Пет млади автори ще участват заедно в изложба в павилион FLUCA пред галерия SARIEV под името "particular impulse / особен импулс". Авторите в групата изложба са Александра Ласкова, Елена Савова, Ива Вачева, Красимира Кирова, Марина Генова, под кураторството на Вълко Чобанов в сътрудничество с Веселина Сариева. Тя се открива на 4-и септември от 19:00 часа и ще продължи до 30-и. Mузикалната селекция е от Aliks Akantha.

Ако гледаме на човека като на физическо тяло, като на обект, който съществува движейки се по определена траектория в определена продължителност от време, разположен във физическото пространство на планетата Земя - има ли значение какво избираме като набор от обекти и събития, с които да формираме личните си наративи?

Или те се движат по детерминиран от физичните закони път и просто се сблъскват с нас, задавайки само импулс, оставяйки само бегли следи?

Те, ние, не сме разделени един от друг, дори и да не сме идейно близки. Емоциите които залагаме в творчеството са инструмент за сигнализация към самите нас и към другите около нас. Опит за затвърждаване на невидимата синхронизирана случайност.

Силата на случайността може да е вдъхновяваща и е желано или нежелано съпреживяна, но слабостите и отчужденията ни и разминаванията в тези синхронизации са необходими собствени траектории, те не са прокана за приливи на съзидателна енергия и емпатия.

Защо да се свързваме?

“No matter where you go, everyone's connected”*

В работите на Александра Ласкова, показани в изложбата, животът на авторката е третиран като медия на самото произведение. Тя ремиксира видеа и снимки от своя визуален дневник, като чрез добавена реалност им прибавя нов контекст. Работата си обяснява като “когнитивно реконструиране на спомени и събития, чийто продукт – колажи и видео - е по-истинският документ на изживяното”. Реконструкцията е използвана не като инструмент за пре-създаване на минали събития, а като инструмент за създаване на нов начин за пре-осмисляне и естетизиране на личните спомени. Работата се стреми да надскочи чисто документалната функцията на видеото и снимката чрез изместване на фокуса върху субективното усещане за момента.

В живописната работа „Воля за власт” на Елена Савова човешки тела са натрупани едно върху друго - всяко от тях заело ембрионална позиция. Фигуралната композиция е  авторова алегория за желанието на хората да властват над себе си, другите, и заобикалящата ги околна среда. Творбата е илюстративна за антропоцентричната гледна точка към заобикалящия свят, когато доминантното желание за господство създава среда, в която да избегнем натиска над и от другия е невъзможно.

Ива Вачева е представена в изложбата с живопис и рисунки, изобразяващи смесица от лични образи, архетипи и символи. Картините й имат особено свойство: погледнати отдалече на пръв поглед изглеждат като абстрактни петна, но при вглеждане наблюдаващият започва да забелязва присъствието на множество човешки и животински образи (кон с джапанка, куче и гълъб, които влачат каруца, обърнат кентавър…). Един противоречив прочит на реалността подобен на момента, когато човек прекосява границата между съновното и реалното и поглеждайки обектите в стаята, още преди да се е развиделило, още неразбуденото му съзнание започва да генерира образи в пространството на гънките и сенките. Обособен е портал към едно от съкровените ментални пространства - това на съновиденията.

Красимира Кирова показва текстилно произведение, в което изобразява бойна сцена между две жени, едната от които отсича главата на другата – два конфронтиращи се аспекта на женската личност, смъртта на единия от които не води до неговия край, а е трансформация и за двата. Паралелно с това, сюжетът е вдъхновен от сцените на ултра насилие във видео играта Mortal Kombat. Въпреки че реферира бойна игра, която типично се възприема като момчешко занимание, художничката, за да изпълни работата в материал, използва техники, които са асоциирани като типично женски занимания - шиенето и бродерията. По този начин тя развива наратива, като придава ново идейно значение, въплъщавайки силата в самият акт на шиене.

Работата на Марина Генова “Vs” има за цел да постави зрителя в ситуация, която да подложи на съмнение неутралността на връзката между обектите и безкрайните полета на тълкуване. Генерирани са невидими и нови наративи, с които обектите придобиват живот и човешки характеристики. Във видео инсталация, антропоморфна найлонова торбичка пълна с книги цитира Барт и Адорно като музикално произведение, вдъхновено от звученето на бас-рап и hypnagogic pop музиката. В дует-диалог с торбичката е поставена скулптурна форма - монотонно бълбукащ фонтан. ‘Vs.” ни въвежда в интимния свят на нееднозначните отношения между метаизкуство и художествена творба, разкривайки ни собствените им, често недооценени връзки.  

На пръв поглед единственото общо между авторите в изложбата е, че в даден момент от живота си те са живели на територията на град Пловдив, България. Самите работи показани в изложбата не следват обща концептуална нишка, нито имат общи стилови характеристики. Желанието ми като куратор е да подтикна публиката сама да създаде връзки и смисъл между несвързани на пръв поглед произведения. Това решение следва намерението ми да избегна практиката, в която кураторът заема властова позиция, като  налага своите идеи над тези на художниците, с които работи. Опит да се надскочи момента в който художникът се възприема като същество, което ангажира със своите мисли и преживявания само за да задоволи различни свои подсъзнателни потребности (или дори тези на куратора).

Изложбата функционира като временно пространство, освободено от идеята за конкуренция; пространство на подкрепа и признание, в което празнуваме творчеството и осмисляме особеностите му. Място в което между различните художници не са поставени във съревнование техните лични спомени чувства и идеи.

След близо 4-годишна пауза, пловдивската поп-рок банда Panic Station, отново в оригинален състав, издаде петия си сингъл – “Up In The Air”. Песента на групата, която през 2015 стана ученическа рок група на България, вече може да бъде чута по Radio 1 Rock и във всички дигитални музикални платформи.

Up In The Air е записана във "F.1 Sound Records Studio", микъст и мастерингът са дело на „EXA Audio” базирано в Лондон, а видеоклипът към парчето е режисиран от Тош Личев и  заснет и монтиран от Симеон Михалков и Георги Салпаров. Клипът към парчето може да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=_bRiQEsLFpE

Panic Station е поп-рок банда от Пловдив, създадена през 2014 година от Тош Личев и Йоан Баков, които тогава са съученици в Руската гимназия. По-късно същата година към тях се присъединяват Иван Маринов, който застава зад барабаните и дългогодишният приятел на Тош - китаристът Георги Земярски. Името “Panic Station” е вдъхновено от едноименната песен на една от любимите групи на момчетата  – Muse. Именно тя става повод за запознанство между Тош и Йоан.

По време на най-активните си години, 2014 – 2016, Panic Station издават 4 сингъла – Revelations, Amsterdam, Аз и Ти и Start The Show, всеки един от които намира място в българския радиоефир (Amsterdam дори звучи в Холандия). Групата е била номинирана за наградите на БГ Радио, прави множество телевизионни изяви, стигайки до полуфиналите на „България търси талант” през 2016-а и печели конкурса организиран от Д2 – „Голямото рок междучасие“, превръщайки се в най-добрата ученическа рок банда на 2015-та – същата година тогавашните тийнейджъри подгряват на супергрупата Легендите в пловдивската зала „Колодрум”.

През юни 2020-а, след близо 4-годишен хиатус, момчетата решават отново да свирят заедно. Тош, след около 2 години работа по соловия му проект GORGE.US, за първи път пише песен в стила на Panic Station – щом я предлага на другите и всички единодушно решават, че това е парчето с което ще се завърнат на музикалната сцена, става ясно, че наистина е дошло времето групата да поднови активността си.

За предстоящите им концерти, Panic Station са подготвили сетлист, който представлява смесица от актуализирани версии на синглите и най-популярните им авторски песни, нови кавъри и разбира се, новият им сингъл - Up In The Air. Panic Station ще бъдат специални гости на тазгодишното издание на S’Cool Rock Fest, който ще се проведе в парк „Лаута“ на 12 септември, а на 17 септември ще подгряват на софийските Jeremy. Двете рок групи ще забият в двора на Къща-музей „Златю Бояджиев“, където ще има специално построена сцена по случай тазгодишното издание „Празници на Стария Град“, което ще се проведе в периода от 14 до 20 септември под мотото „ОТНОВО ЗАЕДНО“.

Пловдивската поп-рок банда също така може да чуете и видите на живо в Морската Градина в Бургас на 5 септември, където за шеста поредна година ще се проведе „Локум Фест“. А на 25 септември, софиянци ще имат възможност да чуят момчетата от Пловдив в клуб „Live & Loud”, където ще направят съвместен концерт с групата домакин – 18% Сиво.

По-долу може да намерите линкове към социалните мрежи на групата, където може да следите проектите по които работят и къде може да ги чуете на живо. В YouTube канала им може да видите и чуете, както официално издадените им сингли, така и записи от участия на живо.

YouTube: https://www.youtube.com/PanicStationBG/

Facebook: https://www.facebook.com/PanicStationBG/

Instagram: https://www.instagram.com/panicstationband/

Танци и песни, представяни пред пловдивската публика в далечната 1975 година, възражда, за да покаже отново, ансамбъл „Тракия“. В продължение на половин година членовете на трупата издирват записки и спомени на артисти, които са участвали в първата публична изява, за да възстановят автентичната програма, дала начало на творческото дълголетие на емблематичния ансамбъл. Тя ще бъде представена с концерт по повод 45-годишнината от първата премиера на ФА „Тракия“ на 8 септември в Дома на културата.

Публиката ще чуе и види произведения, неизпълнявани от четири десетилетия на сцена. Зрителите ще се върнат назад във времето с песните „Кажи, маро“ и „Мома Дойна“ в изпълнение на мъжките вокали на оркестъра. Възстановени са и мелодиите на още две акапелни песни от пазарджишкия и котленския край по музика на композиторите Красимир Кюркчийски и Стефан Мутафчиев. В програмата са включени общо 13 фолклорни изпълнения, сред които и „Пловдивски кокони“ - един най-популярните танци от репертоара на ансамбъла.

ФА „Тракия“ заявява себе си на 5 септември 1975-а година. Концертът на новосформирания тогава младежки фолклорен състав на „Тракия“ се очаквал с огромен интерес не само от публиката, но и от изявени фолклористи, разказват архивите. Организацията и изпълнението на авторската програма са били дело на основателя и художествен ръководител Кирил Дженев, както и на диригентите на хора и оркестъра - Стефан Мутафчиев и Николай Стойков. Художник е известният илюстратор и сценограф Нева Тузсузова. Те решават да подберат за премиерното представление авторски и неизпълнявани до този момент танци, песни и инструментали от различни области. Екипът си поставил нелеката задача да поднесе по новаторски начин фолклорното изкуство, съчетавайки концерт и спектакъл едновременно. Още тогава танцът „Куди“, по едноименен обичай от град Съединение, печели сърцата на публиката и критиката.

Днес със задачата да възкреси песните и танците на своя баща и неговите колеги се е заела проф. Даниела Дженева, която е начело на ансамбъла вече 23 години. Отбелязването на годишнината от първата премиера на ансамбъла е резултат от нейните усилия като главен художествен ръководител, на диригента на хора Цонка Димитрова, на диригента на оркестъра Николай Паскалев, хореографа Катя Личева и главния балетмайстор Георги Карабахчиев.

Поради епидемичната обстановка, входът за събитието на 8 септември е с покани. Капацитетът вече е изчерпан. От ансамбъла обаче уверяват, че специално за най-верните си почитатели ще бъдат обявени и други дати, на които ще бъде изпълнена същата концертна програма.

Тази година се оказа нелека за артистите, които обичайно концертират. След логична пауза, джаз певицата Мирослава Кацарова все пак реши да открие новия музикален сезон с концерт заедно с Мирослав Турийски (пиано) и Младен Димитров (ударни). Те планират една-единствена среща с публиката на 12 септември от 20:30 ч. в двора на Драматичен театър Пловдив. По същото време театърът ще е домакин и на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.

Заглавието на този бутиков концерт ще носи името на най-новата песен на Мира Кацарова – „Боса нова в градината“, чиято своеобразна премиера ще се състои именно насред мечтателната атмосфера на градината на ДТ Пловдив. Автор на музиката и текста е самата Мира, а аранжиментът е на Мирослав Турийски. В края на месец септември музикантите планират да я запишат и студийната ѝ версия ще се появи първо в ефира на Jazz FM радио, а след това и по другите радиостанции. Песента е създадена в традицията на класическата боса нова естетика с детайли на джаз. По думите на Мира „тя звучи малко ретро и е пропита от изразните средства на музиката на XX век и от дискретна носталгия към това време, когато жанровете са чисти“.

„Боса нова в градината“ е песен, чиято мелодия и текст се появиха съвсем спонтанно след няколко тихи месеци, прекарани в изолация, в градината на семейната ни къща извън града. Парадоксално, насред пандемията намерих покой и време за преосмисляне на важни вътрешни и съвсем реални събития в живота ми. Навярно мнозина от нас успяха да прекарат повече откровени часове в разговор със самите себе си, а за мен този период се оказа и търсене на изгубеното време... Чистата, лъчиста радост от него е проявление на онова, за което често си казваме, че е между духовното и материалното. Това е мигът-вечност, когато красивото се слива с доброто, естетическото с етическото и времето престава да съществува. Това е моята боса нова в градината.“

Думите на Мирослава Кацарова подсказват камерния и интимен тон на предстоящия концерт. Той няма да е фокусиран единствено върху естетиката на латиноамериканската музика и производния ѝ джаз. На него публиката ще чуе някои български песни от репертоара на Мира Кацарова, като: „Парфюми“, „Път към безкрайното лято“, „Летни улици“, както и някои любими боса нова теми, сред които Doralice и Samba de Bencao. Мира ще изпее за първи път на български език „Водите на март“ на Жобим в превод на Зорница Христова. Програмата включва и мексиканската класика Cucurucucu Paloma, както и перуанската De los amores и Le tango solitaire.
Еклектична звучност, електронни ефекти и нов прочит на музикалния материал – това са само бегла част от ключовите думи, които обещават „Боса нова в градината“ да бъде истински зареждащо преживяване.

Концертът се осъществява изцяло с партньорството на Plovdiv Jazz Fest.

Десетки почитатели на изкуството дадоха старт на Националните есенни изложби вчера в Стария град. Многобройна публика изпълни двора на Балабановата къща откриване на един от знаковите културни форуми под тепетата, с които започна и Есенният салон на изкуствата 2020. Изложбите тази година се провеждат под надслов „Места до поискване” и творческите търсения на девет творци, боравещи с различни изразни средства.
Събитието бе открито от проф. Галина Лардева, куратор на изложбите през последните 8 години, заместник-кметът по култура, археология и туризъм на Община Пловдив Пламен Панов, а от името на групата автори, участници в изданието през 2020 г. приветствие отправи големият български скулптор Павел Койчев.

 „Темата на проекта тази година е „Места до поискване“, а кои са и къде са те, надявам се ще разберете, когато разгледате уникалните експозиции. Мястото на което се намираме обаче, със сигурност е емблематично - сърцето на Пловдив, Стария град! И както всяка година, пространствата на Балабановата къща, Къща Хиндлиян и Къща „Мексиканско изкуство“ предоставят възможност за творческа изява на артисти извън типичните пространства на галериите и музеите, където обичайно публиката се среща с изкуството. И това е част от неподражаемия дух и атмосфера, който изложбите носят“, каза заместник-кметът Пламен Панов.

В „Места до поискване“ до 30 септември можете да видите в БАЛАБАНОВА КЪЩА - Веселин Начев – живопис/ Дълбока зала, Иван Матеев – графика/ Сводеста зала, Антон Терзиев – живопис/ Първи етаж и Албена Петкова – живопис/ Двор. В КЪЩА ХИНДЛИЯН - Греди Асса – рисунка/ Веранда, Соня Станкова – фотография/ Мааза, Павел Койчев – скулптура/ Двор. В
КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО - Стилияна Узунова – живопис/ Зала и Михаела Каменова – скулптура/ Двор.
 
Националните есенни изложби 2020  се финансират от Община Пловдив са част от Културния календар на града.  Осъществяват се с подкрепата на КЦМ 2000 АД Пловдив, ГХГ Пловдив, галерия Етерна Пловдив.