Капана.БГ

Капана.БГ

 

От 29 юни до 14 юли бакалаврите от специалност „Фотография“ на факултет „Изобразителни изкуства“ в пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ ще се представят с дипломните си творби в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия. Ръководител на дипломния проект е известният фотограф и техен преподавател асистент Соня Станкова.

В рамките на изложбата абсолвентите ще защитят дипломните си работи пред академична комисия. Със свои фотографии се представят: Милена Димитрова, Севдалина Димитрова, Ивона Иванова, Соня Пенчева, Марина Шиварова, Тодор Кибритев, Илиян Вачуров, Атанас Шиндов, Георги Дойчев и Явор Беров.

Откриването на „17-21 - Фотографска изложба“ е на 29 юни от 18:00 часа в сутеренната зала на Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“, ул. „Артин Гидиков“ 11, Стария град.

Регионален археологически музей - Пловдив кани всички деца на възраст от 5 до 12 години на втората от поредица забавни детски работилници. През месец юни малчуганите и хора от музея заедно ще изработят мозайка, точно както са го правили хората преди хиляди години. Изработената от хлапетата мозайка ще може да краси хладилника вкъщи и да напомня за музея и наученото в него. Чрез тази работилница децата ще могат да се докоснат до мозайката, да научат как са се правели мозаечните плочки, но също така и за това как древните хора са я редели и поддържали.

Всяка една работилница е придружена с кратко образователно видео, което да запознае децата с различни техники, използвани от древните хора, как тези познания са достигнали до нас и как можем сами да ги овладеем.

Запишете се на 032/ 624 339. Побързайте, местата са ограничени.
Всички необходими материали са осигурени.
Цена: 25 лв.

Работилниците са част от проект „Образователна инициатива на РАМ – Пловдив“. Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Пловдив ще отбележи 65 години от българското членство в ЮНЕСКО и 75 години от основаването на организацията. Държавният културен институт към министъра на външните работи, съвместно с дирекция “Права на човека” – МВнР и Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, реализира тематична изложба „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО“ в Епископската базилика на Филипопол. Акцент в нея е представянето по подходящ начин, чрез професионални художествени фотографии и научно издържани текстове – на три езика: български, английски, френски, уникалността и красотата на българските паметници, включени в списъка на обектите от световното културното и природно наследство. Голяма част от фотографиите са предоставени от Иво Хаджимишев, един от най-добрите български фотографи.

 

Изложбата е в контекста на процедурата за вписване на кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти. Тя ще бъде представена премиерно  на  29  юни от 18:00 часа в пространствата на този забележителен паметник на културното ни наследство.

Изложбата ще може да бъде видяна от посетители до 15 юли 2021 г.  Това е повод да изразим всички заедно нашата подкрепа проектът да постигане пo-голяма международна публичност и да получи своето достойно място в листата за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Тракарт организира за девета година Фестивал „Дни на тракийската култура“ от 24 до 29 юни 2021 г. Тракийското културно наследство на нашите предци, носители на оригинална и забележителна култура и традиции ни задължават не само да откриваме и да се възхищаваме на достиженията на техните декоративно – художествени традиции, но и да ги популяризираме в достъпна форма. Оставайки верен на своята тенденция в дейността си „Синтез на Античност и съвремие”, Тракарт кани културолози, работещи в изследователската си дейност, да представят пред широка публика своите нови открития, в основата на които е Тракологията и Тракийската култура.

 

На 24 юни 2021 /четвъртък/ от 19.00 часа на Римския стадион е официалното откриване на фестивала с концерт.

 

В програмата участват:

 

-Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова, клавирен съпровод Юлия Петрова при Център за подкрепа за личностно развитие - Общински детски комплекс, Пловдив;

 

-Формация за автентичен фолклор „Куклици“ с ръководители Виолета Щерева и Румен Монев при Център за подкрепа за личностно развитие - Общински детски комплекс, Пловдив;

 

-Фолклорен танцов ансамбъл „Иглика“ с ръководител Венцислава Еленска при Център за подкрепа за личностно развитие - Общински детски комплекс, Пловдив;

 

-Премиера за Пловдив на танцовия спектакъл на Анна Кабакова „ДеветТЕ“, реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

 

„Хор на пловдивските момчета“ е създаден в края на 1975 година. От 2003 година носи името на своя създател и дългогодишен диригент Стефка Благоева (1938-2000).

 

Днес диригент на хора е Милка Толедова. Тя работи с пловдивските момчета от 30 години. В началото е ръководител на подготвителния хор и педагог по солфеж, след това - помощник-диригент, а от 1996 г. - диригент. Под нейно ръководство съставът осъществява успешни концертни изяви и е отличен с редица награди от национални и международни хорови фестивали и конкурси. В хора участват момчета от пловдивските училища от 9 до 14-годишна възраст. Дейността му се осъществява в ЦПЛР-ОДК – Пловдив. Многобройни са успешните изяви в големи национални музикални форуми: Международен музикален фестивал „Варненско лято"; „Панорама на българското хорово изкуство"-София; Международни детско-юношески хорови празници „Добри Войников"-Шумен; Международен фестивал на православната музика „Хвалите Господа"-София; Тракийски хоров фестивал - Ямбол; Международен фестивал на мъжките хорове „Св. Иван Рилски"-Дупница; фестивал на оперното, оперетното и балетно изкуство-Пловдив, Музикален фестивал на Античния театър-Пловдив и др. Концертната дейност е богата, с повече от 1200 концерта в България и в чужбина, участия в концерти със симфонични, камерни, духови, джазови оркестри и в оперни спектакли: „Тоска", „Кармен", „Хензел и Гоетел", „Кармина Бурана" и др.

 

Формация за автентичен фолклор „Куклици“ при ЦПЛР-ОДК-Пловдив се ръководи от народната певица Виолета Щерева и корепетитора , гайдар и аранжор Румен Монев. Формацияата вече 20 години е с изявено присъствие в културния живот на град Пловдив. Носител е на уникална колекция медали , призови места и присъдени награди както за преподавателите , така и за групата и солистите си! Формацията днес е от последователите на българската песенна традиция. Главен художествен ръководител - Венцислава Еленска.

 

През 2019 г. ФТА ”Иглика” чества своята 70 годишна творческа история. Ансамбълът е основан от доайена на българския танцов фолклор Георги Шишманов и седем десетилетия, ФТА ”Иглика” е част от културния живот на град Пловдив. Във Фолклорен танцов ансамбъл „Иглика“ при ЦПЛР-ОДК-Пловдив танцуват повече от 200 млади дарования от нашия град, на възраст от 5 до 19 годишна възраст разпределени в пет концертни състава. ФТА ”Иглика” има професионален екип от хореографи и музиканти, които влагат в работата си с децата огромна любов и грижа. Грижа, младите хора да израснат горди българи, които ценят, милеят и пазят българския фолклор и за идните поколения. Репертоарът на ФТА ”Иглика” се подбира внимателно, той илюстрира ансамбъла със свой самобитен художествен облик. В по-голямата си част репертоарът е авторски труд на хореографите и музикантите на ФТА ”Иглика”. ФТА”Иглика” е духовна работилница, в която деца и ръководители заедно участват в изграждането на спектакъла, в написването на сценария, изработването на декорите за сцената, работата по костюмите. ФТА ”Иглика” е носител на 27 отличия от национални и международни конкурси, с участието на повече от 300 деца и младежи. Гордост за ФТА ”Иглика” са участията в културни форуми във Франция, Швейцария, Турция, Гърция, Германия, Полша.

 

Танцовият спектакъл „ДеветТЕ“ е на Анна Кабакова, композитор Милен Апостолов, костюми Теодора Спасова.

 

Деветте Музи на Древна Елада – дъщерите на Зевс и Мнемозина – богинята на паметта. Може би най-отчетливото наследство от древността, живо и до днес. Възможност да видите съвременното им превъплъщение в спектакъла „ДеветТЕ“ на Анна Кабакова. Изящество, надежда и упование.

 

С участието на:

 

Калиопа - Галя Костадинова

 

Клио - Елизабет Якимова

 

Ерато - Дорина Пунчева

 

Талия - Божана Мановска

 

Полихимния - Аделина Желязкова

 

Евтерпа - Яница Атанасова

 

Терпсихора - Симона Тодорова

 

Урания - Вихра Шопова

 

Мелпомена - Василена Винченцо.

 

На 26 и 27 юни 2021 г. в Културен център „Тракарт“ се провежда Научната конференция на тема “Траките – дух и материя”, в която ще участват изтъкнати учени траколози и културолози – проф. Валерия Фол, проф. Иван Маразов, проф. Ваня Лозанова, проф. Добрин Денев, доц. Веселина Вачкова и др.

 

Двадесет и седем доклада ще бъдат представени в рамките на конференцията. Тематиката на научните изследвания е разнообразна – нови данни и обобщения на резултати от проучвания и различни аспекти от религиозните вярвания и обреди на траките.

 

Пловдив, като географски център на Тракия, е бил и е център на тракийската култура и има историческата мисия да съхранява, изследва и представя материалното и нематериално наследство на траките. Най-старият жив европейски град, по естествен път на взаимно опознаване, обединява и представя Балканската диаспора и подчертава общите ни културни корени, традиции и ритуали.

 

Акценти в програмата на фестивала са:

 

• На 25 юни 2021 г. от 18.00 ч. откриване на изложба „СБОРЯНОВО – ПРИРОДА И ПАМЕТНИЦИ, БОГОВЕ И ХОРА“, организирана в сътрудничество с Държавен културен институт към Министерство на външните работи;

 

• На 26 юни 2021 г. от 18.30 ч. премиера на книгата на проф. Лозанова-Станчева „Зевксипос или Бизантион – Градът на Слънцето“, ИК „Парадигма“;

 

• На 27 юни 2021 г. от 14.00 ч. премиера на „Славейковата библия“ на Издателство „Нитон“;

 

• На 25 и 28 юни 2021 ще бъдат премиерите на филмите „Смъртните полубогини“ и „Кодът”. Филмите са на Цветан Симеонов - журналист, сценарист и режисьор, автор на повече от 50 документални филма. Част от тях са отличени с Grand Prix на престижни международни форуми.

 

Филмите ще бъдат прожектирани в Културен център „Тракарт“ и Район „Южен“ към Община Пловдив;

 

• На 28 юни 2021 г. от 18.00 ч. е „Музикално пътешествие с четири ръце“- концерт с участието на Надежда Кузманова-пиано и Маринела Иванова-пиано;

 

• Тракийски приказки – четене на приказки, подходяща среща за деца над 5 г. на 27 юни 2021 г. в Изследователски център-музей „Тракарт“ от 11.00 ч.

 

• Литературен конкурс „Наследници на траките“ - в последния ден на фестивала „Дни на тракийската култура“ 2021 на 29 юни от 18.00 ч. ще бъдат връчени призовете от обявения преди три месеца литературен конкурс „Наследници на траките“. Със специалното участие на хор „Евмолпея“.

 

Международният фестивал „Дни на тракийската култура“ 2021 е част от Календара на културните събития на Община Пловдив 2021 и способства за по-обстойно представяне на тракийското наследство и сродни до него култури, създава и укрепва мостове за бъдещи съвместни научни и културни дейности.

 

Проектът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, с любезното съдействие на Район Южен и в сътрудничество с Държавен културен институт към Министерство на външните работи, с медийното партньорство на Радио Пловдив и Радио Катра FM.

 

Входът за всички събития е свободен.

 

Пълната програма на фестивала и новини може да намерите на следните адреси:

 

www.trakart.org.

 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

 

Международният фестивал „Дни на тракийската култура“ 2021 е част от Календара на културните събития на Община Пловдив 2021 и способства за по-обстойно представяне на тракийското наследство и сродни до него култури, създава и укрепва мостове за бъдещи съвместни научни и културни дейности.

 

Проектът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, с любезното съдействие на Район Южен, с медийното партньорство на Радио Пловдив и Радио Катра FM.

 

Входът за всички събития е свободен.

 

Текст: Костадин Каравасилев

Снимка: Владислав Христов 

 „Всичко, което е част от теб,
има право да съществува...“

Замисля ли Ви този цитат? Той е част от стихотворението „Изкуството да се сбогуваш”, което Аксиния Михайлова прочете по време на представянето на едноименната ѝ антология в Bee Bop Café, като част от фестивала „Пловдив чете”. Книгата включва творбите на поетесата от последните тридесет години, като тя поясни, че е включила и някои нови. Те не са много, тъй като през последните пет-шест години, след излизането на последната ѝ стихосбирка, е написала не повече от двадесет и няколко стихотворения. Неслучайно във встъпителното слово преди срещата, издателят Божана Апостолова отбеляза, че Аксиния Михайлова „пише малко, явно когато е готова да го направи и повикана от други, небесни сили… и пише великолепно”.

Струва ми се, че думите „всичко” и „всеки” са ключови за поезията на Аксиния Михайлова. Както самата тя каза по време на срещата: „За мен е важно да намеря точно онази дума, която все едно да ви я кажа в някакъв личен, интимен разговор, все едно разговаряме заедно, за да може да достигне до всички”. Именно този стремеж да стигне до всеки и едновременно с това да не изгуби интимното усещане в комуникацията, поставя акцента върху думите. Както отбеляза Ина Иванова, която грациозно водеше разговора с поетесата и с проницателност говореше за творчеството ѝ – поезията на Аксиния Михайлова е в едно пространство „там, където думите са метафори, там, където думата е символ за нещо повече”. Ето как в думите авторката търси една всеобхватност. Значенията им преливат, за да подхранят със соковете си нови такива и тези нови значения да станат лични, да придобият интимния оттенък, който всеки читател им придава.

Дори в пространствен смисъл, в поезията на Аксиния Михайлова има заложена всеобхватност. „Това е едно изключително писане, едно писане устремено по вертикала”, отбеляза Ина Иванова и продължи, „въпреки че ти използваш всъщност хоризонталните маркери на предметността – морето, всички човешки топоси, които всъщност ние срещаме живеейки”. И поетесата се съгласи с това определение. Самата тя сподели, че в материята, с която борави, „няма нищо по-различно от това, което всеки един нормален човек живее и изпитва” и след малко добави: „Тогава, когато чувствам някаква нащърбеност, липса в деня ми, в битието ми, във взаимоотношенията, в любовта, във всичко онова, което всички ние живеем всеки ден, тогава идва стихът, за да окръгли тези липси”. Този кръг обхваща хоризонтала и вертикала на човешкото битие. Битие, изградено от взаимовръзки, които идват неочаквано, като вдъхновението. Както Аксиния Михайлова сподели, в работата си като преводач, а и в ролята си на читател, понякога попада на откъс или дори една дума, която действа като ключ, който „да ти отключи нещо, което ти носиш дълго в себе си, без да си подозирал”.

Затова и

„Всичко, което е част от теб,
има право да съществува...“

 защото не се знае кога една дума може да го отключи и да донесе вдъхновение.

„Севилският бръснар“ от Джоакино Росини е второто премиерно заглавие в програмата на OPERA OPEN 2021 на Античния театър. Спектакълът на Опера Пловдив с диригент Павел Балев и режисьор доц. Нина Найденова е на 26 юни от 21 часа. Сърцата на зрителите ще са в плен на харизматичния Хулиан Енао Гонзалес, с кариера във виенския оперен театър Theater an der Wien, а усмивките - гарантирани от многостранния талант на баритона с международна кариера Кирил Манолов. Останалите роли се изпълняват от солистите Вера Гиргинова, Евгений Арабаджиев, Александър Носиков, Август Методиев и Елена Чавдарова – Иса.

„Севилският бръснар“ е една от най-известните комични опери в света, а рефренът „Фигаро! Фигаро! Фигаро!“ отдавна се е превърнал в любим на милиони зрители. Музиката на Росини с лекота следва сюжетната линия и носи в себе си хумор, които маестро Балев подчертава с финес при работата си със солистите и оркестъра. Режисьорът Нина Найденова с намигване изследва известния цитат "Глупостта и суетата ходят ръка за ръка“ на Пиер дьо Бомарше - автор на пиесата "Севилският бръснар". Оригиналните й постановъчни решения и изненади за публиката подсилват заложената сатира в либретото и носят в себе си директни препратки към съвременната политическа сцена. Костюмите и маските на художника Николина Костова – Богданова и хореографията на Боряна Сечанова акцентират ярката индивидуалност на всички образи. Хорът, ръководен музикално от Драгомир Йосифов, има възложени разнообразни артистични задачи, които допълват хумористичния ефект на постановката.

Сценографът Елица Георгиева пренася публиката в Севиля като преобразява цял един сектор на Античния театър в портокалова горичка. Декорът е реализиран съвместно със Софийската опера и балет.

Билетите за „Севилският бръснар“ бяха изчерпани още месец преди премиерата, което е доказателство високото художествено ниво на спектаклите на Опера Пловдив. Спектакълът ще се играе „на бис“ на 27.08, когато централните роли ще се изпълняват от Свилен Николов, Александър Баранов и Светлана Иванова.

OPERA OPEN 2021 е част от програма „Наследство“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Излезе от печат книгата "Енигмата Сборяново" от Драгомир Богомилов на издателство Хермес. Тя представя интригуващи факти и любопитни хипотези за изследваните до този момент могили, съкровища, гробници, храмове и светилища в резервата. Информацията е поднесена по достъпен и интригуващ начин, а към нея са включени фотографии, дело на самия автор.

За книгата

Преди повече от 2000 години територията на днешния резерват „Сборяново“ е била център на мистичните ритуали на гетите. Древният тракийски народ е издигнал тук над 100 могили, които пресъздават небесни съзвездия и отразяват стремежа към безсмъртие на душата и хармония между Земята и Вселената.

„Енигмата Сборяново“ представя интригуващи факти и любопитни хипотези за изследваните до този момент могили, съкровища, гробници, храмове и светилища.

Като пряк свидетел на археологическия процес през последното десетилетие, Драгомир Богомилов ни показва находките в резервата чрез своите  над 100 уникални фотографии. Книгата ще ви направи съпричастни и с по-ранни открития на територията на резервата, включително Царската гробница, която е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

За автора

Драгомир Богомилов е журналист и фотограф. През последните десет години е част от екипа на проф. Диана Гергова и участва в археологическите проучвания в резервата „Сборяново“. Той е първият фотограф, заснел уникалното златно съкровище, разкрито през 2012 г. Някои от показаните тук неповторими мигове са публикувани в авторитетни издания като списание National Geographic и френския Le Figaro. Кадри са представяни и на фотоизложби в САЩ, Великобритания, Русия, Швейцария и Башкирия.

Откъс

Мнозина са чували за Седемте чудеса на света. Самото им споменаване предизвиква човешката фантазия и препраща съзнанието ни към забележителни места, обвити в мистерия и със спиращо дъха очарование. Описвани и възхвалявани от векове, те са намерили трайно място в научната и художествената литература, а от началото на ХХ век са притегателни цели за филмовата и фотографската документалистика, за учени и пътешественици.

От тези седем чудеса на античната култура в наши дни са запазени само пирамидите в Египет. Това ни дава достатъчно основания да потърсим нови творения, дело на човешката мисъл, дух и стремежи.

Съществуват много удивителни древни монументи, които заслужават да бъдат включени в един нов и по-широк списък с чудеса. Аз ги наричам „новородени места“, защото са открити едва преди около век и все още набират популярност сред широката публика.

Тази книга представя едно уникално място, което притежава характеристиките и потенциала да бъде сред най-интересните в световен мащаб. Осеяно с чудесни паметници, които грабват вниманието на туристи и изследователи, археолози и историци. Това място е Историко-археологическият резерват „Сборяново“.

В древността това е била територията на древните гети – хора, които са се стремили към хармония с природата и са вярвали в живота след смъртта. Тяхната мисия е била да следват концепцията „Както е горе, така е и долу“, имайки предвид пренасянето и пресъздаването на небесния ред тук, на Земята.

За да постигнат това, гетите са осеяли огромна площ с могили. Най-голяма концентрация в границите на резервата може да бъде видяна между селата Малък Поровец и Свещари и разкрива изумителни геометрически изчисления и астрономическо познание.

Най-известният и познат сред обществеността обект тук е Гинина могила, под която през 1982 г. е открита Тракийската царска гробница, позната като Свещарската гробница. Откритие, което довежда до сериозни и задълбочени археологически проучвания в резервата.

Поради впечатляващата комбинация от изключителна архитектура и богата декорация тя е сред деветте български паметника, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Събраната информация подкрепя хипотезата, че в Сборяново се е намирал Хелис – древна столица на гетите, а резерватът е част от дълго търсената географска локация Даусдава.

Резултатите от разкопките през последните над 30 години помогнаха на учените да изградят обширен модел на живота в региона през ранния елинистичен период. През вековете тази територия е била център на различни религии, на процъфтяващ културен живот, политически прогрес, изключителен духовен живот, на могъща династия и люлка на мистични ритуали, практикувани от тракийското племе гети.

Днес Сборяново е популярна дестинация за почивка и отбелязване на празници. Това, което гетите са ни оставили като наследство, е все още предмет на изследване и интерпретация.

Енигмата Сборяново се намира в Лудогорието – местност, разположена в Североизточна България, между Добруджа, река Дунав и долината на река Бели Лом. Тази територия има ясно очертани природни граници и в много аспекти се отличава от районите около нея.

Исторически факт е, че след падането под османско владичество в края на XIV век, турците, които се установяват тук, дават името на региона на техен език – Делиорман, което в превод означава „луда гора“. Оттук идва и днешното широко използвано име на български език – Лудогорие.

В Лудогорието има два големи исторически обекта от световно значение. Единият е в град Разград, където е бил построен древноримският Абритус. Другата значима забележителност в Лудогорието е Сборяново. Намира се на север от Абритус и има много тайни, които да ни разкаже.

Това очарователно природно кътче, което носи следите от духа, култовете и религиозните виждания на траките, е само на 40 км от река Дунав и около 120 км от Черно море. Красиво и магнетично, мястото е било от стратегическо значение за различните цивилизации, живели тук преди десетки векове и оставили след себе си множеството паметници и светилища в неговите граници.

Това е едно от онези редки места, където археологически паметници съществуват в среда, която не се е променила много през вековете. Територията обхваща древни укрепени селища, храмове и могилни некрополи отпреди хилядолетия, както и природа, съхранила растителни видове и птици, някои от които застрашени от изчезване.

Четиринайсетте официално регистрирани пещери правят региона един от най-богатите в това отношение и представляват интерес за спелеолози, палеонтолози и петрографи.

По всичко личи, че гетите и траките като цяло са изграждали своите селища на прецизно избрани места, където естествените дадености – скали, вода и вятър – са събрани в едно цяло и могат да бъдат включени в техните тайнства, целящи хармония с природата.

Резерватът е разположен между селата Свещари и Малък Поровец. Той обхваща площ от над 800 хектара, като над половината от тях са гори.

Живописният район на Сборяново включва два големи тракийски некропола. Всеки от тях е с дължина 1900 м и ширина 200 м. Те са разделени от река Крапинец (Царацар), за която се предполага, че в древността е била по-пълноводна и вероятно се е вливала в Дунав. Западният некропол обхваща 19 могили, докато Източният, който е в близост до село Свещари – 27.

Ако се добавят и могилите с малки размери и онези с почти губещи се конфигурации, броят им в двата некропола би нараснал до общо 62, превръщайки ги в най-големите некрополи в цяла Европа.

Интервю с автора четете в Под тепето.

Страница 1 от 1920

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…