Капана.БГ

Капана.БГ

Три забавни филма предстоят в програмата на „Филмови нощи във Филипополис“ в следващите два дни. Програмата тази вечер на лятно кино „Орфей“ предлага българският „Никога не е просто секс“. Историята разказва за 4 жени с различни характери в търсене на своето освобождение от различни видове предразсъдъци и ограничения, налагани от обществото. Филмът на Саня Борисова може да гледаме от 21:10 часа тази вечер, 18 юли, четвъртък.

 

В петъчната вечер програмата предлага 2 заглавия. От 21:10 часа е третият филм от специалната панорама класически заглавия на Чарли Чаплин. Този път ще гледаме легендарният „Светлините на града“. Романтичната трагикомедия е един от послединте нями филми на Чаплин, създаден през 1931 година, когато вече озвучените филми са завладяли пазара, но талантът на Чаплин му гарантира успех и култов статус и до днес.

 

В късния филм от 23:00 часа се срещаме със Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм в комедията „Покажи ми Луната“. Новият филм разказва за проблемите с публичния имидж на НАСА в месеците около излитането на Аполо 11 и кацането на Луната. Йохансон играе маркетингов гений, който трябва да изчисти този имидж в поредица от комични и драматични ситуации.

 

„Филмови нощи във Филипополис“ се провежда с подкрепата на Община Пловдив.

 

Цялата програма на фестивала може да видите на сайта на LUCKY Дом на киното – kinolucky.com. Билетите са на цени от 9 лева и 8 лева – за учащи и пенсионери и могат да се вземат от касите на LUCKY Дом на киното на ул. „Гладстон“ 1, всеки делничен ден след 16 часа и в почивните дни от 10:30 до 21:00 часа, а на каса на лятно кино „Орфей“ след 19:30 часа. 

 

 

С поклонение пред паметника на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя в Пловдив беше почетена 187-та годишнина от рождението на Апостола на Свободата Васил Левски, революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.

Ритуалът се организира традиционно от Община Пловдив, като част от календара на културните събития на града, с участието на почетни формирования от Пловдивския гарнизон - военен духов оркестър, представителен взвод,  венценосци и членове на комитет „Родолюбие“ и общински комитет „Васил Левски“ и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Почетния строй бе приет от генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командир на Пловдивския гарнизон. Водещ на честването бе актрисата от Драматичен театър Пловдив – Мария Генчева.

Слово по повод 187-та годишнина от рождението на Апостола произнесе Атанаска Колева - старши учител по „История и цивилизации“ в МГ  "Академик Кирил Попов" – Пловдив, носител на множество награди като преподавател. Подготвените от нея ученици са спечелили многобройни медали от Националната олимпиада по история и няколко Първи награди по проекта "Народните будители и аз".

В началото на възпоменателната церемония, Мария Генчева изпълни част от стихотворението „Левски“ от „Епопея на забравените“ на патриарха на българската литература Иван Вазов. На общоградското честване присъстваха Областният управител на област Пловдив – проф.д-р Христина Янчева, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командващ  Пловдивския гарнизон, Председателят на ОбС-  Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Савина Петкова, Николай Бухалов, инж. Тошо Пашов, Ангел Славов, кметовете на шестте района на Пловдив, общински съветници, представители на общинската и районните администрации, политически партии и обществени организации, медии и граждани.

Церемонията завърши полагане на венци и цветя на паметника и изпълнение на Химна на Република България и “Ботев Марш”.

 

Вижте пълния текст на словото на Атанаска Колева:

 

Всяка епоха има големите си личности, които носят духа на своето време. Да се пише за Левски е трудна задача- той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала за „чиста и свята република“.

Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори. Загадка си остава онзи порив, който го кара да остави близките си, да зареже смирения живот на роб и да се издигне до символ на свободата.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837г.в град Карлово в обикновено българско семейство. Този великолепен българин е рожба на две майки. Гина Кунчева ражда човека Левски, а епохата на революционното осъзнаване на българския народ-ражда революционера. Ръкоположен като йеродякон Игнатий бива силно повлиян от забележителните личности на епохата. Най-голямо въздействие върху него оказва Георги Раковски, който освен че се превръща в пример за подражание на младия Левски, го посвещава в идеите на революционното дело, разпалвайки искрата за свобода.

От непримиримото сърце на  Апостола бликат идеи за съдбата на българския народ. Отдаден изцяло на своята мисия, той участва в чети, в Първата и Втората българска легия,  занимава се с учителско дело, започва организирането на революционни комитети. Поел отговорността да се грижи за своя народ, той посвещава живота си на тази мисъл. Смелостта, инициативността, изостреното чувство за справедливост открояват личности като Васил Левски от останалите. В словото му има голяма житейска правда, която събужда дълбоко заспалите надежди и вяра у поробения българин. Този мъж пренебрегна своя личен, семеен живот и еснафско щастие за да прегърне идеята за освобождението на Отечеството.

Днес, благодарение на такива славни личности като Васил Левски ние се радваме на свободата си. Ние приемаме свободата си като даденост, която не разбираме напълно. Оценяваме една минимална част от свободата, но дори и с нея сме непосилни да се справим. Комфортно предпочитаме да се спотайваме в лоното на безличието и безучастно да наблюдаваме действителността. Същите сме като онези дребни душици отпреди век и половина, които предпочитат личното си благо и интереси. Паметта на миналото ни е в учебниците и книгите, към които малцина протягат ръка, а народът ни се опива от собственото си неведение. А там от висините  като божии съдници ни гледат ясните очи на Апостола и скърбят за родината.

Както никой друг от нашите национални водачи, Левски заявява, че българският народ „… се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“. Българският Апостол на Свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи.

Всяко българско поколение, всеки българин открива „своя“ Левски – безспорно доказателство за универсалното звучене на Апостола като историческа личност, достойна да бъде известна на обединена Европа и цялото човечество.

Колкото повече неумолимото време ни отдалечава от Левски, толкова повече трябва да проумеем истината, че „… Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…“ Освен философското съдържание и универсалност на тази мисъл на Дякона, да не забравяме, че тя е има и конкретен адрес – онова, което е ставало, става и ще става в самата България!

За Апостола – ни повече, ни по-малко – свободна България трябва да бъде изградена и управлявана така, че да се превърне в образец на свобода и справедливост. И, ако следваме идейното наследство на Левски, може би някой ден ще проумеем неговия невероятен исторически оптимизъм и вяра в България и българите – въпреки риска, всевъзможните трудности и огорчения.

 

 

Градска художествена галерия – Пловдив има напълно обновен уебсайт. Той дава възможност на всеки виртуален посетител да се запознае с основните дейности и инициативи на културната институция.

 

В него е представена подробна информация за всички музейни експозиции на Галерията – работно време, локация и избрани произведения. В секция „Временни експозиции“ са отбелязани текущите гостуващи изложби, а миналите събития са достъпни в „Архив“.

 

Артисти и арт организации, които желаят да представят изложби в различните галерийни сгради вече могат да подават заявки изцяло онлайн от бутона „Заявка за зала“.

 

Налична е информация за историята на институцията, актуални новини, всички печатни издания на Галерията (албуми, каталози и др.), отворени позиции за работа и още много други.

Започва лятното турне на маестро Веско Ешкенази, виртуозната акордеонистка Вероника Тодорова и оркестъра на Плевенската филхармония под диригентството на Георги Милтиядов. „В света на музиката” ще зарадва публиката в Бургас, Несебър, Поморие, Пловдив и Дебнево, а през есента ще гостува в Добрич, Балчик и Варна.Проектът с красивото заглавие „В света на музиката” е отличен с приза „Музикален проект на годината” от БНР, „Алегро Виваче”. В концертите са включени произведения както от класическата оркестрова палитра, така и заглавия от популярната музика в аранжимент за симфоничен оркестър и солисти.

 

Предстоящите концерти са:

 

17 юли – Бургас, Дом на културата НХК, 20 ч.

 

18 юли – Несебър, Артиум център, 20 ч.

 

19 юли – Поморие, НЧ „Просвета – 1888”, 20 ч.

 

23 юли – Пловдив, Летен театър „Бунарджика”, 20 ч.

 

03 август – Дебнево, Jam on the river, 21 ч.

 

02 септември – Добрич, Органова зала, 19 ч.

 

03 септември – Балчик, НЧ „Паисий Хилендарски – 1870”, 18 ч.

 

01 ноември – Варна, НДК – Конгресен център, Варна (ФКЦ), 19 ч.

Тя е висока 17 метра и е с най-голям брой камбани

Три пожара са вилнели в църквата

След признаване на християнството с Миланския едикт през 313 г. в древния град Пловдив били построени епископска базилика и резиденция за духовния глава на епархията. В старинната част на днешния град, там, където сега се намира античният форум, при археологически разкопки през миналия век са открити останките на този забележителен епископски комплекс.

Храмът, съществувал във времето след този период според проучванията на историка Александър Пижев и други изследователи бил построен най-вероятно в V в. и съществувал до края на VІ в., тъй като бил унищожен при тогавашните славянските нашествия. Според проучванията на тези изследователи, тогавашния  храм бил посветен на свети апостол Павел.

По време на османското владичество храмът носел вече името на света вeликомъченица Марина. Тогава той се намирал до така наречения Шахабединов мост над река Марица. Поробителите разрушили храма до основи, а на християните  разрешили да си построят нов храм, но на друго място. Новия храм в чест на света Марина те издигнали южно от Трихълмието. Макар и митрополитски, новопостроеният храм бил малък по размери, тъй като тогава съществували съществени ограниченията за християнските култови средища.

Днес храмът „Света Марина” е разположен в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието или по-точно под едно от седемте пловдивски тепета, известно като Таксим тепе в Пловдив на ул. „Д-р Вълкович” № 7.  За първи път за този храм споменал през 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах, който по време на пътуванията си из Балканите отседнал за няколко дни в Пловдив. Според него, в града тогава съществували осем храма и главният от тях бил „Света Марина”. В него редовно се отслужвало богослужение и там се намирало и седалището на митрополита.

През 1589 г. голям пожар изпепелил до основи дървената конструкция на храма. Христолюбиви българи от града се мотивирали, събрали кой каквито средства имал и възстановили изгорелия храм. Но възможностите тогава били такива, че храмът отново бил построен от дърво. Поради тази причина нов пожар от 1611 г. пак опожарил дървената църква.

През средата на ХVІІІ в. отново църквата била опожарена. Сред първите ктитори при въстановяването й били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други местни жители събрали още средства за довършителните работи на храма. Окончателно той бил завършен през 1783 г. по времето на тогавашния пловдивски митрополит Кирил. През 1828 г. започнала изработката на нов иконостас за храма, амвон и балдахин за Светия Престол. Майсторите резбари, които извършили това, били Коста Коци и Коста Пасико от Мецово, представители на  Дебърската резбарска школа. Те работили иконостаса цели четири години. Той бил направен от орехово дърво върху липов скелет. По него с виртуозност са изобразени различни цвета и животни, предимно птици.

Главният ктитор, който дарил средства за изработката на този уникален по своята същност иконостас, бил Душко Петков Моравенов от Копривщица, баща на видния възрожденски писател Константин Моравенов. Запазен е един протокол от 17 март 1836 г., от който става ясно, че майсторът резбар Йоан Пашкула от село Мецово, който изработил олтара и украсата на светия престол, е получил за това уговорената сума от 22 570 гроша. За целия този период от 1455 г., когато на митрополитския престол бил владиката Дионисий, та чак до 1906 г. църквата „Света Марина” била катедрален храм на пловдивската гръцка митрополия.

В днешния си вид църквата била изградена през средата на ХІХ в. и по-точно през 1851 г., когато тя била съзидана от основи с камък. Новият храм вече бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като османците премахнали ограниченията за размерите на християнските църкви по това време. При изграждането му работили тогава майсторите от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев – Устабашийски.

По своята същност църквата представлявала типична за възрожденския период базилика, състояща се от три кораба, разделени помежду си от два реда колони с капители и полукръгли арки между тях. Куполът e с многостенна форма. В западната част на храма се намира открита колонада – нартика, която e изписана с библейски сцени от зографа Никита Одринчанин през 1858 г. Общо сцените са 29, като 24 от тях са старозаветни.

Когато започнало изграждането на новия, по-голям храм, направеният по-рано резбован иконостас бил демонтиран и щом църквата била завършена, той отново бил поставен. Отляво на царските двери на този иконостас била поставена иконата на Божията Майка Света Богородица с Младенеца Иисус, а отдясно – иконата на Спасителя Христос. И двете били изрисувани от Станислав Доспевски през 1868 г. Иконата на Рождество Христово и тази на Свети Йоан Предтеча били изписани от Никита Одринчанин и били оценени като едни от най-добрите образци на българската възрожденска живопис. А иконите на Свети цар Борис и Свети Климент Охридски, намиращи се отдясно на царските двери, били изработени от художника Георги Балджиев. В притвора, над образа на Света Марина, са изписани и образите на 12-те апостоли. Над тях е Иисус Христос с вдигната за благослов ръка.

Днес в храма има и икона на първия просветител на град Пловдив – свети апостол Ерм. Храмът бил завършен окончателно през 1856 г., когато бил най-тържествено осветен от тогавашния пловдивски митрополит Хрисант в деня на Св. Св. Константин и Елена – 21 май.

В него се съхраняват днес и две стари певници. Те имат осемстенна форма, украсени са с инкрустирани костени и дървени пластини. Според проучванията те били работени  през 1775 г. от Христо Баро от Трикала.

Друга важна забележителност на храма е владишният му трон. Той бил изработен през 50-те години на ХІХ в. от представителите на Дебърската школа – Димитър и Антон Станишеви.

В северната част на двора, над входа, е построена дървената камбанария на храм „Света Марина”. Тя била завършена през 1869-1870 г. Представлява отделна от храма постройка и събужда любопитството на всеки, който посети храма. Висока е  около 17 м. и е изградена на шест етажа, които започват от земята, като всеки следващ етаж се стеснява над предходния. По този начин се образуват красиви сенници според мнението на Никола Алваджиев. Изработена е от здраво дъбово дърво и представлява уникална по своята същност архитектура, велико произведение на църковното строителство през ХІХ в.

Върху прозорците на камбанарията са монтирани медни решетки. Реставрирана е през 1953 г.  Днес „Света Марина” е единственият пловдивски храм с толкова голям брой камбани. Храмовият празник се чества на 17 юли, когато според православния календар се почита паметта на света великомъченица Марина. В храма се съхранява като голяма светиня и частица от светите мощи на света великомъченица Марина.

Припомняме, че през ноември 2011 година, храмът бе облепен с тапети върху стенописите в самата сграда. Събитието получи широк обществен отзвук, след като Под Тепето писа по темата. Бяха извършени четири проверки от страна на Министерството на културата, тъй като ремонтните дейности не бяха съгласувани със съблюдаващите органи

Дарина Илиева: Този, който уби стенописта в „Св. Марина“, не е запознат със самия канон

Украсата в златно и изписаните платна с ликовете на Светии, вместо да бъде демонтирана, не само не бе премахната, но и допълнена от още блестящи елементи. И така до ден днешен. Въпреки сезиращите органи и намесата на прокуратурата, автентичните стенописи на храма останаха в миналото -

Само бомбардировки през Втората световна война принудили в храма Св. Марина да сложат тапети

 

Източник: пловдивска митрополия

 

Само седмица остава до HILLS OF ROCK 2024, в който тазгодишната музикална селекция предлага най-желаните групи във всички жанрове и възрастови категории, артисти със световен актуален статут на суперзвезди и най-доброто от българската сцена. Разнообразната музикална програма на най-мащабния фестивал за рок и метъл музика в България с хедлайнери КoЯn на 25 юли, Bring Me The Horizon на 26 юли и Amon Amarth на 27 юли е вече напълно завършена, а новостите тази година включват и грандиозна сцена, специална настилка на терена пред Main Stage и повече входове за удобство на феновете. 

 

 

Тази година за първи път и по желание на посетителите е предвидена и специална теренна настилка пред основната сцена. Тя е с цел да се намали прахоотделянето и да се запазят тревните площи. Настилката е от материал, който се използва в цял свят за най-големите музикални събития за покриване на концертни терени и издържа до 90 часа екстремно натоварване.

 

 

Хиляди жители и гости на Пловдив се очаква да посетят фестивала – символ на града с повече от 50 групи, три сцени и необузданата енергия на публиката и рок музиката, която я сплотява.  Фестивалната карта вече е финализирана и сред добрите новини е, че тази година за феновете ще са отворени два входа – един основен за посетителите със закупени тридневни билети и един нов (от страната на стадиона) за еднодневните. Допълнителният вход ще даде възможност на нетърпеливата публика да влиза по-бързо и безпроблемно на фестивалната локация.

 

 

Припомняме, че в трите фестивални дни на главната сцена (Main Stage) участие взимат Amon Amarth, Bring Me The Horizon, Korn, Skindred, Suicidal Tendencies, Spiritbox, Imminence, Baroness, Pain, Loathe, Combichrist, Frail Body, Ghost Kid, Me and My Devil, Massive Wagons. На сцена Stroeja очакваме Panican Whyasker, Joker Out, Portokal, Kokosha glava, Kontrol, Last Hope, Expectations, TDK, Babyface clan, Zhlach/Grigovor/Gena, ALI, No More Many More, Amoral, Woomb, O.H., Nocktern, Gigashadow На сцена На тъмно се качват La Ganga Cale, N.O.H.A, Sevi, Kerana, Fyeld, Rewind!, Coolden, Terpentina, Spalni Mesta, Цар Плъх, Toy Letters, The Fourtones, Death Row, Coven 5, Ribka.

 

 

HILLS OF ROCK 2024 започва в четвъртък, 25 юли, точно в 17:00.

 

HILLS OF ROCK 2024 е на 25, 26 и 27 юли - вижте обновения сайт на фестивала и се запознайте с всички подробности на hillsofrock.com.

 

Тридневни и еднодневни билети за фестивала все още има в мрежата на www.ticketstation.bg и в магазини На Тъмно.

 

HILLS OF ROCK 2024 се организира от “Фест Тийм” ООД, част е от програмата „Наследство 2023“ на Фондация „Пловдив 2019“ и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив.

 

За още новини следете festteam.bg, hillsofrock.com и ticketstation.bg, социалните мрежи и събитието във Facebook за най-актуална информация.

 

Любимият летен кинофестивал Филмови нощи във Филипополис и тази година ще предложи среща с уникалния фестивал BANFF Mountain Film Festival. Селекцията от късометражни филми за приключения, екстремни спортове, планинарско кино ще гледаме тази вечер на лятно кино „Орфей“ от 21:10 часа.

Banff Centre Mountain Film Festival е най-големият и един от най-престижните планинарски кино фестивали в света. Всяка година фестивалът прави световно турне и през 2024 България отново е част от тази обиколка, като след първата спирка в София, по традиция фестивалът идва в Града на Тепетата. 

Публиката ще се наслади на 8 филма, представящи забележителни истории, идващи от далечни земи и носещи духа на планината и свободата – пъстра комбинация от приключения сред природата, срещи с непознати култури, анализиране на актуални екологични проблеми и любимите аутдор спортове. Ски, планинско колоездене, скално катерене, пътешествия до невероятни места - само част от света, в който ще навлязат зрителите по време на прожекциите.

Филмови нощи във Филипополис се провежда със съдействието на Община Пловдив.Цялата програма на фестивала може да видите на сайта на LUCKY Дом на киното – kinolucky.com. Билетите за BANFF са на цена от 12 лева с намаление за 10 лева за учащи и пенсионери, а за останалите филми са на цени от 9 лева и 8 лева – за учащи и пенсионери и могат да се вземат от касите на LUCKY Дом на киното на ул. „Гладстон“ 1 всеки делничен ден след 16 часа и в почивните дни от 10:30 до 21:00 часа, а на каса на лятно кино „Орфей“ след 19:30 часа. 

 

Страница 1 от 2295

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…