Капана.БГ

Капана.БГ

11 поети от 10 държави се дават среща в тазгодишното Пето издание на Международния фестивал на поезията „Орфей – Пловдив“ 2022. Те ще се съберат в Малката базилика на Филипопол на 12 и 13 май от 18 часа. Организаторите избраха днешния Световния ден на поезията – 21 март, за да обявят пълната селекция на участниците.

Въпреки тежката ситуация в Европа, въпреки кризата, участие във форума ще вземат поетите Атаол Бехрамоглу /Турция/, Хосе Барионуево /Испания/, Шота Яташвили /Грузия/, Джузепе Наполитано /Италия/, Пуджа Пиямвада /Индия/, Вячеслав Куприянов /Русия/, Нева Лукич /Хърватия/, Даниела Андоновска Трайковска и Борче Панов /Северна Македония/, и българите Гергана Златкова и Тильо Тилев.

Техните творби на роден език и в превод на английски и на български може да четете на сайта на фестивала.

Под печат са и двете книги на форума – мултиезичния сборник с поезия и двуезичната книга с есета на тема „Фигурата на Орфей – между мига и мита“.

МФП „Орфей – Пловдив“ 2022 е проект на фондация „Пловдив ЛИТ“ и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив  като част от Културния календар на града за 2022 година.

 

Българите са покръстени първи от всички народи от ап. Андрей Първозвани. 20 века по-късно в Епископската базилика на Филипопол в Пловдив, издателство „Нитон“ представя най-голямата книга, правена в България досега – „Славейковата Библия“, включена в специална изложба по повод 150 години Българска Екзархия, 150 години от първото издание на цялостния превод на новобългарски на Светото Писание и 150 години Избор на Екзарх.

Централният експонат в изложбата е специално изработено уникално бутиково копие на „Славейковата Библия“ – най-голямата издавана за всички времена до момента книга в България. Тя е с размери 52х72х14 см и тегло 33 кг.  Целта за нейната изработка е да се почетат както юбилейните годишнини от народностното, верско, културно осъзнаване и възрастване на българския народ, така и на 200-годишнината от първите стъпки по библейски превод на съвременен български език, направени през 1822 г.

Шедьовърът може да се види в Епископската базилика на Филипопол до 10 април 2022 г.

Мястото съвсем не е избрано случайно! Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

„Вътрешността ѝ била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение. Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века. Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ – един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете“, коментира доц. Елена Кантарева – Дечева, и.д.директор на ОИ „Старинен Пловдив“, която ръководи и реставрацията на Епископската базилика.

Изложбата „Век и половина църковна независимост“ се провежда под патронажа на Община Пловдив и със съдействието на Общински институт „Старинен Пловдив“.

Тя  включва екземпляри от книжни продукти на издателство „Нитон“, свързани с българската история. Това са юбилейното фототипно издание на „Славейковата Библия”, издадено през 2021 г., в научният коментар към което са публикувани основните фототабла от проекта „150 години Българска екзархия“, изпълнен през 2020 година в сътрудничество на Пловдивски граждански клуб и Културен център – музей „Тракарт“. В рамките на настоящата изложба са изложени избрани акценти от тях, които можете да видите в Епископската базилика на Филипопол. Кураторски проект: Студио „Нитон” с консултант д-р Петър Граматиков.

На официалната страница на „Нитон“ https://artniton.com можете да разгледате и да изтеглите специалната брошура по този повод. Брошурата е 32 страници, двуезична – на български и английски език, с подробна информация за изложбата.

 

Грузинско и полско кино предлага програмата на София филм фест в Пловдив тази вечер. За прожекциите пристигат и специални гости в LUCKY Дом на киното – режисьорът на „Брайтън 4“ Леван Когуашвили и Стефан Китанов. Двамата ще се срещнат с публиката след прожекцията.

Програмата в понеделник се открива именно със социалния „Брайтън 4“. Баща и син с финансови проблеми заминават за САЩ, където си търсят работа в Брайтън Бийч в Ню Йорк. Това е първият сблъсък с Америка на постсъветските емигранти. Пловдивчани ще може да се срещнат с режисьора Леван Когуашвили, за когото това е трети пълнометражен филм. Лентата бе избрана като грузинското предложение за „Оскар“. С Когуашвили пристига и Стефан Китанов. „Брайтън 4“ може да гледаме от 18:30 часа.

Нестандартна история предлага „Бриджит Бардо завинаги“. Игралният филм ни пренася в комунистическа Полша в средата на 20-и век, малко след Втората световна война. Главният герой е Адам – малко момче в семейство, наблюдавано от Държавна сигурност. Отивайки на кино да гледа „Презрението“ на Годар, той се пренася в гримьорната на Бриджит Бардо и нейния свят на филмови и музикални звезди.

Билетите за фестивала се продават на касата на LUCKY Дом на киното – всеки делничен ден след 16 часа и в почивните дни след 10:30 на цена от 8 лева, с намаление – 6 лева за учащи и пенсионери и карта за 5 прожекции за 35 лева.

 

Коя е първата сграда на Градската художествена галерия в Пловдив? Как и кога започва да се създава нейният фонд с произведения на изкуството? Колко постоянни експозици има днес и колко са пространствата ѝ за временни изложби? Отговорите на тези и на още много въпроси за най-значимата публична извънстолична галерия могат да се открият върху 46-те богато илюстрирани пана от външната изложба на институцията, разположени на две места в центъра на Пловдив. 26 от паната могат да се разгледат край Римския стадион, а останалите 10 са подредени в Цар Симеоновата градина. Те могат да се видят до 31 март.

Изложбата е част от празничните събития, с които Градската галерия отбелязва 70 години от създаването си. По този повод в поздравителен адрес до екипа на художестевния музей  заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов подчертава: „От далечната 1952 година до днес, вече разположена в девет сгради, галерията демонстрира няколко важни неща – амбиция, отговорност и професионализъм във всяка област, в която развива своята дейност.“

Той отправя и пожелание, което съвпада с мисията на културната институция:

„И нека в храма, наречен Градска художествена галерия – Пловдив, да идват все повече деца и млади хора, които да поддържат и предават знанията, историята и ценностите на поколенията след нас!“

Дебютният игрален филм на Андрей Паунов „Януари“ и „Събитието“ – носител на награда „Златен лъв“ от Венеция можем да гледаме тази вечер, петък, 18 март, на София филм фест в Пловдив.

Днешната програма се открива с „Януари“. Той е дебютният игрален филм на майстора-документалист Андрей Паунов. Филмът е вдъхновен от едноименната пиеса на Йордан Радичков. Във филма, носител на награда от фестивала „Златна роза“, ще видим Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев и Малин Кръстев се включват в разказването на история, изпълнена с тайнственост. „Януари“ можем да гледаме от 18:30 часа.

Носителят на „Златен лъв“ от Венеция „Събитието“ също пристига за София филм фест в Пловдив. Лентата ни пренася в 60-те години във Франция и борбата на случайно забременяла студентка, която е на прага да направи аборт, за да спаси бъдещето си, дори под опасност от затвор. Филмът е по едноименния роман на Ани Ерно. Филмът може да гледаме от 20:45 часа.

Билети за всички филми за фестивала може да се вземат на касата на LUCKY Дом на киното след 16 часа в делничните дни и след 10:30 в почивните дни. Цената е 8 лева, като намаления ползват учащи и пенсионери – 6 лева, а за 35 лева може да се вземе карта за 5 прожекции.

Фестивалът се провежда със съдействието на Община Пловдив.

Сръбският „Небеса“ и босненският “Quo Vadis, Аида?“ дават начало на 17-ият София Филм Фест в Пловдив тази вечер. Специални гости на откриването са режисьорът Сърджан Драгоевич (известен с „Парад“) и продуцентът Биляна Първанович. Те лично ще представят филма „Небеса“ за пловдивската публика.

Действието в "Небеса“ се развива в три десетилетия – през 1993, 2001 и 2026 година, като героите ѝ се появяват в различни сюжети и при все по-странни обстоятелства. Съдбите им се преплитат, а филмът се оказва необичаен поглед към преходния период в една пост-комунистическа държава. Чудесата провокират цялата общност да погледне на света през тотално различна перспектива и в съвсем нова светлина. Филмът може да гледаме от 18:30 часа.

Късната прожекция Quo Vadis, Аида?“ е от 20:45 часа, като е част от програма LUX. Действието се развива в Босна през 1995 година. Аида е преводач на Силите за опазване на мира към ООН в малкия град Сребреница. Когато сръбската армия превзема града, нейното семейство е сред хилядите жители, които търсят подслон в лагера на ООН. Като участник в преговорите, Аида има достъп до жизненоважна информация, която трябва да преведе. Пред какво са изправени нейното семейство и нейният народ – избавление или смърт?  Филмът е с номинация за „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. Прожекцията е с вход свободен.

Билети за всички филми за фестивала може да се вземат на касата на LUCKY Дом на киното след 16 часа в делничните дни и след 10:30 в почивните дни. Цената е 8 лева, като намаления ползват учащи и пенсионери – 6 лева, а за 35 лева може да се вземе карта за 5 прожекции.

Фестивалът се провежда със съдействието на Община Пловдив.

 

Живка Аджеларова

Пътят на надеждата е трънлив, но героите на Георги Връбчев никога не се отказват да вървят по него

Сборникът с разкази, озаглавен „Акорди“ и публикуван в края на изминалата 2021 година, беше посрещнат сърдечно от пловдивчани в Литературен салон Spirt & Spirit, който се оказа тесен за любителите на добрата литература.

„Когато човек има някакво призвание, независимо какво е образованието му, той следва своя път и постига високи резултати.“ С тези думи модераторът Мирослава Цанева откри събитието, като допълни, че книгата е ценна заради присъствието на чисто човешките измерения на живота, към които читателят се връща отново и отново, преразглежда ги и ги преосмисля.

„Според мен усещането за музика има структурна връзка с това за литература. Три са компонентите за усещането за звук, а те са съвсем актуални и когато говорим за литературата – източник, среда на разпространение и реципиент. Съответно за литературата – въображението на автора като източник, литературната среда, където книгата заживява, след като напусне пространствата на фантазията, и, разбира се, читателят.“ – сподели Георги Връбчев и разкри, че един от разказите, „Песента на глухара“, съвсем не присъства случайно в сборника.

„Фокусът в него не акцентира толкова на самото ловуване, колкото на доброто и надеждата, които просветват заедно с първите слънчеви лъчи в края на разказа. Централно място в разказа заема и тайнствената мелодия на гората.“ – допълни още авторът.

За разлика от Рей Бредбъри, който смята, че човек задължително трябва да е пиян, когато пише, за да забрави за обграждаща го реалност, Георги Връбчев използва действителността по-скоро като фон, служещ като основа на достоверността на историите. Според автора на „Акорди“ човекът на изкуството рядко успява да улови бял цвят от живота и да го прехвърли едно към едно в творбата си. По-вероятно е въпросният бял цвят да спомогне за създаването на нюанси на другите присъстващи багри.

„Дигиталните варианти на литература влияят на книжния пазар, тъй като са доста по-достъпни, практични и икономически изгодни – отбеляза Връбчев. Според мен четящите хора в България не са намалели, дори напротив – през месеците на пандемия, ограничения и забавяне на темпото на живот у много хора отново се възроди любовта към книгите и природата“ – коментира още той и допълни, че намира дигиталните издания за много добър начин съвременната българска литература лесно и бързо да достига и до почитателите си в чужбина.

Към края на събитието се зароди интересен разговор между Георги Връбчев и пловдивската публика, който протече под звуците на музикален акомпанимент, изпълнен от Михаил Пеев.

фотограф: Ванеса Попова

Страница 337 от 2353

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…