Автор: Райна Кацарова

Фотограф: Владислав Христов

Има срещи, които са толкова вълнуващи, че ти е трудно да си тръгнеш. Такава беше и тази в BeeBop cafe, партньор на Пловдив чете 2021.

С пристигането си, известният писател, драматург и редактор Захари Карабашлиев веднага прикова вниманието на аудиторията. Спечели я ненатрапчивото му облекло, обраните жестове и спокойната интонация. Космополитен човек, живял и творил в родната си Варна, Охайо, Лос Анджелис и София.  

Красимир Лозанов от „Жанет 45“ го представя като „наш приятел, любим автор, човекът на издателство „Сиела““ и разговорът тръгва точно по приятелски. Воден от Живка Танчева, любим глас от Радио Пловдив, която се шегува, че е приготвила „една тетрадка с въпроси“. Като стар приятел на автора, си е извоювала правото да го нарича просто „Зак“. Казва, че от 2008-ма той не се е променил и си е същият Захари, за което му благодари.

На обичайния въпрос за това как се е родила идеята за книгата, Карабашлиев, с доза ирония, парира всички предполагаеми догадки дали е заимствана от древните египетски митове, от „Ян Бибиян“ и всички останали опашати истории. Прави го, като разказва как всичко започнало от един разговор със съпругата му. Двамата умували след едно представление, какво ще стане, ако изведнъж се сдобие с опашка. Тогава тя му казала: „Качвай се и го напиши!“. Замислен като пиеса, изоставен и започнат наново... Така се ражда този „фантасмагоричен" любовен роман за жена с опашка и мъж, на когото е обещано, че ще спечели президентските избори в един постапокалиптичен свят след Втората Пандемия. Това е роман за промяната, която настъпва в нас и как тя бива преживяна от човека до нас. Роман за свободата и за изборите, които правим. Книгата е завършена през 2019 година, а авторът специално ходил на протестите, да наблюдава как точно се случват.

За да създаде образа на злодея - „Сивият кардинал“ Крум Статев, авторът изучава записи на Тодор Живков и Бойко Борисов. За стряскащите пророчески моменти в творбата си, Карабашлиев казва: „Надявам се да съм лош пророк и добър писател.“ Важна тема в книгата е изкушението, властта като импулс и какво си готов да жертваш за нея. В един момент главният герой Павел се обръща към съпругата си Невена: „Трябва да махнеш опашката, заради обществения интерес.“ Тя отвръща: „Аз няма да я крия.“

Въпросите от публиката са многобройни и разговорът става все по – интересен, като между стари приятели. Писателят си спомня, че прекарал шест „красиви“ месеца в Пловдивската казарма. Оттогава пази два спомена. Единият за ротния му командир, който във всеки свободен момент четял. И за далечния недостижим силует на момичето с китара от отсрещния блок.

-Къде пишете по-добре в България или в Америка? - пита една дама от публиката.
-Аз пиша в главата си. Големият джихад на писателя, неговата свещена война е да отвоюва време за писане, така както холандците отвоюват земя от морето и я превръщат в плодородна. Аз съзнателно пиша повече. Пиша така, както обичам да чета, с много „излишности“.

Някой повдига темата за българските автори.
-За възраждането на българските автори голяма роля изигра „Жанет 45“ и в момента те са най-предпочитани. Но това е най-голямата, най -важната работа на твореца - да докосне човека до себе си.

Аз също се включвам в разговора:
-През цялото време си мисля, имаме мъжа, имаме жената... има ли детски образ в романа?
Живка и Зак в един глас отговарят:
-Да, има! Има в „Опашката“. Ще го видите, но това е много особено нещо и благодаря за този въпрос. Знаете ли колко малко автори си позволяват да пишат за семейството? Особено българските автори. Няма семейни истории, които да включват деца, да включват бита. Защото това все още в България се смята за битово, за недостойно. Недостатъчно литературно. Това е страхотен бич в българската литература. Тоест ние можем да пишем безкрайно много за негата на някой самотник, не за някаква „семейност“ и това аз смятам да го променя.
-Може би това е началото на промяната! - заключи Живка Танчева.

Ясно е, че опашка за автографи имаше. И как иначе, за книга, чиято първа глава се състои от думите : “Свободни сме били, ала не сме го знаели.“

Ани Велкова

"Четенето не е самоцелно, учи те и да слушаш, и да разказваш. Да можеш да разкажеш себе си. Литературата не е просто да прочетеш някаква книга. Четеш, за да можеш да се разкажеш. Иначе човек има една емоционална неграмотност и немота, чувства, че нещо го мъчи, а няма достатъчно думи в себе си, за да се опита да разбере това, което го мъчи, и да го разкаже на друг.

Такава работа трябва да вършат книгите, иначе за убиване на време всички сме съвършени убийци и имаме отлични оръжия – социалните мрежи. Книгата, четенето и разказването са друго усилие."

Георги Господинов в интервю за сп. “Осем”

Канеше се да вали. Преди две години, когато бях доброволка за Пловдив чете и дъждът, и словото, и хората сложихме „Златния венец“ на Иван Ланджев, си мислех пак същото – колко ли глупаво изглеждаме за останалите с хлапашкия ни ентусиазъм и хвърчащите ни програми, стърчащи до входовете на Античния театър, усмихнати, нетърпеливи, четящи, един на друг непознати, но познали се по тениските и по жаждата за …  творчество. Не всички тук сме пишещи хора, не всички пишем добре, но, щом си тук, значи нещо, някой (не говорим за инициаивната ни оргазнизаорка Гери) те е повикал, нали?

„Пловдив чете“ стартира за 19-а поредна година отново под заплахата за лошо време и с устрема на сърцати пловдивчани. Всички сме чували фразата ,,Пловдив чете, а София срича“, нямам намерение да се задълбавам в нея, но определено има някакъв резон това събитие да се провежда в града под тепатата, а не в столицата. Може би и в това изречение се крие разковничето.

Хор ,,Детска китка“ разсеяха облаците, за да приветстваме победителя – Георги Борисов, който подари на нас и на Античния два рецитала със стихове. След това поздраввихме и Капка Кънева, като победител в „Златна четка“, а накрая с „Акага“ четящият Пловдв запя.

В тези събития има винаги някаква магия. Нещо е разкрито, нещо непринудено и много, много ценно. И това нещо има различни имена – приятелство, труд, изкуство, добро. Когато видиш случайните хора от публиката да ръкопляскат, като един и да се скупчат под сцената, за да танцуват, разбираш, че магията е вече и у тях. Държиш една програма, стоиш до гранита, а всъщност си важен. Това вече не са просто дати и събития, това не е просто Пловдив, ти не си само доброволец или зрител – това е красотата на хората и изкуството, които идват да разкажат себе си.

снимка: Ванеса Попова

„Песен за Велко“ - благотворителен концерт в памет на известния пловдивски барабанист Велко Илиев ще се проведе на 19-ти юни на сцената на Plovdiv STAGE PARK до Младежки хълм. Организацията се осъществява безвъзмездно от колеги музиканти, близки и приятели.

Преди две години Велко намира своя край в трагичен инцидент в центъра на града - загива, пресичайки булевард. Освен, че е признат от музикалните среди за таланта си, той е познат като скромен, лъчезарен и всеотдаен човек с много приятели. От общността ясно осъзнават, че макар и загубата да е огромна, те не са единствените потърпевши, а проблемът с безотговорното отношение по българските пътища е всеобщ. През 2020-та година близки изготвят петиция с искане за по-справедливи наказания за шофьорите, отнели човешки живот. „Песен за Велко“ логично продължава акциите по каузата – да отправи призив към обществото за нормалност и грижа към другите при поведението на пътя, като своевременно почете паметта на барабаниста така, както той би го харесал - с усмивка и музика.

Участие в концерта ще вземат групите, в които Велко Илиев е свирил през годините: Angel, Pornographic Monster, Bourbon Street и НеЩо ЦвЕтНо. Преди концертните изпълнения ще бъде излъчен и кратък филм с интервюта, в които музикантите споделят спомени и случки за своя приятел.

Начален час ще бъде 20:00 ч., а входът представлява скромно дарение, което да помогне на каузата и в бъдеще. Организаторите планират „Песен за Велко“ да се превърне в традиционно ежегодно събитие. Акцентът е обществото ни да заживее един по-нормален и спокоен живот, с разбиране, че на пътя и извън него всички сме заедно и отговорни.

Каузата на организаторите вече получава огромна подкрепа от Апаратната Пловдив, Plovdiv STAGE PARK, IGS Sound & Light, Bee Bop Café, Rock Bar Download, Xraydio, Никола Николов, както и от много други колеги и приятели. 

Всички, които се чувстват съпричастни и искат да помогнат, докато слушат музика с усмивка, могат да го направят на самото събитие: https://www.facebook.com/events/316188033334544

Най-новият ресторант в Града под тепетата, посветен на българщината, отваря врати след броени дни

От японската кухня и култура към българското  - това е идеята, която стои зад най-новото заведение в Пловдив. Преди повече от две години екипът отваря първия японски ресторант под тепетата – Japonica, а след по-малко от седмица ще бъде открит и България на три морета. Когато запитахме дали не е амбициозна идеята с тотално различен замисъл, шеговито ни отговориха, че ще ни покажат, че са добри не само в азиатската концепция. Всъщност целият план подробно се развива вече повече от година, тъй като са имали намерение да наемат мястото над стълбите на надписа Together още през миналата година, но световната пандемия малко е променила графика им. Това обаче, дава допълнително време да изпипат в най-голяма степен всяка една рецепта и да подберат с внимание продуктите и производителите, с които ще работят.

България на три морета ще презентира на гостите си част от кухните на териториите, на които се е простирала страната ни по време на управлението на Цар Симеон.  Обръщайки поглед назад към славната история на нашата държава успешните битки тогава довеждат до най-голямото териториално разширение на България и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. Това е и периодът, който вдъхновява създателите за концепцията на най-новия ресторант в Пловдив. Те самите са горди българи и патриоти и силно обичат и милеят за родината си. Всъщност, неслучайно избират мястото да е именно тук – в шестия най-стар жив град не само в страната, но и в света, а и намират символика дори в самото разположение – в подножието на Сахат тепе, кацнал елегантно на стълбите над най-дългата пешеходна улица. Мястото е емблематично, а дори и зад телефонния им номер се крие късче история.

Рецепти от българската, сръбската, турската и гръцката кулинарна сцена – това ще намерите в менюто, а напитките ще са почти изцяло български. За да се доближи максимално до автентичните вкусове, екипът неведнъж е предприемал дълги обиколки из страната. Например, банската капама ще бъде приготвяна според наставленията на опитните баби от с. Елешница, а за прочутите родопски специалитети клин и пататник – консултантите са били от известното село Хвойна. Е, разбира се, собствени интерпретации са позволени, но без да се бяга от характерния аромат на домашно приготвеното! Интересното при подхода им за приготвяне на храната е, че те не се страхуват да експериментират с нови технологии, по които да приготвят традиционните гозби. Всичко това е с цел да запазят качествата на храната. Като допълнения към традиционната листа с предложения ще има и дневни бавно готвени ястия в лимитирани количества.

Продуктите за ястията също се подбират от по-малки производители, тъй като по този начин се инвестира директно в българската икономика, а и можем да бъдем сигурни във високото качество и вкуса им. Всички сухи мезета, лютеници и сладка се правят на място по собствени рецепти. Хлябът също ще се изпича в момента на поръчване, за да получите онзи неповторим пресен и уханен мирис, който допълнително възбужда апетита и прави всяка храна още по-приятна за консумация.

Подобно на качеството, с което сме свикнали и от Japonica, посещението на България на три морета няма за цел само да задоволи глада ви, но и да ви достави едно различно преживяване с отличителни вкусове, но и перфектен сервиз. Персоналът е специално обучен, за да препоръчва най-подходящия за вас избор и да го комбинира с точното вино или питие, което ще допълни и надгради вкуса му. Това не е място, на което просто да похапнеш и да не се върнеш повече. Идеята е да получиш онова лично отношение в комбинация с апетитни изкушения, което да те накара да се връщаш и да пожелаеш да изпробваш още!

Официалното откриване е на 18,19 и 20 юни и от ресторанта любезно ви канят да бъдете техни гости. Начален час 19:30 само с предварителна резервация на тел: 089 681 7 681, а адресът е ул. Найден Геров 5 ( стълбите на Каменица).