио. Оригинален исторически трилър, който се спряга като неочаквана версия на зараждането на „Малката русалка“!

Рюдел & Казински - „Смъртта на русалката“

Х. К. Андерсен ревностно си води дневник от 1825 г. до самата си смърт през 1875 г. Липсва само година и половина. През 1834 г., когато се завръща вкъщи от Италия, внезапно прави пауза в своите редовни записки.

Никой не знае защо.

Първа част

13–18 септември 1834 г.

Той не е нормален. Нормален е мъж, който разкъсва дрехите ѝ. Нормален е мъж, който я просва грубо. Нормален е мъж, който разкопчава панталона си и ѝ дава да погледне надолу в мрака в очакване видяното да я възбуди. Нормален е мъж, толкова уморен, пиян и разгорещен, че дори не я вижда, не знае, че тя се казва Анна, не знае, че има шестгодишна дъщеря, Малката Мари, чиято леля я гледа в съседната стая. Нормален е мъж, който не я възприема като нещо повече от една влажна дупка.

Този клиент обаче не е нормален.

Той никога не е свалял дрехите си, не я е блъскал, нито ѝ е показвал нещо в гащите си. Той не е заможен, но не е и бедняк, може би е студент, някакъв писател, така е чувала, макар да не е особено приказлив. Тя знае само фамилното му име: Андерсен. И тази вечер е ненормално спретнат, ухае приятно. От последния път насам е оставил мустака си да израсте, това му придава по-мъжествен вид, смята Анна, но не смее да му го каже. Той наближава трийсетте, може и да е малко по-възрастен, трудно е да се прецени. Настанил се е на пейката до стената и е извадил ножицата и цветната си хартия. Не иска нищо друго, освен да направи изрезка от хартия, която да прилича на нея. От време на време я поглежда с големите си очи, мимоходом, свенливо, после погледът му се връща на ножицата и цветната хартия. Седи, погълнат от работата на ножицата, ситните изрезки падат на пода, докато реже. Ножицата се извива и врязва в хартията по начин, какъвто Анна не е виждала досега, дори един неин чичо шивач не режеше така. Диви се на способността му да открива красивото и да кара всичко останало да изчезне. Остава само една тъничка колкото хартията версия на Анна със спусната коса и противоестествени форми, няма я цялата грозота, няма ги множеството клиенти, оставили следите си в очите ѝ, липсващия преден зъб и ситните бръчици от грижи по челото ѝ, тревогите за Малката Мари: какво ще стане с нея, дали Анна ще бъде в състояние да ѝ осигури по-добър живот от онзи, който тя самата е получила. Случва се и Андерсен да я помоли за нещо особено. „Може ли да протегнете ръцете си към тавана? Може ли да вдигнете крак като балерините в театъра?“ И тя го прави. Или се опитва. За парите, които има обичай да ѝ дава, би сторила едва ли не всичко. При все това той не иска от нея да си сваля фустата, не желае да вижда половия ѝ орган, а само гърдите, формите. Тя го е питала дали да не съблече последната и най-важна част от дрехите си. Не, категорично не. По-малката сестра на Анна, Моли, го смята за ненормален. „Не можеш да разчиташ на мъж, дето не пие и не спи с жени – твърди Моли, – затова пък можеш да си сигурна, че мъжът, който пие и спи с жени, с времето ще ти причини болка. Такива са всички мъже.“

Анна се изпъва, вирва гърдите си напред към него с двете ръце върху тесния си ханш. Той поглежда към нея – изучаващ поглед към белия бюст, който е отпуснат свободно и се движи едва доловимо.

На улицата навън звучи песента на нощния пазач. „Часът е девет и всичко е спокойно.“ Все същият нощен пазач, всеки си има собствен район от града, където да следи за реда. Освен това Улкегеде има нужда от твърд нощен пазач, човек, способен да се намесва в сбиванията, да се справя с пияните моряци, да влачи еднокраки крадци до Съдебната палата, да въдворява ред в хаоса. В така наречения „изискан“ край на улицата са получили разрешение да я преименуват. Сякаш пък грешниците ще си съберат партакешите и ще се ометат само защото Улкегеде изведнъж е станала Холменсгеде. Не, мъжката похот и женската бедност не изчезват по силата на едно ново име.

– Ох  – изпъшква Андерсен и дръпва пръста си, кръвта капе по пода.

– Нека да ви помогна – казва тя и понечва да се приближи.

Той изглежда уплашен, смуче пръста си.

– Не, не – отвръща.

– Но вие кървите.

– Трябва да тръгвам, твърде късно е, прекалено късно – казва мъжът, нещастен като дете.

– У дома при семейството си ли се връщате? – пита тя и бърза да се облече, като си представя високия слаб мъж и бледа, красива съпруга с по едно дете на всяка гърда. Той не отговаря, само става и прибира изрезката си в черна кожена папка. Къдриците му почти докосват тавана, толкова е висок, да, прилича едва ли не на онези маймуни с дългите ръце, които Анна е виждала в парка Дюрехаусбакен.

– Задето ви притесних – казва той и пъхва в ръката ѝ топла монета, с нея се стича и капчица кръв. – И за вашата дискретност – добавя.

Тя кимва, но усеща, че би трябвало да направи и реверанс.

– Може ли да видя? – пита Анна, с което изненадва себе си.

По правило никога не моли клиентите за нищо. Андерсен също е изненадан, изплашен. – Да видите?

– Себе си – добавя тя и кимва по посока на кожената папка, която той стиска с дългите си пръсти, сякаш са нокти, вкопчили се в плячка.

– Другия път, другия път. Не съм доволен, още не – обяснява Андерсен.  – Но не сте виновна вие, не сте вие, а аз.

Той отваря вратата и оглежда коридора. Както и повечето ѝ клиенти, няма особено желание да се засича с другите мъже, които ще влизат при нея. После казва набързо довиждане, няма цилиндър, който да сложи на главата си по подобие на изисканите господа – само мек каскет от черна коприна, който явно е с един размер по-малък и със сигурност е купен от чужбина, може би във Франция. Анна смътно си спомня един клиент французин, трябва да са минали години оттогава, той носеше същата шапка на главата си и освен това ѝ плати с излезли от обращение френски банкноти.

Андерсен се привежда, за да се промуши през рамката на вратата, и изчезва. Шум от ботуши по дървения под, докато се отдалечава.

Анна изпитва облекчение, мършавият поет е последният ѝ клиент за деня. Вече може да отиде при Моли. И Малката Мари, която сигурно спи, надява се тя.

Облича си роклята и събира хартиените изрезки. Пръснати са наоколо като едри снежинки, тя разпознава една гърда тук, един крак там. По време на срещата им Андерсен на няколко пъти бе оставал недоволен и бе започвал отначало. Анна прибира монетата в кесията си и се сеща за супата с къдраво зеле и късове осолено свинско, която сервират долу на ъгъла за шест шилинга.

На вратата се чука. Звук, с който тя никога няма да свикне, звукът от нов клиент, нови гнусотии, мъже, които искат да ровят с пръсти в отворите ѝ, да ги облива с урината си, да ги шиба отзад с колани. По правило клиентите имат навика да произнасят името ѝ, но отвън просто цари тишина. Може би поетът се е върнал, може да е забравил нещо.

– Вие ли сте, господин Андерсен?

Никакъв отговор. Вместо това се похлопва отново, с ритъма на непредсказуемото. Тя долепя ухо до вратата, чува се, че има някой там отвън. Би могла да не отваря, би могла да каже, че е затворено за деня. Ала парите, нуждаят се от парите за странноприемницата. Анна и Моли искат да купят „Бърлогата на Юда“ в Хендриксхолм, на един час път пеша от защитния вал при западната порта на града, Вестерпорт. Не е най-прелестната странноприемница на остров Шелен, но конниците често се спират там, пък и ѝ се носи славата на дружелюбно място, понеже предишният съдържател никога не отказваше на клиент. Независимо кой искаше да преспи там, ако ще и да беше самият Юда, онзи, дето предал Божия син, все се намираха един сламеник и чаша бира, стига само да можеше да изрови някоя пара от кесията си. Пък и това е единствената странноприемница, която Анна и Моли могат да купят, на жените изобщо не е позволено да притежават имот по такъв начин, но собственикът се е съгласил да впише покойния им баща в документа за собственост. Вече са направили вноска от сто ригсдалера, отне им половин година да ги спестят – и Анна, и Моли приемаха всички, които похлопваха на вратата. С малко изключения.

Налага се да отвори.

Дебютът на графика Людмил Георгиев пред пловдивските ценители преминава при очаквано силен интерес. Авторът и Градската художествена галерия взеха решение срокът на изложбата да бъде продължен до 18 юни, за да могат повече посетители да се запознаят с творчеството на гостуващия артист.

На двата етажа в Галерия „Капана“ (ул. „Райко Даскалов“ №29) са експонирани негови голямоформатни цветни гравюри, обединени от заглавието „Вместо Автопортрет“. Те са изпълнени в микс от техники на високия и дълбокия печат върху pvc. Според изкуствоведа проф. Аксиния Джурова „повечето са авторски отпечатъци - уникати, които съществуват само в едни екземпляр, което ги отличава от класическите графични техники, предполагащи тиражиране. Този тип е много трудоемък, изисква усилие, но за сметка на това дава възможност за напластяване на посланията и съответно на различни прочити, зависещи от ерудираността на всеки, който се опитва да ги осмисли.“

Людмил Георгиев е на СБХ от 1994 г. Живее и работи в София. От 1987 г. участва в множество национални и регионални графични изложби. Освен това негови творби са селектирани за редица международни изложби в Италия, Германия, Австрия, Полша, Сърбия, Македония и Япония. Има индивидуални изложби в Париж, Белград, Берлин, Франкфурт и други градове в България и чужбина. Носител е на български и чуждестранни награди. През 2018 г. Людмил Георгиев създава първата по рода си у нас галерия за графично изкуства - Grafikart.

От 2017 г., в сътрудничество с Министерството на културата на България, на всеки две години организира Национален конкурс за графика – класически техники.

Шарен детски концерт зарадва малчуганите по случай най-хубавия празник 1-ви юни- Ден на детето. Събитието се проведе на сцената на парк „Рибница“ в район „Северен“.

Малките възпитаници на ДЯ „Палечка“ зарадваха публиката с танците „Ежово хоро“, „Мамбо разходка“, „Танцувай с мен“ и танц с ленти.

Богата празнична програма представиха различните детски музикални формации към ЦПЛР – ОДК – Пловдив .Тя започна с изпълненията "Фокстрот", "Брас бенд рок" и "Весела самба" на Младежка Духова Формация с ръководител Снежана Георгиева.Последваха няколко изящни танца, представени от Балет "Ера" с ръководител Кремена Антонова.

Подготвителен Хор на Пловдивските момчета с диригент Борислава Благоева изпълни “Лято” и “Ваканция-ваканция”, а  децата от Хор „Детска китка“ с диригент Джулия Узунова и корепетитор Соня Запрянова внесоха много забавно настроение  с веселите песнички  “Миши късмет”, “Тая лоша кака Мима” и “Дъга” .

Детското тържество продължи с танц на малчуганите от Школа Художествена гимнастика и Джаз балет с ръководители Дарина Джурова и Елмира Младенова.

Талантите от Младежка Духова Формация с ръководител Цветана Карагеоргиева изпълниха “Blue bossa”, "Бесис Блус", "Бавна Салса", а  младите дарования от Хор на Пловдивските момчета с диригент Милка Толедова - "Все на мен ли".

Любителите на танците имаха възможността да се насладят на изявите на Танцово Студио "Сияна Данс" с ръководител Марияна Дишлиева .В програмата се включиха и децата от вокална група „Бамбини“ с ръководители Снежана Донева и Димитър Донев. Младежки хор към ХШ „Стефка Благоева“ с диригент Борислава Благоева изпълни "Алилуя" и "Вечеряй,Радо" .

Концертът завърши с народни песни и танци, които предизвикаха бурните аплодисменти на публиката.Децата от ФАФ "Куклици" с ръководители Виолета Щерева и Румен Монев изпяха „Родопска китка“, „Разорал дедо“ и „Търне, моме, Търне“ .

Малчуганите от Фолклорен Танцов Ансамбъл "Иглика" с ръководител Венцислава Еленска изиграха хората „Мегданско“, „Четворно“ и „Северняшка вихрушка“.

„Този прекрасен концерт показва за пореден път колко са талантливи децата на Пловдив. Пожелавам Ви творчески успехи и постоянство да развивате, усъвършенствате и представяте уменията си и на още по-големи сцени“, обърна се към младите артисти кметът на район „Северен“ Стоян Алексиев.

В края на събитието бе разиграна томбола с награди за децата от публиката.

Фонтанът под Акведукта на Бунарджика в Пловдив ще се превърне в сцена за Хоров концерт. На 4 юни, петък от 19.00 ч. Фонтанът под Акведукта на Бунарджика в Пловдив ще се превърне в сцена за Хоров концерт в рамките на X-то юбилейно издание на международния хоров фестивал „Черноморски звуци”, Балчик. Сладката вода от фонтана на Акведукта ще се слее символично със солената вода на морето в Балчик чрез телемост, който ще предава директно концерта на живо, за да осъществи за пореден път основната мисия на фестивала – да гради мостове между нации и култури, да обединява щастливи и отдадени на изкуството хора, но този път в условия на пандемия.

В концерта ще участват шест знакови пловдивски хорови състава: Хор „Пеещите малчугани” при НУМТИ „Добрин Петков” с диригент Николета Енева, Хор „Детска китка“ при ЦПЛР-ОДК с диригент Яна Делирадева, Камерен хор „Иван Спасов“ с диригент Гергана Люцканова, Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ при ЦПЛР-ОДК с диригент Милка Толедова, Хор на пловдивските младежи „Стефка Благоева“ при ЦПЛР-ОДК с диригент Борислава Благоева, Дамски хор „Тримонциум“ с диригент Ваня Атанасова, малките гости от софийската Вокална група при ЧОУ „Питагор“ с диригент Атанаска Попова и Сборен хор, който ще изпълни Химна на Пловдив по текст на Петър Анастасов и музика на Георги Славчев под диригентството на Златина Делирадева.

Вход свободен.

Концертът се осъществява със съдействието на Община Пловдив.

Кулминацията на празничната програма, посветена на 1 юни – Международен ден на детето, се случи на сцената пред община Пловдив снощи, когато стотици малчугани и техните родители завзеха пространството на пл. Стефан Стамболов. За поредна година пловдивското радио КАТРА ФМ не изневери на традицията, като зарадва малки и големи с грандиозно празненство и подари незабравим старт на лятото на пловдивските деца.  Водещи на щурия купон с много игри, награди, песни и танци „Вълшебно лято“ бяха Кака Петя и Кака Едит, които са и водещи в радиото.  В празничната програма участваха деца от ОДК – Пловдив, НУМТИ ”Добрин Петков” и Арт Войс Център, Мини Балеринки,  “Старс Денс Център”, Пловдив,  ДВГ „Пеещите котенца”, ТФ „Деница – Катерина Кънева, ,Фолклорен танцов ансамбъл „ДИЛЯНКА“,  Ния Пенева,-“МИНИ СТАРС “ Велина Сарелска. Също така с музикални изпълнения се включиха и водещите Едит Унджиян и Петя Плачкова, които разиграваха забавни игри на сцената, с участието на родители. Бяха изтеглени и раздадени наградите от благотворителната томбола - велосипеди, чували с играчки, детски матраци, детски коли, детски пуфове и много, много други.

Сред гостите на празненството бе и заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, който поздрави всички присъстващи, като им пожела да са здрави и да пазят грижливо детето в себе си. Да не бързат да порастват, а да се учат прилежно и да се веселят безгрижно. Той получи честта да разреже огромната торта кейк Кълекшън на сцената, а с помощта на доброволците от БЧК, всички деца получиха парче от нея. 

Освен безброй забавления и сладки изкушения, дошлите на празненството подкрепиха поредната благородна кауза на кампанията „Капачки за бъдеще“. Дарените средства ще бъдат използвани за закупуване на неонатологична линейка, каквато липсва в Пловдив и региона. Доброволци от БМЧК набираха символични средства в касички. Дарилите скромната сума от 1 лев получаваха билет, с който участваха във финалната томбола, както и бутилка минерална вода или сок.

За да остане наистина незабравимо, тържеството ще бъде заснето с дрон. Малки и големи ще могат да намерят видео материала в социалните мрежи.