Капана.БГ

Капана.БГ

Рене Карабаш представя „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ в рамките на фестивала и води работилница за творческо писане (2 сесия)

 

 

Младият Пловдив чете има удоволствието да Ви покани на работилницата по творческо писане с водещ Рене Карабаш.

 

След срещата онлайн с Рене и лекцията за "Скритият свят на героя", дойде време да обявим и втората част на творческата работилница, която предвижда практически задачи за писане: "Героят и неговият свят"

 

Ден: 15.05.2021, събота

 

Час: 11:00-12:30 ч.

 

Място: на живо в двора на галерия Джуркови ( ул. Съборна 20)

 

Участници: до 20 човека (подходяща за16+)

 

Събитието е безплатно и част програмата на Пловдив чете 2021.

 

Местата са ограничени. Необходимо е предварително записване чрез платформата на eventbrite: https://www.eventbrite.com/e/2-tickets-153489556395?fbclid=IwAR2-Etsm2DChe5GzuR4-5Usp2p2aaLs5F8at0jOLI5lYl5OelMqSJ-QsTV4

 

Важно: Запишете се, ако сте сигурни, че ще участвате на живо! В случай, че поради определени причини нямате възможност да присъствате, моля да ни уведомите. 

 

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“

Това не е книга, а плик с 11 писма за обичането на онзи или онази, която има да идва. Или вече е дошла, но ти не можеш да я видиш…
Надявам се писмата, които съм написала да ви докоснат и да ви свържат с онази съкровена част от вас, която не спира да обича, да очаква, да се надява…

Искрено ваша,
Кой, какво и кога?

Четене и разговор с Рене Карабаш
Модератор: Ина Иванова

Начало: 15 май 2021, събота, 18:00 ч.
FLUCA – Австрийски културен павилион
Ул. Отец Паисий 38, Пловдив

Събитието е част от инициативата Младият Пловдив чете 2021 на Литературен фестивал Пловдив чете и част от Културния календар на Община Пловдив по програмата „Фестивали и значими събития“.

Организира се в партньорство с Издателство Жанет 45, FLUCA – Австрийски културен павилион.

Откъс Писмо на Омар до бъдещата му съпруга (2)

Не знам дали си получила писмото ми, но знам че те има, както знам, че банките в града ще отворят точно в девет и отегчените им служители ще източат кафетата от машините за кафе. Представи си само момента, в който всички с един единствен жест пъхат монета в машината и звънът на всички монети се разнася като симфония над града, празничната симфония на второто кафе, кафето което ще изпият сами, след първото кафе изпито със сърдитите съпруги с ролки на главата или с любовниците по халат в евтини хотели край пътя, ти любима, не принадлежиш на тази пролетариатска история, ти си нещо съвършено друго. Ти си запалената цигара в no smoking area, металното перце, което пада от самолета, който излита за Баден Баден, но преди да продължа, искам да кажа нещо по повод първото ми писмо: когато ти написах, че не искам да ти пречи, когато се обсебя от теб, ти нали не си помисли, че не обичам себе си? Нали не постъпи като дете и не прие първата си мисъл за вярна? Ако е така, мислиш ли, че не се обичам щом пиша това писмо, в което искам най-доброто за себе си, а именно теб, защото те заслужавам и няма да спра да го твърдя, докато не се появиш? Ти да не помисли, че склонните на обсесии хора никак не обичат себе си, следователно не могат да обичат, следователно трудно биха били обичани? Извинявай, но е смешно да мислиш подобно. Аз съм просто един фанатик, който иска да се разтвори като мултивитамин в чашата ти с вода. Ето, още не сме се срещнали и възникнаха първите противоречия. Но всичко е в редиците на нещата и признавам, че аз съм причината за този спор, прости ми. За нищо на света не бих те накарал да плачеш, защото всички знаем, че сълзите развалят вкуса на чая, а в по-лошия случай на уискито. Всичко това за себеобичането ти го казвам, за да съм спокоен, че съм го декларирал, че съм направил тази застраховка, ако някога се стигне дотам, че да трябва да решаваме как да разделим общия диван. Но merde! това не би трябвало да се случи с нас, нали, защото знам силата на думите на тази молитва и това което търся е някой, който също като мен търси богът на амурите. Аз ще обтривам всеки ден пиадестала ти с влажните кърпи на погледа си, не защото си трофей (не бих си позволила вече подобни своеволия), а защото искам да опазя чистотата на душата ти и нито един кариес да не поникне в белите й зъби. Обещавам въпреки това да не бъда спасител (това което винаги съм бил) и да те оставям сама да доплуваш до брега, когато разбереш, че под краката ти няма дъно, но аз ще плувам до теб…

…Разбрах и други неща за теб, но няма да назова нищо от това, за да не изчезнеш, да не си помислиш, че ти пише някой самовлюбен Бог, който мисли, че може да се разпорежда с живота ти преди да ти е направил поне хиляда пъти закуска, да е завел децата на детска градина, да ти е записал час за фризьор и да ти е оставил стихотворение на нощното шкафче, което да завършва с

“...тези продълговати нервни ласки

и езика ти като миро в устата ми

Твой, Омар”.

Снимка: Георги Казаков за #URBN

 

По традиция от 11 до 24 май Издателска къща „Хермес“ организира  Дни на българската книга. В рамките на кампанията са планирани различни литературни събития, книжни предизвикателства, игри в социалните мрежи, активности в книжарниците и онлайн. Всяка седмица ще бъде публикувана и по една нова книга от български автор.  Своеобразното начало на тематичните дни поставя романът „Преобърнати съзвездия“ от Деметра Дулева.

 

 

За книгата

 

 

Йоана Костова е най-добрият неонатолог в парижката болница „Некер“. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения й ден – преобръща нейния уреден и щастлив живот. Жената е покрусена от смъртта на своя пръв любим – неустоимия и безпощаден Найден.

 

Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.

 

 

Това е един майсторски написан роман, болезнено откровен, еротично и любовно провокативен. Роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта.

 

Интервю с автора четете в Под тепето.

 

Откъс от „Преобърнати съзвездия“

 

 

Заминавам за остров Мадагаскар. Другия край на света. Днес всеки за някъде заминава. Ще го направя и аз. И без това често се местя, нямам място, което мога да нарека дом. С Андре отново сме намислили да сменяме жилището... Няма мебел – като креслото на баба или велосипеда на дядо, – която да носи спомена на моя живот. И постоянен адрес, където винаги можеш да ги намериш – отиваш на ул. „Марица“, номер 58 – и те са там.

 

Казаха ми, че в Африка изобщо не се интересуват от миналото. Нито от бъдещето. Не правят никакви планове, утрешният ден не съществува, важно е единствено настоящето. Денят там бил много дълъг, времето течало бавно. Сутрин единствената ти грижа е да отвориш всичките си сетива и да си готов да посрещнеш миговете, които те очакват. Малките деца са такива – те се събуждат щастливи.

 

Може би Африка ще ме върне към бавните занимания от моето детство, в което всичко изискваше търпение: да омесиш питка и да я изчакаш да втаса, да сготвиш гювеч на бавен огън, да изплетеш пуловер, да отидеш до морето не по магистрала, да се редиш на десетки опашки. Да чакаш. Да не бързаш. Да се радваш на днешния ден.

 

Искам да се върна трийсет години назад във времето и – бавно и внимателно – да възстановя онази Йоана, която срещна Найден и още от първата минута го обикна безусловно, с цялото си същество, така както само дете може да се привърже.

 

 

Андре ме изпраща на летището, не ме разпитва, знае, че е по-добре да не го прави. Отдавна е свикнал с меланхоличните ми състояния. Гледа да ме успокои по неговия загрижен начин, който никога не ме утешава. Отпускам се едва когато разговорът си връща рутината на дългогодишна съпружеска двойка: да поливаш цветята, да отпушиш мивката в кухнята, да занесеш лекарствата на майка си, да се грижиш за децата...

 

Бих искала да му кажа, че ще ми липсва, че го обичам, че не мога да живея без него, но си премълчавам. Ако го изрека, ще се отвори сантиментална яма, от която няма да мога да се измъкна. Затова предпочитам да го наставлявам и да го инструктирам подробно за най-глупави баналности. Живеем заедно повече от двайсет години, отдавна не знам къде свършвам аз и къде започва той.

 

Докато ме прегръща, разбирам, че имам желание да се освободя от тази любов и заради него, за да ми прости дългите мълчания, с които не знае какво да прави и които, макар да не го показва, му причиняват болка.

 

Двете ни деца – близнаците Емил (на баща му) и Марина (на майка ми), са вече студенти в Сорбоната. Емил е като мен, мълчалив и сериозен. Марина е копие на баща си. Понякога се смайвам колко много прилича на него. Освен очите, смеха, силните крака и пружиниращата походка, е наследила неща, които не съм подозирала, че се предават с гените, като например начина, по който си навива ръкавите или бърчи нос, когато е ядосана.

 

Доскоро децата – и особено дъщеря ми, обичаха да сядат до мен и да ми говорят. Споделяха плановете си, смешните случки от деня, възмущението си от неправдите в училище, разочарованията си от хората. Сега вече не го правят. Чатят по цял ден с приятели. В тяхната компания са особено словоохотливи, а с мен няма какво да си кажат. Дори когато изляза на терасата с чаша кафе и сядам до тях, мълчат. Усмихват ми се мило, погледът им е пълен с нежност, но не ми разказват нищо. Изпиваме кафето, разменяме две-три фрази, мълчим петнайсетина минути и после винаги имат „нещо да правят“.

 

Андре е чудесен баща, знам, че ще се грижи добре за тях и за дома. В него всичко е здраво и солидно – от петдесетгодишното му масивно тяло до сградите, които строи.

 

Ще ти се обаждам всяка вечер – промълвявам.

 

Кимва в знак на съгласие. Отделя тялото си от мен, после ръцете. Сините му очи последни ме пускат.

 

Бракът ни се крепи на въздуха, на пространството, което си даваме, за да не се задушаваме взаимно. Андре никога не е настоявал да се откажа от нещо заради него. В една връзка винаги единият е по-отдаден и по-склонен на отстъпки. Аз мисля, че в нашия случай е той, но подозирам, че Андре смята обратното. И може би точно това усещане за жертвоготовността на другия ни държи влюбени един в друг до ден днешен. (...)

 

Кацаме в Антананариво малко след полунощ.

 

Слизаме от самолета и вървим пеш до салоните на летището.

 

Краят на ноември, започва дъждовният сезон. Въздухът е влажен, горещо е дори през нощта.

 

Чакаме багажа.

 

Летището е задушно. Два вентилатора, забити в тавана, едва раздвижват въздуха и плахо разгонват рояците насекоми. След „Шарл дьо Гол“ – с безкрайните му терминали, стъклени коридори и излъскани повърхности, залата ми прилича на селска къща, все едно съм пристигнала на гости у далечни роднини.

 

Минава час преди лентата за багажа да се раздвижи със скърцащ звук. Най-после изплюва огромните ми жълти куфари, облепени със знаците на Червения кръст и „Лекари без граници“.

 

Излизам от летището и преди да поема първата глътка свеж африкански въздух, над главата ми руква пороен дъжд. Естественото желание веднага да изтичам да се скрия на сухо е парализирано от мириса и шума на природата.

 

Пред мен няма град, няма сгради, нито бетон. Само безкрайна природа!

 

Гръмотевиците падат наблизо, в тътените им усещам непосредствената сила на бурята. Сякаш електричеството в облаците е изсмукало енергията ми и ме е запратило много далече, във времето на моите нощни бягства от пансиона и разходките в омагьосаната гора. Там, покрай върбите на Марица, изпитвах същото сливане с природата.

 

 

"Магически шоу-спектакъл с Ненчо" гостува в Дома на културата „Борис Христов“ на 16 май 2021 г. от 11:30 ч. Илюзионният спектакъл с Ненчо Илчев ще заплени публиката с виртуозни фокуси, блестящи илюзии и още много магия. Това е един спектакъл не само за деца, но и за хора от всички възрасти, които обичат да се забавляват и вярват в силата на магията.

 

Публиката ще изживее едно неповторимо и емоционално потапяне в загадъчния и красив свят на магията.

 

Билетите са на цена 15 лв. и 18лв. И се продават на Билетна каса - "МаскАрт" в Дома на културата.

 

 

Ненчо Илчев е роден на 3 май 1972 година в село Момчиловци, Смолянско. Завършва гимназия в родното си място и след това учи за кратко в Медицинския колеж в София.

 

От 1992 година учи Актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. Завършва успешно Академията през 1996 година. От 1997 година е част от актьорската трупа на Театър „Българска армия“. Става известен в края на 90-те години с участието си в предаването „Спукано гърне“, където е водещ и показва фокуси, а след това е част от комедийното шоу „Комиците“ по бТВ, в което представя скечове с пародия на илюзионни фокуси.

 

 

Ненчо Илчев се е обучавал при българския илюзионист Мистер Сенко на илюзионно изкуство. През 2003 г. се снима в българския филм „Изневяра“. Става много популярен с ролята си на отец Григорий в сериала „Столичани в повече“ (2011 г.). Участва в много постановки в различни театри.

 

 

Награди:

 

2006 г. – Наградата „Иван Димов“ за млад актьор за ролята му на Габриел Кънчев в спектакъла „Ножица-трепач“ от Бр. Джордан и М.Ейбръмс

 

2006 г. – Награда „Максим“ за поддържаща мъжка роля за ролята на Васенка в „По-големият син“ от Ал. Вампилов, реж. Николай Ламбрев – Михайловски.

 

 

 

Великолепната музика на Стинг в симфоничен аранжимент ще звучи в един специален концерт на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора и Военния биг-бенд с диригент кап. Цветомир Василев. Солист е известният
джаз-изпълнител Петър Салчев.

В концерта „Sting the Opera” /буквално „ужили Операта“/ ще чуем едни от най-популярните пеcни на британската музикална легенда Стинг cpед които, pазбиpа cе, „Еnglіѕhman in Nеw Yоrk”, „Fіеldѕ of Gоld”, „Ѕhаре of Му
Hеart”, „Еvеrу Breath You Take”, „Roхanne”, „Russians”, „If I Ever Lose My Faith in You”, „Mооn over Bourbon Street” и дp. Аранжиментите са на Дейвид Хартли, Мишел Льогран, Роб Матис, Винс Мендоса, Стивън Меркурио,
Бил Рос и Никола Тескари. Събитието е планирано за 30 май в Лятно кино Орфей.

Петър Салчев е роден през 1969 год. в град Пловдив. Интересът му към музиката започва от юношеска възраст и е насочен към класическата китара. През 1990 год. започва неговата вокална кариера, като работи и
сътрудничи с „Бели, Зелени и Червени“ – една от най-популярните и утвърдени джазови формации в България.През 1994 год. печели наградата за най добър млад изпълнител от “Младежка Джаз Среща” Пловдив. През 1994 год. продължава вокално-музикалното си образование в поп-джаз факултета на ДМА „Панчо Владигеров“, в класа на доц. Георги Кордов. През 1997 год. печели стипендия за магистърска програма в Бостънската
Консерватория.Участник със собствени проекти във всички престижни джаз форуми в България. През 2009 год. гръцката компания Анокато издава и проекта му с Костас Магинас – TheCall. От 2005 г. е асистент по Пеене в АМТИИ Пловдив. Осъществява редица записи за Българската Национална Телевизия и Радио, солист на Бигбенда на Националното радио, Бигбенд Пловдив, работи с Ангел Заберски-син, Живко Петров, Христо Йоцов, Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Асен Дойкин, Милчо Левиев, Петър Петров, Камелия Тодорова, Хилда Казасян, Оливер Йосифовски, Костас Магинас, Мариус Поп, Дорина Маркова, Борис Тонков, Ташко Ташев, Ана Димова. Концертира на сцените на всички джаз-фестивали в България. Изнася концерти в Англия, Германия, Австрия, Дания, Съединените Американски Щати, Турция, Гърция и Румъния.

 

Една по-различна изложба предстои да изненада почитателите на изкуството на 27 май в галерия АК Glass of Wine в сърцето на Пловдив. Експозицията ще представи пред публика творбите на врачанина Красимир Митев, който от години живее и работи в Испания. По време на изискания коктейл авторът ще разкаже за своите картини, част от които са създадени в изолация заради световната пандемия.

Красимир Митев е художник от Враца. Завършва института за преподаватели по изобразително изкуство в Дупница, след което пластични изкуства, дизайн и педагогика на изкуството в СУ “Св. Климент Охридски”. Черпил е опит от известни художници, като Тома Трифоновски, който е бил негов преподавател. От 12 години живее и работи в Испания. Сред най-големите му успехи там е участието му в международното биенале на изкуствата в Майорка през 2009 г. Там той е единственият българин сред 60 творци от различни държави. Преди година обаче се връща у нас с нестандартна мисия да даде на България това, което не успява, докато е в чужбина. Мечтае да си върна загубеното в родината и успява.

Рисува своите сънища и мечти с живописен нож. Картините му са много различни. Стилът му е разнообразен и трудно разпознаваем. Използва смесена техника. Преобладават пъстри и чисти цветове. Акцент в творчеството му е любовната тематика. Творбите му са посветени на чувственото в живота. Усещането във всичките му форми, което тотално изчезна с тази пандемия, сякаш да ни покаже колко е важно да можем да чувстваме, да прегърнем, да докоснем.  Устните се докосват и при допира им избухва взрив от емоция. Нетърпелив да споделим всяко ново, започнато и недовършено чувство. Посланието му е за повече любов.

Изложбата се открива на 27 май, четвъртък от 19:00 часа, в Галерия АК Glass of Wine.

Емоционален, красив и вълнуващ  концерт разлюля миналата вечер сцената на Античен театър Пловдив.  “Пазители на фолклора”, организиран от СУ “Любен Каравелов”, гр. Пловдив по повод 85-та годишнина от създаването на училището, събра на една сцена талантливите възпитаници от училищния ансамбъл „Тракийска младост“ и професионалните танцьори от  Национален фолклорен ансамбъл “Българе”, Фолклорен ансамбъл ”Тракия” Пловдив  и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.

Концертът започна с обръщение на директорката на СУ „Любен Каравелов“ Славка Щерева. Тя благодари на своите заместници, на всички прекрасни, иновативни преподаватели, на многобройните приятели и съмишленици, и най-много на своите възпитаници – „пазителите на фолклора“. СУ “Любен Каравелов” – Пловдив е утвърдено като училище за изучаване на музика, народно пеене, поп и джаз пеене, народни и класически инструменти. През последните години училището залага  STEAM обучение, Google Workspace, иновации с виртуална и добавена реалност, модернизиране и разширяване на своята материална база.

Училището се стреми чрез висококвалифицирани педагози да формира знания, личностни умения у учениците, да развива индивидуалността и стимулира творческите им заложби. Съхранява и популяризира българския фолклор. Това е училище с много таланти, училище, което гради бъдещето. Славка Щерева отправи и специална благодарност към Фондация „Пловдив 2019“, тъй като концертът “Пазители на фолклора” се осъществява с финансовата подкрепа на фондация “Пловдив - 2019” по проект, който получи подкрепа по програма „Наследство II“ .

Кметът на Пловдив Здравко Димитров изпрати кошница цветя  и поздравителен адрес по повод 85-тата годишнина. Кметът благодари на ръководството и възпитаниците за многобройните успехи, с които градът ни се гордее, както и за това, че са истински „пазители на фолклора“, а чрез него и на общобългарските и изконни традиции, които са ни съхранявали през вековете в различни изпитания.

Сред многобройните гости на концерта бяха Председателят на Общински съвет - Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов,

ректорът на АМТИИ проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, заместник - ректорът проф. д-р Костадин Бураджиев, проф.-акад Милчо Василев – дългогодишен бивш ректор на АМТИИ, заместник-кметът на район Централен Фиданка Кацарева и секретарят на кметството Емил Саралийски, гости от МОН и РИО – Пловдив, Озден Мурадова - директор  на Център за подкрепа за личностно развитие - ОДК– Пловдив, Донка Щилянова – началник-отдел „Образование“ на община Пловдив и експерти от отдела и много други.

Сред специалните гости бе и прочутият български хореограф и режисьор Христо Димитров,  създател и продуцент на Национален фолклорен ансамбъл “БЪЛГАРЕ“, които имаха удоволствието да излязат първи на сцената.

Концертът “Пазители на фолклора”  беше записан и предстои видеото да отпътува за всички български културни институти по света като посланик на град Пловдив и на СУ „Любен Каравелов“ с 85-годишна история и традиции във фолклора.

Дългоочаквани български заглавия ще може да видим в продължението на София Филм Фест в Пловдив, което предстои от 14 до 24 май. Част от програмата в LUCKY Дом на киното ще станат три арт филма, за които пловдивчани вече нямат търпение. Фестивалът се провежда с помощта на Община Пловдив.

Голям интерес предизвиква „Петя на моята Петя“ - разказ за превърналата се в легенда поетеса Петя Дубарова. Подходът в създаването на филма е да свърже бъдещето с миналото. Историята е изградена върху връзките и паралелите между две тийнейджърки от различно време: Петя Дубарова и Петя Монова. Едната е дръзка и модерна, а другата – както е представена във филма – мъдра и митична.

Пълнометражният дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“ получи международно признание в края на 2020 – световната му премиера беше на кинофестивала в Кайро, където изпълнителят на главната роля Юлиан Вергов беше удостоен с наградата за най-добър актьор. Игралният му дебют „Уроци по немски“ разказва за два дни от живота на мъж на средна възраст, загубил своята идентичност и решил да емигрира от България. Никола се опитва отчаяно да възстанови отношенията си с всички свои любими хора само ден преди да отпътува.

В програмата е включен и филмът „Житие“ с Иван Бърнев. В него тринадесетгодишно момче бяга от вкъщи след смъртта на майка си и се сприятелява с безработния Иван, който се превръща в негов ангел-пазител.
Билетите ще са в продажба на касата на LUCKY Дом на киното всеки делничен ден след 16 часа и в почивните след 11:00. Цените са 8лв, 6 лв за учащи и пенсионери, предлага се и карта за 5 прожекции на цена от 35 лв.

Страница 4 от 1890

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…