Капана.БГ
Пловдив вдъхнови Богдан Русев за криминален роман - "Вечен град"
Запознайте се с тандема Филипова/Бързаков – психоложка с възмутително новаторски подход и барман със смущаващо високо IQ, които се оказват въвлечени в разследване на няколко подозрителни самоубийства.
Пловдив – европейска столица на културата Древен град, привличащ туристи с хилядолетната си история и инвеститори – със завидния си рекламен потенциал. Инвеститори като фондация „Вечен град“, на която бившият шампион по спортна стрелба и настоящ барман Бързаков едва ли би обърнал внимание, ако не беше обвързан с една определена жена.
Заради Савина и тежкия развод, през който е преминала, Бързаков се озовава в кабинета на доктор Агнес Филипова, където приема предложението на психоложката – да наглежда пациентката ѝ, за да ѝ помогне да се справи с тревожното усещане, че някой я следи. Задачата е лесна предвид факта, че барманът и Савина вече имат връзка. Но не трае дълго. Няколко дни по-късно Савина е открита мъртва в дома си. Бързаков и Филипова не приемат становището, че смъртта ѝ е следствие от грабеж, нито са склонни да вярват на полицията, затова започват свое разследване. Но вместо да намерят убиеца, двамата се оказват въвлечени в опасна игра, в която друг дърпа конците.
А броят на жертвите се увеличава и макар отстрани случаите да изглеждат като самоубийства, Бързаков и Филипова знаят, че съвпаденията са твърде много. Някой съзнателно застрашава не само работата на доктор Филипова, но и живота ѝ, само че кой и защо? Докато градът под тепетата спи, на един от неговите хълмове се решава съдбата на трима души. И единствено „Вечен град“ ще определи кой ще живее.
Завладяващ, заплетен, непредсказуем, новият криминален роман на Богдан Русев – „Вечен град“, въвлича читателите в свят на алчност, завист и пари и ги прави част от сложна схема, в която един от играчите винаги е с ход напред. Някъде между древните руини и забързаното движение по улиците на Пловдив, през които ни прекарва героят на Русев, изпълзяват призраци от миналото. Всеки знае, че отмъщението е ястие, което се сервира студено, а в случая е подправено с тайни и лъжи, които плетат тънка мрежа и оплитат читателя. Хипнотизиращият сюжет и увереното писателско перо на Богдан Русев превръщат „Вечен град“ в книга, от която не можеш да откъснеш очи. Защото едно мигване е способно да промени хода на историята и да осветли неясните силуети на убиеца и жертвата.
За автора:
Богдан Русев e писател с повече от 15 романа и сборници с разкази, автор е на повече от 30 книги-игри и е преводач на десетки класически и съвременни произведения от най-популярните британски и американски автори.
„Вечен град“ е първият му съвременен криминален роман за Пловдив.
Празник на хляба в Университета по хранителни технологии
Университетът по хранителни технологии ще бъде домакин на 3 събития на 10 юни 2021 г. – Ден на отворените врати за кандидат-студенти, празник на хляба и второто издание на фермерския фестивал „Произведено във фермата“.
Те ще се проведат в двора на университета от 10:30 ч., където ще бъдат разположени шатрите на всички участници.
Денят на отворените врати след година онлайн отново се провежда на живо. Целта е да предостави пълна информация за обучението и възможностите за професионална реализация на завършилите. Бъдещите студенти ще се запознаят и с кои фирми биха могли да сключат договор по време на обучението, за да бъдат освободени от семестриални такси по регламентирани от МОН специалности, посочи зам.-ректорът доц. д-р Христо Спасов. За по-добра представа на резултатите от обучението, университетът ще презентира продукти, произведени в учебните бази или от възпитаници на висшето училище, които успешно развиват собствен бизнес.
Функционален хляб „Топи“ ще бъде предложен за дегустиране от гостите на 10 юни - Възнесение Господне, когато е празникът на хлебарите и на сладкарите. Изделието е за ежедневна употреба, а неговата консумация снижава нивото на кръвната захар при пациенти с диабет тип 2. Това съобщи доц. д-р Цветана Гогова, ръководител на Центъра за франкофонско обучение. Тя подчерта, че тези резултати са на базата на изследвания в две пловдивски болници – УМБАЛ „Св. Георги“ и УМБАЛ „Каспела“. Само университетът има право да го произвежда и той се прави в учебно-производствената база за хлебни и сладкарски изделия, каза доц. Гогова.
Тъй като 10 юни е Спасовден – професионален празник на хлебарите и сладкарите, от катедра „Технология на зърнените, фуражните, хлебните и сладкарските изделия“ в УХТ организират презентация. Ще бъдат представени за дегустация хляб с вино и орехи, хляб с коняк и стафиди, който не е сладък, и шарен хляб, оцветен в различни краски, в зависимост от суровините.
Предвиден е и втори експозиционен щанд, на който ще бъде изложена обредна пита за Спасовден, два вида големи пити „Слънце“ с диаметър 30 см и различни видове хляб – оризов, пшеничен със слънчогледови семки, пшеничен с тиквени семки, пшеничен с маслини и лук, а също щрудел и еклери.
Щандовете ще бъдат декорирани с 4 „рога на изобилието“ и кошници от тесто.
След успешното първо издание през 2020 г., Фермерският фестивал „Произведено във фермата“отново гостува на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Посетителите ще имат възможност да дегустират и да си вземат най-различни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от различни райони на страната със запазена природа: сирене, кисело мляко, мед, сладка, сиропи, пресни плодове и зеленчуци, билки, подправки, цветя. Много от храните са биологични, повечето са произведени в семейни ферми и от занаятчии от селски райони и зони в Натура 2000.
На последните предварителни изпити за прием в университета този уикенд проверяващите написаха общо 8 отлични оценки на кандидат-студентите – 4 по Химия и опазване на околната среда и 4 по Математика. Резултатите са показателни за интереса към УХТ – кандидатите са мотивирани да се развиват в сферите, в които се провежда обучението. А за разлика от предишните два изпита този път интересът към допуснатите грешки беше значително по-голям, заявиха от ръководството.
Документи за конкурсните изпити в четвъртата /окончателна/ кандидатстудентска сесия, която ще се проведе на 1 юли, ще се приемат от 14 до 30 юни 2021 г.
Излезе от печат "Фолклорни митове и легенди"
Фолклорни митове и легендипреразказва на достъпен език произведения от българското народно творчество, свързани с реални исторически личности (Крали Марко, св. Иван Рилски), с народните вярвания за възникването на живота на земята, за борбата между доброто и злото, за митични създания, които обитават света редом с човека (самодиви и вампири).
Повечето произведения са съкратени и редактирани, за да бъдат разбираеми за съвременния читател. Книгата е в помощ на учители и ученици в началото на прогимназиалния етап, когатопо програма се изучават текстове, специфични за митологичния и фолклорния модел за света. Произведенията са илюстрирани и придружени от рубрика “Какво знаем днес?”, която дава възможност за съпоставка между литературен и научен текст, между вярвания и знания.
Откъс
Как Крали Марко се сдобил със сила и с кон
I
Крали Марко се родил в големия град Прилеп и когато поотраснал колкото другите момчета, ходел с тях да пасе малките теленца. Крали Марко бил най-малък от другарите си, затова те често го карали той да връща телетата, когато се разбягат, уплашени от щъркела. Веднъж, като се разбягали телетата, по-големите момчета натупали Марко едно хубаво и го пратили да иде да търси телетата. Разплаканият Марко тръгнал да ги търси и ги намерил в една житна нива. Влязъл той в нивата да ги извади, а в нея намерил една люлка, в люлката – дете. Детето било оставено на слънцето и то му светело право в очите. На Марко му дожаляло за детето, отишъл до едно дърво и отчупил голям клон. После се върнал при люлката и седнал да пази сянка на детето с клона. Докато седял, при него дошла една жена, много висока. Тая жена била майката на детето. Като видяла Крали Марко, му рекла:
– Какво правиш ти тука?
– Намерих това дете на слънцето и реших да му пазя сянка, че му пече в очите – отговорил Марко.
Тогава жената му казала:
– Е, какво искаш да ти дам сега, като си ми сторил това добро?
– Нищо не искам, ама защо не мога да бъда поне малко по-як от другите, та да мога поне един от тях да надвия?
– Е, това ли ти е зорът? Я ела тогава да посучеш малко от моето мляко!
Марко отишъл и сукал. После жената му казала:
– Я иди сега и вдигни ей оня камък само с един пръст!
Марко отишъл, но се престорил, че не може да го вдигне само с един пръст, а го вдигнал с цялата си ръка. Жената, като видяла това, повикала Марко и му дала да суче още от нейното мляко. Той сукал отново, а после жената го отпратила.
Марко се върнал при другарите си, а те отдалеч започнали да му се карат: защо се е забавил толкова, телетата пак били побягнали, и пак взели да го карат да ходи да ги търси. Марко обаче се запънал и казал, че не иска. Тогава те викнали:
– Айде всички заедно да му дадем да се разбере! – И наскачали, и го наобиколили. Марко ги вдигнал един по един и ги хвърлил на земята. Те пак наскачали и пак го наобиколили. Той още веднъж ги пльоснал на земята и накрая те се махнали и отишли сами да търсят телетата. Оттогава Марко станал много як и никой не можел да го надвие, защото сукал от млякото на оная жена в нивата, а пък тя била самодива.
II
Когато бил малък, Крали Марко бил коняр, пасял на баща си конете на едно място, което се казвало „Валовете“. Веднъж, както си пасял конете, видял между камъните едно малко момиченце. Той много се зарадвал, взел детето на ръце, целунал го и казал, че ще му е като сестра. Щом казал това, изведнъж се появила една висока и едра жена, която казала на Марко:
– Ще ти бъде сестра, ако сучеш от гърдата, от която и тя е сукала. Искаш ли?
– Искам! – отговорил ѝ Марко.
– Ела да сучеш тогава! – казала жената.
Марко отишъл и сукал.
– Я сега отиди да повдигнеш ееей оня воденичен камък! – казала му жената.
Марко отишъл, но не могъл дори да го помръдне.
– Ела сучи пак – казала му жената, – и пак отиди да вдигнеш камъка.
След като сукал втория път, Марко грабнал камъка и го захвърлил през девет села в десето.
– Докарай сега най-доброто конче, което най-много обичаш, и то да суче от гърдата ми и да стане юнак като тебе! – казала пак жената на Марко.
Марко докарал едно червеникаво конче и то сукало малко от тая жена и станало юначно. Оттогава Марко не се разделял с кончето, което нарекъл Шарколия, и с момиченцето, което се наричало Дива Самодива – Маркова посестрима. Марко ходил цели десет години с посестримата си Дива Самодива покрай Дунава и по други места и правили могилки да си играят. Тия могили, дето ги има по полетата, все Крали Марко и посестримата му са ги правили.
Така се сдобил Крали Марко с божа сила. Преди това да се случи, той бил много слаб и всички го надвивали.
Детството на Крали Марко
Когато Крали Марко бил на седем-осем години, отишли с баща му да плевят едно запустяло парче земя, което турците им дали да си посеят нещо. Отишли те, но забравили да си вземат вода за пиене. Чистили каквото чистили, но към обяд ожаднели.
– Марко – казал баща му, – я иди, сине, на кладенчето да се напиеш с вода, а и на мен донеси в кратунката, дето си гребат с нея хората да пият.
– Не искам – отговорил Марко. – Вчера, като бях с кравите и отидох на кладенчето да пия вода, турчетата ме хванаха и ме биха. Страх ме е! – излъгал той.
Баща му отишъл на кладенчето да пие вода, а Марко, докато се върне баща му, оплевил всички тръни, а дърветата отскубнал с ръце, без търнокоп; само едно дърво оставил – орех – и легнал под него да спи.
Когато баща му се върнал от кладенчето, какво да види! Цялото парче земя почистено, а Марко спи под ореха. Докато спял Марко, като вдишвал, ореховите клони се превивали над устата му, а като издишвал, превивали се на другата страна, чак до земята. Като видял това, баща му много се изненадал! Оставил го да спи и вече не го закачал за нищо, оставил го да прави каквото си иска. А Марко се събудил чак на залез-слънце.
Първа награда от Националния фолклорен конкурс „Широка лъка пее, свири итанцува“ спечелиха малките танцьори от детска градина „Боряна“в кв. Прослав
С първа награда от Националния фолклорен конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“, който се провежда на 5 и 6 юни 2021 г. в с. Широка лъка, Смолянско се завръщат малките танцьори от пловдивската детска градина „Боряна“в квартал Прослав.
Те спечелиха журито и публиката с танците „Сватба“, „Нестинарка“ и „Заораване“ /Кукери/ и заслужиха отличието с изключително оригинално пресъздаване на обредите с езика на танца.
Организатор на конкурса е Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, с подкрепата на Министерството на културата, Община Смолян и кметството на Широка лъка. Събитието е включено в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2021 г.
Сред основните цели на Националния фолклорен конкурс „Широка лъка пее, свири и танцува“ е да съхранява и популяризира уникалността на българския музикален и танцов фолклор, да даде възможност за изява на малки и големи и да се превърне в място за среща на традициите от различните краища на България, за да се представи богатството и пъстротата на българския фолклор.
Конкурсът се проведе в шест раздела, които обхващат индивидуални изпълнители на народно пеене и на народните инструменти гайда, гъдулка, тамбура и кавал; народни оркестри и камерни инструментални групи; народни хорове и камерни вокални групи; народни танци в четири групи; групи за автентичен фолклор.
В надпреварите участваха възпитаници на детски градини, навършили пет години, и ученици до XII клас.
Всяка година разделът „С песните на…“ е отреден на известен фолклорен изпълнител. През 2021 г. той е посветен на народната певица Валя Балканска, спечелила популярност с песента „Излел е Делю хайдутин“. Песента е включена в златната плоча на американските космически апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“. Право на участие в този раздел имаха всички деца от 7- до 18-годишна възраст с изпълнение на две песни от репертоара на Валя Балканска.
55 години по-късно: Бляскаво завръщане на Операта на върха на Бунарджика
150 артисти на сцената и над 600 зрители откриха OPERA OPEN 2021
Снимки: Александър Богдан Томпсън
Опера Пловдив направи бляскаво завръщане на върха на Бунарджика 55 години след организирането на първия у нас оперен спектакъл на открито. Повелителката Фортуна въвлече в своя кръговрат над 150 артисти от Опера Пловдив и 600 зрители и откри осмото издание на OPERA OPEN снощи. Средновековни мистики оживяха под палката на маестро Емил Табаков с хореографията на Боряна Сечанова и проекциите на сценографа Петко Танчев. Необикновена по мащаба си, Кармина Бурана на Опера Пловдив преобрази едно необичайното пространство.
Фестивалът бе открит от директора на операта Нина Найденова, зам.- кмета по култура Пламен Панов, кмета на район Централен Георги Стаменов и музикалния директор на фестивала Диан Чобанов. Организацията на върха на тепето бе на изключително ниво, благодарение и на множеството доброволци. А зрителите подходиха свръх уважително към идеята на операта да ги качи до върха на хълма и се бяха облекли като за представление в зала- повечето от дамите бяха с официални рокли и стигнаха до площадката под паметника на Альоша на висок ток.
Преди самия спектакъл директорът на културната институция доц. Нина Найденова получи наградата”Борис Христов” на Фондация за развитие на артистични таланти. Тя е първият носител на приза. „За наше щастие доц. Найденова е директор на Опера Пловдив. Откакто е тук тя има над 55 премиери, повече от 20 на които тя е режисьор. Имаше смелостта да планира и осъществи Опера Оупън. Операта излезе сред пловдивчани и стана част от нашата градска култура”, каза Иван Фратев, преди да връчи наградата на Нина Найденова.
„Точно преди 55 години тук се е състоял първият спектакъл на открито и в продължение на десет години Пловдив е бил столица на музикалното изкуство на открито. Изключително респектирана съм от примера на нашите колеги, които преди 55 години тук, на таза сцена, са били много смели. Историческите източници казват, че на тази сцена са се събирали 732 участника и само мимансът на спектаклите е бил над 300 артиста. Сами разбирате колко е било важно тук да се случват такива събития. Тази година Оpera Open е с изключителен заряд, защото събира в себе си две програми- на отложените спектакли от 20-та година и на планираните за 21-ва. Пет нови сценични премиери, симфонични програми, жанрови концерти, класически балет. За нас е изключителна отговорност да държим високото професионално ниво в името на Опера Пловдив”, каза Нина Найденова.
Директорът на пловдивската опера подчерта, че зад този мащабен проект седят над 270 участника.
„Това са артистите и службите на Опера Пловдив. Всички ние, респектирани от примера , от наследството, продължаваме с амбицията да споделим с вас всичко онова, което трупаме през годините- вяра, наша мисия за нови времена. Пловдив да не е само град с минало, но и град с бъдеще. Градът ни е пример за една култура и едно ниво, което в момента е изключително сложно за постигане. Времето е за точно такива примери като този тази вечер. Горда съм, че съм директор на тази институция, която в такова време е за пример пред останалите”, допълни доц. Найденова.
„ Това е част от нашата концепция как да бъдат развивани тепетата. Опера Оупън идва, за да направи това, което прави най-добре- да бъде храна за душата”, каза зам.-кметът по култура Пламен Панов.
Съборът в Лаута започва
Точно в 12 часа утре – 5-ти юни 2021 г., събота, ще бъде даден официалният старт на „Народен събор Пловдив”, който се провежда в парк „Лаута” за шести път. Церемонията ще се състои на първа сцена, а веднага след нея започва атрактивна възстановка на Комитет „Родолюбие”. Събитието ще се проведе в събота и неделя и в него ще се включат повече от 4000 участници от цялата страна.
Освен богатата програма на двете сцени в „Лаута”, посетителите ще могат да видят изложби на автентични народни носии, старинни оръжия, занаятчийски произведения, да вземат уроци по народни танци или да се включат в хоротеката на открито. Предвидени са и атракции за най-малките гости, концерти на фолклорни ансамбли, гайдарски състави, оркестри и др.
Кметът на „Тракия” Костадин Димитров и организаторите от „Ясмина” конят пловдивчани и гостите на града заедно да съпреживят магията на българския фолклор.
Събитието е част от Културния календар 2021 и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив.
Цялата програма може да видите в прикачените файлове.
Откриха изложбата "Opera open: паметта на фестивала" на Римски стадион
Колелото на съдбата се завърта тази вечер на върха на Бунарджика и ни връща 55 години назад, когато на същата дата и на същото място се е състоял първият оперен спектакъл на открито в Пловдив. Тази вечер, върхът на Бунарджика става подвластен на мощта и енергията на „КАРМИНА БУРАНА“ от Карл Орф в изпълнение на над 150 артисти на сцената в 21 часа.
Няколко часа по-рано, ОПЕРА ПЛОВДИВ откри ИЗЛОЖБА "OPERA OPEN: ПАМЕТТА НА ФЕСТИВАЛА" на Римски стадион - съпътстващо събитие към официалното откриване на фестивала. Изложбата съдържа 23 фотографии на Александър Богдан Томпсън от знакови спектакли на Античния театър в последните години и ще радва пловдивчани и гости на града до 31-ви август.
Александър Богдан Томпсън е тазгодишния носител на „Награда Пловдив“ за принос в развитието на културния живот на Пловдив за 2020 година в раздел „Аудио визуални изкуства и фотография“.
На откриването присъстваха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, Диан Чобанов - музикален директор на Опера Пловдив и Лучано Ди Мартино - артистичен директор на Опера Пловдив.
Изложбата се реализира в партньорство с Отдел "Култура, археология и културно наследство".