Къде се намира Чужбина? 

Как живеят българите там? 

Какво работят? 

Като заминат те, чужденци ли стават?

Ще се върнат ли? Кога? Как?

Този четвъртък ще чуем три късометражни отговора на тези въпроси. 

При нас входът е свободен, терасата е открита и питиетата са хладни!

LITTLE TALKS

Италия-България, 2014, 18 мин.

Галя живее от няколко месеца с приятеля си Петьо в Милано. Един ден, позната на младото момиче й предлага работа като преводач. В този ден животът на двамата се променя завинаги.

Сценарий: Yassen Genadiev

Режисьор: Ясен Генадиев

Оператор: Данило Д’Ерколе

С участието на: Gergana Pletnyova, Лазар Кирилов, Пиетро Саруби

Продукция: Fondazione Milano Cinema e Televisione Копродукция: Menclips Ltd.

ДЪРВО БЕЗ КОРЕН

БЪЛГАРИЯ, 2013, 14 мин.

Адаптирана от Хайтов, историята в “Дърво без корен” следва пенсионера Гатю, който се бори да се приучи към новия си живот в Германия.

Участват: Васил Михайлов, Stephan A. Shtereff, Lyubov Lyubcheva, Виктор Калев

Режисьор: Rouzie Hassanova

Оператор: Кейт Рийд

Сценарист: Rouzie Hassanova, Николай Хайтов

Сценограф: Владимир Шишков

Звук: Ed Borgnis

Музика: Марио Григоров

Екип: Редактор: Mika Leskinen

Продуцент: Ралица Велева, Rouzie Hassanova

Продуцентска компания: BASTUN Media

Изпълнителен продуцент: Ралица Велева

ВТОРИ ДУБЪЛ

България, 2011, 27 мин.

В малък български град, в още незавършения им дом, Мария чака своя съпруг. Това е денят, в който той се завръща в къщи след тежка работа в чужбина. Но той закъснява. Много закъснява. Може би твърде многo.

Главни актьори: Светла Цоцоркова, Стефан А. Щерев

Режисьор: Надежда Косева

Оператор: Антон Бакарски А.Б.О.

Сценарист: Georgi Gospodinov

Монтаж: Нина Алтъпармакова

Сценограф: Виктор Андреев

Костюми: Елена Зайкова Грекова

Звук: Андреас Хилдебранд, Момчил Божков

Музика: Валерия Попова

Продуцент: Стефан Китанов, Херберт Шверинг

Продуцентска компания: Арт Фест, Coin Film 

С подкрепата на: ИА НФЦ, Фондация Робърт Бош, Филмов Фонд Нордрейн-Вестфален

25 май, четвъртък 19:30 часа в Club Fargo

ВХОД СВОБОДЕН

Кристиан и Мишо от „Гласът на България” също излизат на древната сцена

Кристиан Грънчаров и Мишо Мишев от „Гласът на България” ще подгряват концерта на Графа на 30 май в Пловдив. Феновете ще чуят на живо също и Лидия Ганева, която представи България в детската Евровизия миналата година.

Младите изпълнители, които станаха част от отбора на Влади Ампов в популярния музикален ТВ формат, ще имат възможността да излязат на сцената на Античния театър пред трихилядната публика. Във вечерта на концерта ще прозвучи също и песента "Вълшебен ден", която Графа написа специално за участието на Лидия Ганева в детския конкурс Евровизия през 2016 г.

По-малко от седмица остава до първата дата от националното турне на Графа, което изпълнителят обяви веднага след големия успех на шоуто в столичната зала Арена Армеец. На 30 май Графа и музикантите Миро Иванов (китара), Васето Крумов (китара), Краси Тодоров (клавишни), Александър Обретенов (бас китара), Венци Трифонов (кларинет, саксофон), Борислав Бояджиев – DJ Borche (барабани) и вокалното трио LaTiDa ще пренесат магията на мзуикалното шоу пред феновете в Античния театър. За визуалния завършек на вечерта сцената ще бъде оборудвана и с голям LED екран, чрез който ще бъдат прожектирани специални, синхронизирани концертни видеоклипове към любимите песни „Ако има Рай”, “Drama Queen”, „Моменти”, „Вълк единак”, „Невидим”, “Causa Perduta” и други.

Билетите за концерта са почти изчерпани - последни бройки могат да бъдат намерени в мрежата на Eventim. Следващите дати от турнето на Графа са 13 юни – Летен театър, Бургас и 14 юни в Летен театър, Варна.

Хамлет АВТОР - по Шекспир и Ричърд Армър 

РЕЖИСЬОР - Съби Събев 

СЦЕНОГРАФИЯ - Емелияна Андонова-Тотева 

МУЗИКА - Веселин Койчев 

УЧАСТВАТ - Панайот Добрев, Румен Караманов, Димитър Николов, Виктор Бойчев 

Това е модерен и атрактивен музикален спектакъл, който с шега и лекота представя сериозния шекспиров сюжет. За основа на текста е използван както оригинала на Шекспир, така и ироничния коментар на американския шекспировед Ричърд Армър – Шекспир в криво огледало. Четиримата актьори, които ще се възползват от тези текстове, ще огледат в кривото огледало на сцената собствените си комплекси. Тези комплекси ще бъдат продиктувани от един чисто човешки страх – страхът от смъртта. Този страх превръща героите от Шекспировата трагедия на отмъщението в жертви. А щом си жертва и когато го осъзнаеш, ти става още по-страшно. И се опитваш да избягаш от тази си роля. Всъщност бягаш от самия себе си. Ето тези метаморфози ни се иска да проследим с нашето представление. И то с помощта на куклите. Тук куклите са разделени на два вида. Невинните марионетки – това са “младите надежди” на Елсинор – Хамлет, Офелия, Лаерт, Халата, Фортинбрас. Останалите персонажи са свързани по някакъв начин с патинираната среда в двореца. Те сякаш изпълзяват от някакви ниши и пак се прибират там.

25.05.2017

Начало: 19:00 часа

Държавен куклен театър Пловдив

УЧАСТВАТ - Патриция Пъндева, Красимир Доков, Кръстю Кръстев, Николай Станчев, Красимир Василев, Параскева Джукелова, Елена Кабасакалова, Стефан Попов, Тодор Генов, Марин Младенов

режисьор - Красимир Ранков

сценография и костюми - Петър Митев

музика - Костадин Бураджиев

хореография - Стефан Йорданов

кавал - Дамян Йорданов

с участието на Изпълнители от АМТИИ

фотограф - Георги Вачев

„Боряна” е вълнуваща притча как младостта и любовта побеждават света на парите. Духът на надеждата, че всичко хубаво идва от чистата сила на младите хора, владее спектакъла от първата до последната секунда. Постановката на един от най-обичаните български актьори Красимир Ранков по един класически начин представя оригиналния текст на Йордан Йовков, кара неизкушения зрител да се заслушва очарован в неподражаемата му мелодика.

25.05.2017

Начало: 19:00 часа

Драматичен театър Пловдив, Голяма сцена

Съпругът и попът лично избирали кой ще отиде с яловата булка на Спасовден

В народния календар денят е свързан още с душите на мъртвите, а суеверята вплитат и легендата за самодивите

Тази година на 25 май Православната църква чества Възнесение Господне. Празникът е подвижен, отбелязва се четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Народът го нарича Спасовден.

Според християнските книги след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите. Старите българи вярвали, че на 40-ия ден от Великден идват и самодивите излизат по тъмна доба, берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с растението може да се лекува, а на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.

С такава китка трябва да спи и яловата жена, тъй като според народните вярвания в нощта срещу Спасовден може да се излекува и безплодие. Този ритуал имал много специфични правила. Самият съпрут, в чието семейство нямало рожба вече над 3 години, трябвало сам да поиска извършването ум. Той и свещеникът изибрали мъж, който да участва в ритуала. А избраният нямал право да откаже.

Яловата жена трябва да "познае" избрания под растението росен. Булката и придружителият й тръгвали към мястото малко преди полунощ. По пътя те казвала наум молитиви и нямали право да си говорят. На мястото жената поставяла върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапвали, отпивали и започвали да се „борят“ срещу безплодието под росена. Около полунощ те трябвало да легнат под храста и да се познаят пак в пълно мълчание, а до главите им стояла икона.

Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.

Дедите ни вярвали, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.