„Ако вие не можете да се справите с проблема, ще се справим ние“

7 пъти е спирана водата в Стария град заради аварии

„Искаме оптичен интернет и такива екстри, но за нас няма“

Стефка Георгиева

Един от големите проблеми, които терзаят жителите на Стария град, е регулирането на преминаващите автомобили през резервата. Именно по този повод се организира трето поредно обществено обсъждане в Балабанова къща, което се превърна по-скоро в обществена свада. Упреците започнаха още преди да се представят присъстващите от местната власт. Възрастен мъж се провикна: „Къде е кмета? Ние знаем кой решава! Това е третото обсъждане и той не идва. Пълно неуважение!“

Все пак, на срещата с жителите и бизнеса в Стария град присъстваха Георги Маринов – зам.-кмет по „Обществен ред и сигурност“, Златин Велев – зам.-кмет по транспорта в града под тепетата, Александър Държиков – зам.-кмет по културата и Георги Стаменов – кмет на район „Централен“. Те трудно взеха думата от съкварталците. Емоциите екслаираха и хората не въздържаха негодуванието си, за да изслушат присъстващите кметове. 

„Оправихте 2 улици и това е. Може ли 50-метров участък да се ремонтира два месеца? Ако тези работници бяха мои, щях да ги уволня веднага, барабар с Вас“, заяви един от присъстващите директно на Златин Велев. Хората са на мнение, че ако местната управа не може да се справи с проблема, ще се справят сами. „Три бариери ни решават проблемите. Като нямате пари, ние ще ги съберем. Готови сме дори на това“, заяви друг от присъстващите, който предложи да учреди и сдружение.

Оказа се, че вече има две сдружения в Стария град. Първото от тях е учредено преди малко повече от година и е на живущите в резервата, а второто е от около месец и в него са включени представителите на бизнеса. 

Предложенията валяха от всички краища на залата в Балабановата къща. Първото от тях бе за регулиране на автомобилите, които зареждат търговските обекти. Предложи се магазините и заведенията да се обслужват два пъти в деня – веднъж от 6 до 8:30 сутринта и втори път след 18:00 часа. „Това и сега го има, но заради онея на бариерата, дето си бъркат в носа, нищо не става като хората“, подхвърли друг господин от публиката.

Подхванаха се и темите за ремонтните дейности не само на улиците, но и на къщите. Жителите са единодушни, че не може да се прави ремонт на улици, без да се предвиди подмяна на тръбите за прави и обратни води, с които и в момента има сериозен проблем. „От началото на годината седем пъти ни спират водата заради аварии.“ „И улично осветление няма като хората.“ „И ние искаме оптичен интернет, и такива екстри, но за нас няма.“ Такива реплики летяха една след друга, а общественото негодувание продължаваше да се повишава. 

Млада дама с дете на ръце, бе многократно прекъсвана от присъстващите, но след около 30 минути успя да вземе думата. Тя постави въпроса за автомобилите на фирми, които извършват ремонтни дейности. За достъп на такъв автомобил се заплаща сума в размер между 30 и 50 лева. Освен това, жителят който иска да подмени дограмата си или да направи изолация на къщата, трябва да представи големия талон на автомобила. „Това е абсурдно и невъзможно. Хем искате да стопанисваме добре сградите си, хем да мислим за пропуски. Че то да не е една кола?! Да събираме пари за ремонт или за пропуски?“, попита друг от присъстващите, който се присъедини към мнението на дамата...

Цялата статия четете в ПОД ТЕПЕТО

Нищо не може да се загуби от използване на ентусиазма на гражданите

Пустеещите сгради могат да бъдат спасени, като се дадат за ползване за култура

Теодор Караколев

Може би сте попаднали на новината, че италианското правителство отпуска стотици обекти културно-историческо наследство за свободно и безплатно ползване от частни лица. Да – частни организации ще управляват културни ценности в Италия, държавата с най-впечатляващо културно наследство, като дори сред препоръките (а не, сочено, като негативно) е те да се самоиздържат – като няма проблем тези сгради, архитектурни ценности, да бъдат хотели, спа центрове и прочее. Това всъщност е политика, която италианската държава просто надгражда, след като вече има положителен опит и добри резултати.

И как би могло да бъде иначе? Една голяма централизирана власт, без значение дали е държава, министерство, а и на регионално ниво – община, общински отдел и т.н., обикновено няма както ресурсите, така и компетентността да се справят с този тъй богат и разнообразен въпрос – опазването на културно-историческото наследство. Не е изненада, че във вероятно най-еволюиралата и натрупала знание по въпросите с културата държава – Италия, са осъзнали това. И са стигнали до извода, че едно такова развитие към децентрализация на политики, власт и управление е най-доброто решение не само за културата, а и за културно-историческото наследство.

Ситуацията обикновено е следната: По стечнение на обстоятелствата, държавата или общината има множество имоти, които вече не функционират по първоначалния си начин. Сгради с някакъв потенциал стоят и се разпадат. От другата страна има огромно търсене от страна на млади амбициозни хора или пък на артисти, натрупали огромен опит в страната и чужбина, които обаче нямат финансов ресурс да построят или наемат сграда. Ясно от само себе си е, че за да съществува в добър вид една сграда, то тя трябва да функционира и някой трябва да се грижи за нея. Тъкмо по държавите, където са се сблъсквали много пъти с този проблем, са разбрали, че най-добре тези сгради да останат в ръцете на ентусиазирани хора.

Могат да бъдат изброени безчет примери – не само въпросният случай със сградите културно наследство в цяла Италия. Те дори няма да се използват само от артисти, а от всякакъв вид ентусиазирани да поддържат и да развиват бизнес в стара и ценна сграда предприемачи. На по-локално ниво това прави местната власт в Матера – другата Европейска столица на културата през 2019 година, отдавайки лесно пространства на артисти. По подобен начин, в парньорство между експерти артисти и местна власт, са се развили и различни пространства в Рур (Европейска столица на културата през 2010 година), сред които и огромния център за различни сценични изкуства PACT. 

Състоянието на културно-источеското наследство у нас не е за хвалене. Дали би имало интерес и какви биха били ползите, ако частни лица наемат безвъзмездно обекти от това наследство, вероятно трябва да се обсъди в широк формат. Безспорно обаче е, че в рамките на Пловдив това ще бъде един печеливш вариант. Няма какво да загуби община, общество и град от това изоставените сгради, които просто се разпадат от безхаберие да бъдат дадени на ентусиазираните организации, които са готови и хабят огромни усилия, за да заявят желанието си да се грижат за тях.

Всеизвестен е примерът с Кино Космос – сграда, която първо гражданите спасиха от разрушаване от общината, на която ? трябваха години да осъзнае огромния потенциал, и създаването в последствие на Колектив Кино Космос, които се стараеха да развият някакъв дългосрочен план за сградата. Уви, общината не показа достатъчно ентусиазъм и 2017 година вероятно ще бъде „нулева“ за киното. А в момента там можеше да се развива дейност от хора с огромен ентусиазъм и желание, като всичко това – със скромно първоначално вложение от страна на общината.

Подобен е случаят и с Гарнизонна фурна, за която експерти и ентусиазирани граждани проявиха интерес и също представиха конкретни планове за експлоатация и развитие. В случая, дори олекотявайки общинския бюджет с предложение сградата да бъде запазена и въведена в експлоатация със средства, по-малко от предвидените за нейното безвъзвратно унищожение. Както в Италия, Германия и на други места са осъзнали, що се отнася до подобен тип наследство – ролята на държавата или общината е просто „да не се меси“. Това и тук си го знаем – популярен е изразът „не искам държавата да ми помага, а само да не ми пречи“. Опасенията са ясни – в момента Националният дворец на културата се ремонтира от държавата по доста пошъл начин. Ако някога се стигне до ремонт в Кино Космос или Гарнизонна фурна, в която основен глас да има община, а не Колективът, художниците от сдружение „Изкуство днес“ или който и да е друг, който все пак е работил някога в сферата на изкуствата и културното наследство на някакво сериозно ниво, то резултатът ще е същият. 

А Кино Космос и Гарнизонна фурна са само двата примера, за които е ясно заявно и категорично желанието от конкретни хора тези сгради да бъдат използвани, опазвани и да носят ползи на града. А Пловдив е пълен с пустеещи държавни и общински пространства, които чакат своя наемател – далеч не само тези двете. 

В същото време Пловдив е и град, на който – дори в сегашния му мащаб на неевропейска некултурна нестолица – му липсват изключително много пространства за култура от всякакъв вид – за сценични изкуства, за изложби, ако щете – за дебати и срещи. При тази липса да се отказваме от най-очевидното решение – изоставените пространства да бъдат обживени от съществуващите ентусиазирани граждани, решавайки съществуващ проблем - е необяснимо разточителство. 

Обещанието на Борисов от понеделник вече е факт

Правителството гарантира успешното осъществяване на инициативата

„Европейска столица на културата” е една от ключовите дейности на Европейския съюз в културната сфера, се казва в Решението на Министерски съвет

Приета е нова многогодишна програма за подкрепа на избрания за европейска столица на културата български град. Това се казва в официално съобщение на Пресцентъра на Министерски съвет.

Правителството прие Многогодишна програма (2015-2019 г.) за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град. Така ще се гарантира успешното осъществяване на инициативата, съгласно която Пловдив е Европейска столица на културата през 2019 г.
Средствата за изпълнение на Програмата са общо 76,4 млн. лв. От тях 20 млн. лв. са от държавния бюджет, 46,4 млн. лв. – от бюджета на община Пловдив, и 10 млн. лв. – от спонсори и други източници. Средствата от държавния бюджет са разпределени по години, както следва: 2015 г. – 4 млн. лв., които са предоставени с постановление на Министерския съвет, за 2017 г. са планирани 7 млн. лв., за 2018 г. – 9 млн. лв.

Инициативата „Европейска столица на културата” е една от ключовите дейности на Европейския съюз в културната сфера. Целта е да се подчертае богатството и културното многообразие в Европа, споделянето на общи ценности и да се насърчи взаимното опознаване и разбирателството между европейските граждани. Градът, който спечели титлата „Европейска столица на културата”, в продължение на една година изпълнява културна програма, която има европейско измерение, съвместима е с националната културна стратегия или с политиките и с регионалните стратегии за културата.

С днешното решение се отменя Многогодишната програма за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град, която беше одобрена през април 2015 г.