Капана.БГ
Събират с отворена покана предложения за изложбата Арт Позитив 2022
Отворена покана за участие в предстоящото издание на фестивала за съвременно изкуство “Арт Позитив” обяви сружение „Изкуството днес“ Център за съвременно изкуство – Пловдив. Тя е насочена към артисти, работещи в Пловдив.
Всички желаещи са поканени да представят проект за предстоящата изложба „Свобода“ от петнадесето издание на Арт Позитив, което ще се проведе от 23 март до 20 април 2022г. в галерия „Капана“ в Пловдив.
Желаещите да представят проект, трябва да изпратят заявка на електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., за да получат подробна информация.
Проекти ще се приемат до 5 февруари 2022 г.
Корейска ъндърграунд звезда на съвременния танц идва в Пловдив
Знаково име на корейския авангард, първият асоцииран артист на престижния Театър дьо ла Вил в Париж от азиатска държава и една от най-интересните фигури на съвременната танцова сцена, хореографът Еън-Ми А гостува за първи път в България. На 3 юни, от 19:30ч, в Дом на културата “Борис Христов”, Пловдив, тя ще представи новия си спектакъл ДРАКОНИ / DRAGONS.
Завладяващо сценично творение с участието на млади танцьори от различни държави в Азия, ДРАКОНИ ни отвежда до магично и невиждано досега бъдеще. Спектакълът e една от най-големите продукции, част от дебютното пролетно издание на фестивала за съвременен танц ONE DANCE WEEK, което ще се проведе от 13 май до 6 юни. Билетите за ДРАКОНИ са вече в продажба в мрежата на EPAYGO и на касите на EASYPAY в цялата страна.
ДРАКОНИ
В свят, до известна степен вече доминиран от азиатската съвременна поп култура (от BTS до Black Pink и Squid Game), новият спектакъл на Еън-Ми А демонстрира младото поколение успява да намери място на традиционния корейски танц в съвременната поп култура. В ДРАКОНИ участват 13 танцьори-представители на поколението Z, които идват от Япония, Индонезия, Тайван, Южна Кoрея и Малайзия, 6 от които ще видим на сцената под формата на холограми. Заедно те създават ново време-пространство, обитавано от митичния Дракон. Фигура, която в азиатската култура е символ на трансцендентната сила, радостта и късмета, а в западния свят – свързвана с образа на злото, което трябва да бъде победено. И така, тонът е зададен за завладяващо изпълнение, което наподобява калейдоскоп от форми, цветове и ритми, в екстравагантния стил, който е запазената марка на “непослушното дете” на корейския танц.
“Работих усилено, изследвайки много различни региони на Азия, за да намеря и разбера по-добре танцьорите, родени след 2000-ната година и навършването на пълнолетие в свят, вече управляван от технологиите.“ – споделя Еън-Ми А. Заключението: в Азия поколението Z се справя с бъдещето с радост и ентусиазъм.
ЗА ДРАКОНИТЕ | БЕЛЕЖКА ОТ ХОРЕОГРАФА:
“Във всеки културен пейзаж, вкоренен в християнството, разбира се, такова същество може да бъде само чудовище, което трябва да бъде унищожено. Но в повечето други области на света драконът отдавна функционира като символ на трансцендентна сила и мъдрост, способен да дарява човечеството със силата и смелостта, необходими за преодоляване на големите световни катаклизми. Да не говорим за гъвкавостта и устойчивостта за приспособяване и процъфтяване сред бързите промени.
Имайки предвид тези термини, тогава как да разбираме дракона? „Ние“, тоест днешните, които се оказваме разочаровани от обещанието за споделен просперитет чрез глобализацията; „ние“, които се страхуваме да не знаем какво ни предстои; „ние“, които загубихме тези искрящи визии на ХХ век за бъдещето. Ако трябва да си представим истински дракон от 2020-те, да речем, гледащ напред към 22-ри век, как би трябвало да изглежда той?”
ЗА ЕЪН-МИ А:
“Еън-Ми А е бъдещето.” – The Korean Times
Творческият маршрут на Еън-Ми А е белязан както от изучаването и изследването на шаманската традиция, така и от многото години, прекарани в Ню Йорк с Пина Бауш (която я кани много пъти във Вупертал). Тя е космополит, фигура от авангарда, но също така и хореограф на официалната церемония по откриването на Световното първенство по футбол през 2002 г. в Тегу (Корея) и с покани от най-големите фестивали и театри в света.
„Аз съм хореограф, който танцува, създава костюми, декори и върши ръчен труд. Това е моята техника за оцеляване в капиталистическото общество. Аз съм танцьор и предавам щастие, което не може да се купи с пари. Това е моя отговорност, както и радост.”– споделя Еън-Ми А в интервю пред Korean Times.
Като студентка тя участва в демонстрациите, които слагат край на военния режим в Южна Корея. Завършва изящни изкуства в прочутия университет Ewha Womans в Сеул, а същевременно изучава и традиционни корейски танци. Един ден среща по улиците на Сеул шаман, който танцува и пее с цялата си вътрешна сила. Тогава разбира, че трябва да създава автентично изкуство, идващо само от самата нея. В последствие се установява в Ню Йорк, където продължава обучението си в Tisch School of the Arts и започва да се занимава професионално със съвременен танц. Еън-Ми А прави своя дебют с „Paper Steps“ и основа компанията си Eun Me Ahn Company през 1988 г.
Във Франция екстравагантният й стил е открит през 2013 г. със спектакъла Princess Bari. След това тя става редовен гост на фестивала Paris Quartier d’Été и на Théâtre de la Ville, които представят поредица от творби, от Dancing Grandmothers до Dancing Teen Teen, които са актуална снимка на съвременното общество в Южна Корея. През 2015-2016 година Франция и Южна Корея отпразнуват 130 години от началото на дипломатическите си отношения със специално събитие– l’Année France-Corée 2015- 2016 (Годината Франция-Корея 2015-2016). В този период Еън-Ми А печели престижната награда Prix Culturel France-Corée 2015 за приноса си към разпространяването на съвременния корейски танц във Франция, връчена от Посланика на Република Корея във Франция. През 2018 година отново приковава световното внимание с интерпретацията си на севернокорейски танц (North Korea Dance by Eun-me Ahn), който от десетилетия е невидим на международната танцова сцена, а през същата година става и първият асоцииран артист на престижния Театър дьо ла Вил в Париж от азиатска държава.
Лампите в Капана отново ще светват при раждане на дете в Пловдив
Атрактивната инсталация “На родените днес” в квартала на творческите индустрии пак ще пулсира
Обмислят и разширение на нови локации, като Кулата на Сахат тепе, Младежки хълм, Римски стадион и други
Прекрасната инициатива, при която лампите в Капана светват, когато в Пловдив за пръв път проплаква новородено е на път не само да бъде възродена, но и да се надгради.
Припомняме, че уличното осветление в квартал „Капана“ пулсира всеки път, когато се роди дете в отделенията на болниците УСБАЛАГ “Селена”, УМБАЛ “Св. Георги”, УМБАЛ “Пловдив” и клиника “Торакс“. За целта човек от персонала или таткото на новороденото сигнализират с натискането на специален бутон, че на този свят се е появил нов живот, а и нов гражданин на Пловдив.
Заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, кметът на район „Централен“ Георги Стаменов и изпълнителният директор на фондация „Пловдив 2019“ Кирил Велчев се със Стефан Малиновски и Кузман Драгнев, представители на фирма „Адо България“, реализирала технически проекта “На родените днес” в Квартала на творческите индустрии.

Обсъдени са следващите стъпки, така че проектът да обхване по-голяма част с фокус Капана, а при възможност и да разшири обхвата си и с други локации, например - Младежки хълм, Кулата на Сахат тепе, района около Римски стадион или други.
Предстои най-напред да се извърши оглед на касетите и контролерите, след анализ на информацията ще бъдат разчертани схемите и ще се набавят необходимите компоненти. Авторът Алберто Гарути, е дал съгласието си, потвърди и Емил Миразчиев от „Изкуството днес“. Гарути е подарил проекта първоначално за 1 година, условието в изпълнението е и занапред лампите да пулсират.

Екипът на фирмата се ангажира да поеме техническата поддръжка и занапред, както го е правила и през годините от 2018 насам – безвъзмездно.
“На родените днес” е проект на Алберто Гарути, реализиран за 24-тата „Седмица на съвременното изкуство“ на фондация „Изкуството днес“ и е финансиран от „Пловдив – Европейска столица на културата – 2019“.

Това се случи през 2018 г. с куратори Катя Ангелова и Алесандра Пожанти. Идеята на проекта е да носи надежда и вяра. Надежда за бъдещето на града под тепетата и вяра, че светлините на „Капана“ никога няма да угаснат. Защото всеки ден в Пловдив ще се раждат нови животи, а кварталът ще засиява с тяхната енергия и воля за по-добро, е част от концепцията на автора.
Алберто Гарути е участвал на биеналета за съвременно изкуство във Венеция и Истанбул, в the Memory Marathon в галерия „Серпентайн“. Създава своите произведения за различни градове и музеи по света, сред които са градският музей за съвременно изкуство SMAK в белгийския Гент, Музеят за модерно изкуство в японския град Каназава, Япония (2002 г.), the MARTa Museum в Херфорд, Московският музей за модерно изкуство. Много от творбите на Гарути са експонирани в публични пространства в Милано и други градове. Проектът му „На родените днес“ е реализиран на много места в света – в Япония, Русия, Турция, Италия, Белгия. Навсякъде специална плоча отбелязва идеята на проекта. Такава има и в Пловдив. Първият проект е реализиран в Бергамо през 1998 г.
Възстановяват надписа pLOVEdiv, разположен на стената над Античния театър
Снимка на корицата: Алберто Гарути - авторът на проекта, по време на откриването му
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие?
В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго…
Отговорите в новото издание на романа „Бавно“, знакова творба на един от най-големите съвременни писатели - Милан Кундера
На 18 януари излиза ново издание на романа „Бавно“, знакова творба на един от най-големите съвременни писатели - Милан Кундера. Оригиналния дизайн на корицата дължим на Стефан Касъров.
„Бавно“ (превод: Росица Ташева, стр. 112, цена: 18 лв., твърди корици) e първата художествена творба на писателя, написана на френски език и публикувана през 1995 г. Представлява размисъл за влиянието на модерността и технологиите върху светоусещането на индивида. Няколко сюжетни линии бавно се сплитат, докато не се обединят окончателно в края на романа.
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които – както един чешки израз определя сладкото им безделие – са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се стреми да си набави липсващата му динамика…
Жива легенда на европейската литература, Милан Кундера владее до съвършенство изкуството на романа, полифонията и фарса. Роден е през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Постига международна известност с книги като „Книга за смеха и забравата“, „Смешни любови“, „Животът е другаде“, „Валс на раздяла“, „Безсмъртие“, „Шегата“, „Самоличност", „Непосилната лекота на битието“ (екранизиран през 1988 г. под режисурата на Филип Кауфман). Не по-малко завладяващи са есеистичните му произведения: „Завесата“, „Една среща“, „Изкуството на романа“. Бляскавият експериментален стил на Кундера се характеризира с неподражаема ирония, метафизични размишления и философска дълбочина.
Архивите разказват: Генерал Георги Вазов
Обновената сграда на Градската художествена галерия в Стария град отваря врати през март
В началото на месец март ще бъде отворена за посетители обновената сграда на Градската художествена галерия в Стария град. Това съобщи на личната си страница в социалната мрежа Facebook кметът на Пловдив Здравко Димитров.
Той припомня, че там течеше реконструкция, като е запазен автентичния облик на зданието - паметник на културата,построен през 1881 г. по проект на прочутия архитект Йосиф Шнитер.
“Увеличихме експозиционна площ и така ще можем да покажем на хората повече произведения от съкровищницата на българското изкуство. Изградихме рампа за трудноподвижни граждани, вътрешен асансьор и в момента ремонтираме пространството около сградата”, уточнява Димитров.
Как Пловдив бил освободен?
След като нанасят удар на турците в София в началото на януари 1878 г , ген. Гурко и войската му тръгват към Пловдив. Там е съсредоточена 25-хилядната армия на Сюлейман, който се хвали, че ще превърне града във втори Плевен. Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин и към успешния край на войната.
На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – „Каршияка”, но е спрян от горящия мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои. Боят между османските и руските войски е на няколко фронта – при днешните села Цалапица, Оризаре, Първенец и Брестник.
От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града.
