Българите са покръстени първи от всички народи от ап. Андрей Първозвани. 20 века по-късно в Епископската базилика на Филипопол в Пловдив, издателство „Нитон“ представя най-голямата книга, правена в България досега – „Славейковата Библия“, включена в специална изложба по повод 150 години Българска Екзархия, 150 години от първото издание на цялостния превод на новобългарски на Светото Писание и 150 години Избор на Екзарх.

Централният експонат в изложбата е специално изработено уникално бутиково копие на „Славейковата Библия“ – най-голямата издавана за всички времена до момента книга в България. Тя е с размери 52х72х14 см и тегло 33 кг.  Целта за нейната изработка е да се почетат както юбилейните годишнини от народностното, верско, културно осъзнаване и възрастване на българския народ, така и на 200-годишнината от първите стъпки по библейски превод на съвременен български език, направени през 1822 г.

Шедьовърът може да се види в Епископската базилика на Филипопол до 10 април 2022 г.

Мястото съвсем не е избрано случайно! Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

„Вътрешността ѝ била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м. Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение. Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века. Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ – един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете“, коментира доц. Елена Кантарева – Дечева, и.д.директор на ОИ „Старинен Пловдив“, която ръководи и реставрацията на Епископската базилика.

Изложбата „Век и половина църковна независимост“ се провежда под патронажа на Община Пловдив и със съдействието на Общински институт „Старинен Пловдив“.

Тя  включва екземпляри от книжни продукти на издателство „Нитон“, свързани с българската история. Това са юбилейното фототипно издание на „Славейковата Библия”, издадено през 2021 г., в научният коментар към което са публикувани основните фототабла от проекта „150 години Българска екзархия“, изпълнен през 2020 година в сътрудничество на Пловдивски граждански клуб и Културен център – музей „Тракарт“. В рамките на настоящата изложба са изложени избрани акценти от тях, които можете да видите в Епископската базилика на Филипопол. Кураторски проект: Студио „Нитон” с консултант д-р Петър Граматиков.

На официалната страница на „Нитон“ https://artniton.com можете да разгледате и да изтеглите специалната брошура по този повод. Брошурата е 32 страници, двуезична – на български и английски език, с подробна информация за изложбата.

Грузинско и полско кино предлага програмата на София филм фест в Пловдив тази вечер. За прожекциите пристигат и специални гости в LUCKY Дом на киното – режисьорът на „Брайтън 4“ Леван Когуашвили и Стефан Китанов. Двамата ще се срещнат с публиката след прожекцията.

Програмата в понеделник се открива именно със социалния „Брайтън 4“. Баща и син с финансови проблеми заминават за САЩ, където си търсят работа в Брайтън Бийч в Ню Йорк. Това е първият сблъсък с Америка на постсъветските емигранти. Пловдивчани ще може да се срещнат с режисьора Леван Когуашвили, за когото това е трети пълнометражен филм. Лентата бе избрана като грузинското предложение за „Оскар“. С Когуашвили пристига и Стефан Китанов. „Брайтън 4“ може да гледаме от 18:30 часа.

Нестандартна история предлага „Бриджит Бардо завинаги“. Игралният филм ни пренася в комунистическа Полша в средата на 20-и век, малко след Втората световна война. Главният герой е Адам – малко момче в семейство, наблюдавано от Държавна сигурност. Отивайки на кино да гледа „Презрението“ на Годар, той се пренася в гримьорната на Бриджит Бардо и нейния свят на филмови и музикални звезди.

Билетите за фестивала се продават на касата на LUCKY Дом на киното – всеки делничен ден след 16 часа и в почивните дни след 10:30 на цена от 8 лева, с намаление – 6 лева за учащи и пенсионери и карта за 5 прожекции за 35 лева.

Коя е първата сграда на Градската художествена галерия в Пловдив? Как и кога започва да се създава нейният фонд с произведения на изкуството? Колко постоянни експозици има днес и колко са пространствата ѝ за временни изложби? Отговорите на тези и на още много въпроси за най-значимата публична извънстолична галерия могат да се открият върху 46-те богато илюстрирани пана от външната изложба на институцията, разположени на две места в центъра на Пловдив. 26 от паната могат да се разгледат край Римския стадион, а останалите 10 са подредени в Цар Симеоновата градина. Те могат да се видят до 31 март.

Изложбата е част от празничните събития, с които Градската галерия отбелязва 70 години от създаването си. По този повод в поздравителен адрес до екипа на художестевния музей  заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов подчертава: „От далечната 1952 година до днес, вече разположена в девет сгради, галерията демонстрира няколко важни неща – амбиция, отговорност и професионализъм във всяка област, в която развива своята дейност.“

Той отправя и пожелание, което съвпада с мисията на културната институция:

„И нека в храма, наречен Градска художествена галерия – Пловдив, да идват все повече деца и млади хора, които да поддържат и предават знанията, историята и ценностите на поколенията след нас!“

Дебютният игрален филм на Андрей Паунов „Януари“ и „Събитието“ – носител на награда „Златен лъв“ от Венеция можем да гледаме тази вечер, петък, 18 март, на София филм фест в Пловдив.

Днешната програма се открива с „Януари“. Той е дебютният игрален филм на майстора-документалист Андрей Паунов. Филмът е вдъхновен от едноименната пиеса на Йордан Радичков. Във филма, носител на награда от фестивала „Златна роза“, ще видим Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев и Малин Кръстев се включват в разказването на история, изпълнена с тайнственост. „Януари“ можем да гледаме от 18:30 часа.

Носителят на „Златен лъв“ от Венеция „Събитието“ също пристига за София филм фест в Пловдив. Лентата ни пренася в 60-те години във Франция и борбата на случайно забременяла студентка, която е на прага да направи аборт, за да спаси бъдещето си, дори под опасност от затвор. Филмът е по едноименния роман на Ани Ерно. Филмът може да гледаме от 20:45 часа.

Билети за всички филми за фестивала може да се вземат на касата на LUCKY Дом на киното след 16 часа в делничните дни и след 10:30 в почивните дни. Цената е 8 лева, като намаления ползват учащи и пенсионери – 6 лева, а за 35 лева може да се вземе карта за 5 прожекции.

Фестивалът се провежда със съдействието на Община Пловдив.

Сръбският „Небеса“ и босненският “Quo Vadis, Аида?“ дават начало на 17-ият София Филм Фест в Пловдив тази вечер. Специални гости на откриването са режисьорът Сърджан Драгоевич (известен с „Парад“) и продуцентът Биляна Първанович. Те лично ще представят филма „Небеса“ за пловдивската публика.

Действието в "Небеса“ се развива в три десетилетия – през 1993, 2001 и 2026 година, като героите ѝ се появяват в различни сюжети и при все по-странни обстоятелства. Съдбите им се преплитат, а филмът се оказва необичаен поглед към преходния период в една пост-комунистическа държава. Чудесата провокират цялата общност да погледне на света през тотално различна перспектива и в съвсем нова светлина. Филмът може да гледаме от 18:30 часа.

Късната прожекция “Quo Vadis, Аида?“ е от 20:45 часа, като е част от програма LUX. Действието се развива в Босна през 1995 година. Аида е преводач на Силите за опазване на мира към ООН в малкия град Сребреница. Когато сръбската армия превзема града, нейното семейство е сред хилядите жители, които търсят подслон в лагера на ООН. Като участник в преговорите, Аида има достъп до жизненоважна информация, която трябва да преведе. Пред какво са изправени нейното семейство и нейният народ – избавление или смърт?  Филмът е с номинация за „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. Прожекцията е с вход свободен.

Билети за всички филми за фестивала може да се вземат на касата на LUCKY Дом на киното след 16 часа в делничните дни и след 10:30 в почивните дни. Цената е 8 лева, като намаления ползват учащи и пенсионери – 6 лева, а за 35 лева може да се вземе карта за 5 прожекции.

Фестивалът се провежда със съдействието на Община Пловдив.

Живка Аджеларова

Пътят на надеждата е трънлив, но героите на Георги Връбчев никога не се отказват да вървят по него

Сборникът с разкази, озаглавен „Акорди“ и публикуван в края на изминалата 2021 година, беше посрещнат сърдечно от пловдивчани в Литературен салон Spirt & Spirit, който се оказа тесен за любителите на добрата литература.

„Когато човек има някакво призвание, независимо какво е образованието му, той следва своя път и постига високи резултати.“ С тези думи модераторът Мирослава Цанева откри събитието, като допълни, че книгата е ценна заради присъствието на чисто човешките измерения на живота, към които читателят се връща отново и отново, преразглежда ги и ги преосмисля.

„Според мен усещането за музика има структурна връзка с това за литература. Три са компонентите за усещането за звук, а те са съвсем актуални и когато говорим за литературата – източник, среда на разпространение и реципиент. Съответно за литературата – въображението на автора като източник, литературната среда, където книгата заживява, след като напусне пространствата на фантазията, и, разбира се, читателят.“ – сподели Георги Връбчев и разкри, че един от разказите, „Песента на глухара“, съвсем не присъства случайно в сборника.

„Фокусът в него не акцентира толкова на самото ловуване, колкото на доброто и надеждата, които просветват заедно с първите слънчеви лъчи в края на разказа. Централно място в разказа заема и тайнствената мелодия на гората.“ – допълни още авторът.

За разлика от Рей Бредбъри, който смята, че човек задължително трябва да е пиян, когато пише, за да забрави за обграждаща го реалност, Георги Връбчев използва действителността по-скоро като фон, служещ като основа на достоверността на историите. Според автора на „Акорди“ човекът на изкуството рядко успява да улови бял цвят от живота и да го прехвърли едно към едно в творбата си. По-вероятно е въпросният бял цвят да спомогне за създаването на нюанси на другите присъстващи багри.

„Дигиталните варианти на литература влияят на книжния пазар, тъй като са доста по-достъпни, практични и икономически изгодни – отбеляза Връбчев. Според мен четящите хора в България не са намалели, дори напротив – през месеците на пандемия, ограничения и забавяне на темпото на живот у много хора отново се възроди любовта към книгите и природата“ – коментира още той и допълни, че намира дигиталните издания за много добър начин съвременната българска литература лесно и бързо да достига и до почитателите си в чужбина.

Към края на събитието се зароди интересен разговор между Георги Връбчев и пловдивската публика, който протече под звуците на музикален акомпанимент, изпълнен от Михаил Пеев.

фотограф: Ванеса Попова