Литературен фестивал Пловдив чете, Литературен салон Spirt & Spirit, издателство Жанет 45 и клуб Петното на Роршах Ви канят на среща разговор с Мартин Кръстев на 5 ноември 2024, вторник, 19:00 ч. в клуб Петното на Роршах, Пловдив (ул. Йоаким Груев 36). Модератор на събитието ще бъде Ина Иванова.

Входът е свободен.

Мартин Кръстев е лауреат на миналогодишното издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, носител на „Златното яйце“. Конкурсът ежегодно се организира от Община Стара Загора, Библиотека „Родина“ и къща музей „Гео Милев“. Специалната награда за лауреата е издаване на първа лирическа книга. Вече над десет години постоянен партньор на НМПК „Веселин Ханчев“ е издателство Жанет 45, което издава дебютните книги на всички лауреати в конкурса  след 2012 година, а те са Даница Христова – „Алвеоли от хартия“ (2023), Ралица Райкова – „Фигури от сол“ (2022), Преслава Виденова – „Постоянна експозиция“ (2021), Габриела Манова – „Навици“ (2020), Мартин К. Илиев – „В печалния хан на дните“ (2019), Надежда Тричкова – „Лентата е почти изснимана“ (2018), Богомил Господинов – „Книга за Лола“ (2016), Боряна Нейкова – „Където за кратко е имало куче“ (2015), Сабина Кърлева – „Военната фотография“ (2013), Никола Петров – „Въжеиграч“ (2012). 

Една година по-късно първата стихосбирка на Мартин Кръстев „Безопасни игли и чуждо одобрение“, под редакцията на Стефан Иванов, е вече издадена. Тя бе представена първо в Стара Загора по време на тазгодишното четиридесет и първо издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ в галерия „Лубор Байер“ преди броени дни заедно с редактора на книгата Стефан Иванов. Оформлението и корицата на „Безопасни игли и чуждо одобрение“ са дело на Иво Рафаилов. 

***

Ще се срещнете с финия и искрен поетичен език на Мартин Кръстев в книгата му, а с него можете да се запознаете на предстоящите срещи в Пловдив на 5 ноември и София на 13 ноември. 

Входът е свободен, а повече информация за събитието може да откриете тук: https://fb.me/e/7iAkofOwN.

Събитието е част от програмата на Пловдив чете 2024 I ЕСЕН

Думи за книгата

–

„Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература.“

–Стефан Иванов

 „Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността.“

– Ина Иванова

За автора: 

Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде между Асеновград и Лисабон. Живее в София, където се занимава с трудова психология. В свободното му време може да го видите да помага като доброволец, да чете книги или да търси нов любим десерт. Лауреат е на четиридесетото издание на Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2023).

Изложба „Рисунка“ на творческо обединение „Collegium pro arte+“ към НХГ „Цанко Лавренов“ ще се открие на 5 ноември 2024 г. в къща „Верен Стамболян“, ул. „Кирил Нектариев“ 15, Пловдив.

В експозицията ще представят рисунки преподавателите:

Ангел Китипов, Антония Хайгърова, Диана Папазова, Димитър Келбечев, Ели Станчева, Зина Жекова, Илиана Манукова, Кристина Кутлова, Михаил Маламски, Панайот Панайотов, Петър Чучулигов, Петя Анастасова, Пламен Велчев, Полина Тодорова, Светлозар Чавдаров и Христо Жеков.

Събитието се организира със съдействието на Общински институт „Старинен Пловдив“.

Автор на плаката за изложбата е преподавателят Петър Чучулигов.

„Сънища и реалност – Магии и стихии“

На 4 ноември (понеделник) 2024 г. от 18:00 ч. ще бъде открита дебютна самостоятелна изложба на художничката Мария Атанасова Дипчикова със заглавие „Сънища и реалност – Магии и стихии“ в изложбеното пространство на Регионлания приподонаучен музей в Пловдив музея (зала „Лотос“). Изложбата е съставена от живописни картини, рисувани с акварелни и акрилни бои. Творбите на авторката ще бъдат в експозиция до 4 декември 2024 г.

Завладяна от митовете и легендите на древните племена, живели по нашите земи, Мария Дипчикова емоционално пресъздава силата и красотата на днешния заобикалящ ни свят. Наблюдавайки картините на авторката, зрителят има усещането, че от реката ще протегне божествената си ръка богинята на красотата, хармонията и родовата принадлежност. Слънцето, което присъства в голяма част от картините, е символ на мъжкото начало, светлината и надеждата за по-добро бъдеще. Луната и лунните фази символизират цикличността и женското начало. Художничката, завладяна от възхита към земята, на която е родена – земята на своите предци, с много чувство възпява неповторимата природа и всички блага, с които тя ни дарява. Посланието на твореца е да обичаме, уважаваме и съхраняваме заобикалящата ни природа, от която всеки един от нас е неизменна част.

Мария Дипчикова завършва Средно специализирано училище по изобразителни изкуства „Елисавета Багряна“ в София  през 2000 г. През същата година продължава своето образование в Свободната академия за изобразително изкуство “Жул Паскин” – специалност живопис. Тя участва в редица колективни изложби и получава награди в  конкурси, сред които и такива със социална насоченост (“Творци срещу тютюнопушенето и дрогата“, 1999; “С информация срещу спин”, 2000 и др.) През 2001 г. взема участие с шест творби в международна изложба в Полша на Световния конгрес на културната общност INTERLINGVА. От 2009 г. започва своето развитие като педагог на изобразителното изкуство, като в момента е преподавател в ОУ „Васил Левски“ в с. Рогош. През 2017 г. участва с три картини  в „Биенале на колажа“ на Дружеството на пловдивските художници.

Входът за откриващото събитие е свободен.

Пиесата демонстира безцеремонно пренебрежение към условностите и политическата коректност на днешния свят

„Само не това име!“ е пиеса за всеки вкус и всяка възраст. Едно добре изстудено френско шампанско, което ни полива с безцеремонното си пренебрежение към условностите и политическата коректност на днешния свят. Хумор, който танцува по ръба на бръснача. Майсторски диалог. Умели исторически препратки. Блестяща игра на думите и техния смисъл. Смях на всяка половин минута без прекъсване!

Премиерата и за Пловдив е тази вече – 4 ноември 2024 г., от 19 часа на сцената на Градски дом на културата „Борис Христов“.

Венсан (Михаил Билалов) е състоятелен инвеститор в недвижими имоти, който скоро ще става баща. Когато отива на вечеря у сестра си Елизабет (Лилия Маравиля) и съпруга й Пиер(Николай Урумов), там той открива и общия приятел от детството – Клод (Богдан Казанджиев). Единствената, която както винаги закъснява, е младата му съпруга Анна (Рая Белева). Докато я чакат, Венсан решава сам да разкрие как ще се казва бъдещото му дете. Моля?! Какво? Пълен абсурд! Така едно нищо и никакво име превръща вечерята в кърваво бойно поле. На него лъсват тежки политически различия, социални разделения, скрити недоволства, брачни унижения, „приятелски“ обиди и шокиращи фамилни разкрития.

5 номинации „Молиер“ през 2011.

Награда „Молиер“ 2011 за най-добра френска комедия.

Номинация „Молиер“ 2019 за най-добра френска комедия.

Билети за спектакъла може да закупите от: каса „МаскАрт“ в Дом на културата „Борис Христов“, в мрежата на Ивентим и в Грабо. 

Фолклорен ансамбъл „Тракия“ Пловдив бе удостоен с престижната награда Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.  Наградата бе връчена от Министъра на културата Найден Тодоров по време на тържествената церемония вчера в зала „Средец“ на Министерство на културата.

Общо 48 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци от различни области на изкуствата станаха носители на престижните отличия: Златен век“ – огърлие и Грамота, Златен век“ - звезда и Грамота, Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота, почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота, плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота.

Любимият пловдивски ансамбъл получи отличието по предложение на община Пловдив заради големите заслуги, които има за съхраняването на нематериалното културно наследство, развитието на хореографията върху основата на националните традиции, представянето на самобитния български фолклор зад граница и развитие на международния обмен в България.

„Считам, че със своята 50-годишна история и постижения, Фолклорен ансамбъл „Тракия“ с главен художествен ръководител проф. д-р Даниела Дженева,  е достоен да бъде удостоен с наградата заради изключителния си принос в развитието, изучаването, опазването и популяризирането на българското нематериално културно наследство и за ролята на културен посланик на страната ни по целия свят“, са част от мотивите на кмета Костадин Димитров.

През настоящата 2024 г. се навършват 50 години от създаването на Фолклорен ансамбъл „Тракия“. Творческият му облик се създава още със самото му основаване от проф. Кирил Дженев - творец, учен и педагог, емблематично име за българската хореография и национална култура. Основната цел, която се поставя тогава е ансамбълът да бъде творческа лаборатория за студентите и преподавателите от фолклорните специалности на Висшия музикално-педагогически институт. Проф. Дженев става главен художествен ръководител и хореограф, доц. Стефан Мутафчиев – диригент на хора, акад. Николай Стойков – диригент на оркестъра.

Първата премиера се е състояла на 5 септември 1975 година в Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев“ в Пловдив. Изнесен е  пълномащабен спектакъл от нови произведения, различни по форма и етнографска принадлежност. В нея са включени някои от най-емблематичните творби на създателите на ансамбъла: „Поздрав от Тракия“, „Донка на порти седеше“, „Малък триптих от хайдушки песни“,  „Хоро се вие“ –  масова лирично-танцова композиция по музика на Стефан Мутафчиев; „Пиленце пее“ по музика на Красимир Кюркчийски; „Смесен шопски танц“ по музика на Коста Колев; „Тракийски смесен танц“ по музика на Тодор Пращаков. Хореографията и пластичните решения са изцяло дело на проф. Кирил Дженев.

На 24 септември 1976 година, в рамките на първия Преглед на държавните и професионални ансамбли в Благоевград, програмата е обогатена с нови произведения като след „Хайдушките песни“ са включени „Тъжачки“ и „Донски казаци“, нови са още „Гьоре дос“ и „Пловдивски кокони“, включени са и „Пирински пролетни игри“. След главоломните успехи на състава на 1 юли 1980 г. с Разпореждане № 90 на Министерски съвет Ансамбъл „Тракия“ е преобразуван в самостоятелен институт към Комитета за култура – София. 

За своеобразен връх в развитието на професионалното фолклорно изкуство в България се счита провеждането на „Третия национален преглед на държавните и професионални ансамбли за народни песни и танци“ в гр. Кюстендил през 1985 година. За първи път (и последен) форумът е с конкурсен характер като журито, определено от Комитета за култура е в състав: председател – Николай Кауфман и членове – Анастас Наумов, Анна Илиева, Вера Наследникова, Димитър Димитров, Кирил Харалампиев, Николай Стойков, Петър Григоров, Тодор Джиджев. Всички те, като доказани специалисти, създали емблематични произведения и стойностни научни трудове в областта на българския фолклор, категорично подкрепят позицията на Ансамбъл „Тракия“ като водещ измежду всички професионални ансамбли в страната. В програмата са включени нови произведения като: „Въведение“, „Старинен танц“, „Крайдунавска приказка“, „Концертна сюита“, „Месечко“, „Хайдушка клетва“, „Тръгнали ми са, тръгнали“, „Калино, Дюлбер малино“, „Празничен тракийски танц“ и други.

Интересът към Фолклорен ансамбъл „Тракия“ далеч надхвърля пределите на България. Публиката в стотици градове в повече от 60 страни по света е покорена от колорита и емоцията на музикално-танцовите произведения. В редица държави изявите са многократни през годините. За отбелязване е, че на следващия ден след първата премиера на 5 септември 1975 г., колективът на „Тракия“ отпътува за Флоренция, Италия. Следва турне Колумбия и в изключително престижния фестивал на изкуствата в гр. Гуадалахара, Мексико, пътуване в Париж по повод Световен форум на ЮНЕСКО, многобройни концерти. През 1988 г. концертите, изнесени в Япония са пред многохилядна публика в градовете Токио и Окинава. През 1989 г. са организирани мащабни изяви в най-големите градове на Индия, Индонезия и Шри Ланка. Следва 1990 г. с изключително престижната изява на хора на „Тракия“ в зала „Олимпия“ в Париж - за първи път българи завладяват този своеобразен музикален Олимп.

През пролетта на 1989 г. за директор на ДФА „Тракия“ е назначен доц. Стефан Мутафчиев. Освен споменатия концерт в зала „Олимпия“ певиците изнасят близо 70 концерта в десетки градове на Франция, Белгия и Швейцария. Записват 6 песни в третия диск на Марсел Селие, озаглавен „Мистерията на българските гласове“, номинирани са за Грами и се нареждат на трето място в класацията на „Билборд“. За тези безспорни успехи хорът на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ е отличен с „Награда Пловдив“, раздел „Музика“ през 1991 г. Премиерният музикално-танцов спектакъл от този период по традиция е абсолютно „новаторски“. Музиката е на доц. Стефан Мутафчиев, а хореографията – на Тодор Бекирски. Първото му представяне пред публика е на 30 януари 1990 г. в Зала 1 на Националния дворец на културата. Формата му е на едноактен балет и по-късно е разширен, за да  може да се изнася самостоятелно. След серия от трансформации, Ансамбълът е преобразуван в Общински културен институт, който поддържа огромен репертоар на автори от различни поколения за период от 50 години.

В момента екипът на ансамбъла включва: директор и гл. художествен ръководител - проф. д-р Даниела Дженева; постановчици -  доц. д-р Димо Енев  и проф. д-р Антон Андонов; балетмайстори - Мариана Атанасова, Велизар Василев, Атанаска Челепиева, Елена Димитрова и Станислав Станчев; диригент на хора - Цонка Димитрова; диригент на оркестъра – Николай Паскалев. Всички те работят в синхрон, за да не се загуби визията и характера на ансамбъла, напомняйки първите години на огромна енергия и съзидателност. Тяхно дело са спектаклите: „Хубава Яна“, „Цветни щрихи от България“, „Земята на Орфей“, „В делник и празник“ и др., за които Ансамбълът е отличен с две награди Пловдив – през 2020 г. за новосъздадени произведения и през 2022 г. – за спектакъла „Танците на българина“.

Половинвековното творческо и образователно сътрудничество на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ и катедра „Хореография“ при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив доведе до невероятен възход в развитието на хореографията в България. Десетки и стотици възпитаници на състава стават художествени ръководители, хореографи или изпълнители във всички професионални ансамбли. Именно тази симбиоза на творчество, образование и наука доведе до високите резултати и за двете институции. Не случайно редица образователни центрове и творчески звена от различни държави, в които има стремеж към развитието на хореографията върху основата на националните традиции проявяват голям интерес към методологията на работата, репетиционния процес и композиционните решения в Ансамбъла. Неоценими са приносът и заслугите на всички творци и изпълнители, отдали се професионално на ансамбъл „Тракия“ и допринесли за това той да се превърне в незаобиколим фактор за изкуството и културата на България. Фолклорен ансамбъл „Тракия“ остава верен на кредото на проф. Кирил Дженев през годините, а именно - да се отстоява автентичното изкуство и да не се изкривява истината, сътворена от народа ни.