Градска художествена галерия – Пловдив предлага на пловдивската публика голяма изложба с творби на всепризнатия майстор на рисунката Илия Бешков (1901–1958), представена с голям успех в залите на Софийска градска художествена галерия през октомври. Куратор на изложбата „Илия Бешков – свят и страсти“ е Красимир Илиев, уредник в СГХГ. За eкспозицията в Пловдив са събрани над 150 рисунки, собственост на Художествена галерия „Илия Бешков”- Плевен, Националната галерия и Софийска градска художествена галерия. Особен интерес представляват произведенията от архива на семейство Бешкови, както и от частните колекции на Димитър Инджов и Иво Димитров, които публиката може да види за първи път.
Изложбата се открива на 02 ноември от 18.00 часа в Залите за временни експозиции на ул.“Княз Александър I“№15.

Илия Бешков (Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови):     „Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората. И никой не ме убеждава в безсмислието на живота ми, както видът на първия срещнат човек. Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек. Прониквам през дрехите, плътта, през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава.“

Красимир Илиев, куратор на изложбата:
След военния преврат от 19 май 1934 година, когато цензурата спира левите вестници, в които публикува безпощадните си политически карикатури, Илия Бешков (1901–1958) е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Той надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – битието на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци, които го превръщат в лоялен верноподаник, опрощаващ пороците на тези, които го управляват. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвъкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинният слой от тези произведения ще бъде показан в единствената изложба, която Бешков прави приживе (1937 г.) и в следващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, която бе осъществена тази година благодарение на Савка Чолакова, Красимир Илиев и издателство „Изток-Запад. Тази изложба представя Илия Бешков и като ненадминат рисувач, и като неуморен търсач на истината за човека. Похотта, уродливостта, а и красотата (понякога) на неговите герои е убийствено правдива, защото всички те са негови рожби, които обича и осмива, без да мрази. Затова пленяват със своята истинност. Най-малкото, което може да се каже за тях е, че са преживени. Те са окъпани от неговата обич. Носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.