Вторият ѝ авторски диск с хорова музика бе току що избран от критиците на престижното списание Gramophone за един от дисковете на 2019

Това се случва още преди специалното представяне на диска на пловдивчанката в Българския културен институт в Лондон на 22 януари 2020

Преди Нова година вторият авторски диск на Добринка Табакова беше избран за един от „Дисковете на Годината” от критиците на най-престижното списание за класическа музика „Грамофон”. Това ново признание за музиката на пловдивчанката идва след номинацията за Грами на първия ѝ авторски диск през 2014. Наред с това през 2019 нейната кантата „Векове на Медитации” беше избрана за една от 11-те най-добри композиции във Великобритания за последните 25 години и беше изпълняване в 10 от най-големите катедрали в страната.

Вторият авторски диск на Добринка Табакова е част от ролята ѝ на щатен композитор на ББС, и гост композитор на Катедралата в Труро. Дискът е с хорови творби и включва две симфонични поеми и множество църковни химни (на английски и на латински). Един от тези химни „Магнификат” беше определен от критиците като най-силната и прочувствена такава композиция писана до сега. Друга нейна творба за Рождество беше определена като една от петте най-добри такива композиции в Англия, а списанието „Хор и Орган” постави Добринка на заглавната си страница.

През 2019 година хорови творби на Добринка Табакова бяха изпълнени на закриването на Световния Икономически Форум в Давос, Швейцария, а също и в Уестминстърското Абатство и в Катедралата Свети Павел (Saint Paul) в Лондон. През Август ББС изпълни специално поръчаната композиция на Добринка Табакова за честването на 150 годишнината на Сър Хенри Ууд – създателя на най-големия концертен фестивал в света PROMS.

Именитата наша композиторка идва често в България. През 2019 тя беше гост на Юбилейния сезон на Софийската Филхармония, а в Пловдив прозвуча Българската премиера на нейния „Тропар за Свети Иван Рилски”. През Август тя беше гост-композитор на Фестивала за камерна музика в Ковачевица „Неотъпкана Пътека”. Освен във Великобритания и България, нейни творби бяха изпълнявани в още 15 страни, като Австралийското Радио я определи за един от най-изпълняваните в света съвременни композитори.

Добринка Табакова активно запознава света с красотата на Българската музика. Нейните „Модетюди” – в различни ладове и с типичните наши неравноделни ритми – се използват в обучението на млади пианисти, а третата част на нейния Концерта за Две пиана е базирана изцяло на български ритми.

На 22 Януари 2020 Българският Културен Институт в Лондон ще представи специален концерт с творби от втория авторски диск на Добринка Табакова.

Добринка Табакова е пловдивски музикант. Композиторката живее и работи от години в Лондон и на 8-ми октомври 2016-а година в рамките на Международният фестимал „Дни на музиката в Балабановата къща“ за първи път се представи на пловдивска сцена.

Над 150 човека ще участват в тазгодишния Виенски офицерски бал в Пловдив и ще подкрепят неговата благотворителна кауза. Това съобщи д-р Иван Соколов, президент на Елитен спортен клуб „Морски сговор“, който е организатор на събитието заедно със Съвместното командване на специалните операции, под командването на генерал-лейтенант Явор Матеев.

Вече става традиция гражданството и офицерството да празнуват заедно, и да обединят силите си в обща благотворителна кауза за подпомагане на децата на Специалните сили. Клуб „Морски сговор“ възобнови традицията на  Виенските баловете през 2016 г., а от 2018 г. в тях участват и офицерите от славните Специални операции, командвани от генерал-лейтенант Явор Матеев. Сега ще се включат  представители и на други родове войски, очакват се изявени гости от градската управа и други обществено значими сектори.

Както винаги, дрескодът е задължителен – дълги рокли за дамите и официални костюми или смокинги за господата, а офицерите ще са в парадни униформи. Вечерта ще бъде открита с подходяща музика, в изпълнение на извествия певец Ивайло Гюров, който ще изпълни оперни арии и естрадни хитове.

Петото издание на Виенския офицерски бал в Пловдив ще се състои на 10 януари вечерта в зала „Амбасадор“ на хотел „Тримонциум“.

Изложбата „Пловдивъ през фотообектива на Крум Савов” ще представи Регионален етнографски музей – Пловдив на 10 януари. Тя ще бъде открита в 17.30ч., а събитието е част от закриващата програма на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“.

Фотографията е онази магия, която едновременно е колкото правдоподобна, толкова и нереална. Хубавата снимка дава информация за епохата с всичките ѝ характеристики –  природни дадености, архитектурни забележителности, човешка намеса… Но също така отразява манталитета и мястото на дадения индивид в обществото, модните повеи или мечти на хората – да се представят различни и да запечатат това на снимка. Значимостта на новото изкуство е уловил и основоположникът на музея – Стою Шишков, който е прозрял нуждата от документиране и съхраняване на миналото по иновативен за времето си начин. Значимите дела са предопределени, затова съдбата свързва живота на двамата родопчани – Крум Савов и Стою Шишков.

Крум Савов Кèлпетов (1882 – 1949), посъветван от неговия братовчед и настойник Стою Шишков, завършва фотография в Картографския институт през 1901 г. Малко след това младият Савов печели от лотариен билет, който му донася голяма за онова време печалба от 100 златни български лева. С тях предприемчивият младеж си поръчва фотоапарат „от странство“.

През 1902 г. Крум Савов открива в Чепеларе първото фотографско ателие в Родопите. Но само след година, ателието се оказва тясно за търсещия му дух и заедно със Стою Шишков той предприема първия си научен поход из Родопите. Фотографът става носител на новия тип „разчупена“ или външна фотография. С безпогрешен усет той успява да улови характерното за всеки обект, независимо дали снима природни картини, стари и нови градежи, делничното или празничното в живота.

По време на Балканската и Първата световна война Крум Савов е мобилизиран и служи като военен фотограф към 21-ви Средногорски пехотен полк, като заснема местата, където стъпва българският войник – от Мраморно море през Тракия до Македония.
Фотографът запечатва за следващите поколения стария Пловдив с неговите криви улици, емблематични къщи, порти, еркери, тавани с резбовани розети. Снима и занаятчийската чаршия с пазарите и някогашните ханове. След катастрофалното земетресение през 1928 г. той документира не само пораженията в града, но и настроението на хората, преживели този природен катаклизъм.

Крум Савов не е обикновен фотограф, а творец. Неговите снимки са ценен материал както за историята на фотографското изкуство у нас, така и за бита, душевността и културата на населението от Тракия и Родопите. Неговите фотографии са живописен разказ за живота у нас през първите десетилетия на ХХ век.

Народна библиотека „Иван Вазов” ще се включи подобаващо в закриващия уикенд на Европейска столица на културата като покаже офорти на Рембранд от колекцията си. Изложбата показва техниката на офорта и графичното съвършенство на великия майстор Рембранд Херменс ван Рейн и ще може да бъде видяна на 11 и 12 януари.

Едно от най-ценните издания, притежавани от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, е тритомникът, включващ всичките 351 офорта на Рембранд. Съставител на офортите и автор на монография за живота и творчеството на великия майстор е професорът от École de France и забележителен познавач на Рембранд Charles Blanc, член на Académie des sciences и на Académie des Beaux-Arts. Офортите и монографията излизат в чест на 230-годишнината от смъртта на Рембранд. За гравюрите са създадени не малък брой каталози, където всеки от отпечатъците е много грижливо описан. По-известни са: Каталогът от 1859 г. (в два тома), Каталогът от 1873 г. (също в два тома). Тритомникът „Офортите на Рембранд“ от 1880 г. е издаден в тираж само 500 броя в Париж от издателство Quantin, под ръководството на Firmin Delangle.

Притежаваният от НБИВ екземпляр носи № 351 и е единствен не само в България, но и на Балканите. Закупен е на 13 март 1883 г. от книжарница Brockhaus, Лайпциг, за 338 златни лева по искане на тогавашния директор на библиотеката Илия Йовчев.
Първият том е теоретично изследване на творчеството на художника и описание на офортите, вариантите и обстоятелствата около тяхното създаване, а вторият и третият включват самите офорти. Много уважавани и изключително богати библиотеки в света не притежават изданието или съхраняват само част от него.

Сред специалистите се срещат различни мнения по отношение на хартията на изданието: според едни, офортите са отпечатани на холандска линеарна хартия с водни знаци, според други – на японска, според трети – на специален вид оризова хартия. Но безспорно е едно – офортите са отпечатани на висококачествена, луксозна хартия, годна да поеме и отрази великолепно Рембрандовите шедьоври.

ОФОРТЪТ (фр. eau-fort, немски – radierung, англ. – etching) е вид печатна графика. При него изображението първо се разяжда върху метална плоча и след това се отпечатва върху хартия. Рембранд, който е създал около триста офорта, е предпочитал да използва тънки медни плочи.

Гравираната плоча, покрита с плътно прилепнал лист хартия, се прекарва през ръчна офортна преса. Тя притиска хартията към вдлъбнатите линии, така че да поемат мастилото и тогава изображението се появява върху листа обърнато огледално.

Този отпечатък се нарича първо състояние. Ако се налагат промени в плочата, например добавяне на линии, следващият отпечатък се нарича второ състояние и т.н. Повечето от офортите на Рембранд имат повече от едно състояния.

При това той често е правел промените не с помощта на киселина, а с твърда игла направо върху плочата. Тази техника, т.нар. суха игла, дава много тъмни, кадифени линии, благодарение на барбите – неправилни частички метал, оставени при работата върху метала от инструмента, който се използва при гравюрата на метал.

Рембранд също е използвал този инструмент, т.нар. бюрен. Бюренът има V-образен край, с който могат да се изрязват остри линии върху метала. Съчетавайки двете техники, Рембранд е постигнал изключително многообразие от ефекти и градации.

Пламен Панов: Всички изказани предложения са протоколирани и проектът ще бъде актуализиран с най-целесъобразните от тях

„Радвам се на големия интерес, при който премина общественото обсъждане за бъдещето на Небет тепе и Източната порта.  Благодаря на всички, които взеха отношение и направиха ценни бележки и предложения, които ние ще вземем под внимание“. Това заяви кметът на Пловдив Здравко Димитров във връзка с вчерашната публична дискусия, която се проведе в препълнената зала на Общинския съвет и продължи повече от 4 часа.

„Пловдивчани си знаем, че от Небет тепе е започнало летоброенето на най-стария жив град в Европа и шести в света, а през Източната порта са преминавали римски императори. Искаме за това да научат още стотици хиляди хора в България и далече извън пределите на нашата страна, а проектът ни предоставя една нова възможност“, коментира заместник-кметът по европейски политики Анести Тимчев.

Заместик-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов определи Небет тепе като една от най-значимите ценности в богатото културно-историческо наследство на града, поради което темата за съдбата на хълма е особено чувствителна за пловдивчани. За него не е изненада, че докато проектът за Източната порта бе посрещнат с адмирации, Небет тепе предизвика оживена дискусия. Той увери, че всички изказани мнения и предложения са протоколирани и проектът ще бъде актуализиран с най-целесъобразните от тях, след което отново ще се направи обществено обсъждане.

Двата изключително важни археологически обекта са включени в проектното предложение „По крепостните стени на Филипопол“, с което Община Пловдив се подготвя да кандидатства по оперативна програма „Региони в растеж“. Общата финансова рамка е 9 779 150 лева, като 85 процента е безвъзмездната помощ.