България е поезия, каза руският автор

Паулина Гегова

Юз Алешковски е един от гениите в руската литература през 20-ти век. За него казват, че е последният такъв и едва ли подобно явление ще се повтори. Като млад  е попадал в лагерите, където започва да пише песни. Книгите му „Николай Николаевич. Кенгуру“, „Маскировка“, „Предпоследен живот“ и „Светлина в края на дулото“ описват живота в Русия по време на комунистическия режим. Самият Юз е върл противник на комунизма, поради което през 1979 година емигрира в щатите. Именно там и отпечатват творбите му. В Русия те виждат свят чак през 90-те.

Снощи той се срещна с пловдивската публика в поредното издание на Европейски писателски срещи, организирани от Божана Апостолова, Недялко Славов и Георги Борисов, както и Община Пловдив. Това е третата му визита в нашата страна, а със сигурност ще има и четвърта ако съдбата позволи. Юз е почти на 90 години, но не е изгубил хумора си. Самият той признава, че използва ненормативна лексика, защото е свободен човек и изкарва наяве лагерната литература.

Големият писател няма намерение да се върне в Русия. Доволен е от скромния си, уединен живот в Америка. Там той живее в едно село, със жена си и слабо говори езика.

Моят живот в Америка е моята съдба. Много съм щастлив от мястото, на което живея, защото никак не обичам етажния, забързан свят. Ако в САЩ стане режим като в Русия, ще поискам политическо убежище в България, смее се той.

Преводите на романите му не са лесни. Първият превод в Америка е бил много добър, вторият отвратителен, но той няма намерение да пише така, че да го превеждат лесно. Превеждали са го и в други държави – Полша, Хърватска, Франция, но не и в Китай, защото както казахме по-горе, си остава враг на комунизма.

Относно родината си събира информация чрез интернет. Връща се там само по работа, не и за забавление, защото според него, Русия не е държава за развлечение. Не съжалява, че я е напуснал. Не може да свикне дори с въздуха й, особено по време на Перестройката.

Сега атмосферата в Русия е много политизирана. Там върви нечута, безкръвна гражданска война. Аз лично смятам Крим за една от най-старите руски територии. Не уважавам начините на Путин, по който го върна към Русия, но мислех, че самите украинци ще ни го върнат, споделя той.

На въпросът, че освен Крим, в един момент могат да решат, че и България е тяхна и да си я поискат, писателят отговори с усмивка, че е по-трудно да завладееш България, отколкото Русия. Повдигна се и въпросът за изработването на оръжия, поради факта, че Русия, САЩ и Китай са на първо място в оръжейната индустрия. Според него американците произвеждат оръжия само, за да засилят отбраната си, а и така развиват икономиката, защото предлагат много работни места.

Юз Алешковски е човек, който гледа на всичко лошо в света с хумор. Вярва, че нещата ще се наредят и един ден навсякъде ще е като в България. Призна, че тук има душа и позитивизъм, където няма в бившия Съветски съюз. Усеща, че българи и руснаци са много близки по навици и кръв и би искал да пише и за Пловдив и България.

България е поезия, оприличи я той, но за жалост музата го е напуснала.

В момента не работя върху нищо. Не знам защо, но музата ме изостави. Тя е като вятърничава жена, която ти помага да създадеш най-добрите си творби, а после те напуска. Може и някой ден да се върне, но даже и да не се случи, писателят трябва да свикне с такъв обрат, признава като за финал Юз, като не пропусна и да имитира другаря Сталин и то доста сполучливо. 

Рашо Митев е роден през 1976 г. Получава средно художествено образование в Средно художествено училище – „Цанко Лавренов“, Пловдив /1989-1994/ и висше образование в Национална Художествена Академия, София /1995 – 2001/. Приет за член на СБХ през 2007 г. 

Участва в следните изложби и симпозиуми:

2016 - Съвместна изложба в гр.Смолян, 2016 Пети национален конкурс Алианц България: номинация,  2015 - Международен скулптурен симпозиум в пясък , гр.Русе, 2015 - Скулптурен симпозиум в дърво-гр.Варна, 2014 - Съвместна изложба в гр. Смолян, 2014 - Симпозиум в камък, Перник, 2014 - Конкурс и национална изложба - биенале "Приятели на морето" – с номинация за наградата на Община Бургас за скулптура, Бургас, 2014 - Първи Международен скулптурен симпозиум в дърво „Русе – град на свободния дух„ Русе, 2014 - Съвместна изложба „Пролет 2014″, Смолян, 2013 - Съвместна изложба, Смолян, 2013 - Съвместна изложба по проект на Галерия Резонанс „От 100 ателиета”, Пловдив, 2012 - Съвместна изложба по проект на Галерия Резонанс „Новите 100”, Пловдив, 2011 - Съвместна изложба по проект Усещане за ....на Галерия Резонанс, Пловдив, 2010 - Международен симпозиум „Допирни точки”, Пазарджик, 2009 - Участие в Обща изложба в рамките на Национален конкурс за млади художници, критици на Фондация Св. Св. Кирил и Методий, като специален гост; София, 2008 - Участие в Международен скулптурен симпозиум в камък, Мездра, 2008 - Участие в Международен скулптурен симпозиум в пясък, Бургас,  2008, Конкурс за млади автори на Фондация “Св. Св. Кирил и Методий” София, 2007 - Участие в Обща изложба на лауреатите от Национален конкурс за млади художници, критици на Фондация Св. Св. Кирил и Методий, София, 2007 - Участие в Национална изложба „Скулптура”, София, 2007 - Участие в  Национална изложба “Рисунка и малка пластика”, София, 2007 - Обща изложба на новоприетите членове на СБХ, София, 2006 - Конкурс за млади автори на Фондация “Св. Св. Кирил и Методий” – Първа награда, Скулптура, София, 2005 - Съвместна изложба “Синоним на релеф”, Галерия Кръг Плюс, София, 2005 - Скулптурна изложба на Министерство на външните работи на България, София, 2004 - Изложба на участниците в Открит симпозиум по скулптура в Артцентър “Илинденци”, Галерия “Кръг Плюс”,София, 2014 -  Открит симпозиум по скулптура в Артцентър “Илинденци”, Илинденци, 2002 - Открит симпозиум по скулптура, Пловдив, 2001 - Открит симпозиум по скулптура в Артцентър “Илинденци”, Илинденци, 2001 - Изложба на дипломантите на Национална Художесвена Академия, София, 1999 - Младежка скулптурна изложба, София, 1998 - Международен oткрит симпозиум, Didimoteichon, Гърция, 1996 - Изложба, организирана от Средно Художествено училище “Цанко Лавренов, Пловдив.

Рашо Митев показва последни работи от творческия си живот. Когато си мисля за него, най-първият сигнал, който категорично се налага е, че той е скулптор преди всичко работещ с камък. Избор, направен непринудено, всеотдайно, като следствие на вътрешния творчески импулс. В сегашната си изложба, той изненадва най-напред с това, че редом с камъка е направил работи в чугун и дърво. Едно недвусмислено богатство в пластическите му постижения. Един ясен пореден пример, че в скулптурата, езикът на материала е от първостепенно значение. Стига да бъде осъзнат и използван не само на ниво информация като класически постулат. Просто казано, този базисен момент е необходимо да бъде почувстван интуитивно, дълбинно, като жизнено важен белег на пластическия образ. За да напомняш на себе си и може би на другите, че има основна разлика между природния продукт и неговия генно модифициран заместител. Очевидната метафора, която ви предлагам се надявам, че освен за мен има своята актуалност както в прагматичния живот, така и в художествените практики на нашата съвременност. Скулптурата на Рашо Митев потвърждава убеждението ми, че пластическият образ има своето категорично жизнено място в съвременния културен процес. Неговото богатство основано на любовта на художника да открие и извае пластичните стойности на материала от най-суровата му природна стихия до естетическа елегантност, която сякаш се стреми да стигне границата на техническите възможности, които мраморът най-вече в конкретност позволява. Рашо Митев е избрал ясно творческата си територия, отработена талантливо и честно. Той умее и се отдава на този вид скулптиране, което го сближава както с класическата пластика на 20 век, така и с древната, поне според мен. Дървото, чугуна, камъка, са усетени всеки с неговата специфика и въздействие. Момичето с животно е направено топло, едро, експресивно, съобразно с характера на дървото. Венецът и колоната от чугун носят остротата на метала с неговите естетически внушения. Изложбата носи усещане за цялост. Нещо, което както е известно се постига трудно и е белег за мярата в едно произведение. Може би то е заложено повече в интуитивната дълбинна природа на художника и е въпрос на откриването и доверяването й. В работите на Рашо има талант, честно професионално трудолюбие, артистична чувствителност. Има финес и първична сила, има творческа личност, осъзнаваща и реализираща себе си. При Рашо това се случва естествено и убедително. 

Форумът на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще даде подиум на 16 лектори от 14 държави с лекции в темите “квартална общност”, “нови архетипи”, “политики на промяната” и “образование, анализ и участие”

Ян ГеелЕдно от най-значимите имена в градското планиране и автор на проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Лондон, Аман, Мелбърн, Сан Франциско, Ню Йорк - Ян Геел, пристига в Пловдив за Форума на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016. Датският архитект е звездата в двудневната програма с лекции на деветото издание на международния фестивал за съвременна архитектура и градска среда. Форумът ще даде подиум на 16 лектори от 14 държави. Те ще разкажат за световния си опит във въвличането на граждани в измислянето и поддръжката на градската среда. Лекциите ще протекат в два дни - 8 и 9 октомври и в темите “квартална общност”, “нови архетипи”, “политики на промяната” и “образование, анализ и участие”.

Геел ще бъде в България по инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK, главния архитект на София Здравко Здравков и издателството "Жанет 45". В рамките на посещението му ще представи книгата си "Градове за хората" с превод на български. Геел е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и колоездене трябва да са неизменна част от всяка интегрирана политика в областта на общественото здраве. През 2016 г. по повод 50 години от началото на работата си Геел е избран за куратор на датския павилион на архитектурното биенале във Венеция. Той идва с подкрепата на Посолство на Дания в София.

Момойо Каиджима е другото силно име в програмата с лекции на Форума на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016. Те я сред основателите на ателието BOW-WOW от Токио, които се считат за едни от най-иновативните в световен мащаб и техният труд вдъхновява редица дизайнери по света. Сред целите на Bow-Wow са да постави под въпрос границите между публично и частно, както и да създава среда, която насърчава общуването между хората. Момойо е професор в университети от световна величина. Тя идва в България с подкрепата на EU JAPAN FEST и в партньорство с Общинска фондация Пловдив 2019.

В темата “политики на промяната” с лекция ще се включи Мишел Провоуст от Холандия - директор на Международния институт за нови градове в Алмейре, Холандия (INTI). Проуст е известна с това, че превръща INTI от малък институт в международно признат образователен и изследователски център, фокусиращ се върху ‘Новите градове’. Д-р Провоуст е работила като куратор в Холандския архитектурен институт (NAi) между 1998 и 2001. В момента тя преподава в Техническия университет в Делфт, Central Saint Martins в Лондон и Амстердамския университет. Д-р Мишел Провоуст идва в България с подкрепата на Creative Industries fund NL.

Шведът Тор Линдстранд е асоцииран професор във Факултета по Архитектура на Кралския технологичен институт в Стокхолм и съосновател на Larsson Lindstrand Palme arkitektkontor. Представял е проекти в институции като Tate Liverpool, Venice Biennale 2008, 2010 и 2014 година, Steirischer Herbst, Биеналето в Шънджън, Музеят Van Abbemuseum, VOLTA Basel, W8 Summer Cinema | Performa New York, Кралския драматичен театър в Копенхаген, NAI Ротердам, Архитектурния музей в Стокхолм, Tensta Art C01e11ntre, Botkyrka Art Centre and Storefront for Art and Architecture. Той идва с подкрепата на Национален Фонд Култура.

В темата “квартална общност” ще се включат пет студиа и архитекти. Иржи Сулженко от Чехия - бивш програмен директор на Пилзен 2015 – Европейска столица на културата, който в момента се занимава с DEPO2015 – креативна зона в Пилзен. Румънците Лаура Панаит и Силвиу Медешан са част от колектива La Terenuri и се занимават с темите изкуства, ландшафтна архитектура, социо-антропологически проучвания и архитектура. Анна-Лаура Бургиньон ще представи френския офис Atelier d'Architecture Autogérée - колективна платформа за градски изследвания от Париж. В проектите си ААА често експериментират с изоставени пространства и с въвличането на гражданите в процеса. Българското участие на Форума е на доц. Меглена Златкова от ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Етнология“.

Деветото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK ще се проведе в третия по големина панелен квартал в България - ж.к. Тракия в Пловдив. Голямата тема е ролята на гражданската активност в определянето на облика на градската среда, а мотото е Действие. Полезни практики от панелните квартали. Общото между всичките участници във форума е, че не само вярват, но и са доказали, че гражданското участие е незаменим ресурс, който може да допринесе за високото качество на градската среда. Международното участие на фестивала се подсилва от кураторите - румънското studioBASAR. Модератор на форума е арх. Христо Станкушев от dontDIY.

Форумът е единствената платена част от фестивала, а до 25 септември са в продажба билетите с намаление, които тази година са по-достъпни от предишни издания и могат да бъдат закупени онлайн и на място в офисите на Едно в Пловдив и в София.  

Корейски хореографи и танцьори взеха участие в НОЩ 2016

Кооперация от корейски хореографи, които работят в сферата на съвременния танц в различни точки на света - това е Project UNIT 828384.Проектът, който ги събира, е творческа резиденция във Франция през 2016 г., където тримата работят върху творби на Кафка. Театър „АТОМ” е базиран в София,и е група от млади български артисти, които работят в сферата на съвременния танц. Срещата между Project UNIT 828384 и Театър „АТОМ” се случва през 2016 г., когато Project UNIT 828384 представя работата си в студиото на „АТОМ”. Двата екипа се сработват много добре и решават да работят заедно по различни проекти, първият от които е „Common Ground”, чиито дебют бе представен миналата вечер по време на Нощта на музеите и галериите.

По време на представянето а проекта, бяха представени 5 солови изпълнения. Всяко от тях разкриваше малките неща в живота, от които се вълнуват хореографите. Не искаме да правим колосални лъскави спектакли. Както вече знаем, има много, което можем да споделим заедно с публиката. Толкова е просто – движенията и техниката са само дейност. Това, което наистина трябва да направим е да отворим очи и съзнание, за да открием нов смисъл, да се опитаме да почувстваме как енергията се носи около нас, споделят самите хореографи.

Определено едно от най-интересните изпълнения бе „Кафка на път“ с хореограф Kil Seo Young. 

Отправната точка за тази работа е роман на Кафка. Кил Юнг прилага изкривени ценности в конфликт с изображения на тялото. Комбинира органично дух, енергия и емоция, разви конструкцията на тялото, достигнало до тази точка, и се опита  да възстановя вътрешния ред на тялото, духа и душата, да интегрира тялото и ума и да се наслади на този момент.

Юнг се е съсредоточил  върху опита да изрази жизнеността на енергията, генерирана в момента на танца. Публиката бе онемяла по време на всички изпълнения, които непрекъснато сменяха местата си. Само в промеждутъка между различните танци, присъстващите успяваха да разменят по реплика-две, а след това продължаваха мълчаливо да гледат съвременното изкуство на танца.

В шоуто участваше и жена

Танцьор дойде чак от Америка, за да покаже плът

Освен всички традиции, Нощта е и за алтернативен вид забавление. Хората по света са различни. С различни вярвания и различни вкусове. Някои ги прикриват, други ги отстояват. Понякога алтернативата е крещяща и скандална. Не е приемана от всеки, но това не означава, че не трябва да функционира. 

Точно една такава алтернатива се показа снощи в галерия Point Blank на ул. "Кожухарска" в Капана. В късните часове се представи Drag queen кабаре, което събра маса зяпачи. Drag queen е професия. Такъв тип професия, в която загърбваш същността си и се превръщаш в някой друг. Това са мъже, които се обличат като известни жени изпълнители. Танцуват и пеят на техни произведения, разбира се оскъдно облечени. Това е пърформанс от друг вид култура, най-вече американска и трудно се приема в страни като България. Обидите са много, а определенията "травестити" са най-леките, които може да се измислят. 

Истината е, че drag queen хората са мразени от стотици, но и обичани от стотици. Докато едни се подиграват и заклеймяват, други се радват и пеят заедно с тях. Снощи не беше по-различно. Мъжете бяха дошли от различни държави, но Мис България обра овациите. Много от тях не можеш да познаеш в реалния живот. Те са напълно порядъчни и нормални хора. Има дори и жени, които се занимават с този вид шоу бизнес. 

Танците и lip sing-а върху песни на Риана, Дъфи или пък по-класически произведения от мюзикъли, са нещо често срещано в Лас Вегас. Тук си нямаме такава голяма сцена, но се оказа, че стълбите и пространството в Point Blank е добър заместител. Мъжете танцуваха зад стъклените врати на галерията, като някои от тях се престрашаваха и да излязат навън и да си поиграят с публиката. Тежкият грим, високите токове, клиновете и перуките бяха техните най-силни оръжия. Мразени или не, публиката полудя. Викове, подсвирквания и смях бяха в същината на цялото събитие. Някои дори се изчервиха когато Мис България почна да ги закача. Тя обикаляше около публиката и си търсеше мъж. Петима мъже да бъдем по-точни! А свличащите се рокли създаваха допълнителен фурор. Разбира се, имаше и такива, които търпеливо чакаха отстрани без да поглеждат, или критично подминаваха.

Независимо от ситуацията, тези изпълнители са с високо самочувствие и се харесват такива. Или пък влизат много добре в роля. Това беше може би най-скандалният уличен пърформанс, но и този, събрал най-много аудитория. Имаше хора, покатерили се дори по покрива на съседната къща, за да ги снимат, а те кълчеха ли се, кълчеха. Еротиката продава. Снощи еротиката продаде по един доста нестандартен начин, но пък запомнящ се. 

Дори без "дом" операта може да танцува 

Държавна опера Пловдив е една от най-значимите институции в града. Ако не бъде включена в някой фестивал, то той не би бил пълен. Може да има много ексцентрични и разновидни събития, но класата си е класа и без нея не може, а и не трябва да се мине. В случая на снощната Нощ, танцьорите от операта, предоставиха на публиката един уличен танцов спектакъл, в който участваха и двама млади актьори, студенти по актьорско майсторство в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". 

Съвременният танц, който показаха, носеше името "Меко, слънчево и ветровито" и показваше взаимоотношенията между мъжете и жените. Историята разказваше как те могат да се променят, как от любим, може да се превърнеш в нежелан. Как обществото третира аутсайдерите. Изигра се в квартал Капана, направо на паважа. Балерините и балетистите бяха заобиколени от народ. Понякога можеха да ги докоснат, толкова близко бяха. 

30 минутният спектакъл бе съчетание между модерни и класически елементи, а музиката стара и шлагерна. Откъм държание, стойка и костюми напомняше за 60-те години. Разигра се дори сценичен бой между двама от балетистите. 

Представлението беше професионално направено и хората по улиците останаха доволни. Това не е първия път, в който Опера Пловдив излиза на улицата, едва ли ще е и последния. Можем да бъдем само доволни, защото класиката не бива да бъде затворена между четири стени. 

Отминалата традиция на занаята се показва в Cu29

Паулина Гегова

Изложбите са неизменна част от Нощите на музеите. Дори да са из целия град, пак ще намерят своята аудитория. Интересът е засилен, защото пловдивчани обичат изкуството - алтернативното, модерното и класическо. За всеки един стил има наплив от желаещи да го опознаят и научат нещо повече. 

Една от новите и доста интересни пространства за съвременно изкуства е Кафе-Галерия Cu29, намиращо се в Капана. На долния етаж може да се докоснете до живота и занаята на пловдивския майстор бакърджия от миналото - Петър Толев. Роден през 1906г. в Панагюрище, ние го приветстваме като пловдивски бакърджия, защото той е последният майстор, творил в квартал Капана. 

Изложбата е събрана и курирана от неговия правнук - Велизар Димчев. В нея може да видите интервюта и грамоти на Толев, както и мангали, менци, свещници, ибрици и други предмети от мед. Тази година се навършват 110 години от раждането на майстора. Целта на експозицията е както да се почете паметта му, така и да се покаже един от предшествениците на съвременните творчески индустрии. Публиката може да се запознае с истински майстор по един актуален начин. 

Според Велизар Димчев традицията не продължава такава, каквато е била, защото занаятите са изгубили своята актуалност и практична употреба в настоящето, но може да възникне съвременна вълна от млади ентусиасти, които да се вдъхновят от старите майстори, да стъпят на техните основи и да възродят занаятите не толкова с практическа, колкото с естетическа и творческа цел.

Изложбата ще се помещава в галерията цял месец и е отворена за посетители.