Капана.БГ
„Жираф в чашата“- разказ за музиката на различните поколения
Текст: Христина Начева
Снимки: Ванеса Попова
Знаете ли тази песен?
„…Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма…“
Именно със „Само двама“ на Нова генерация – шумно и енергично – започна представянето на новата книга на Николай Ценков – „Жираф в чашата“ в Bee Bop Café. Независимо дали харесвате динозавърска музика или пост динозавърска естрада, или, като мен, имате нужда някой да ви удари едно рамо в търсенето на това, което ви допада, тази книга има потенциала да бъде извор на вдъхновение.
Това е сборник, събрал в себе си историите на сменящите се поколения и тяхната музика, запечатала чувствата и светоусещането им. Всеки от разказите има вписан в себе си собствен музикален фон, който помага на читателя да се потопи в атмосферата. Книгата дори има собствен плейлист в Spotify! В него може да намерите хитове като „While My Guitar Gently Weeps“, „Starman“, „Hallelujah“ и много други.
Имахме удоволствието да чуем разказа „Жираф в чашата“, прочетен изключително емоционално от модераторa Кремена Димитрова, PR на издателство Colibri. Една странна жирафена история, започваща в хипарска кръчма във Виена, под съпровода на Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Грейтфул Дед и Цепелин и завършваща със среща на „съвършено място“ – гробищата.
Николай Ценков, в чиято глава се раждат тези истории, е на 35. Учил е право и има докторантура по социална философия. Което е по-важно, той е особено харизматична личност и със сигурност можете да научите много от него. Както сериозни неща, така и това, как чайките са се оказали в София – те са социални емигранти, качили се на влака от Бургас в търсене на храна. Кремена Димитрова ни издаде, че можем да открием препратки и към друга негова страст – психологията – в един от разказите, озаглавен „Сънят на Ирма“, в който главната героиня сънува, че е гонена от самия Фройд. Посланието на Николай за вечерта? Ако се заслушаме по-внимателно, поколенията всъщност никога не са спирали да си говорят.
Ако след всичко прочетено с право ви е яд, че сте пропуснали тази среща, може да се сдобиете с разказите и да потърсите автора някъде из София около „Ъгъл на Кравай“. Все още не зная, къде се намира това култово място на бунтарите от предишното поколение, но със сигурност си струва да се проучи.
Катерина Хапсали: Малките хора носят големите послания
Текст: Райна Кацарова
Снимки: Владислав Христов
Дори и да имаше предварителен сценарий как трябва да протече представянето на хитовата авторка Катерина Хапсали в Bee Bop Café, той стана излишен. Така се получи, понеже Катерина Хапсали влетя в срещата силно развълнувана.
Задъхана разказа на какво се дължи това: „Тази сутрин аз бях с Лудата от „Дойран“. Който е чел книгата ще ме разбере. Излязох да си взема кафе, а има едни такива, тегави утрини, в които сякаш човечността ти не е на място и ти е мъчно. Има такива сутрини, ако си човек. Излязох да се разходя по „Дойран“ и срещу мен беше Лудата. Дойде, поиска ми цигара. Аз й купих цяла кутия и седнахме заедно. Закусихме, пихме кафе и разговаряхме два часа. Човек никога не знае - малките хора носят големите послания.” Така започна разговорът между Катерина Хапсали и Кремена Димитрова от издателство “Колибри“, като между стари приятели. Защото, в публиката имаше и такива. Хора, които от читатели се бяха превърнали в близки на авторката. Те също бяха доста емоционално заредени и се включваха с реплики и въпроси. За това как пише, Хапсали “доброволно си призна всичко“: “Аз много лъжа, като пиша. Когато седна пред компютъра, аз съм най-големият лъжец на света. Не случайно се казва художествена измислица. Има, обаче, няколко човека, които са ме вдъхновили много. Писателят това прави - той хваща нещо, което другите може да не го видят, нещо много елементарно, много мъничко и около него той изгражда някаква история”, сподели Катерина Хапсали.
По-нататък стана ясно, че сборникът от десет разказа е посветен на читателите и в предговора, авторката се обяснява в любов именно на тях. Общото между героите в разказите е това, че те, всичките, са чешити, имат нещо, което ги отличава от масата. Именно такъв е и „Перушан Доктор“, който, към момента е откупен за филмиране. Като филм, вероятно ще видим и бъдещия роман “Десислава Ханъм“, върху който работи авторката. Към него вече има интерес от турски продуценти. И тъй като, срещата беше в този етап, в който се разписват книги, хората си говорят с автора тет а тет, аз си позволих да “дам акъл” на една авторка на бестселъри:
- Така, както разказвате тази история, тя е много космополитна. За нея Балканите са малки. Тази история е за Холивуд.
- О, това е само малка частица от романа. Историята е невероятна, но работата тепърва предстои. Поживьом - увидим!
Заобиколена от приятели, Катерина Хапсали се оттегли към известно пловдивско заведение в Капана. Само бъдещето ще покаже дали ме е послушала.
Комедията "Непоправимо“ с Емил Марков и Албена Павлова гостува в Пловдив
Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен гостува в Пловдив с комедията "Непоправимо“ от Щефан Фьогел. Участват обичаните актьори Емил Марков, Албена Павлова, Таня Йоргова и Августин Демерджиев.
Непоправимото: Ако героите сме ние, способни ли сме на жертва?
За първи път у нас Сливенският драматичен театър ще представи една от най-новите пиеси на Щефан Фьогел – „Непоправимо“, с оригинално заглавие „Бъбрекът“, писана през 2017 година. Датата на премиерата е 25 април. Австриецът Щефан Фьогел е един от най-търсените в Европа немскоезични драматурзи. В България, в Сатиричния театър, през 2014 г. е поставяна неговата „Белла Донна“, а в театър „София“, през 2018 г. – пиесата му „Алонсо“, която още се играе. Щефан Фьогел е известен с комедиите си, които вече са повече от 20. 50-годишният майстор на комедията, който всъщност е завършил информатика в Цюрих, работи за театъра отдавна – той е признат майстор и на живия диалог, и на психологическата характеристика, и на парадоксалните обрати.
… Обаче, в новата постановка, май само авторът и преводачът проф. Владко Мурдаров не са образи от сливенската театрална история. Столичните театрални звезди Албена Павлова и Емил Марков са познати лица от близкото минало на сливенския театър. Таня Йоргова и Августин Демерджиев са артистите участници в спектакъла от днешната сливенска театрална трупа. Гост-режисьорът Владлен Александров също може да мине за „сливенски кадър“, тъй като в летописа на сливенския театър от 1994 до 2005 г. той е записал цели четири постановки, като започнем от нашумялата и много награждавана „Медея“ на Еврипид и Хайнер Мюлер и стигнем до „Мандрагора“ на Николо Макиавели. Помежду им се вместват режисьорските работи на Владлен Александров по „Вампир“ от Антон Страшимиров и „Женитба“ по Гогол.
Защо „Бъбрекът“ на Щефан Фьогел на сливенска сцена се преименува в „Непоправимо“? Режисьорското обяснение е, че второто заглавие изразява по-точно борбата между основните герои, които са две семейни двойки. Въпреки, че репетира цял месец, Владлен Александров не спира да се удивлява на уникалното чувство за хумор и блестящия текст на Фьогел, който разработва злободневни теми от живота, в който всички ценности се разпадат. „В истеричния свят, в който живеем – казва той – не си даваме сметка, че нараняваме другия. Генералният въпрос в пиесата е: способни ли сме да се жертваме един за друг? – Героите сме всички ние. Затова на сцената публиката ще види себе си. Щефан Фьогел се опитва да погледне на живота с намигане. Целият сценичен разказ, облечен в парадоксалното и смешното, придава един по-съвременен привкус на театралното действие.“ Жанрът на пиесата режисьорът определя като „драматична комедия“ с уговорката, че към смешното екипът е подходил много отговорно, защото комедията по принцип е сериозно изкуство.
Самият Щефан Фьогел споделя, че когато пише, се забавлява. Режисьорът казва, че играейки тази пиеса, актьорите също се забавляват. Което си е сериозно обещание за публиката на „Непоправимо“.
Събитието е на 28 юни 2021 г. от 21.00 ч. на сцената на лятно кино „Орфей“.
Постановка Владлен Александров, сценографията е дело на Иван Карев.
Билети на касата на МаскАрт в Дом на културата „Борис Христов“ и на място преди спектакъла.
Качват ретро автомобил от 1930 г. на сцената на Летния театър за “Царицата на чардаша“
Две години след последната ѝ премиера в Русе, оперета №1 за всички времена на Имре Калман - "Царицата на чардаша" ще бъде представена и на пловдивска сцена. На 24 юни 2021г. в Летния театър "Бунарджика" от 20 часа, Държавна опера - Русе гостува в града под тепетата с любимото оперетно заглавие.
Режисьор на тази обичана и изпълнена с неподправен хумор, любими мелодии и много страст оперета, е Георги Симеонов, а диригент - Димитър Косев.
Изключителна атракция, хрумване на режисьора на спектакъла , ще бъде моментът, когато в първо действие, Цилика и генерала ще пристигнат с ретро автомобил.
Колата е модел "Рокни Студебейкърът" от 1930 г. В Икономическата криза през 1928-1932 г.г. автомобилната фирма на САЩ Студебейкър търпяла големи загуби защото произвеждали огромни и скъпи лимузини, които не се купували. И тогава се намерил компромис. Пуснали този модел Рокни Студебейкър. Същата форма, но много по-малък и с добра цена. Кръстили модела на американската футболна звезда и впоследствие треньор - Кнут Рокни. Продали 30000 автомобила за три години.
Автомобилът е в България от годината на производството му-1933. Участвал е в седем игрални филми. "Изток - запад" с Катрин Деньов. "Последният господар на Балканите" и други, разказва собственикът му Дончо Гърбов от Пловдив. Без неговия голям жест, този атрактивен момент в спектакъла, би бил невъзможен.
Иначе, оперетата е пълна с радост, комични ситуации и светски живот. И, разбира се, една всепобеждаваща любовна история.
Будапеща и Виена, малко преди началото на Първата световна война: В Музикхале в Будапеща младият Едвин се влюбва в прочутата певица на заведението Силва Вареску. Връзката обаче е немислима поради различното обществено положение на главните герои до момента, когато се разбира,че собствена майка на Едвин преди брака си е била на сцената. Така бащата на Едвин, княз фон Липерт-Вайлерсхайм, се вижда принуден, да се откаже да се съпротивлява на връзката на двамата влюбени.
“Царицата на чардаша” има успех в цял свят и се смята за най-разпространеното и известно произведение на Калман. Както в много други оперети на така наречената „сребърна“ ера, така и в „Царицата на чардаша“ музиката се определя от звуците на унгарската родина на композитора.
Ето и целият състав на предстоящия спектакъл:
Диригент - ДИМИТЪР КОСЕВ
Режисьор – ГЕОРГИ СИМЕОНОВ
Хореограф – Детелина Кремакова
Сценограф – Валентин Токаджиев
Художник на костюмите – Яна Дворецка
Репетитор – Марияна Захариева
Хормайстор – Стелияна Димитрова-Хернани
Мултимедия и специални ефекти – Стефан Матеев
Солисти:
Силва – Теодора Чукурска
Едвин – Борис Луков
Щаси –Даниела Караиванова
Цилика – Андреана Николова
Бони – Добромир Момеков
Фери Бачи – Стоян Стоянджов
Мишка – Стилян Цветков
Княз Леополд – Стефан Пенчев
Генерал Ронсдорф – Красимир Величков
Нотариус – Георги Ганчев
Хор, балет и оркестър на Държавна опера - Русе.
„Шестият пръст“ на Деляна Манева – гневът на младите е чист и свещен
Живка Аджеларова
И този път пловдивчани не изневериха на традицията да посетят „Петното на Роршах“ и да споделят част от деня си с талантлив български писател. За разлика от всяко друго събитие, провеждано на това място, представянето на романа „Шестият пръст“ на Деляна Манева, още от самото начало отведе присъстващите в едно измерение отвъд общоприетите рамки, където рутината отстъпва крачка назад и свежда глава пред динамичното и различното.
Вечерта беше открита с няколко думи на професор Амелия Личева, с които тя представи авторката. Деляна Манева е сценарист, режисьор, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в Нов български университет. Тя е автор на критическото изследване „Предизвиканото тяло“, номинирано за награда „Икар“, а заедно с Алек Попов са носители на Национална награда за драматургия. „Шестият пръст“ е нейният дебютен роман.
„Една от основните теми в книгата е емиграцията, акцентира професор Личева. В българската литература тя се засяга по-скоро от автори-емигранти, които пишат в чужбина, независимо от това дали на български или на чужд език и поставят тази проблематика винаги през ключа на носталгичното, обясни Амелия Личева.
Главен герой в романа на Деляна Манева е момче, прието добре от чуждото общество, заради завидните качества, които демонстрира. Един ден то решава да се завърне в родината си, за да получи съгласието на биологичния си баща да бъде осиновено от втория съпруг на майка си.
„Разказът в книгата се води от името на подрастващо дете, което говори за нашето днешно, като преосмисля и представя България такава, каквато е сега“ – коментира още професор Личева. Тя обърна специално внимание и на езика в романа, определяйки го като кинематографичен, пластичен, динамичен и различаващ се от типичното женско писане.
В хода на разговора и самата Деляна Манева сподели своите наблюдения върху различния начин на мислене на младите хора: „Аз работя с млади хора и забелязвам техния гняв срещу схемите, моделите и рамките, към които ги тласкат техните родители. На мен това много ми харесва, дори определям този гняв като чист и свещен.“ Писателката допълни още, че според нея, да опиташ да спасиш някого, по - скоро означава да превърнеш другия в обект и да му вмениш това, което ти смяташ за правилно.
По-късно в разговора се включи и Алек Попов, който подчерта, че е много важен моментът, когато един литературен текст развълнува читателя си. „Не е лесно да избереш такава семейна история и да се изправиш срещу нея, защото знам от личен опит, че това причинява големи мъки“ – допълни той.
В края на вечерта мислите на гостите с нежелание напуснаха магичното измерение, което им разкри романът „Шестият пръст“ и отново се завърнаха в реалния човешки свят. А това вещае само едно – успех на книгата и нейния автор.
А що се отнася до гостоприемния Пловдив, от тази вечер той стана известен не само като „градът под тепетата“, а и като „градът на хилядите светове“, благодарение на „Пловдив чете“.
НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ отбеляза своя патронен празник в Спортна зала „Строител“ – ГАЛЕРИЯ
С прекрасен концерт НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ отбеляза своя 3-ти патронен празник в Спортна зала „Строител“ в район „Северен“.
Представителите от различните школи към читалището бяха поздравени с няколко изпълнения от своите специални гости-Школа по български народни хора „Еремия“ от град София.
„В празника на нашето читалище ще вземат участие над 160 изпълнители, всички обединени от любовта си към изкуството.И въпреки годината, през която преминахме, нямахме търпение да облечем костюмите, да вземем четките за рисуване и да се качим на сцената за нова среща с публиката“, сподели в емоционалната си реч Петя Маринова-секретар на НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ на старта на празничното мероприятие.
Децата от Школа по рисуване „Драсканици“ показаха изработените от тях декори на самата сцена.Освен това беше подредена изложба с техни рисунки, събрани през последната година.
Малчуганите от Школата по балет „Фламинго“ на възраст от 4 до 12 години изпълниха няколко танца.Със своите дейности школата по класически балет заема активно участие с балетни танци и вариации в различни концерти и фестивали.
Децата от Студио за съвременни танци и пантомима „Пантарей“ представиха 2 танца, чиято хореография е създадена на импровизационен принцип с участието на всички танцьори.Публиката се наслади още на 2 пантомимни етюда в класически стил-„В парка“ и „Марионетка“.
Артистите от Школа за народни танци „Луди млади“ показаха красотата на народното творчество чрез фолклорни танци от всички области на България.Изпълнителите, които се изявиха на сцената, бяха от Детски танцов състав от 4 до 12 г., Фолклорен танцов състав „Мераклии“ и Клуб за народни хора „Луди Млади“.
Ученици от всякаква възраст от Школата по поп и джаз пеене и пиано представиха различни изпълнения.Една от основните й цели е да запознае обучаващите се с огромния и многообразен свят на музиката и да го направи достъпен за тях.
Концертът на НЧ „Проф.Кирил Дженев-2018“ бе един своеобразен парад на млади таланти.
“Анатомия на душата” – едно пътуване към дълбините на сърцето
Йоана Пенева
Изпитвали ли сте някога трепет в сърцето си? Онова тихо благоговение на душата, след нещо, случило ви се, което далеч не сте очаквали? Е, ако питате нас, присъствалите тази вечер на представянето на книгата “Анатомия на душата” в ”Петното на Роршах”, уверена съм, че всеки ще ви отговори: “Да, тази вечер усетих именно този трепет.” Приглушената светлина в малката зала, тишината и спокойните гласове на авторката Миа Сердарева, главният редактор Вера Янчелова и гостите от “Театрална работилница за мечти” пренесоха слушателите в едно по-различно измерение: светът на душата - онази, която искри от любов и пали пламъчето в очите ни; душата, искрена и нежна, търсеща отговори и надяваща се; плачещата душа, която израства, приемайки онези празнини в сърцето си и избирайки да ги запълни с любов. Ето в такъв свят ни пренесоха тези литературни души в уютната, топла вечер.
Още с встъпителното представяне на писателката от страна на Вера Янчелова стана ясно, че тази среща ще е запомняща се. Главната редакторка на издателство “Изток-Запад” не акцентираше върху професионалните отличия на Миа, а върху излъчването ѝ, чистотата и скромността, с които е изплела и своите разказите.
“Миа е едно безкрайно рядко съчетание между личност и творчество. И когато чуете част от тези разкази, вие ще я опознаете много по-добре, отколкото, ако тя ви каже няколко думи за себе си”, сподели Вера Янчелова.
Тя говореше с такава топлина за авторката, че дори и да не си чел “Анатомия на душата”, дори и да не си чувал преди за Миа Сердарева, вече ще пожелаеш да опознаеш душата ѝ и нейното творчество. Преди гостите от “Театрална работилница за мечти” да прочетат един от разказите в книгата, редакторката попита колко от слушателите в залата са имали възможността да прочетат “Анатомия на душата”. Ръце вдигнаха не повече от петима души. Ами останалите двадесет и петима в залата? “Защо сте дошли?”, задавах си наум въпроса аз. И ето, че след първия прочетен разказ, започнах да разбирам. На тази среща ги бе отвела интуицията им - също като мен, те са почувствали, че тук ще намерят храна за душата си, ще разберат нещо ново за себе си. А може би ще се “почувстват по-малко сами”, както пише Миа в разказа си “Междусветско пътешествие”. “Блещукаща малка вселена” беше следващата история, на която успяхме да се насладим, прочетена от Теодора Гюлева. Също тъй загадъчен, като името си, разказът ни напомни, че както в книгите, така и в живота, трябва да можем да четем между редовете. И макар Теодора да прочете само откъс от историята, усетих отново онзи трепет в сърцата на хората и мистичността, прокарднала се в съзнанията им. Усещах това и в себе си. И сякаш всички бяхме се вплели в нишката на топлото чувство, което се разля из цялата зала - радост, че сме част от тази картина. Както Миа Сердарева е написала в разказа “Блещукаща малка вселена”:
“Надали нещо свързва двама души така, както чувства, които са преживели заедно.”
Слушателите все повече изпадахме в едно общо желание за съзерцание и усещане за взаимен уют в малката зала. Вера Янчелова пожела да прочете един от своите най-любими разкази в книгата - “Да чувстваш”. Усещах как думите ѝ отекваха в душите на хората и очите им натежаваха. Но със сигурност, най-силният трепет слушателите изпитаха с последния разказ (“възДУХ”), който окончателно отприщи волята на сърцата им. Вера четеше, а ние потъвахме, всеки в своята Вселена, но сякаш тя бе една обща: Вселената на любовта. Онази любов, падаща на ситни капчици от очите на всички. Колко любов видях в онази зала. И знаете ли, тъй както в разказа “Да чувстваш”, където героинята Мила оставя метафорични камъчета като Хензел и Гретел, за да се "връща по-лесно към живеца си", мисля, че тази вечер Миа Сердарева остави във всеки един от нас по едно камъче, а ние от своя страна ѝ подарихме по едно наше. Всяко с различен отенък, но всички, сякаш зовящи искрено и тихо “благодаря”.
Всеки по своему усещаше благодарност, затова, че някой от разказите в тази книга, му бе разкрил повече за собствената му душа. Или както каза едно лъчезарно мило момче: “Благодаря ви, че сте създали книга, която ме кара да плача. Защото, за мен, по този начин изцеляваме душата си, за да отворим пространство за нещо по-светло.“