Международно жури оценява филмите в конкурсната програма на уникалния по рода си Първи Комедиен Европейски Филмов Фестивал

Мая Бежанска и Малин Кръстев са българското участие в журито

Комедиен Европейски Филмов Фестивал – КЕФФ` ПЛОВДИВ ще се проведе от 4ти до 11ти юли в Лятно кино „Орфей“ и Lucky – Дом на киното в Пловдив. Фестивалът, без аналог в европейския филмов календар, ще представи новите продукции в най-гледания кино жанр от Италия, Испания, Германия, Унгария, Сърбия, Украйна, Франция, Албания и България, които ще бъдат оценявани от петчленно международно жури. То ще отлъчи награди за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добра главна и поддържаща роля.

Покана да бъде част от журито на КЕФФ` 2021 първо и безапелационно прие Фатима Джумер /Франция/ – един от основните двигатели на „Европа Синемас“ – организация на независимите кина, която включва 2800 киносалона в 43 страни. В списъка на нейните постижения са Европейските кино награди през 2017 г. в Букурещ, наградата Lux, излъчвана едновременно в 10 държави, и организация на редица кинолаборатории в цяла Европа.

Към журито се присъединява и Биляна Първанович /Сърбия/- продуцент на игрални филми, телевизионни програми, документални филми и международни копродукции, много от моито носители на престижни награди. Пловдивската публика я познава от срещата си с нея на премиерата на филма „Парад“ на София Филм Фест в Пловдив.

Богдан Крачун /Сърбия/ е част от компанията Libra Film и участва активно в организирането на Transilvania Internional Film Fesval в Клуж, Румъния.

Представителите на България в журито са актьорите Мая Бежанска и Малин Кръстев – лица в едни от най-успешните заглавия от комедийния жанр в последните десетилетия и утвърдени професионалисти и уважавани имена в театралните и киносреди.

Организаторите на събитието са поканили гости от чужбина и страната – режисьори, актьори, сценаристи, продуценти, които ще представят филмите си и ще разговарят със зрителите в специално организираните фестивални срещи, които ще се проведат по време на прожекциите в лятно кино „Орфей“, „Лъки Дом на киното“ и в клуб Фарго“.

В състезателната програма, която ще оценява международното жури ще участват 7 пълнометражни филма, а съпътстващата ще представи още 8 заглавия в рамките на 8 фестивални дни.

Вотът на зрителите ще определи Наградата на публиката на Първото издание на КЕФФ – Пловдив 2021.

Фестивалът КЕФФ – Пловдив` 2021 се открива официално на 4ти юли в лятно кино Орфей с прожекция на българското заглавие в състезателната програма – „Дани. Легенда. Бог.“.

Билетите са на цена 8лв и 7лв /за пенсионери и учащи/, а пакет от 5 прожекции – 35 лв. Могат да бъдат закупение на касата на LUCKY  Дом на киното и онлайн на сайта ceff.bg.

Проектът Комедиен Европейски Филмов Фестивал  е част от програма „Нaследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Текст: Таня Йорданова

Снимка: Ванеса Попова

В последния ден на фестивала „Пловдив чете“ писателят Георги Господинов представи стихосбирките на Александър Габровски и Димитър Ганев. Писателят сподели своите размисли за работата си като  техен редактор.

„Много е хубаво за поет да е редактор на друг поет. Защото, поетът е човек с его, има суета и е здравословно, когато откриеш хубав стих от друг поет.“ С тези думи Георги Господинов започна срещата, която се превърна в многогласие, освен стихотворенията на двамата автори, звучеше и неговият глас, като редактор на стихосбирките.

В издаването на първата книга има голяма тяга, която те държи. След което, това отминава и ако човек не направи усилията на втората крачка, на втората книга, ако следва клишета и говори какви стихотворения ще напише по-нататък, нещата стигат до тук, сподели Георги Господинов. След което изброи имената на поети и писатели, за които се гордее, че е бил техен редактор. Това са млади поети, но в някаква степен определят лицето на новата поезия: Надежда Радулова, Иван Ланджев, Димитър Кенаров.  

Георги Господинов очерта накратко развитието на българската литература от 1989 г. През 90-те години силният жанр беше поезията, после се появи желанието за романи и проза. Сега, отново има връщане към поезията, защото времето е тревожно и трудно обяснимо. Тази вълна идва от най-новите поети, като Александър Габровски и Димитър Ганев, обобщи Господинов.

Той определи Александър Габровски, като „непредвидим поет, който преобръща с лекота гледните точки: чете ни през гълъби, сънува ни през скакалците, а Димитър Ганев, е различен в българската поезия, защото притежава „голяма, но ненатрапена ерудиция.“ Димитър Ганев стъпва върху големи поети и разказва своите истории, смята Господинов.

Съвместната им работа започва в проект, чрез който се избират ментори. Георги Господинов сподели, че при редактиране на текст е важно да се открие онази пресечна точка, където автор и редактор се срещат – това са любимите книги, поетите. Разказа, че понякога с Александър Габровски са прекарвали часове, за да намерят най-подходящата дума за определено стихотворение. Господинов благодари на Издателска къща „Жанет 45“ , че отново подкрепя млади автори в първите им опити и издават дебютните им стихосбирки.

Георги Господинов провокира двамата поети с желанието да чуе тяхната гледна точка за съвместната им работа. Александър Габровски сподели, че помни думата, която дълго са обсъждали и определи това, като много добро упражнение. Димитър Ганев също акцентира върху вниманието към всяка една дума. Като редактор на стихосбирката, Георги Господинов оказва влияние при подредбата на стихотворенията, както и в избора на заглавие на стихосбирката. В резултат на съвместната ни работа, промених възгледите си за изкуството, вече мисля, че творбите съществуват независимо от създателя си и могат да станат по-добри, ако има ментор, сподели Габровски и допълни, че повлиян от съвместната им работата е осъзнал, че една дума може да даде повече тежест от хиляда фойерверки.

Провокиран от споделеното от двамата поети, Георги Господинов разказа, че има едно „особено ходене по ръба, когато се пише“. Всяко нещо, което знае пишещият, не трябва да убива онова, което не знае, което е по-голямото и е по-голям извор на вдъхновение. Това е много тънка линия, обясни Господинов. Поради това той винаги е апелирал да говорят за книги. Според него, ако настъпи разлом сред хората от различни поколения, той ще дойде от това, че всеки е чел различни книги и вече не познава книгите на предишното или следващото поколение.

Георги Господинов продължи, че дори и тук, където са събрани все четящи хора, е утопично да има един минимум от десет общи книги, които всички да са прочели и да харесват. И разказа, че когато негови студенти трябвало да напишат блърб – това е кратката анотация, която се поставя на задната корица, единствената книга, която всички са чели, била „Под игото“. Общността се създава върху общи автори и общи книги, допълни Георги Госпоинов.

Срещата завърши със стихове, които младите поети прочетоха пред публиката. „Многогласното четене на поезия е свързано с оказването на внимание към другия. Да прочетеш стихотворение от друг е хубав жест“, добави Георги Господинов.

Таня Йорданова

Валентина Стоева е председател на фондация „Детски книги“. Повече от десет години работата ѝ е свързана с насърчаване на четенето на книги в България. Координатор е на единствената националната награда „Бисерче вълшебно“, в която само и единствено деца гласуват за книгите.

„Работата ми, която е свързана с насърчаването на четенето на книги показва, че децата имат желание да четат. Само че ние, възрастните, не винаги знаем какво да направим, по какъв начин и в кой етап да предложим подходящата книга, за да поддържаме този интерес жив. „Да отгледаш читател: наръчник за родителите“ се появи, като отговор на нашето желание да помогнем на родителите, защото началото на четенето започва най-напред в семейството“, с тези думи Валентина Стоева застана пред публиката, която очакваше представянето на книгата, като част от програмата на „Пловдив чете“.

Тя описа дейността на фондацията и подчерта важността на избора на точните книги за всяко дете, защото, когато децата намерят своите книги, тръгват по пътя на четенето. Валентина Стоева, като човек, отдаден на мисията си, акцентира, че четенето е важен процес за развиване на функционалната грамотност – умението да се извлича информация от различни източници, да се анализира, да се обработва и да се вземат решения, които помагат и са добри, както за самите деца, така също допринасят за развитието на обществото. „Това е мисията на фондацията - да научим децата да харесват четенето“, заяви Валентина Стоева. Според нея, националната награда „Бисерче вълшебно“ предоставя на децата правото да избират и това е важен елемент в превръщането им в читатели.

Вал Стоева сподели, че работата по книгата, за да достигне тя до читателите, е отнела три години. Авторът на книгата „Да отгледаш читател: наръчник за родителите“ - Алисън Дейвид е специалист от Великобритания и работи с родители, учители и библиотекари.

Книгата „Да отгледаш читател: наръчник за родителите“ е разделена на няколко глави и задава една универсална рамка. Четенето е представено, като дълъг процес и неразделна част от родителството. Алисън Дейвид описва ясни насоки и точни съвети - какво да правят родителите и какво да не правят, както и стратегии, които да опитат. Възможно е някои да не работят за конкретно дете, но със сигурност ще работят за друго, подчерта Валентина Стоева. В книгата е включена и глава, в която се описва въздействието на компютрите върху децата. Всеки родител може да намери себе си, собственото си семейство и собственото си дете и да прочете как четенето да процъфтява в днешно време, когато е изправено пред сериозното предизвикателство на технологиите. Те са конкуренция на книгите и децата много по-лесно посягат към тях. При книгите, допълва Валентина Стоева, за разлика от екрана, удоволствието идва по-късно във времето, то е много силно, но трябва детето да има търпение. Живеем в стресова ситуация и се търси незабавно удовлетворение и дигиталните технологии спестяват това търпение.

Книгата „Да отгледаш читател: наръчник за родителите“ обхваща голям възрастов диапазон - от нула до шестнадесет - седемнадесет години. Говори се за желанието на децата да четат, което е различно от четенето в училище. Четенето е възможност за всяко дете да развие логическото си мислене, както и да вижда критично, да анализира, да има творческо мислене и това зависи от любовта към четенето. Когато тази любов се очаква да започне в училище, вече е твърде късно. Защото инвестицията на родителите в ранна възраст се отплаща през следващите двадесет години, допълни Валентина Стоева.

Главата, посветена на училището, отразява спецификата на британската образователна система. Алисън Дейвид разказва за срещи с учители, които изразяват разочарование, че не им остава време да четат с децата, както и да обсъждат книги, които не са включени в програмата.

Вал Стоева сподели, че книгата представя четенето, като логично свързано с етапа на детското развитие. Бебетата имат потребност да пипат книгите. По този начин предметът книга влиза в живота на детето. Когато детето стане на възраст от две до шест години, книгите трябва да са с картинки. Често обаче, родителите намират тези книги за безсмислени. Това са книги, в които текстът и илюстрациите са свързани. Ако възрастен прочете текста, няма да разбере нищо, но когато гледат илюстрациите, децата научават новата информация. Друг етап, допълни Валентина Стоева е, когато децата тръгнат на училище. Тогава те имат нужда от съвети. Четящите родители правят грешка в този етап – когато детето се научи да чете само и те спират да му четат. Пренебрегва се фактът, че до трети клас децата се учат да автоматизират процеса четене. Едва след трети клас се наблюдава осмисляне на това, което са прочели. В книгата няма конкретни съвети, защото четенето е индивидуален процес и всеки човек се учи по собствен начин да чете.

Валентина Стоева пояснява, че когато родителят е с отворено сърце, готов да експериментира и най-вече да чуе детето си, тогава ще намери път към него и в следващите години, когато предизвикателствата са сериозни, ще съхрани връзката чрез съвместното четене. В периода на израстването на детето, книгите може да са единствения начин, по който да се достъпи до детето. Дори изборът на книга показва, какви проблеми има детето.
На въпроса, как да избираме книги за децата си, Валентина Стоева подчерта, че децата избират интуитивно книгите, когато имат право на избор. Отглеждането на читатели минава през безусловната любов и затова е необходимо да чуем детето. Добра насока е „Бисерче вълшебно“. „Да дадем право на избор, за да знаят децата ни как да правят избори, когато станат на осемнадесет“ – с тези думи завърши представянето на книгата Валентина Стоева.

На финала тя подчерта, че книгата е с кауза – издава се от фондация „Детски книги“ и всяка продадена бройка ще помогне да се дарят количества на библиотеките.  Така ще се изпълни и мисията на фондацията – да подготвя родителите, учителите и библиотекарите как да достигнат до децата и те да заобичат книгите, „защото заслужаваме функционално грамотно общество“, допълни Валентина Стоева.