Златка Шеткова и Георги Калев представят втората си съвместна изложба в галерия „Лабиринт“ в Пловдив. Без предварително зададена тема експозицията им включва 34 картини и 7 пластики. Според авторите свободният творчески процес ги отвежда към неочаквани решения и нови идеи.

Златка Шеткова и в тази си изложба е различна.

„Тази година реших да изляза от фигуративното, от натурата, която винаги преди това ми е служило като изразно средство и отправна точка и да се вгледам навътре, да се опитам моето преживяване да го предам в платната си“.

„Когато има нещо скрито, то търси да се появи“, казва тя.

В нейните картини образът постепенно се разпада, отстъпвайки място на състояния и вътрешното аз.

В част от творбите фигурата напълно изчезва, за да се слее с „нещо изконно“, а в други се появяват въпроси за вътрешната двойнственост и идентичност, като в картината „Just Married“, в която поставя въпрос за мъжкото и женското в нас, дали го разпознаваме и дали е необходимо да го открием, за да бъдем. В картината няма лице и сякаш е изображение в огледалото. В друга своя творба тя представя екстазът и разпадът на тялото, на материята. Особено впечатляваща е серията й от пластики и рисунки “Древни деца” представяща керамични фигури на деца в различни състояния върху стари турски керемиди, покрити от мъха на времето.

„Привлече ме темата за паметта на детството, като нещо архаично – не лично, а колективно. Тези деца сякаш са живели преди нас, в много по-ранен свят. Или пък са онази частица в нас, която свети непроменена от хиляди години и ни вика. “Древни” не в смисъла на стари, а изначални. След като направих тези керамични пластики мина известно време и ме „дръпна“ да създам и рисунки, за да продължа и разгърна темата. Сякаш им давам шанс да си направят следващата стъпка“, допълва художничката.

Форматът на втората съвместна изложба с Георги Калев според Златка Шеткова й дава свобода.

„Познаваме се добре и въпреки това всеки път се изненадвам от него. Това е ползотворно, много свободно и вдъхновяващо приятелство. Нямахме някаква централна идея, която да следваме, но в процеса на работа видяхме, че има подобие, синхроничност, макар и в различни изразни средства“, споделя Шеткова.

При Георги Калев човекът остава в центъра, но като пулсация от лица и емоции. Той определя процеса като селекция на най-същностното.

„Както Златка го описва – рисувам в транс и понякога използвам само емоциите, извън конкретиката“, казва Калев.

Неговите композиции варират между конкретни сцени и почти съновидни образи.

„Самият процес на правене на една изложба за нас е странна смес от съчетаване без да имаме задължителна първоначална концепция. Даваме си свобода без формално да правим някаква уговорка. Целият творчески процес е огромно удоволствие и предизвикателство. При предходната изложба видяхме, че има потенциал и сега решихме да повторим без да сме толкова тематични“, казва Калев. В неговите картини са отразени лица от различни моменти.

„Всяка една от тези картини има конкретен сюжет. При една от тях са нарисувани абитуриенти по време на цикадите, когато в Пловдив всички хора „полудяват“ по най-различен начин. В друга съм нарисувал хора, които излизат след концерт от Античния театър, в трета – хора от семейния кръг. Понякога рисувам лицата като ги изкарвам от конкретика и ползвам емоциите им“, споделя авторът.

Той допълва, че представя различни пластове на отделни поколения без да ги определя сюжетно или социално. В една от творбите си представя спомен за непознати роднини, като контрапункт на други картини, които са по-експресивни. 

Изложбата „Човек 2“ е диалог между вътрешното и видимото, между разпадането и събирането на образа. Тя е открита в галерия „Лабиринт“ до 26 април 2026 г.

Независимото пространство за изкуство Galeriata кани пловдивчани на откриването на новата самостоятелна изложба на Габриела Коджабашева. „Един постоянен край“ ще бъде представена на 17 април от 18:00 часа в Галерията на Ателиетата на ул. „Райко Даскалов“ 73 и ще остане там до 15 май.

Визуално пътуване през ефимерното

Експозицията събира серия от творби, които изследват границата между край и продължение. В центъра стои идеята, че смъртта – било то на живо същество, предмет или миг – не е просто финал, а състояние, през което преминаваме.

Проектът се развива като цялостен разказ, в който отделните произведения са свързани в обща емоционална тъкан. Дори там, където формално се разминават, между тях съществува невидима нишка, която ги обединява.

От личен импулс към художествено изследване

Началото на изложбата тръгва от силно личен момент – случай, който провокира въпроси за живота, смъртта и емпатията. Постепенно този импулс се разгръща в по-широко визуално търсене, преминаващо през различни образи и състояния.

В творбите се открояват няколко ключови елемента – усещане за прозрачност, недовършеност и приглушена земна цветност. Те изграждат атмосфера, в която реалното и метафизичното се преплитат.

Домът, паметта и границата между световете

В изложбата присъстват и теми, свързани с дома и личната история. Образи на интимност и семейна памет се появяват като контрапункт на идеята за край, връщайки зрителя към познатото и човешкото.

Проектът е структуриран като своеобразен цикъл, в който различни емоционални състояния се срещат и разделят, а в центъра стои идея за устойчивост и приемане.

За авторката

Габриела Коджабашева е завършила Time-based Design в Академия „Минерва“ в Грьонинген. В последните години насочва работата си към рисунката и живописта, развивайки собствен визуален език извън класическите академични рамки.

Тя има участия в редица изложби и арт проекти в страната, включително самостоятелни представяния във Варна и Пловдив, както и участия в колективни формати и фестивали.

Изложбата „Един постоянен край“ може да бъде разгледана до 15 май в Галерията на Ателиетата.

Poster/cover design: Илияна Банева

Пловдивският художник Асен Асенов представя нова самостоятелна изложба живопис в Галерия „Пловдив“ на ул. „Авксентий Велешки“ 20. Откриването е на 15 април от 17:30 часа, а експозицията ще може да бъде разгледана до 3 май.

Изложбата „Цветовете на живота“ включва повече от двайсет пейзажа, създавани през различни периоди. Общото между тях е усещането за топлина и човешко присъствие – често в композициите се появява самотна фигура, поставена между земята и небето.

Авторът черпи вдъхновение от природата, но пречупва видяното през личните си преживявания и емоции.

История за воля и преодоляване

Зад платната стои силна лична история. Преди години Асен Асенов преживява тежък инцидент, който силно ограничава подвижността му. Въпреки това той не се отказва и по време на дългия възстановителен процес открива рисуването като свой път.

Днес художникът създава творбите си по нестандартен начин – държи четката между двете си длани. Въпреки физическите ограничения, картините му носят усещане за свобода, надежда и вътрешна сила.

„Между отчаянието и надеждата“

Самият автор споделя, че във всяка своя работа вплита две крайности – края и началото, отчаянието и надеждата. Именно това напрежение между тях придава дълбочина на пейзажите му.

Изложбата е организирана с подкрепата на Дружеството на пловдивските художници, а плакатът е дело на Тодор Василев.

Самостоятелна изложба живопис на художника Иван Ванчев ще бъде открита на 14 април 2026 г. от 18:00 часа в Културен център „Радио Пловдив“, на ул. „Княз Дондуков-Корсаков“ №2. Експозицията може да бъде разгледана до 30 април 2026 г.

Авторът ще представи картини, създадени през различни периоди от неговия творчески път. След дългогодишно пребиваване в чужбина Иван Ванчев се завръща и прави своята първа поява пред публиката в Пловдив с тази изложба.

Иван Ванчев е роден в Асеновград. Завършва СХУИИ „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а по-късно придобива две висши художествени образования – в Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Валентин Колев, както и в Художествената академия в Мюнстер, Германия (Вестфалия), където завършва майсторски клас при проф. Херман-Йозеф Кууна.

В творческата си биография художникът има няколко самостоятелни изложби в България и Германия, както и множество участия в групови и съвместни експозиции в двете страни. Той е член на ДПХ.

Живописта на Иван Ванчев се отличава със светлина, мекота и хармония, с внимание към детайла и изобразяване на ежедневни сцени, опоетизирани чрез топъл колорит и деликатна атмосфера.

Екипът на Общински институт „Старинен Пловдив“ празнува петата годишнина от откриването на посетителския център на Епископската базилика на Филипопол, вписана в Индикативната листа на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Датата е 18 април – Международния ден за опазване на паметниците на културата. Програмата е през целия ден и предвижда работилници за мозайки, градска приключенска игра, градски пешеходен тур и празничен концерт вечерта. Всички събития са с вход свободен!

ПРОГРАМА

18.04.2026 г. (събота)

11:00 – 12:30 ч.

Късноантична сграда „Ирини“

LEGO работилница за мозайки с Таня Козалиева

Записване: +359 893 466 959, подходяща възраст: 5 – 10 г. Местата са ограничени

12:00 – 16:00 ч.

Площад пред Епископската базилика на Филипопол

Ловци на мозайки

Приключенска градска игра с „Вътрешен глас“

* Играта е подходяща както за един човек, така и за отбори до 5 човека, необходимо е да имате мобилен телефон и да дойдете на място. Ще получите указания и информация от Емил и Яна от „Вътрешен глас“, които ще бъдат на площада пред Епископската базилика. Подходящата възраст за играчите е над 14 години, по-малките участници трябва да бъдат задължително с възрастен придружител.

13:00 – 14:00 ч.

Градски пешеходен тур „Мозайките на Филипопол“ с Теодора Нейкова

Стартова точка: Малка базилика от Филипопол

Маршрут: Малка базилика от Филипопол, терасата на Епископската базилика, Късноантична сграда „Ирини“

Записване: +359 (0) 876 530 885, местата са ограничени

14:00 – 16:00 ч.

Епископската базилика на Филипопол

Работилница за мозайка по автентична технология с реставратора Димитър Станчев

Записване: +359 884 908 915, подходяща възраст: над 18 г.

14:00 – 16:00

Малка базилика от Филипопол

Детска работилница за мозайка с майсторката на керамика Тони Пранджева

Записване: +359 877 717 431, подходяща възраст: 5 – 15 г.

18:30

Епископската базилика на Филипопол

Празничен концерт

Участват: Аглея Канева и Александър Вичев от перкусионно дуо „Престо“, както и на Атанас Чолаков, Виктор Апостолов, Данаил Петков, Яница Ватева, Петър Михайлов и Пламен Кочев – всички те възпитаници на НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив. Програмата включва произведения на Бах, Ото Уит, Небойша Живкович, Дейв Брук, Римски – Корсаков и др.

Вход с предварителна безплатна регистрация тук: https://bit.ly/4bGuOkw

Среща с писателката Евгения Динева и представяне на книгата ѝ „Калава“ ще се състои на 14 април от 19:00 часа в Литературен салон Spirt&Spirit в клуб „Петното на Роршах“ на ул. „Йоаким Груев“ 36. Модератор на разговора ще бъде Ина Иванова. Входът за събитието е свободен.

„Калава“ идва от дума, означаваща връзка, нишка. В книгата авторката стъпва върху легендата за предопределеността и невидимата червена нишка, която свързва хората и ги води към срещи, понякога предначертани, а друг път – резултат от случайности. В разказите съдбата и случайността се преплитат, а героите се опитват да разберат дали могат да променят случващото им се или просто следват хода на събитията.

Евгения Динева е родена през 1990 г. Завършила е индология в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. Магистър е по културна дипломация и геополитика. Нейни текстове са публикувани в Oxford Poetry Library, The Hong Kong Review, Ethel и други издания. През 2025 г. е удостоена с писателска стипендия на Traduki. Авторка е на стихосбирката „Животните нямат бащи“ (2023), която е в краткия списък на Литературните награди „Перото“ и отличена в конкурса „Добромир Тонев“ (2025).

В разказите на „Калава“ авторката се връща към познати пространства – междублокови пустоти, случайни срещи, дигитални разговори – и открива в тях пролуки за внезапно прозрение, спомени и невидими връзки между хората. Книгата предлага модерна, сетивна и концептуална проза, в която фината нишка на историите се превръща в образ на самото живеене.

Събитието е част от литературната програма на фестивала „Пловдив чете 2026“ и културния календар на Община Пловдив.

Работата по първата постоянна експозиция „Археология“ в Исторически музей – Стрелча по проект „Постоянна експозиция Археология в Исторически музей – Стрелча“, финансиран от Министерство на културата кипи с пълна сила.

Новите витрини вече са почти монтирани на място и с нетърпение очакват експонатите, които ще се настанят в тях.

Зад този вълнуващ проект стои екип от доказани професионалисти, обединени от една мисия: да създадат различен, запомнящ се експозиционен разказ.

Доц. д-р Даниела Стоянова – ръководител на катедра „Археология“ към СУ „Св. Климент Охридски“, утвърден археолог и изследовател, с ключово участие в експозиции и проучвания на знакови обекти като Сборяново, Свещари, Оструша и др.

Калина Терзиева – графичен дизайнер, създала визуалната идентичност на редица престижни изложби и музейни пространства

Калин Тодоров – реставратор в РИМ-София с богат опит в работа с археологически паметници и музейни експозиции

Арх. Милена Каменова – управител на „Архика“ ЕООД, архитект-проектант с дългогодишна практика в проекти, свързани с културно-историческо наследство

Радослав Александров – млад учен към секция „Тракийска археология“ към НАИМ – БАН, чиято научна работа е тясно свързана със Стрелча и нейното минало

Емил Михов – специалист в изработката и монтажа на съвременни музейни витрини

Незаменима методическа помощ и подкрепа ни оказват и нашите партньори Регионален исторически музей – София.

Подготвяме Ви не просто нова експозиция, а различен разказ за миналото – такъв, който ще Ви изненада, ще провокира любопитството Ви и ще разкрие непознати страни на археологическото наследство на Стрелча.

Останете с нас – най-интересното тепърва предстои.