Капана.БГ
Качват ретро автомобил от 1930 г. на сцената на Летния театър за “Царицата на чардаша“
Две години след последната ѝ премиера в Русе, оперета №1 за всички времена на Имре Калман - "Царицата на чардаша" ще бъде представена и на пловдивска сцена. На 24 юни 2021г. в Летния театър "Бунарджика" от 20 часа, Държавна опера - Русе гостува в града под тепетата с любимото оперетно заглавие.
Режисьор на тази обичана и изпълнена с неподправен хумор, любими мелодии и много страст оперета, е Георги Симеонов, а диригент - Димитър Косев.
Изключителна атракция, хрумване на режисьора на спектакъла , ще бъде моментът, когато в първо действие, Цилика и генерала ще пристигнат с ретро автомобил.
Колата е модел "Рокни Студебейкърът" от 1930 г. В Икономическата криза през 1928-1932 г.г. автомобилната фирма на САЩ Студебейкър търпяла големи загуби защото произвеждали огромни и скъпи лимузини, които не се купували. И тогава се намерил компромис. Пуснали този модел Рокни Студебейкър. Същата форма, но много по-малък и с добра цена. Кръстили модела на американската футболна звезда и впоследствие треньор - Кнут Рокни. Продали 30000 автомобила за три години.
Автомобилът е в България от годината на производството му-1933. Участвал е в седем игрални филми. "Изток - запад" с Катрин Деньов. "Последният господар на Балканите" и други, разказва собственикът му Дончо Гърбов от Пловдив. Без неговия голям жест, този атрактивен момент в спектакъла, би бил невъзможен.
Иначе, оперетата е пълна с радост, комични ситуации и светски живот. И, разбира се, една всепобеждаваща любовна история.
Будапеща и Виена, малко преди началото на Първата световна война: В Музикхале в Будапеща младият Едвин се влюбва в прочутата певица на заведението Силва Вареску. Връзката обаче е немислима поради различното обществено положение на главните герои до момента, когато се разбира,че собствена майка на Едвин преди брака си е била на сцената. Така бащата на Едвин, княз фон Липерт-Вайлерсхайм, се вижда принуден, да се откаже да се съпротивлява на връзката на двамата влюбени.
“Царицата на чардаша” има успех в цял свят и се смята за най-разпространеното и известно произведение на Калман. Както в много други оперети на така наречената „сребърна“ ера, така и в „Царицата на чардаша“ музиката се определя от звуците на унгарската родина на композитора.
Ето и целият състав на предстоящия спектакъл:
Диригент - ДИМИТЪР КОСЕВ
Режисьор – ГЕОРГИ СИМЕОНОВ
Хореограф – Детелина Кремакова
Сценограф – Валентин Токаджиев
Художник на костюмите – Яна Дворецка
Репетитор – Марияна Захариева
Хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани
Мултимедия и специални ефекти – Стефан Матеев
Солисти:
Силва – Теодора Чукурска
Едвин – Борис Луков
Щаси –Даниела Караиванова
Цилика – Андреана Николова
Бони – Добромир Момеков
Фери Бачи – Стоян Стоянджов
Мишка – Стилян Цветков
Княз Леополд – Стефан Пенчев
Генерал Ронсдорф – Красимир Величков
Нотариус – Георги Ганчев
Хор, балет и оркестър на Държавна опера - Русе.
„Шестият пръст“ на Деляна Манева – гневът на младите е чист и свещен
Живка Аджеларова
И този път пловдивчани не изневериха на традицията да посетят „Петното на Роршах“ и да споделят част от деня си с талантлив български писател. За разлика от всяко друго събитие, провеждано на това място, представянето на романа „Шестият пръст“ на Деляна Манева, още от самото начало отведе присъстващите в едно измерение отвъд общоприетите рамки, където рутината отстъпва крачка назад и свежда глава пред динамичното и различното.
Вечерта беше открита с няколко думи на професор Амелия Личева, с които тя представи авторката. Деляна Манева е сценарист, режисьор, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в Нов български университет. Тя е автор на критическото изследване „Предизвиканото тяло“, номинирано за награда „Икар“, а заедно с Алек Попов са носители на Национална награда за драматургия. „Шестият пръст“ е нейният дебютен роман.
„Една от основните теми в книгата е емиграцията, акцентира професор Личева. В българската литература тя се засяга по-скоро от автори-емигранти, които пишат в чужбина, независимо от това дали на български или на чужд език и поставят тази проблематика винаги през ключа на носталгичното, обясни Амелия Личева.
Главен герой в романа на Деляна Манева е момче, прието добре от чуждото общество, заради завидните качества, които демонстрира. Един ден то решава да се завърне в родината си, за да получи съгласието на биологичния си баща да бъде осиновено от втория съпруг на майка си.
„Разказът в книгата се води от името на подрастващо дете, което говори за нашето днешно, като преосмисля и представя България такава, каквато е сега“ – коментира още професор Личева. Тя обърна специално внимание и на езика в романа, определяйки го като кинематографичен, пластичен, динамичен и различаващ се от типичното женско писане.
В хода на разговора и самата Деляна Манева сподели своите наблюдения върху различния начин на мислене на младите хора: „Аз работя с млади хора и забелязвам техния гняв срещу схемите, моделите и рамките, към които ги тласкат техните родители. На мен това много ми харесва, дори определям този гняв като чист и свещен.“ Писателката допълни още, че според нея, да опиташ да спасиш някого, по - скоро означава да превърнеш другия в обект и да му вмениш това, което ти смяташ за правилно.
По-късно в разговора се включи и Алек Попов, който подчерта, че е много важен моментът, когато един литературен текст развълнува читателя си. „Не е лесно да избереш такава семейна история и да се изправиш срещу нея, защото знам от личен опит, че това причинява големи мъки“ – допълни той.
В края на вечерта мислите на гостите с нежелание напуснаха магичното измерение, което им разкри романът „Шестият пръст“ и отново се завърнаха в реалния човешки свят. А това вещае само едно – успех на книгата и нейния автор.
А що се отнася до гостоприемния Пловдив, от тази вечер той стана известен не само като „градът под тепетата“, а и като „градът на хилядите светове“, благодарение на „Пловдив чете“.
НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ отбеляза своя патронен празник в Спортна зала „Строител“ – ГАЛЕРИЯ
С прекрасен концерт НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ отбеляза своя 3-ти патронен празник в Спортна зала „Строител“ в район „Северен“.
Представителите от различните школи към читалището бяха поздравени с няколко изпълнения от своите специални гости-Школа по български народни хора „Еремия“ от град София.
„В празника на нашето читалище ще вземат участие над 160 изпълнители, всички обединени от любовта си към изкуството.И въпреки годината, през която преминахме, нямахме търпение да облечем костюмите, да вземем четките за рисуване и да се качим на сцената за нова среща с публиката“, сподели в емоционалната си реч Петя Маринова-секретар на НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ на старта на празничното мероприятие.
Децата от Школа по рисуване „Драсканици“ показаха изработените от тях декори на самата сцена.Освен това беше подредена изложба с техни рисунки, събрани през последната година.
Малчуганите от Школата по балет „Фламинго“ на възраст от 4 до 12 години изпълниха няколко танца.Със своите дейности школата по класически балет заема активно участие с балетни танци и вариации в различни концерти и фестивали.
Децата от Студио за съвременни танци и пантомима „Пантарей“ представиха 2 танца, чиято хореография е създадена на импровизационен принцип с участието на всички танцьори.Публиката се наслади още на 2 пантомимни етюда в класически стил-„В парка“ и „Марионетка“.
Артистите от Школа за народни танци „Луди млади“ показаха красотата на народното творчество чрез фолклорни танци от всички области на България.Изпълнителите, които се изявиха на сцената, бяха от Детски танцов състав от 4 до 12 г., Фолклорен танцов състав „Мераклии“ и Клуб за народни хора „Луди Млади“.
Ученици от всякаква възраст от Школата по поп и джаз пеене и пиано представиха различни изпълнения.Една от основните й цели е да запознае обучаващите се с огромния и многообразен свят на музиката и да го направи достъпен за тях.
Концертът на НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ бе един своеобразен парад на млади таланти.
“Анатомия на душата” – едно пътуване към дълбините на сърцето
Йоана Пенева
Изпитвали ли сте някога трепет в сърцето си? Онова тихо благоговение на душата, след нещо, случило ви се, което далеч не сте очаквали? Е, ако питате нас, присъствалите тази вечер на представянето на книгата “Анатомия на душата” в ”Петното на Роршах”, уверена съм, че всеки ще ви отговори: “Да, тази вечер усетих именно този трепет.” Приглушената светлина в малката зала, тишината и спокойните гласове на авторката Миа Сердарева, главният редактор Вера Янчелова и гостите от “Театрална работилница за мечти” пренесоха слушателите в едно по-различно измерение: светът на душата - онази, която искри от любов и пали пламъчето в очите ни; душата, искрена и нежна, търсеща отговори и надяваща се; плачещата душа, която израства, приемайки онези празнини в сърцето си и избирайки да ги запълни с любов. Ето в такъв свят ни пренесоха тези литературни души в уютната, топла вечер.
Още с встъпителното представяне на писателката от страна на Вера Янчелова стана ясно, че тази среща ще е запомняща се. Главната редакторка на издателство “Изток-Запад” не акцентираше върху професионалните отличия на Миа, а върху излъчването ѝ, чистотата и скромността, с които е изплела и своите разказите.
“Миа е едно безкрайно рядко съчетание между личност и творчество. И когато чуете част от тези разкази, вие ще я опознаете много по-добре, отколкото, ако тя ви каже няколко думи за себе си”, сподели Вера Янчелова.
Тя говореше с такава топлина за авторката, че дори и да не си чел “Анатомия на душата”, дори и да не си чувал преди за Миа Сердарева, вече ще пожелаеш да опознаеш душата ѝ и нейното творчество. Преди гостите от “Театрална работилница за мечти” да прочетат един от разказите в книгата, редакторката попита колко от слушателите в залата са имали възможността да прочетат “Анатомия на душата”. Ръце вдигнаха не повече от петима души. Ами останалите двадесет и петима в залата? “Защо сте дошли?”, задавах си наум въпроса аз. И ето, че след първия прочетен разказ, започнах да разбирам. На тази среща ги бе отвела интуицията им - също като мен, те са почувствали, че тук ще намерят храна за душата си, ще разберат нещо ново за себе си. А може би ще се “почувстват по-малко сами”, както пише Миа в разказа си “Междусветско пътешествие”. “Блещукаща малка вселена” беше следващата история, на която успяхме да се насладим, прочетена от Теодора Гюлева. Също тъй загадъчен, като името си, разказът ни напомни, че както в книгите, така и в живота, трябва да можем да четем между редовете. И макар Теодора да прочете само откъс от историята, усетих отново онзи трепет в сърцата на хората и мистичността, прокарднала се в съзнанията им. Усещах това и в себе си. И сякаш всички бяхме се вплели в нишката на топлото чувство, което се разля из цялата зала - радост, че сме част от тази картина. Както Миа Сердарева е написала в разказа “Блещукаща малка вселена”:
“Надали нещо свързва двама души така, както чувства, които са преживели заедно.”
Слушателите все повече изпадахме в едно общо желание за съзерцание и усещане за взаимен уют в малката зала. Вера Янчелова пожела да прочете един от своите най-любими разкази в книгата - “Да чувстваш”. Усещах как думите ѝ отекваха в душите на хората и очите им натежаваха. Но със сигурност, най-силният трепет слушателите изпитаха с последния разказ (“възДУХ”), който окончателно отприщи волята на сърцата им. Вера четеше, а ние потъвахме, всеки в своята Вселена, но сякаш тя бе една обща: Вселената на любовта. Онази любов, падаща на ситни капчици от очите на всички. Колко любов видях в онази зала. И знаете ли, тъй както в разказа “Да чувстваш”, където героинята Мила оставя метафорични камъчета като Хензел и Гретел, за да се "връща по-лесно към живеца си", мисля, че тази вечер Миа Сердарева остави във всеки един от нас по едно камъче, а ние от своя страна ѝ подарихме по едно наше. Всяко с различен отенък, но всички, сякаш зовящи искрено и тихо “благодаря”.
Всеки по своему усещаше благодарност, затова, че някой от разказите в тази книга, му бе разкрил повече за собствената му душа. Или както каза едно лъчезарно мило момче: “Благодаря ви, че сте създали книга, която ме кара да плача. Защото, за мен, по този начин изцеляваме душата си, за да отворим пространство за нещо по-светло.“
Писателят Христо Карастоянов гостува в Преге с публика на живо
Пловдив чете 2021 г. и издателство "Жанет 45" Ви канят на представянето на новия роман на Христо Карастоянов - "Т като Ташкент" на 19 юни от 12:30 в Студио 1 на Радио Пловдив (ул. Дондуков-Корсаков 2). Модератор: Младен Влашки.
„Т като Ташкент“ може да се чете като част от трилогия, която включва „Една и съща нощ“ (Жанет 45, 2014) и „Животът няма втора половина“ (Жанет 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на „Кукувича прежда“.
Събитието е част от фестивалната програма на деветнадесетото издание на "Пловдив чете".
Пълната програма можете да намерите тук.
Духовни маршрути в Пловдив
Съботна разходка из Епископска базилика на Филипопол
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАПИСВАНЕ!
19.06.2021 г. (събота)
Две обиколки: от 10:00 ч. и от 11:30 ч.
СБОРЕН ПУНКТ: пред входа на Епископска базилика на Филипопол
ВХОДНА ТАКСА: 10 лв. за възрастни и 3 лв. за учащи
ЗАПИСВАНЕ: Записване: на https://www.facebook.com/marshruti.plovdiv/ (като коментар под публикацията или на лично съобщение) или на щанда на издателство „Летера“ на Алея на книгата – Пловдив (14–18.06.2021)
Тема 1: Археологически разкрития в Епископската базилика на Филипопол
ВОДАЧ: археолог Жени Танкова, ръководител на археологическото проучване на Епископската базилика през 2016–2017 г.
Тема 2: Антични мозайки в Епископската базилика на Филипопол
ВОДАЧ: художник-реставратор доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, ръководител на реставрацията на мозайките на: Епископска базилика (2015 г. до днес); Малка базилика (2011–2014 г.); сграда „Ейрене“ (2003–2004 г.)
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за
голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.
Очаква ви едно невероятно изживяване заедно с проучвателите на Епископската базилика – Елена Кантарева-Дечева и Жени Танкова, които ще ви разкажат най-интересните факти и истории по откриването на базиликата и реставрацията на античните мозайки в нея.
Пред вас ще се разкрие модерното пространство на Посетителския център, в който са разположени античните мозайки, интерактивни изложби и виртуални реконструкции на интериора на църквата.
Влизането в Епископската базилика е разрешено само с предпазни маски.
Побързайте да се запишете, тъй като местата в двете групи са ограничени. След записването ще получите потвърждение, че сте включени в групата.
Ансамбъл Иглика към ОДК с два концерта на открито в район Южен днес
Улиците и парковете в район "Южен" ще бъдат огласени от народни песни, танци и детски смях в съботния ден. Фолклорен танцов ансамбъл "Иглика", при Център за подкрепа и личностно развитие – Общински детски комплекс - Пловдив кани всички малки и големи да се веселят с тях, а защо не и да станат част от колектива.
Във времето от 10:30-12:30 в парк "Белите брези" ще има фолклорен флашмоб, а в градинката до ОУ "Димитър Талев", ще се състои парад на приказните герои. За тези, които не са успели да ги видят преди обяд, могат да ги очакват на същите места между 16:00-17:30, а след това, ще всички ще се забавляват заедно в големия парк на ул. "Г. Кондолов" с танци, музика и песни.
Във Фолклорен танцов ансамбъл “Иглика” танцуват повече от 200 деца на възраст от 5 до 18 години, от 24 училища на гр. Пловдив. ФТА “Иглика” има 5 концертни състава и 2 школи за „начинаещи” и за „напреднали”.