Емил Миразчиев от Сдружение „Изкуството днес“ представи днес в Дома на културата най-новия си проект, стартирал наскоро с подкрепата на Национален Фонд „Култура“

Емил Миразчиев от Сдружение „Изкуството днес“ представи днес в Дома на културата „Борис Христов“ най-новия си проект, който носи заглавието „ДИГИТАЛНА ВИДЕО БАНКА – АТА“. На презентацията присъства заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, пловдивски артисти, творящи в областта на съвременното изкуство, медии, културолози и студенти. 

Проектът, който стартира през 2021 г. с подкрепата на Национален Фонд „Култура“ е в процес на развитие и цели създаването на голяма „дигитална видео банка“ на тема съвременното изкуство в града под тепетата,  съдържаща архивен видео материал от дейността на сдружението и развитието на Център за съвременно изкуство в Пловдив – Баня „Старинна“ от 1995 до 2020 г. 

„За мен това е много важна стъпка. Уверил съм се как с времето част от архива остава някак скрит, минава назад, а паметта за събитията е много важна. С определена доза самочувствие бих казал, че това, което сме направили през годините е много, както и че нашата организация винаги е държала високо ниво“, каза Емил Миразчиев на представянето.

Към момента на сайта на сдружението е качен видео архив на 20 събития, с връзка към YouTube канал с информация за фестивали, отделни издания, визуални творби, интервюта, видеа от събития в Пловдив. Проектът е в развитие, така че с времето ще се обогатява, разширява и надгражда. Затова Емил Миразчиев се обърна с апел към присъстващите за обратна връзка - какви са впечатленията, какво трябва да се промени, кое може да се подобри. Една по-далечна цел, която сподели Миразчиев,  е създаването на Музей на съвременното изкуство в Пловдив.

„Защо тук? Защото точно от тук са тръгнали много значими за съвременното изкуство събития, фестивали и творческият път на известни в цял свят артисти, някои от които се изучават като пример в учебниците. Историята на „Баня „Старинна“ започна благодарение на подкрепата на общината преди много години. Проектът се разви, стана Център за съвременно изкуство. Съвременното изкуство дебатира винаги важни теми, които обаче не винаги са удобни. Артистът не трябва да бъде ограничаван. Изкуството е свобода. Дали са политически, естетически, социални или други елементите, авторът чрез намесата си в публичната среда представя за дискусия общочовешки и значими теми, пречупени през своята призма и изразни средства.“, сподели Емил Миразчиев.

„Адмирации за проекта, който започна тази година с подкрепата на Национален Фонд „Култура“. Преди време се казваше, че „написаното остава“. Днес можем да добавим и че „дигитализираното остава“. Архивът разказва 25-30 - годишната история на съвременното изкуство в Пловдив – тема, чието начало поставихте именно вие, защото през всички тези години  Сдружение „Изкуство днес“ e автор на над 80 проекта в областта на иновативните и съвременни форми“, каза заместник-кметът Пламен Панов.

Той допълни, че през годините тази тема се променя, трансформира, еволюира, ставала е и повод за дебати. Даде пример със събитията, които се случват в Пловдив - „Седмицата на съвременното изкуство“, фестивалът „Арт позитив“, Фестивалът на светлината Лумикс, „Фасада Видео Фестивал“ и други.

Пламен Панов заяви, че Община Пловдив е подкрепяла и ще продължава да подкрепя развитието на съвременното изкуство, защото Пловдив е град - сцена. Пловдив е Европейска столица на културата.

„Считам, че ролята на общината е да поощрява, да помага и да балансира. В Пловдив със сигурност има място за всички видове изкуства и публики. Затова и всяка година в културния календар имаме поне два такива проекта, посветени изцяло на съвременното изкуство. Тази година община Пловдив създаде за първи път и своя собствена „Резидентна програма“, допълни още Пламен Панов.

В края на срещата, част от присъстващите разказаха собствени впечатления от участието си в различни фестивали и събития от последните години - с какво това ги е обогатило и как им е позволило да се потопят в процеса  на създаване на съвременно изкуство „от кухнята“, проследявайки целия процес отвътре.

Сдружение „Изкуство днес“ стартира своята дейност с първото издание на седмица на модерното изкуство през 1995 г. с подкрепата на Община Пловдив. Благодарение на партньорството на двете институции, Баня „Старинна“ се наложи в национален и международен контекст като престижно място за показване на високо качествено съвременно изкуство. Дейността бе подкрепена през годините и от множество посолства и международни културни институции като Швейцарска културна програма Про хелвеция, Култур Контакт – Австрия, Британски съвет,  Даниел Ланглоа – Канада,  EU-Japan Fest Japan Committee,  Алианс Франсез, Федерално канцлерство на Австрия  –  отдел Изкуство и култура, ИФА Институт за външни отношения – Германия. От 2010 сдружението е член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте-институт.

Дружеството на пловдивските художници раздаде годишните си награди на своята традицонна декемврийска изложба в зала “2019” на ул. “Гладстон”32

Лично кметът на Община Пловдив Здравко Димитров връчи наградите и поздрави членовете на Дружеството за изложбата, в която със свои творби участват общо 84-ма живописци, графици, скулптори и автори в сферата на N-формите.

Лидия Симеонова е определена за тазгодишна носителка на наградата за “Живопис”, като останалите номинира в категорията са Иван Шишков, Красимир Карастоянов, Вихра Григорова, Румен Манолов и Иван Краевски. В раздел “Графика” е отличена Антония Маринова - Crazy сред номинираните си колеги Панайот Панайотов, Йордан Велчев и Крикор Касапян.

Носител на наградата за “Скулптура” е Живко Спасов, а останалите номинирани са Вячеслав Есенков, Свилен Костадинов и Петко Караколев. Наградата за млад автори отиде при Мирослав Арабаджиев, като номинирани едновременно с него са Борислава Сотирова, Христо Бозуков, Никола Гулев, Веселин Цаков и Светлана Желязкова.

Очакваната с най-голямо вълнение Награда на Кмета беше връчена на Вълчан Петров, който е и първият ѝ носител през 2016 г. Номинирани за този приз, който се дава за 7-ма година, са Жорж Сопаджиев, Иван Шишков и Христо Николов.

Председателката на ДПХ Снежана Фурнаджиева припомни регламента на наградите, според който техните носители не трябва да са отличавани през последните 5 години.

Освен председателят на Дружеството в състава на петчленното жури влизат още живописецът Нели Ценова, скулпторът Милена Бочукова, графикът Ивайло Григоров и представителят на общинския отдел “Култура, археология и културно наследство” Десислава Христозова.

“В трудния си ден на страх, пандемия и кризи изложбите на ДПХ представляват един оазис, в който ценителите на изкуството търсят опора, баланс, духовно извисяване”, подчерта при откриването Снежана Фурнаджиева.

Кметът Здравко Димитров се обърна към творците с думите:

“Поздравявам ви за постиженията, които виждам тук, и ви уверявам, че в което и кътче в България и извън нея да отидем и кажем, че сме от Пловдив, винаги в отговор чуваме: “Имате прекрасни художници”. И ние много се гордеем. Макар че годините са трудни и дори за съжаление ни е трудно да общуваме, вие продължавате да творите. Аз ви пожелавам още

много творчески успехи, здраве за вас и вашите семейства и да се виждаме по-често през следващата година”.

Изложбата може да се види до 31 декември. Входът е свободен.

Павлина Маринова и Емил Пунгеров отбелязват 20-та годишнина от създаването на своята галерия “L’UNION” с изложба на част от престижната си колекция в Градската художествена галерия (ул. “Княз Александър I”№15). Акцент в експозицията са впечатляващи творби на Емил Стойчев, Стоян Цанев, Вихрони Попнеделев, Енчо Пиронков, Свилен Блажев. Някои платна са истинска изненада за публиката, представяйки малко познати страни от развитието на отделни автори. Вниманието на познавачите привличат още произведения на Атанас Парушев – Шока, Георги Баев, Генко Генков, Димитър Казаков-Нерон, Димитър Буюклийски, Димитър Шопов, Димитър Генчев, Иван Вукадинов, Росен Райчев.

Проявата се вписва в дългогодишната традиция на Градска художествена галерия – Пловдив да представя в своите зали значими частни колекции, които обогатяват представата за българското изобразително изкуство.

Със заглавието на изложбата “Следва продължение” Павлина и Емил обещават още вълнуващи срещи с изявени визуални артисти.

„Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ на Уес Андерсън тази вечер можем да гледаме от 18.40 ч. От 21 ч. е началото на прожекцията на „Домът на Gucci” на Ридли Скот с участието на Лейди Гага, Адам Драйвър, Джаред Лето, Джеръми Айрънс и Ал Пачино.

Днес от 18:30 ч. започва последния филм на тазгодишното издание на кино панорамата в Пловдив. Заглавието е „Кралят на смеха“ с големия италиански актьор Тони Сервеило. В началото на XX век, в Неапол от годините на Бел Епок, театърът и киното са в разцвет. Великият комик Едуардо Скарпета е кралят на сцената и всеобщ любимец. Със скромен произход, той изгражда репутацията си със своите авторски комедии и с персонажа си Феличе Шошамока. Театърът е неговият живот и около театъра гравитира цялото му ексцентрично семейство, състоящо се от съпрузи, партньорки, любовници, законни наследници и незаконни деца, сред които са и бъдещите комедианти – братята Едуардо и Пепино де Филипо и сестра им Титина.

През 1904 г., на върха на славата си, Скарпета поема голям риск: той поставя пародия на трагедия, написана от най-великия италиански поет на епохата – Габриеле Д’Анунцио. Премиерата обаче е пълен провал: артистите са освиркани, а Скарпета е даден на съд за плагиатство от Д’Анунцио. Това се оказва първия процес за авторски права в Италия. Годините, в които се проточва процеса, разрушават семейството на Скарпета и намаляват популярността му. Всичко в живота му сякаш се разпада, но с нова изява в присъщия си стил той отново ще вземе съдбата си в ръце, и в крайна сметка ще победи.

„Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ на Уес Андерсън тази вечер можем да гледаме от 18.40 ч.

От 21 ч. е началото на прожекцията на „Домът на Gucci” на Ридли Скот с участието на Лейди Гага, Адам Драйвър, Джаред Лето, Джеръми Айрънс и Ал Пачино.

Днес от 18:30 ч. Luky Дом на киното ви предлага филма „Сияние на жена“ на Коста-Гаврас с участието на Ив Монтан и Роми Шнайдер. Гаврас напуска за кратко пределите на ангажираното кино, за да екранизира едноименния роман на Ромен Гари, разказващ за емоционалната драма на две отчаяни души. Мишел се скита из Париж, докато тежко болната му съпруга избира да сложи край на мъките си. На улицата той среща Лидия, изгубила дъщеря си преди шест месеца в автомобилна катастрофа... Ив Монтан е внушителен в душевното си страдание и болезненото осъзнаване на ситуацията. Роми Шнайдер е пленителна като уморена жена, опустошена от загубата и отчуждението в семейството си. Действието на филма се развива в една нощ и създава усещането, че сме попаднали в мрачен сън, на ръба между реалността и бездната на депресията. Разтърсващо преживяване!

Филмът от 20:45 ч., част от програмата на Киномания, е „Островът на Бергман“ с Тим Рот и Миа Васиковска. Форьо – шведският остров в Балтийско море, на който дълги години е живял и снимал много от великите си филми Ингмар Бергман, отдавна се е превърнал в място за поклонение от страна на киноманите.

Младата режисьорка Крис и по-възрастният ѝ съпруг са резиденти по творческа програма на острова, където освен че отдават почит на майстора, се усамотяват и всеки работи по своя сценарий. Режисьорката Миа Хансен-Льове деликатно наблюдава нарастващите разочарования в двойката, отдавайки почит към „Сцени от един семеен живот“ на Бергман. С впечатляващ повествователен обрат тя трансформира филма в магически романтично-еротичен лабиринт. Крипс и Рот изразяват болките на брачната интимност с трогателна лекота. Майсторската режисура на този филм напомня, че Бергман, често осмиван като поет на страданието, е бил също и гений на комедията.

Цените на билетите са 8 лв и 6 лв за учащи и пенсионери, а за „Класически удоволствия“ – 7 и 5 лв.

380 деца и възрастни и 20 майстори – занаятчии участваха в реализацията на проекта „Занаятчийско училище за деца в АИР „Старинен Пловдив“ – 2021“, чийто финал бе обявен днес на пресконференция в Дома на културата.  Той бе осъществен в периода март – октомври 2021 година в къщите от Улица на занаятите. Проектът на дирекция „Култура, археология и културно наследство” на община Пловдив в партньорство с Регионална занаятчийска камара, получи финансиране от Министерство на културата в размер на 100 000 лева и бе насочен към реализиране на целогодишна образователна програма с практическа насоченост за ученици, с цел мотивирането им чрез изкуството на народните занаяти при избора на професионално развитие.

 „Със сигурност ще настояваме и ще направим всичко възможно проектът да продължи, защото майсторите са истинският пазител на традициите на българина, защото успяхме да извадим децата от технологичния съвременен свят и да ги увлечем в нещо ново, интересно и смислено“, каза заместник-кметът с ресор култура Пламен Панов.  Чрез реализацията на проекта се осигури достъп на децата до неформално образование в сферата на занаятите, стимулира се техния творчески заряд и предприемчивост. Той даде възможност изградената база да се използва възможно най-рационално, като през летните месеци в обучението се включиха и възрастни – български и чуждестранни туристи, студенти и жители на града. Знанията и уменията бяха преподавани от 20 от най-изявените пловдивски майстори –занаятчии. Това са: Васка Велкова – рисуване върху стъкло; Даниела Горалова – изработване на художествена керамика; Пенка Ставрева – кукли; Варта Торосян – пекарство; Славка Балджиева – художествени тъкани (вертикален стан); Жана Иванова - Димитрова  - художествена тъкан, плъсти,  Галина Тодорова – изработване на художествена керамика (писани яйца); Костадин Деведжиев – художествена обработка на дърво и дърворезба; Елена Демирева – художествена обработка на дърво (варак); Веселина Божилова - кукли,  Димитър Мирчев – ремонт старинно оръжие; Тони Пранджева – художествена керамика, моделиране, мозайки; Елена Георгиева – иконопис;  София Христозова - Йорданова - худ.керамика, Иван Тонев – гайтанджийство; Жулиета  Георгиева - царевична шума; ; Елена Драмова – художествени тъкани, хоризонтален стан; Христо Войводов – изработване на изделия от кожа; Стоян Стоянов – изработване на накити от мъниста, художествени тъкани; Любен Баков – ретро-фото.

„Когато има синергия в политиките, когато има синхрон между Общината и Занаятчийската камара, нещата се получават. Имаме базата, 2 панаира на занаятите годишно, детски панаир , прекрасна „Улица на занаятите“ с чудесни ателиета, успяваме да надграждаме и развиваме с още добри идеи. Такова бе и Занаятчийското училище. А изложбата, която бе организирани с изработеното от първия випуск в галерия „Занаяти“, предизвика истински фурор. Залата не успя да побере желаещите да се докоснат до творчеството на децата.  Постигна се и добър резултат в благотворителната кауза, на която бе посветена – в помощ на дарителската кампания „Най-доброто за нашите деца и онкоболни“ за изграждане на нова Детска клиника в Пловдив.“, каза още Пламен Панов.

Той заяви, че всички механизми в подкрепа на таланта и творчеството на пловдивските деца, каквито през 2021 г. бяха програма „Млади таланти“, „Полет“, компонент „Мобилност“, Занаятчийското училище и др. ще намерят отново своето място и през следващата година, като към това е възможно да се включат и училища и детски градини, работещи по метода „Монтесори“, които вече са проявили интерес.

„Благодарение на тази синергия между общината и РЗК, всички тези хубави неща се случват в Пловдив. Ние сме добрия пример как трябва да се случват нещата. Ние, българите, сме различни в Европа с удивителни неща, сред които са нашите занаяти, националните костюми и мн.др. -  част от нашия бит. А нашата мисия е да ги съхраним и предадем. Децата ни са изключително любознателни, талантливи. Връзката между деца/родители и майсторите беше двупосочна, продуктивна, благодатна, вдъхновяваща. Целта ни бе това да бъде „училище“ – с теория, практика , изучаване на инструментите, а не просто занимания за няколко часа. Постигнахме я и сме вдъхновени за бъдещето“, каза председателят на РЗК Тони Симидчиева.

Елена Драмова – майстор на художествени тъкани от занаятчийския център на Небет тепе благодари от името на всички майстори.  „В тези трудни времена, ние самите имахме нужда от тази подкрепа. Щастлива съм най-много , че деца и родители се докоснаха до нас и ние до тях. Запознах се с толкова талантливи деца! Впечатлена съм от отношението на родителите. Те не просто искаха да оставят децата си за 3 часа, те ги провокираха и търсеха възможност за развитие на талантите им. И най-ценното от всичко бе възможността да се докоснат до традиционната българска култура“, каза Елена Драмова.

По време на пресконференцията стана ясно още, че предстои голяма изложба с изработеното от децата, отново с благотворителна цел. Към момента се решава кога точно да се случи, предвид пандемичната обстановка. Мястото ще е фоайетата на Дома на културата „Борис Христов“.  Няколко частни училища вече са заявили желание да имат в програмата си предмет „Занаяти“, а майсторът Пенка Ставрева вече работи с училище „Антим I“. Някои от децата от училището продължават да посещават занятията и след приключването на проекта, разказа Тони Пранджева – майстор по художествена керамика, моделиране, мозайки.