Деветият международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ ще се проведе от 31 май до 6 юни 2015 г. в Пловдив. Шестнадесет международни спектакъла ще бъдат представени в рамките на 7 дни. Програмата включва театър, пърформанс, съвременен танц, както и концерти и творчески ателиета.
Партньори на 9-то фестивално издание са Министерството на културата и Община Пловдив, Посолството на Израел, Посолството на САЩ, Посолството на Белгия, Посолството на Австрия, Италиански културен институт, Полски институт, Унгарски културен институт, Градски дом на културата „Борис Христов“, Драматичен театър — Пловдив, Културен център „Тракарт“ и Общински Институт “ Старинен Пловдив”.

ПРОГРАМА  2015

31 май(неделя), 17:00 ч.
“Земя” - танцово соло & "Tales in Black and White"– видео инсталация
Андреа Хакл – Австрия
Културен център „Тракарт“

Земята е отдаване на енергиен поток . Земята е празник на живота . Земята е молитва.

Андрея Хакл работи като хореограф, танцьор  и видео артист. Тя е работила с различни танцови компании в Европа, сред които : Emanuel Gat Dance,United-C , Suzy Blok & Fabian Chyle.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Австрийското посолство в България.

31 май(неделя), 17:30 ч.
 “OOups”
Jordi L. Vidal Company –Белгия
акробатично шоу, включващо бийт бокс и жонглиране
Открита сцена, пред стълбите на Каменица

Двама търговци са в неизвестност след присвояването на финансови средства. Лудешки диво шоу с необуздан ритъм, което говори за пари по хумористичен , музикален и визуален начин. Актуалността на темата му го прави универсално и забавно за всички възрасти.

Участват: Гаспар Хербло и Антъни Лефевр
Концепция, режисура, хореография и звуково оформление: Джорди Л. Видал
Костюми: Франс Ламборе
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Белгийското посолство в България.

ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ
31 май(неделя), 19:00
 “Как едва успях да не размажа съпругa си”
Les Gens Du Quai Company — Франция, театър
Градски дом на културата „Борис Христов“

Спектакълът е инспириран от “ЧУЖДАТА ЖЕНА И МЪЖЪТ ПОД КРЕВАТА”(Водевил в две действия по едноименния разказ на Ф. М. Достоевски ).
Водейки се шеговито по правилата на водевила, с карикатурен щрих блестящите актьори изиграват недостатъците и страстите ни, като отдават почит на вечната любов. Те  ту се противопоставят, ту се влюбват, докато се превърнат в бурлеска, която разкрива чудовищната страна у всеки. Реалността се огъва,фантастичното набира сили.
Калейдоскоп на човешките чувства, този спектакъл е фотография на ежедневието, като че ли прелистваш семеен албум на непознати хора – странно огледало на съдбата.
 Ан Лопес създава танцовата компания „Les gens du quai“ през 1998 г. заедно със Софи Жерар и Франсоа Лопес. Тя е хореограф на над 12 спектакъла за компанията. През 2004 Лопес получава наградата SACD New Choreographic Talent (dance/web/Europe project) за спектакъла „Неизменно напред“.
Хореограф: Ан Лопез
Музикално оформление: Франсоа Лопез
Участват: Силвия Ди Ренцо, Елоиз Дешемен, Алесандро Сабатини, Ан Лопез, Франсоа Лопез

1 юни(понеделник)
World Wide Violin
концерт на Фредерик Тари и Франсоа Лопез – Франция
Културен център „Тракарт“

Един концерт с много импровизации, world wide music и съвременни композиции.
Изпълнител с над тридесетгодишна кариера, Фредерик Тари изнася концерти из целия свят, преподава и пише музика за театрални и танцови представления.
През 2008 Тари създава компания Des_Cordes_à _mon_ _Art, на която е артистичен директор. 
Фредерик Тари провежда професионално обучение към Операта в Монпелие, Консерваторията в Нарбон, Университетът в Монпелие и др.

2 юни( вторник) ,19:00
ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦ
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив


iMEE Dance Company – САЩ
Хореография: Спенсър Гавин Херинг и Андрея Даун Шели

Американската танцова компания iMEE  е създадена през 2009 г. от национално признатите танцьори и хореографи Спенсър Гавин Херинг и Андрея Даун Шели. iMEE е посветена на представянето на иновативни, оригинални съвременни танцови спектакли, създадени  както от изгряващи, така и от утвърдени хореографи, и с участието на популярни гост изпълнители от цял свят. Работата на танцова компания iMEE включва набор от визуални и сценични артисти в оригинални произведения чрез мултидисциплинарни колаборации с танцови организации в районите на Тексас, Южна Флорида, Южна Калифорния, Роуд Айлънд, Масачузетс и Италия. Непрекъснато развиваща се организация, която представлява танца като форма, насочена към пораждане на емоционални и мисловни процеси, хармонични с ума, сърцето и душата.
"Чрез иновативната взаймодействие на артистичните дисциплини, iMEE ни напомнят, че цигулките могат да танцуват, скулптури могат да дишат и танцьори да говорят." - Ерин Смит, CASA Magazine, Santa
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Посолство на САЩ в България.


„MORGAN and FREEMAN”
соло на Ференц Фехер – Унгария
Носител на главната награда от 16 ти Contemporary Dance Festival – Veszprém, Унгария 
Илюзорна история, представена чрез едночасова гротеска, която е толкова палава, игрива, остроумна и с чувство за хумор, колкото тъмна, болезнена и жестока. По-специално: тя е смела. Танц, смесен с куклено шоу, напомнящ за състоянието на момента, когато детето мечтае за един въображаем приятел. Това приятелче е не само утешител и другар, но и демонично алтер его. Това е тъмната страна в детското, която контролира, манипулира и командва.
Световно признатият танцьор и хореограф Ференц Фехер е един от най-добрите изпълнители на съвременната унгарска танцова сцена. Представлението е поразително и шокиращо. Не само заради неговия неуморен, честен и много директен подход, отказващ всички рутинни, но и благодарение на затворените, изолирани, самотни космоси, в който той потапя зрителя.
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Унгарски Културен Институт в България.


2 юни( вторник), 21:00
 “Птиците не спят никога”
PTAH Theatre – Унгария, театър
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив

Има много граници в човешките взаимоотношения , особено когато става дума за раздяла по време на война, когато остава само надеждата : очакване и очакване и борба срещу врага от нашите собствени кошмари. Паралелните действия на мъж и жена в отделни светове. Единственото нещо, което ги държи живи, е силата на любовта , птицата , която донася посланието в последния момент.
Спектакалът е вдъхновен от личните и социалните интереси и дилеми на изпълнителите, свързани с конфликта в Украйна .

Участват: Агнес Домонкос и Микола Бондарчук

3 юни(сряда), 19:00ч.
“WHY I KILLED MY MOTHER”
моноспектакъл на Дор Цвайгенбом – Израел, театър
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив

Дор Цвайгенбом е утвърден израелски актьор, режисьор  и писател, известен с работата си в театъра, телевизията и киното. Спектакълът “Why I killed my mother “е носител на голямата награда от фестивала на моноспектаклите Teatroneto – Израел през 2014 година.
В смесица от пантомима, музикален и физически театър, Дор Цвайгенбом разкрива смешната и същевременно трагична връзка със своята майка. През тежкото си детство Дор окрива своето убежище на сцената. Лас Вегас, Израел, Сиатъл и Германия намират своето място в тази цветна, на моменти луда и  трогателна история, където дори и в най-тъжните моменти хуморът остава основна движеща сила.
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на посолство на Израел в България.

4 юни(четвъртък), 19:00
ВЕЧЕРИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦ
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив

iMEE Dance Company – САЩ
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Посолство на САЩ в България.

“The perfect world” - соло на Бартек Возцянски – Полша
Солото представя монолог на един млад мъж, който се бори с връхлитащите го детски спомени за неговия баща алкохолик. Динамиката на емоциите, изразени чрез танца, е огромна и непрекъсната.
Солото е носител на първа награда от International Solo Dance Contest – Гданск, Полша.
Бартек Возцянски е завършил Rambert School of Ballet and Contemporary Dance – Лондон и е  представял хореографиите си в Полша, Япония и Великобритания, Сащ, Канада и Беларус. Работил е с Alternatywny Teatr Tanca ‚ LUZ’ и Warsaw Ballet.
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Полски Институт в България.

“Slipstream”  - Михаела Гривева – България/Ирландия
“Slipstream” създава поредица от картини, в които всеки участник предава както уникалните си характеристики, така и груповата енергия на публиката. По този начин се преразглежда рамката, която съществува между солист и ансамбъл, или как индивидуалността може да бъде конструктивна сила в една общност.
Михаела Гривева е дипломиран магистър по Съвременен танцов пърформанс от Ирландската световна академия за музика и танц. Впоследствие нейното развитие е повлияно от интензивни обучения с артисти като Охад Нахарин, Мартин Килвади, Ръсел Малифант, Керен Росенберг и Давид Зембрано. Михаела е работила с артисти като Найджъл Ролф, Кристиян Юбл, Ерик Купърс, Сидней Фрийдман, Джон О'Браян и други.

4 юни(четвъртък), 21:00
Програма: На фокус Пловдив
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив

 “Така Близо” - Танцово студио Дуенде
НЯМА ШУМ В ГРАДА. НЯМА ПОКОЙ В ХИМАЛАИТЕ. И ДВЕТЕ СА ВЪТРЕ В ТЕБ" СВАМИ САТЯНАНДА САРАСВАТИ
Танцово студио „ Дуенде” е създадено от Елена Здравкова и Ивайло Иванов през 2011г. с цел популяризиране и развитие на съвременния танц. Участва активно в културния живот на Пловдив със собствени и съвместни танцови проекти, организира поредица от уъркшопи в областта на съвременния танц, импровизацията и танц-театъра.

МУЗИКА: ДОБРИНКА ТАБАКОВА.

“Апатия” - Деница Гергиникова/ Студио Пантарей
„Апатия” е танцов спектакъл, който разглежда темата за апатията в съвременното общество.
Деница Гергиникова e завършила пантомима в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и съвременни танцови техники в АМТИИ- Пловдив.
 Представяла е работата си на различни фестивали в Пловдив и България.

“Самота” - Боряна Тангулова
Танцовата миниатюра представя самотата и трудностите в общуването на съвременната двойка, ограниченията и самоограниченията, които си поставаме, както и невъзможността да намерим път към сърцето на другия.
От 2011 г. до 2014 г. Боряна Тегулова участва като танцьор в спектакли на Дерида Денс Компани, Танцово студио Дуенде и Танцова формация Пантарей.
Участват: Силвина Владова и Драгомир Йорданов

5 юни(петък), 19:30
 Програма: На фокус Пловдив

 “Ескориал” -Театър „Хенд“- България
Зала Театър „Хенд“

Един експеримент с текста на белгийския автор Мишел дьо Гелдерод, наричан белгийският Шекспир. Истинско предизвикателство е да се постави целият текст, да се запази изяществото на словото и да се проведе действие, преминаващо логически между актьорския план и куклите.

Награда за сценография и кукли на фестивала „Двама са малко, трима са много“ Пловдив, 2014
Награда на холандското жури за най-добър спектакъл на фестивала „Двама са малко, трима са много“ 2014, Пловдив

Режисьор: Веселин Бойдев
композитор: Петър Цанков
сценография и кукли: Ива Гикова и Ивайло Николов
участват:
гост изпълнител: Димитър Николов
Добрин Добрев - Додо
Мария Димитрова
Ивайло Иванов
С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

5 юни(петък), 19:00
“Naveneva”
Naturalis Labor Company – Италия
танцов театър
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив


В тъмното мазе на трима алхимици, събрани около една карта, съдбата решава, че новият свят ще бъде на морето: светът на Naveneva .
Ето как трима моряци започват мистериозно приключение из моретата .
Кой маршрут е избрал Капитана ?
Naveneva очарова и включва зрителя в приключенско въображаемо пътешествие през моретата.

Участват: Силвия Бертончели, Киара Гуглилми и Паоло Отобони
Режисура: Силвия Бертончели
Сценичен дизайн: Антонио Панзуто
Костюми: Лучия Лапола
Музика: Паоло Отобони
Продукция на Naturalis Labor Production в партн  во с MIBAC/ Regione Veneto/ Arco Danza/ Provincia di Vicenza/ Comune di Vicenza
Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Италиански Културен Институт в България.

ОФИЦИАЛНО ЗАКРИВАНЕ
6 юни(събота), 19:00
 “Другата страна” от Деян Дуковски
Lydia Lithos Dance Theatre – Гърция
театър
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив 

Всред руините на една страна, която вече няма име, четирима души, избягали от смъртта, са се забързали да настигнат живота, който им намига на всеки ъгъл и отново ги заобикаля. Войната е оставила своите следи върху тях. Полицейски сирени им напомнят, че тяхната някога красива страна се е превърнала в полицейска държава, където всеки е въоръжен и всеки е готов да убие, преди да го убият. Но сред такова нещастие, когато дори и времето кърви силно, една малко по-тъмна приказка разгръща своята бъркотия, за да докаже, че човешкото пътуване в търсене на светлината никога не може да спре. Пиеса за човешките мечти и страстната борбата на хората да се обичат и да бъдат обичани, въпреки че са в капана на една разрушена страна. В бъдещето може да се окаже, че следващата повратна точка за човечеството е когато Ерос се пребори със Смъртта. Когато силата на любовта реконструира руини в мечти и превръща мъртвите в новородени, готови да се преродят отново.

Деян Дуковски е известен с пиесите „Буре барут” (1994), „Балканът не е мъртъв” (1992), „ММЕ кой пръв започна” (1996), „Празен град” (2007) и др.
Пиесите му са преведени на сръбски, гръцки, български, хърватски, френски, японски, полски, руски, италиански, турски, романски, унгарски език.
Дуковски е носител на награда за най-добър съвременен драматичен текст на Македонския театрален фестивал „Войдан Чернодрински“ - Прилеп, за пиесите „Балканът не е мъртъв“, „Буре барут“ и „Другата страна”; Гранд-при на Интернационалния театрален фестивал БИТЕФ за „ММЕ кой пръв започна“ както и наградата „Коле Чашуле” за „Загубени германци” , връчена от Македонския народен театър в Скопие.
Автор: Деян Дуковски
Режисура и хореография: Фения Апостолу
Участват:
Димостенис Елефтериадис
Вирджиния Тампаропулу
Панайтис Братакос
Мария Апостолакеа
Костис Тсиамагкас
Андриани Теодоропулу
Музика: Манос Антониадис
Сценография: Тониа Авделопулу
Костюми: Зои Моливда –Фамели
Светлинно оформление: Тасос Склавунос
Видео: Крис Турлакис
Продукция на Lydia Lithos Dancetheatre & Vault Plus Theatre

В центъра на събитията в първия ден на феста е е ул. Христо Дюкмеджиев
Кварталът в трескава подготовка за голямото откриване довечера
Стефка Георгиева

Цветни флагчета като на испанска фиеста, усмихнати жужащи хора като в кошер, създават една особено празнична обстановка в Капана, на старта на „Капана фест” днес. Десетки хора са се събрали на ул. Христо Дюкмеджиев около бурканите с домашен мед, досущ като рояк пчели. Улицата кипи от енергия и се очерта като най-активнaта  в рамките на тридневния маратон. В останалата част на арт квартала текат усилено подготовки.
Особено активни са цветните хора около сцената, която се подготвя да посрещне разкошните музиканти от „Българи“, заедно с Янка Рупкина, а след това Acoustic Corporation продължават да гърмят на новооткритата сцена. След тях купона няма да затихне, защото Free style излизат, за да покажат какво е соул музиката. Срещу тях пък, сгушени на кълбета, надничат вълнени чанти и играчки. Хипстър хостела е усмихнат какво винаги и е приютил пред себе си пейки с цветни възглавнички, наредени между зелени храстчета, които са съседи с прясно изцеден фреш. В Котка и Миша пък вече се лее занаятчийското пиво, преди централните събития от Бирения фест там в събота и неделя.
Всичко се прави и всичко се рисува. Рисуваме по хладилници и ел. табла. От изработката на диджерито, през уникални бижута, кои от метал, кои от естествени материали, до кисело мляко и домашен сладолед – едва се изкушавам да не си взема бурканче сладко и пита кашкавал и да ям до пресищане.
Кипят последни приготовления и Капана трепти преди Гранд Оупънинга на най-големия и цветен фест в Пловдив, както го определят десетки, че и стотици фенове на събитието.

Влогърът Крис Танев набира скорост

Стефка Георгиева

Кристиан (Чарли) Танев е двадесет годишно момче от Пловдив, което за няколко часа счупи рекордите за продажба на тениски.

Крис, както го наричат приятелите му, е един от най-популярните влогъри сред тийнейджърите в страната. Той, заедно с неговия приятел Антон (Тонкиса) заснемат клипчета на различна закачлива, забавна, на моменти идиотска тематика. Честно да си призная, първоначалното ми мнение за Крис не беше сред най-положителните, но след няколко разговора с него, митът, че Чарли Танев е поредното заблудено хлапе бе развенчан. А това се случи на няколко етапа.

Етап едно: Той може да мисли и го прави. Макар и да не си личи на пръв поглед, така е.

Етап две: Крис, заедно с още няколко популярни влогъра в страната, организираха благотворителна среща с фенове, което няма как да не ме трогне поне малко.

Етап три: Момчето превърна хобито си в работа и това му носи доходи. Да си признаем, всички имаме хобита, но не всеки може да печели от това.

Преди няколко дни Кристиан Танев пусна в онлайн продажба тениски с различни забавни надписи и герои от неговите видеа в youtube. Само след около час, продажбите надхвърлиха очакванията на всички, в резултат на което сървъра на сайта, който търгува с потребителите, предаде Богу дух пред небивалия наплив на клиенти. Едни от най-продаваните му тениски са „Не ми давайте алкохол“ и забавната картинка на Ракиямен (известен герой в клиповете на влогъра).

Знаех, че Чарли има истински фенове, някои от които пътуват до Пловдив, само за да се видят с него, но това с тениските искрено ме учуди. Не очаквах, че е чак толкова популярен сред тийновете, но пък влогъра доказа, че ако имаш акъл в главата и можеш да го ползваш, което е важно условие, нещата се случват.

По вода тръгна изложбата на Петър Беляшки  Сънища след пробуждане  в галерия Филипополис. На фона на капките дъжд собственикът на арт пространството с гордост споделяше с гостите, че всяка една от картините е специално нарисувана за Филипополис. Творбите са си се прибрали вкъщи и това може да се усети щом влезеш вътре. Десетки приятели на художника се събраха, за да открият заедно изложбата,а  сред тях беше и маестрото Иван Поповски.
Картините му са вълни от цветове, които се блъскат като бурно море между рамките. Вгледаш ли се в тях, то се губиш и отнема време да изплуваш с дълбок дъх. Сън е това, което го живеем, дори след като се събудим. Сън е че можем да вървим, да обичаме. Сън е всеки един миг от ежедневието ни и именно това може да се види в картините на Беляшки. По детски страст се усеща в стила му. Рязък и нежен едновременно. Очите му е и те по детски се смеят сякаш щом видеше колко хора се го уважили. Ненадмината изложба, страхотна и още какви ли не отзиви се чуваха от феновете на изобразителното изкуство, докато сякаш омагьосани стояха пред картините.
Изложбата е на разположение за посещение в рамките на месец (до 27. Юни).

Новото заглавие на театъра на сцена утре  

След Аскеера Радина Думанян с нови трепети- премиера в Драмата

„Духът на любовта“ е новата постановка на Драматичен театър Пловдив. Премиерата ще се състои на 29.05.2015г. в Дом на културата „Борис Христов“ от 19:00ч. Младата и вече отличила се с две награди Радина Думанян е в една от главните роли на театралния спектакъл. Заедно с нейния млад колега, Тодор Дърлянов, партнират на Христо Гърбов и Албена Павлова. Постановката е на Андрей Калудов, за който младият Дърлянов се изказа особено ласкаво. Няма напрежение преди премиерата, защото така ни е постлал килимчето, господин  режисьорът, казва младият актьор.

Това е 39-тата пиеса на Нийл Саймън и по мнение на Калудов, в нея има много повече от традиционната американска драматургия. Неслучайно на Бродуей има театър, който е кръстен на Саймън. Ние сме посегнали към нещо, което е от качество на степен N, споделя режисьорът. Калудов е гост на Пловдивския театър и изказа похвали към колегите си от театъра под тепетата. Ние заживяхме като едно семейство, казва той. Сподели още, че актьорите от Пловдив бързо са придобили професионално отношение към репетиционния процес. Целият екип, който работи по това представление, очаква отзвука от публиката. С думите: „ Покланям се пред колегите от Пловдивския театър, защото условията, в които работят са изключително трудни. Чест прави на театъра, че не само работи, но е и на една челна позиция.“, завърши Андрей Калудов.

Христо Гърбов сподели, че за пръв път играе подобна роля и тя е много специална за него. Тази роля отговаря на желанието ми да направя нещо сериозно, което да ме потопи в друга концентрация, казва той. Духът на любовта витае в цялата постановка не само като чувството за любов между хората, но и към творчеството, морала и честта. Всичко в тази пиеса се мотивира от любовта.

Радина Думанян загатна за скритите неща в сюжета, но не пожела да разкрие тайните, за да могат зрителите сами да достигнат до тях. Тодор Дърлянов пък сподели, че се чувства изключително добре в този екип. Разказа, че съветите и нещата, които взима от колегите си, ще му помагат занапред.

След думите на непривично спокойния актьорски  състав, остава само да дочакаме премиерата утре, за да разберем за какво точно загатна носителката на „Аскеер“ за 2015-та, Думанян.

Може би най-неочакванят разговор, който съм правила до момента. Когато реших да потърся Нотич, дори не знаех от къде да започна, тъй като не знаех името му, само псевдонима. Всичко се случи толкова случайно, че за момент си помислих - "По-лесно едва ли може да бъде. Било е писано." Тафо се оказа очарователен млад мъж, безкрайно отзивчив и мил, което, честно казано, ме учуди. Познавам музиката му вече повече от година, даже може би две, нямам ярък спомен, и съм особено щастлива, че сега ще успея да го представя на повече хора. Можете да го чуете в Soundcloud, да го видите в личния му сайт - http://nottich.com/ или пък във фейсбук страницата му. Впечатленията и мненията оставам на вас. 

Здравей! Представи се.

Тафо Великов, други може да ме знаят като „Nottich“.

С какво се занимаваш?

Най-общо казано – електронна музика.

От колко време и как започна?

От 7-8 години може би. Най-напред беше бийтбоксът. Не помня точно как започна всичко, мисля че бях гледал едно предаване по MTV с един бийтбоксер и ми стана интересно. По-късно се пробвах и аз, а след време започнах да записвам звук върху звук и да правя някакви аматьорски композиции, ей така – за себе си. После пък реших да вмъкна и електронни звуци от тези, с които разполагаше програмата, която ползвах и малко по малко зарязах бийтбокса и се насочих към компютърното музициране. Отначало правих хип-хоп инструментали, но след 1-2 години ми стана скучно. Тогава се зарибих яко по грайм музиката, която с други думи може да се опише като британски електронен рап. Покрай грайма  започнах да слушам и дръм енд бейс, а от там тръгна този интерес към британската бас музика. След това се появи дъбстепа, който ми звучеше далеч по-комплексен и интересен от стандартнте хип-хоп и грайм бийтове, които правих и не след дълго се влюбих в този стил. От там започнах да експериментирам и с други жанрове, както и вече да правя не само собствени мелодии и аранжименти, а дори и собствени инструменти, звуци и ефекти. Малко по малко си купувах техника и така до днес.

Това ли е голямата ти страст?

Не мисля... Хоби ми е, интересно ми е, но не искам да завися от него. Обичам да го правя само тогава, когато искам. Ако трябва да си изкарвам прехраната само от това, то понякога ще ми се налага да правя неща, които не искам или да пускам музика, когато не искам и не съм в настроение за това. По-добре е да е странична занимавка.

Музиката ти е вдъхновяваща. Какво вдъхновява теб?

Друга вдъхновяваща музика хаха!

Как реши да добавиш фолклорни елементи в траковете си?

Случайно. Много хора си го представят, че едва ли не съм искал да покажа нещо и да им напомня за българския фолклор като го смеся със съвременна музика, но истината е че просто експериментирах и се получи интересно. Определено това не е главното в музиката ми и не съм се съсредоточил само върху него.

Как избра прозвището си?

Много дълга история, но ще я разкажа накратко. В началото, когато започнах да правя електронна музика имаше един български дъбстеп форум, където хора като мен си постваха „домашните ракии“ и обменяха мнения и опит. Много от тях имаха soundcloud профил за по-лесно споделяне и онлайн стрийм и реших и аз да си направя. От там започнах да следвам други любители-продуценти, както и такива да следват мен и си казах, че е време да си измисля псевдоним, както всички останали. Първото нещо, което ми хрумна беше Крива Нота и ми се стори интересно като име за бедруум-дъбстеп продуцент, само че повечето ми follower-и в cloud-а тогава бяха чужденци, а и самата музика имаше повече публика извън България и реших да го напиша на латиница– “Kriva Nottah”, с малко добавени букви, ей така, да го украся. Имаше едно момче, което ми оставяше коментари от типа „Еее, браво Нотич, това е яко!“, „Супер е станало, Нотич!“ и много ми хареса как звучи – Нотич. За това малко по-късно го смених и добавих едно “Digital”, защото си правя музиката изцяло на компютър и не ползвам никакви аналогови синтезатори и ефекти. От там се роди “Digital Nottich”.Сега не го харесвам и исках да го сменя, но всичките ми слушатели ме знаят така.

Често ли имаш участия? Къде можем да те открием скоро?

По-скоро често имам покани, но не винаги успявам да отида. Едната от причините е, че си имам друга постоянна работа и не винаги мога да отсъствам, другата причина е, че много мразя да пътувам, ужасно много, особено надалеч. Но когато не е толкова често е готино. Другият месец (Септември) ще бъда в Пловдив на 12-ти и в София на 20-ти, но когато всичко е на 100% ясно, тогава ще дам подробности.

Музиката, която създаваш изразява ли емоциите ти? По какъв начин?

Предполагам. Когато не ми е добре правя по-дълбока музика, когато съм ОК – правя такава, с по-клубно звучене, а когато ми е много скучно правя глупости като ремикса на млад Меринджей.

Как се почувства, когато издаде първия си албум?   

"Ееее, най-накрая сме готови, беее!" Интересно ми беше да видя какви ще са реакциите, с тази идея започнах да правя албум. Бях насъбрал някаква аудитория в интернет и реших да проверя какъв ще е резултатът, ако се хвана с по-сериозен проект, като албум. Цяла година мислих за концепция, кое как да наредя и малко по-малко довършвах стари парчета и правих нови. Щеше ми се да има и подкрепа от лейбъл, но уви ... Бях намерил няколко, но всички искаха или да премахна нещо, или да има промени, или да не е цял албум, а малко ЕP, но аз си бях решил, че всичко ще е така, както съм си намислил, иначе се разваля цялата идея на проекта. Затова реших, че сам ще си го промотирам, до колкото мога и както вече си знаех най-добре – използвайки интернет. Спретнах му едно сайтче, качвах привюта в YouTube, тракове в Soundcloud и т.н. Писах на няколко онлайн медии и блогове, но само местната в Добрич ми обърна внимание. Въпреки това, албумът се свали малко над 1 000 пъти още първата седмица, което за бедруум продуцент си беше направо „ЕХААА!“. В идните месеци пък свалянията скочиха още много, както и YouTube гледанията и слушанията в другите платформи, които ползвах. Интернет беше основният ми инструмент. Мога да кажа, че съм се почувствал доволен! Пък и успях да го представя в няколко радио предавания.

Как достигна от ъндърграунда до голямата аудитория? Какъв е пътят на един диджей?

Тук е моментът да вмъкна, че аз не съм DJ и не обичам да ме наричат така, пък и нямам кой знае какви умения зад пулта, или в моя случай – контролера хахаха. Аз съм продуцент - правя своя музика, а да я смесвам на живо е доста добър начин да я представя на хората и да промотирам също и друга музика, която харесвам. Започнах да пускам, защото имах често покани след като издадох първия албум, но винаги отказвах – „Амии, аз само правя музика, не пускам, не съм DJ, не знам как...“. Иначе имам стабилно онлайн присъствие, поддържам си профилите в различните платформи и се опитвам да качвам ново съдържание по-често, имам си и личен уебсайт, което много продуценти подценяват. Мисля, че това е една от основните причини да успея да достигна до повече слушатели. Но и много други неща са оказали влияние, например след първото ми участие на WakeЪП 2013 започнаха да ме търсят и от други места, а най-много спечелих след като издадох предпоследното EP – “Trapp’d In Music”. Тогава един от големите промоутърски канали InTrap Channel, който в началото на лятото имаше проблеми и за жалост беше свален от YouTube, ми обърна внимание и публикува 2 от парчетата в EP-то, които бързо натрупаха десетки хиляди слушания. От там пък получих покана да го представя по “The Voice” в предаването “The Voice of Underground”, а след това ме поканиха и за гост сесия в радио BassPort – Лондон и така музиката достигна до страшно много хора. Следващата стъпка беше най-накрая да издам музика и за лейбъл. Така се появих и във всички големи музикални магазини като iTunes и Beatport. Когато издаваш за лейбъл сякаш хората те гледат по-сериозно. Последното EP, което пуснахме с LCD Records беше съпортнато от още промо канали в YouTube и дори EDM.COM, която е може би най-голямата медия за електронна музика в света и които ни бутнаха едно рамо и ъплоуднаха в мрежата си едно от парчетата. Благодарение на това промотиране “Truly Wild” EP влезе вTOP100 HIP-HOP класацията на Beatport, задържа се цяла седмица там и достигна до 40-та позиция по продажби, което беше наистина неочаквано за мен. Просто гледам да съм постоянен и да ставам по-добър в това, което правя, слушателите и възможностите сами ме намират.

Сбъдна ли някоя своя детска мечта? Ако да – коя?

Мисля, че всички се сбъднаха. Имам работа, която харесвам, с хобито нещата вървят добре, ей такива елементарни неща... Не мисля, че някога съм мечтал за нещо много голямо. Май остана само да си довърша помещението, което ще пригодя за домашно студио, но и това е близо.

Като какъв човек би се определил?

Търпелив, мнооооого търпелив. Може би повече отколкото трябва.

Как виждаш света около себе си?

Прекалено много омраза и завист има между хората, дори заради дреболии... тъпо.

Страхуваш ли се от нещо? От какво?

Страхувам се от височини, но мисля да си купя хеликоптер и да се боря със страховете си хахаха!  

Към момента нашият герой продължава да прави музика, макар да споделя, че е малко демотивиран от целодневното взиране в монитора. Преди година беше гост на Лондонския BassPort и за сега не планира скорошни участия, но вярваме, че все пак скоро ще го видим зад някой пловдивски пулт.

Аня Петрова

След като успях да привлека вниманието ви с това заглавие, мисля направо да ви хвърля в темата на този текст.  На мой познат му се случи голямата грешка на свободно есе по немски да напише, че подкрепя гей двойките и хомофобията е нещо лошо, ми станаха интересни няколко неща. Защо е било грешка ли? Перфектно есе с аргументация и нито една грешка, но той получава ниска оценка заради мнението си. Първата ви мисъл е, че той е гей? НЕ Е, просто ги подкрепя и няма нищо против тях. Евровизия – двама мъже се целуват на сцената – СКАНДАЛ! Хората все още говорят и за тройната целувка между Мадона, Бритни Спиърс и Кристина Агилера, а това вече е достатъчно далеч от средата на второто десетилетие на 21 век. За по-лесен достъп на информация и възприемането ѝ, реших да преобърна няколко типични въпроса, коментара и изказвания , които се задават на гейовете и да ги направя за хетеросексуални. Предоставям ви перeфразиран списък на това, с което се сблъскват хомосексуалните всеки ден. 

1. Наистина ли си хетеро?!?!? Ама ти си толкова сладък. 

2. То това вашето не е точно секс. А как по-точно го правите? 

3. Всеки е имал своя хетеро период в университета. 

4. Кога разбра, че си хетеросексуален?

5. Ако хетеро двойка има дете и то ли ще бъде хетеро?

6. Много обичам да излизам с Иван, но не искам да ме помислят за хетеро! 

7. Честно, можете ли изобщо да си представите брак между мъж и жена?

8. Кой плаща, когато излизате на вечеря?

9. Съжалявам. Фактът, че си с дълга коса и вманиачена по Тейлър Суифт ме накара да си помисля, че си хетеро.

10. Разбра се, че съм гледала порно с хетеросексуални, но това не означава, че аз самата съм!

11. Видях много сладка хетеро двойка на улицата, които се държаха за ръце. Толкова е хубаво, че хората вече нямат предразсъдъци.

12. Ти си хетеро? Може ли да гледам?

13. А някога опитвал ли си да не бъдеш хетеро?

14. Чух, че има едни хапчета, които лекуват от хетеросексуалност. 

15. Снощи на купона видях един хетеросексуален и веднага му казах за теб!

16.Разбирам,че си хетеро,но не ти ли е странно да прегръщаш и целуваш хора от противоположния пол.

17. Имам един хетеро приятел, който живее в Америка, сигурно го познаваш.