Павел Койчев е сред най-интересните български скулптори. С богата кариера и разпознаваем стил той вече е записал името си в историята на българското изкуство. Автор, който обича да работи в голям размер и на открито, известен с няколко творби в публично пространство и интересния парк „Оригиналите“ край с. Осиковица на 68 км от София. В Националните есенни изложби през 2020 година е един от двамата скулптори, които ще представят свои работи. Фигуралните му творби ще са подредени в двора на къща Хиндилиян. Традиционните изложби ще се открият на 1 септември.

Какво представяте на изложбата?
Ще представя малко над 20 пластики, разпределени в три цикъла. Поставил съм си най-прости задачи: фигури в три пози – легнала фигура, седнала и права. Това са трите основни ситуации на човешкото тяло. От всяка има по 6-7. Фигурални са нещата.

Изложбата е чиста скулптура – 19 от работите са по-малки, има 3 по-големи, като те пак са част от цикъла: една легнала, една седнала и една права. Има и композиции от легнали двойка мъж и жена. Малките са отляти в месинг, а по-големите са в гипс.

За масовата публика вероятно сте по-известен с по-големи, като размер, работи, както и с такива в публично пространство. Каква е разликата да се работи в по-голям мащаб и в такива малки работи?
Темите, които работя са постоянни, вечни. Важното е как е направена една работа, как е направено едно движение. Връзката между по-големите и по-малките творби съм аз, авторът е един, иначе те са различни. Но винаги едно решение зависи от размера, темата, материала. Аз обичам по-големите форми, повече ми допадат. И предпочитам да са на открито, да присъстват в пространството.
Търсил съм всяко движение да го направя по различен начин. Някои работи са по-обобщени. Смятам, че всички ра различни, във всяко движение съм търсил и съответна текстура. Доколко се е получило – ще видим.

Как се стигна до участието Ви в Есенните изложби?
Когато започнах да правя тези неща не съм мислил за Есенните изложби. Още миналата година бях намислил да правя три цикъла с трите движения. След като ги направих първо във восък, и дадох някои за леене, започнах да мисля – къде ще ги представям. Трябва да е пространство, което е подходящо за тях, в София в „Райко Алексиев“ нямах възможност.

И някак случайно тогава ми се обади Галина Лардева. В предходни години са ме канили да участвам на Есенните изложби, но съм откавал. А сега някак си пасна, идеален случай. Мислих известно време и реших, че ще се съглася и ще изложа нещата в двора.

Предпочитам външното пространство. Дори и малка в размер, смятам, че скулптурата е най-добре да е навън. Иначе ги работя много време – от октомври само с това се занимавам, а има много работа. Трябва да се измислят – а измислянето никой не му обръща внимание – после се правят във восък, после обработката в метал, което е много и трудоемко.

Няколко думи за Националните есенни изложби – какво мислите за тях като събитие?
Още от самото начало ми харесват като идея. Има една свобода на показване, какво искаш да направиш, така беше даже и преди 89-а година. Струва ми се, не всеки път през годините са ме задоволявали като резултат. Сякаш се е случвало колегите да подценяват изложбите, а те са прекрасни, на прекрасно място. Времето също е чудесно за изложби – през септември месец в Пловдив.

В последните години се отнасят сериозно, имаше някои скулптурни неща, които стояха много добре. А за мен, надявам се следващата ми изложба да е чиста скулптура. Предпочитам навън, външното пространство. И винаги, колкото и да е концептуално, правя скулптура.

Новият сезон на Драматичен театър-Пловдив започва с репетиции на спектакъл по знаменитата книга на Труман Капоти „Закуска в „Тифани.“ Едноименната холивудска екранизация от 1961 година превръща актрисата Одри Хепбърн във филмова и модна икона, макар авторът на романа да има несъгласия с адаптацията. Прелъстителната история на  главната героиня, чиято неуловима загадъчност преобръща сърцата и съдбите на мъжете, се е превърнала в символ на неустоимия копнеж на сърцето да продължава да следва личния си път.

Образът на Холи Голайтли, енигматичен и неуловим, е шедьовър сред класическите литературни героини на XX век, изключително труден за интерпретация. За избора на  изпълнителка на главната роля театърът обяви кастинг, на който се явиха над 80 актриси. Изборът падна на Климентина Фърцова, студентка в четвърти курс на НАТФИЗ в класа на професор Пламен Марков. Постановъчният екип на спектакъла е същият, създал спектаклите „Вълци“, „Дебелянов и ангелите“ и „Одисей“, донесли на Драматичен театър-Пловдив множество национални театрални награди. Режисьор е Диана Добрева, драматизацията е на Диана Добрева и Александър Секулов, сценографията и костюмите са на Мира Каланова и Марина Райчинова, музиката е на Петя Диманова, хореографията на Деян Георгиев.

Националните есенни изложби чукат на вратата. Събитието, с което градът бележи старт на септемврийския културен маратон, ще спази всички традиции, въпреки особената ситуация за културния живот в страната, породена от коронавирус пандемията. КАПАНА е медиен партньор на изложбите и ще ви запознае с проектите на всеки един от артистите, поканени за участие от куратора Галина Лардева.

Стилияна Узунова – един от участниците в Националните есенни изложби 2020 – е изключително интересен артист. Завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ и с дълъг стаж в телевизията като гримьор на „Като две капки вода“, тя има зад гърба си и голям опит като живописец. През септември тя ще представи маслени творби, в които има и пастел, въглен, принт и други внесени техники. Самите творби са интересна смес от символи, фигури и различни форми, които делят пространството на платното. Тя разказа повече за тях и за художествения живот в страната малко преди откриването на Националните есенни изложби в Пловдив, което ще бъде на 1 септември:

Какво представяте на Националните есенни изложби?

Това е цикъл. Една моя идея, която се роди преди две години. Когато професор Лардева ме покани да участвам в Национални есенни изложби и ми сподели темата, намерих смисъл за себе си да я реализирам именно сега. Всички творби са рисувани за пространството на къща ‘‘Мексиканско изкуство‘‘. Желанието ми беше да въздействат максимално в цялото си. Това са 18 платна в различен формат, от 20 х 20 см до  340 x 140 см. Работени са тази година.

Живописта е моята медия. Техниката е смесена – маслени бои, акрил, пастел, въглен, принт.  Реших да експериментирам в тази изложба, едно мое лично предизвикателство.

Най-видимото свързващо звено между различните картини са тези циферблати или часовници, които се появяват по един или друг начин на всяко платно. Каква е идеята?

Аз ги наричам таймери. Таймерите на времето са навсякъде около нас, но моите таймери се появиха на една пътека за бягане. Там беше единствената пролука в еждневието, в която можех да си представя къде искам да бъда. И докато бягах, а цифрите на таблото светеха срещу мен, все по-осезаемо разбирах, че аз нямам време за нищо.

Непрекъснатото препускане в страхове и отговорности ни лишава от възможността да изживеем онези поискани места с хората, които ни носят истинско щастие. Непрестанно бързаме, тичаме . На едно място. Без да стигаме никъде. Точно като електронната пътека, на която бягах. Бягах от действителността. 

Много интересно се преплитат абстрактни форми и композиции на платното с истински фигури, всяка от които „прави“ нещо. Много неща се „случват“ едновременно на това сюрреалистично пространство, което създавате. Има ли общ мотив сред тях, сякаш повечето от тях спортуват или играят?

Композициите ми имат дуалистичен харатер. Два паралелни свята. Местата, на които искаме да се чувстваме себе си и другият свят, днешният, в който сме притиснати от времето. Визуалното въздействие на луминисцентните, сигнални цифри ми се стори много подходящ символ за нашето съвремие. Опитах се да доближа максимално типографията до живописта, за да срещна тези светове. Вътрешният ни и онзи, който ни консумира, който ни кара да се чувстваме затворници.

Има много символи в картините ми. В годините те са се раждали в подсъзнанието ми и за мен носят много точен и близък смисъл. Сандъците, камъните, багажът, шатрите, спасителните ми куки, символ на моето минало и бъдеще, които на прима изглеждат страшни, но всъщност са винаги в моя помощ.

Фигурите в моите композиции са метафора на мислите, стремежите, разочарованията, слабостите и всичко, което ме вълнува. Има едни хора, които искат да спасят други хора - има едни смисли, които могат да освобят други мисли, чувства и действия.

Малките човечета, които разрушават оковите на времето, или просто го наблюдават, са нашите ценности и откровени желания. А тичащите хора на пътеките сме ние, в ‘‘матрицата‘‘. Днес. Гонейки един уж по-добър живот. Тичаме уморени, копнеещи за нашите места. Там, където сме били или искаме да бъдем.

В платна ми има и трети фигури, които просто седят или гледат, или правят нещо свързано с бита. Появиха се в картините ми преди двайсетина години, без лица, забулени, с дълги тоги. Но съвсем скоро разбрах, че това са моите светии, хората на вярата. Те носят в себе си доброто, спокойствието и мира.

Смесвате различни техники върху платното – това свързано ли е с разнообразния ви опит и образование в няколко сфери? Предимство или предизвикателство е тази възможност за богатството на техниките в съвременното изкуство, според вас?

Техниките и медиите са изразно средство, начин да разкриеш себе си, идеите си, гледната си точка и смисъла ѝ. Смесването на техниките при мен се случва интуитивно. Най-вероятно в случая има значение, че в Академията съм завършила ‘‘Книга, илюстрация и печатна графика‘‘ - там ни насърчаваха много да експериментираме. Но водещо в смесването на материала и медията трябва да е внушението. Това, което най-точно пресъздава твоята идея. Разбира се, дали си уцелил мярката, вкуса и доколко си успял, само времето може да покаже.

Какво мислите за съвременното изкуство в България в момента – като среда, пазар, галерии, критика?

Обществото вече е много по-информирано. Струва ми се, че се заражда една нова публика и това предполага артистите да търсят отражения и нови решения за своето изкуство, които да са в крак с нашето съвремие, да бъдат максимално откровени и да не се ‘‘носят по течението‘‘.

Няколко думи за Националните есенни изложби – какво ви е мнението за тях като събитие, в пловдивския и в националния художествен живот?

Националните есенни изложби в България са едно явление, което във времето не само засилва, но и надгражда дългогодишната си традиция, като дава възможност на артистите да експериментират и да срещат изкуството си. Радвам се, че има такъв форум, който изгражда вкус и развива съвременната култура. Мисля, че повечето колеги с нетърпение го очакват.

Ръководството на „Пловдив 2019” се срещна с културните организации и артистите, подписали Отвореното писмо до фондацията с искане за обяснение защо процесът по отчитането се бави с месеци. Тя бе инициирана от Фондацията, след като група от 15 артисти, организации и институции, публикуваха искане за справедлив развой на случая с неизплатените суми по проекти, част от програмата на ЕСК 2019. 

На срещата присъстваха председателят на УС на ОФ Пловдив 2019 и зам.- кмет по културата Пламен Панов, изпълнителният директор Кирил Велчев, артистичният директор Светлана Куюмджиева, както и други членове на Управителния съвет, счетоводители  и служители на фондацията.

Целта на срещата бе да се изяснят причините за дългите забавяния по отчетите и съответно критичното бавене на възстановяването на сумите, вложени преди повече от година в проектите от организациите.  Беше потвърдена информацията, че броят на организациите, които все още очакват финалното плащане за участието си в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, е 66.

„ От Фондацията се ангажираха да разгледат отчетите на тези организации в срок до 15 септември и там, където няма забележки, възможно най-скоро -  да бъдат направени плащанията. Забавянето на отчитането г-н Вълчев обясни с огромното претоварване на служителите на Пловдив 2019  от началото на 2020, когато са пристигнали по-голямата част от отчетите. На този аргумент  културните организации отговориха със становището, че ако не са успели да преценят и пресметнат, че след края на 2019 ще има големи количествa отчетна работа, то явно е налице сериозен управленски проблем”, коментират участвали в срещата артист в прессъобщение до медиите.
Според културните организации процесът по отчитане на Пловдив ЕСК 2019 в пъти по-усложнени и от най-тежките за отчитане европейски програми. Бяха обсъдени широко случаите на непризнаване на собствено участие и неизплащане на част от дължимите суми.

„ С подкрепата на г-н Пламен Панов и като отговор на съвкупността от проблеми, културните организации поеха ангажимент да подготвят и проведат проучване сред всички организации , участвали в програмата на Пловдив от България и чужбина, за да получи ръководството на Фондацията реална обратна връзка от една страна и за да може този опит наистина да послужи за формиране на така нужен нов модел на работа с публични средства в сферата на културата занапред”, заявяват артистите и културните организации в прессъобщение от името на всички участници в срещата от тяхна страна.

„ В обобщение, искаме да благодарим на ОФ Пловдив 2019 за тази среща и да споделим, че според много от нас, тя трябваше да се е състояла преди повече от 3 години, за да може градът, гражданите му и културния сектор наистина да спечелят дългосрочно от шансовете, които титлата можеше да даде за тласък в развитието на културната сцена”, допълват те.

Две любопитни театрални работилници - „Смеха на сълзата” с актрисата Силвия Лулчева и „Думи в действие” на композитора Асен Аврамов, включва тазгодишната програма на фестивала „Сцена на кръстопът”. Първата ще се проведе от 12 до 14 септември включително от 11 часа в Камерната зала на Драмачния театър. Втората е в периода от 17 до 19 септември включително отново от 11 ч. в Драмата.

Записването за театралните работилници става на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., а организаторите обещават вълнуващи моменти с едни от най-знаковите творци в българския театър в лицето на Силвия Лулчева и Асен Аврамов. 

Припомняме, че тази година „Сцена на кръстопът” започва на 11 септември и още на старта ще почете патрона и основател проф. Стефан Данаилов. От  19 часа е откриването на барелефа, поставен на фасадата на Камерната зала на Драматичния театър,която вече носи неговото име.

Фестивалът продължава с поредица от събития – премиери на книги, прожекции на филми, дискусии, в периода до 21 септември, когато е официалното закриване със спектакъла „Аплодисменти за Стефан Данаилов” на студентите от последния клас на професора в НАТФИЗ. 

Всички прояви, освен спектакълът на закриването, ще са с вход свободен, но с предварително получени от касата пропуски с цел спазване на противоепидемичните мерки заради разпространението на COVID-19  и ограничението за посетители на културни събития. За представлението на студентите на Ламбо билетите ще струват по 10 лева.

Продажбата на билети и раздаването на пропуски ще стартира на 1 септември, вторник, на касата на Драматичен театър Пловдив от 11 часа. 

Мотото на 24-ото издание на „Сцена на кръстопът” е „Театъра-Гордостта”. По традиция своята подкрепа за фестивала дават Министерство на културата и Община Пловдив, както и главният спонсор „Роза Импекс” и спонсорите „КЦМ 2000 груп”, МАИ Груп Холдинг, Атаро Клима и Ондулин. 

ЕТО Я И ПЪЛНАТА ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА ПО ДНИ И ЧАСОВЕ: 

11 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК

19 ч., Дворът на Драматичен театър-Пловдив
Откриване барелефа на проф. Стефан Данаилов на Камерна зала на ДТ Пловдив

20.30 ч., Лятно кино „Орфей”
Откриване на Фестивала с прожекция на филма Монолог - документален филм за Стефан Данаилов, режисьор Георги Тошев 

12 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Начало на тридневна театрална работилница „Смеха на сълзата” с водещ Силвия Лулчева

18 ч., Драматичен театър-Пловдив, Голяма зала
Съюз но артистите в България представя албума „100 лица на театъра”

19 ч., Галерия U PARK
Откриване на изложба керамика „Чехов срещу Чехов” на сценографа Татяна Димова 

13 СЕПТЕМВРИ, НЕДЕЛЯ

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Смеха на сълзата” с водещ Силвия Лулчева

19 ч., Дворът на Драматичен театър-Пловдив
Четене на съвременна българска драматургия - Росица Обрешкова представя своята пиеса „Страшносмешно необщуване” 

14 СЕПТЕМВРИ, ПОНЕДЕЛНИК 

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Смеха на сълзата” с водещ Силвия Лулчева 

19 ч., галерия „Червеното пони” в Стария град
Четене на съвременна българска драматургия - представяне на пиесата на Оля Стоянова „Алпинисти” с участието на Юли Стоянов, Мартин Димитров и Владимир Матеев 

15 СЕПТЕМВРИ, ВТОРНИК 

19 ч., Дворът на Драматичен театър-Пловдив
Четене на съвременна българска драматургия -  Представяне на пиесата на Васил Балев „Свлачище” с участието на Александра Василева, Цветан Алексиев 

16 СЕПТЕМВРИ, СРЯДА 

19 ч., Драматичен театър-Пловдив, Голяма зала
Георги Тошев представя своята книга „Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот” 

17 СЕПТЕМВРИ, ЧЕТВЪРТЪК

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Начало на тридневна театрална работилница  „Думи в действие” с водещ композиторът Асен Аврамов

19 ч., Драматичен театър-Пловдив, Голяма зала
Стефан Вълдобрев представя своята книга „Книга за песните” със специалното участие на Мая Бежанска, Рут Колева, Керана и приятели 

18 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Думи в действие” с  водещ Асен Аврамов

19 ч., Галерия „Червеното пони” в Стария град
Четене на съвременна българска драматургия - представяне пиесата на Радослав Чичев „Звездата на Планк” с участието на Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Алексей Кожухаров и Венелин Методиев 

19 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Думи в действие” с  водещ Асен Аврамов 

20 СЕПТЕМВРИ, НЕДЕЛЯ

18 ч., Галерия „Червеното пони” в Стария град
Дискусия на тема „Театър в нервна криза” с куратор Йордан Георгиев 

21 СЕПТЕМВРИ, ПОНЕДЕЛНИК

20.30 ч., Лятно кино „Орфей”
Закриване на фестивала „Аплодисменти за Стефан Данаилов” - представление на последния клас на професора
Авторски спектакъл на Сава Драгунчев; Сценография и костюми: Елис Вели; С участието на: Йордан Ангелов, Цветан Марсел Апостолов, Боряна Бабанова, Филип Буков, Роберт Ваханян, Дона Вълова, Петър Данов, Стела Димитрова, Анджелика Джамбазова, Велислава Костадинова, Георги Краев, Божидар Мицев, Габриела Накова, Пепа Николова, Недиляна Павлик, Филина Петрова, Марин Рангелов, Живко Сираков, Румен Троев и др.

В града под седемте тепета, вече за 7-ма поредна година се провежда фото салон Пловдив. През тази трудна 2020 г., белязана под знака на един миниатюрен, но лош вирус, организаторите успяха да привлекат вниманието на общо 369 автори от 54 държави, с 4441 фотографии във всички 6 раздела. Петчленно жури от двама чужденци и трима българи разгледаха и оцениха всички фотографии в рамките на 3 дни - от 10 до 12 юли. Председател на журито бе Борислав Милованович, EFIAP/p, ESFIAP, EPSA, GPU CR 3 HonPESGSPC, HON.FICS (Сърбия),  а вторият чужденец бе Клаудия Диетл, EFIAP/b от Германия. Българските жури членове бяха - Цончо Балканджиев, EFIAP, Ивайло Сакелариев, AFIAP и Димитрина Андреева, EFIAP. В последния ден на тяхното гостуване в Пловдив те избраха за финалната селекция 1085 фотографии на 323 участника от 51 страни от 4 континента, както и всички награди.

Голямата новина, а същевременно и приятна изненада свързана отново с „тепетата“, е че най-добре представилият се автор в салона е пловдивчанин - Минко Михайлов, AFIAP. Официалният знак на FIAP за този приз - светло синя FIAP значка, той постигна с общо 18 приети кадъра (от 24) във финалната селекция.

Най-добрите фотографии спечелиха 163 награди + още 12 награди (по статистика) за автори и фотоклубове. Този богат награден фонд, отличи най-високо творбите на общо 103 фотографи от 30 държави.  Плакетът на Фотографското общество на Гърция (HPS) за най-добре представилия се автор спечели Арун Моханраш от Англия, а плакетът за най-добре представили се чуждестранни автори (от Рефлекси ООД ) с равен брой останали в селекция фотографии спечелиха Алла Соколова, AFIAP  от фотоклуб Евразия, Русия и Чинг-Чинг Йех, Тайван.

Купата на салона е за фотография на Алла Соколова, AFIAP  от фотоклуб Евразия, Русия, но тази година организаторите решиха да поощрят с плакет и подгласника за голямата награда, Паоло Ступацони, AFIAP от Италия. Плакетът за най-добре представилия се фото клуб, тази година е фото клуб Евразия, Русия.

Българските участници спечелиха 49 награди (на общо 30 фото творци) и организаторите с голяма гордост отбелязват, че българските автори са редставили напълно достойно България. От всички наградени български участници, 14 са от Пловдив с общо 20 награди.

Единственият Български фото клуб, Фотографска Задруга Пловдив (ФЗП) също се представи много добре – трима от авторите, членове на клуба спечелиха 3 награди.

С най-много награди бяха отличени Минко Михайлов, AFIAP от Пловдив  и Светлин Йосифов, AFIAP от Бургас, следвани от Величка Тодорова, AFIAP от Пазарджик, Красимир Кънев от Шумен и Юлий Василев, EFIAP/b от Пловдив.

Българските автори спечелиха следните награди:
    Андрей Трифонов - PSA HM
    Величка Тодорова, AFIAP - PSA сребърен медал, FIAP сребърен медал и диплома за най-добре представил се автор в раздел
    отворен, Черно-бяла фотография
    Виктория Андреева - Статуетка Афродита на HPS и диплома от член на журито
    Елена Светлова - Трифонова (клуб ФЗП) - диплома от член на журито
    Ениз Караджа - диплома от Рефлекси ООД
    Здравка Атанасова - диплома на НСФА Янка Кюркчиева
    Златко Латев - диплома на НСФА Янка Кюркчиева
    Иво Кузов - HPS HM
    Ирина Стоилова - PSA  златен медал
    Красимир Кънев - PSA бронзов медал, FIAP златен медал и диплома от ПС Клиник
    Любомир Аргиров (клуб ФЗП) - PSA HM
    Минко Михайлов, AFIAP - най-добре представил се автор в целия салон! Г-н Михайлов спечели още - FIAP сребърен медал,
    PSA HM, диплома от член на журито, а също и Плакета за най-добре представил се български автор.
    Мирослав Момински, EFIAP - PSA HM и диплома от член на журито
    Михаил Минков - FIAP НМ
    Николай Николов - диплома от член на журито
    Николай Тенев - диплома на НСФА Янка Кюркчиева
    Нончо Иванов - FIAP НМ
    Павлина Бурдинова - Диплома на комитет Родолюбие
    Радила Радилова - диплома от член на журито
    Радослав Свирецов - диплома от Рефлекси ООД
    Радостин Димитров - HPS HM
    Руслан Асанов - PSA HM и диплома от член на журито
    Светлин Йосифов, AFIAP - HPS златен медал, PSA сребърен медал, FIAP HM, диплома от Рефлекси ООД и диплома за най-добре
    представил се автор в раздел отворен Цветна фотография.
    Стоян Илиев - диплома от община Пловдив и HPS HM
    Теодора Димитрова, AFIAP - FIAP сребърен медал
    Тодор Божков - диплома от член на журито
    Тодор Тодоров - FIAP HM
    Трифон Трифонов (клуб ФЗП) - FIAP HM
    Юлий Василев, EFIAP/b - HPS златен медал, FIAP HM и PSA HM
    Явор Мичев - PSA златен медал и PSA сребърен медал

Фото салон Пловдив ще направи своето официалното представяне пред публика на тазгодишните най-добри фотографи и техните творби на 29.08.2020, от 17:30 ч. в Пловдив, Античен театър, северен вход. Изложбата ще бъде експонирана по оградите на театъра (както при 2-та селекция 2019, миналата есен), а мястото където ще се съберат гости и организатори, ще е в дясно между най-западния вход и АМТИИ.
   

Снимката е от началото на 60-те години и показва Футболният отбор на Пловдивския драматичен театър с треньора си - известния актьор Димитър Панов. Според източника*, пулбикувал я в социалната мрежа Facebook, тя е от 1963 г.

Съвсем естествено черно-бялата фотография предизвиква интерес и под нея в редица коментари се уточнява кои са сценичните футболисти.

Актьорът Антон Тонев пише : Тодор Колев ,Марин Янев, Добри Манев, Васил Стойчев. Този с брадата не го познавам...

Този с брадата е Росен Чепилски, актоьор и ръководител постановъчна част на ДТ „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Под снимката той самият уточнява: Народният артист Димитър Панов-треньор. До него с брадата е Милен Пенев, пред него Тодор Колев, зад него Марин Янев.

Според Юлия Петрова, „последният е Васил Спасов, а до него ( не съм сигурна) братът на Никола Манев. ДОБРОМИР МАНЕВ-беше дълги години в Младежкия театър.“ И допълва, че е бил съпруг на сестрата на Коко Азарян и баща на актрисата Йоана Спасова-живееща в Германия. Дългогодишен директор на Пазарджишкия театър в най-силните му години,когато цяла София се изсипваше на премиерите.

Според Ева Мандевска, тази снимка няма как да е от 1963 г. Тя се аргументира с факта, че Добромир Манев е завършил ВИТИЗ 1967. Играе в Пловдив 67-69 г. Марин Янев също е завършил през 1967г.

„Явно точно в годината, когато са направили за кратко Младежка сцена в Пловдив и доста народ от новозавършилите е минал от тук,“ коментира тя.

Източник:* Omnia mea mecum porto (лат. Всичко свое нося със себе си) – страница на Ася Сократова