9-тата Киномания в Пловдив ще се проведе в новия филмов център LUCKY Дом на киното

  КИНОМАНИЯ отново ще зарадва почитателите на качественото световно кино в града на тепетата oт 20-ти до 30-ти ноември. И тази година фестивалът ще се проведе в новия филмов център Lucky - Дом на киното (бившето “Лъки Синема”). В 11-те фестивални дни 9-то издание на Киномания Пловдив ще прожектира 30 заглавия. Прожекциите са с начален час 18.30 и 20.45, а в събота и неделя от 16.15. През двата киноуикенда ще бъдат показани и общо 7 детски филма - 3 анимационни и 4 игрални. Началото им е в 11 и 13 часа. Сред гостите на фестивала ще бъдат режисьорката на филма „Чуй“ – Диана Иванова, както и журналистката Нели Терзиева. На пресконференцията двамата партньори Борислав и Янаки благодариха на общината за подкрепата, коятоим е дала, тъй като за тях това е бил водещия мотив за реставрирането и обновяването на  бившето „Лъки Синема“. Програмата ни е изцяло насочена към хора, търсещи алтернатива, казват те. Паралелно с Киномания ще бъде прожектирана ипремиерата на“Съдилището“ – последният филм на Стефан Командарев.

    Фестивалът Киномания в Пловдив се открива на 20 ноември в 18.30 часа с “Думи към боговете”. Девет истории на девет известни режисьора (сред които и Емир Кустурица) за вярата, религията и връзката между тях.
В рубриката Фестивал на фестивалите можете да видите “Магия в полунощ” на един от най-добрите комедийни сценаристи и режисьори Уди Алън. Забавният и изтънчен романс с Колин Фърт и Ема Стоун разказва за популярен илюзионист, който трябва да разобличи медуимните способности на младата Софи, но влеченията на сърцето променят плановете му.
Ал Пачино и Холи Хънтър са звездите в “Мангелхорн”. Ей Джей Мангелхорн е натурален философ, обладан от спомени за голямата любов, която е оставил да му се изплъзне. Надеждата за нея изглежда изгубена в миналото му, но животът е пълен с изненади и винаги има място за втори шанс.
Цяла плеяда звезди и 11 световни режисьора ще изразят любовта си към бразилската столица с “Рио, обичам те”, вдъхновен от филмите “Париж, обичам те” и “Ню Йорк, обичам те”. Филмът ни среща с разнородни човешки съдби на фона на многообразния релеф на града.
 Темата за любовта продължава и с “Казанова вариации” по „Историята на моя живот“ от Джакомо Казанова и либретите на Лоренцо да Понте за оперите на Моцарт. Едно великолепно съчетание от кино, музика, театър, литература и история с участието на Джон Малкович и Фани Ардан.
Смешен и проникновен в еднаква степен, “Хектор и търсенето на щастието” с неповторимия Жан Рено разказва за психиатър, който решава да предприеме епично пътешествие с цел да открие какво прави хората щастливи. За целта зарязва всичко и се гмурва в приключение, което ще го промени завинаги.
На Киномания може да гледате и новото заглавие на добре познатия Алехандро Гонзалес Иняриту (21 грама, Вавилон, Бютифул). Само че “Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството” е по-скоро комедия, в която Майкъл Кийтън прави най-добрата си роля досега - тази на залязващ актьор, който прави всичко възможно да си даде нов старт.
 Визуално впечатляващ и драматургично изтънчен, вторият филм на Ралф Файнс “Невидимата жена” разказва за тайната връзка между Чарлс Дикенс и младата актриса Нели Търнан. Филмът разкрива деликатността на връзката между двамата: моралната дилема за писателя и безпътицата пред Нели, която е принудена да изживява любовта си тайно.
Рубриката Екранизациите представя “Госпожица Юлия” по романа на Аугуст Стриндберг и с участието на с Джесика Частейн и Колин Фарел. Привлекателната Джули, дъщеря на влиятелен англо-ирландски граф, успява да прелъсти прислужника на баща си Жан. Тайната им любовна връзка бързо се превръща в нещо сериозно, а фактът, че двамата са от различни социални прослойки не може да остане незабелязан.
Второто заглавие в тази рубрика е “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” - европейския вариант на Форест Гъмп. След дълъг живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом. Работата е там, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза и на 110-я си рожден ден той решава да избяга през прозореца на стаята си. Алан ще се върне в миналото и ще се срещне лично с най-знаменитите политически фигури по земното кълбо и навсякъде ще свърши по нещо „полезно“.
 Френското кино също има три силни предложения за киноманите. “Облаците на Силс Мария” с Жюлиет Бинош е привидно обикновен разказ, но чудесните диалози и почти мистериозна режисура го правят достоен за сравнение с енигматичния „Мълхоланд Драйв“ на Дейвид Линч.
 Одри Тоту пък ще радва с играта си в “Китайски пъзел”. Историята разказва за 40-годишен баща на две деца, който решава да последва тях и майка им в Ню Йорк. Това се оказва и началото на приключение, което ще го промени напълно.
Бертран Бонело предлага изискан поглед към желанието и творческия импулс в "Истинският Сен Лоран" - едно от най-въздействащите френски кинозаглавия на 2014 г. Филмът е съсредоточен върху периода, белязал срещата на известния дизайнер с едно свободомислещо десетилетие и влиянието, което си оказват взаимно.
Киното чудесно се съчетава с кулинарното изкуство в рубриката Кулинарно кино. “Майстор-готвач” със Скарлет Йонахсон и Дъстин Хофман разказва за готвач, който напуска работата си в популярен ресторант в Лос Анджелис и отива в Маями, където купува фургон за храна, за да възпламени отново не само страстта си към готвенето, но и вкуса си към живота и любовта. Във “Вкусният път към любовта” кулинарният журналист Оливър Бърн най-неочаквано ще намери съставките на истинската любов.
 Специалните предложения тази година са два български филма - “Потъването на Созопол” с Деян Донков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Стефан Вълдобрев и Васил Гюров, и “Чуй”, документален филм за радио ”Свободна Европа”.

    В рубриката Музиката може да видите “Би Би Кинг: Животът на Райли” - уникален документ за едно истинско американско съкровище. Другото заглавие, което ще заинтригува меломаните е “Джеймс Браун: Soul Brother № 1” - великолепен музикален филм за соул легендата, който проследява целия му живот със звездните моменти и трудностите.
Новият филм на Сузане Биер “Серена” и адаптацията по романа на Анди Мълиган “Измет” са част от програмата на Киномания в София, но в Lucky Дом на киното ще бъдат показани от 8 декември, веднага след Златният Ритон - фестивалът за документално и анимационно кино (1-7 декември).

Вечни детски класики ще радват малчуганите по време на Киномания 2014. 3 анимационни и 4 игрални филма, сред които „Емил от Льонеберя“, „Пинокио“, „Мумините на Ривиерата“ и хитовият „Петсън и Финдъс“ са част от изненадите на фестивала. Шест от седемте заглавия са дублирани на български език.

    Билети за Киномания ще се продават на касата в LUCKY Дом на киното от 16.30 часа на 19-ти ноември (сряда) на цени от 6 лв (карта за 3 филма - 15 лв). Детските заглавия ще са на 2лв за деца и 4 лв за възрастни.

Арт-сцена „4хП“ (Пространство за паратеатрални приключения в Пловдив) е новото арт пространство, позиционирано в самото сърце на Стария град – на ул. „Съборна“ 2 (над Туристически информационен център 2). Новият културен център отваря врати още в началото на декември с богата програма, която включва постановките „Ах, Бродуей, Бродуей“, „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз“, „Албена или убийството на красивото у човека“, „Ромео и Жулиета, сонет безсмъртната любов“ и „Снежанка“.Директорът на театъра, Николай Георгиев, застана пред Ирен Петрова, за да разкаже за КАПАНА.БГ за работата в новото пространство, за изследванията и защо понякога се предаваме като артисти.

Много дръзко определяте работата, която ще се извършва в новото пространство, като "приключение". Какво точно разбирате под това определение? Какви ще бъдат тези приключения и кой ще се впуска в тях?
- Приключението е нещо, което винаги завършва добре, защото предварително ние не му слагаме никакви параметри, никакви задачи. Това е просто свободен ход на радостното ни усещане, на желанието ни да вървим, да бъдем това, което сме и да не си задаваме излишни въпроси, които спират енергията.

Казвате, че не го рамкирате. А имате ли някаква предварителна идея, концепция както да се случва при всяко едно събиране?
- Разбира се, че имам. Там просто ще се случва. А всяко случване е неопределимо. Всяко случване е необяснимо. То е изненада, която те грабва на крилата си и те понася. Ако това е възможно в живота, а е възможно, всичко сме го изпитвали, то още повече това е възможно на сцената. Нещо повече. Това е същността на живеенето.

Смятате ли, че пространството е от основополагащо значение за работата или е необходима точно определена атмосфера, която да предразполага към отваряне на вътрешните пространства на човека или това може да се случва навсякъде?
- Пространството е едно - изначално, вътрешно. Това, в което живее нашият вътрешен човек. Това, което е автентично, адекватно и определя същността ни. Дали с това пространство ние ще навлезем във външни пространства, на определен дизайнер или някакви архитектурни решения, това пространство остава непроменено. То е гъвкаво, то се поддава, мачка. И в това поддаване, в това негово преминаване през друго, външно пространство, то набира още повече енергии. То се оформя още по-устойчиво и още по-приключенско.

Йежи Гротовски нарича театъра "лаборатория за изследване на човеците". Вие какво точно искате да изследвате? Имате ли някаква цел, до която да доведете отделният човек?
- Гротовски се е концентрирал върху изследването на актьорите, но той, както знаем, премахна понятието актьор и го замени с понятието човекът-актьор. Така че, ще следваме неговата линия и неговата посока. Ще изследваме човекът-актьор. Това взаимодействие между техническото, между формата, навика, комфортното, по-познато, с онова, което не познаваме. С онова, което е предизвикателство. Което може да бъде и такова, и такова. Но в почти всички случаи то е точно такова, че да може да се случи изненадващо онова, което се случва за първи път. То не е повторение на нещо. Който мисли, че случването в изкуството е да повтори нещо, което знае, да повтори някакво свое случване от живота, за съжаление не се случва. Само, когато тръгнем по непознатия път и само нашето желание да видим светлинката в тунела, това ни определя като готови да приемем всичко, да се поддадем на всичко, да преминем през всичко и да претворим всичко в онова, което е най-съществено за нас.

Смятате ли, че е възможно да сме винаги тук и сега? Не само на сцената, а и в живота. Винаги да случваме като за първи път.
- Сама очертахте разликата между случването за първи път и случването като за първи път. Това са две различни неща. Случването като за първи път, в известен смисъл е само подобие на случване. Който не може да случва за първи път, се задоволява със случване като за първи път. Това е все едно да сте много жаден, да няма вода и да изпиете някакво хапче, което утолява жаждата. Да, може да я утоли, но няма да го направи по този начин, че да изпитате удоволствие от това, че задоволявате жаждата си с истинска вода.

За колко време може да бъде усвоена магията на случването?
- Няма определени срокове, защото всеки един от нас, всяко тяло - и външно и вътрешно е коренно различно и именно неговите свойства, параметри, особености, определят за колко време конкретното тяло може да се научи на това и да го постига.

Защо актьорът понякога се предава? Къде точно се крие разковничето на провала?
- Това първо не го прави само актьорът. Човек също се предава и също не може да си отговори къде става падането и неставането. Защо се предава? Защото актьорът живее и твори в гранична ситуация. Както знаем от нашите философи, които третират сцената като гранична ситуация, това е онзи миг, в който ние не можем да решим определена ситуация. Тоест, опита, който имаме, нашия стар опит, не действа. Той не ни дава решение. И затова в този миг, ние трябва да прескочим границата и да започнем да трупаме, с оглед на новата ситуация нов опит. Именно новият опит е нов ключ, който може да отвори дори и старата ситуация.

Това би могло да има и психотерапевтичен ефект. Намирам доста прилики с психодрамата. Дали театърът в този си вид, би могъл да ни свърши и тази работа?
- Психодрамата не е първия формат, който има психо-лечебни свойства. Всяко нещо, което освобождава, което отключва блокираните неща - емоции, чувства, ако желаете дори и телесни неудобства. Всяко нещо, което отключва има терапевтични моменти и помага в това отношение. В живота това е много по-трудно, докато изкуството само по себе си, защото е над нещата, над реалността, там терапевтичното може много по-лесно да се случва и да действа. Много по-малко в изкуството са задръжките, блокажите. Ние се блокираме от реалните неща. Тези, които изкуството предлага, които са пътуване към синьото на небето, към безматериалното, към онова, което е въздух и атмосфера, която предразполага. Там терапевтичното е част от това. Там живее, там му е почвата, където може да вирее.

Това е и метод за разкриване и развитие на личността със задължителен катарзисен ефект.
- Това е узряване на вътрешната идентификация. Човечеството все повече страда от липса на идентификация. Ние всички си станахме подобни, заприличахме един на друг. Изчезнаха онези най-личностните и най-единствените неща. Именно това е причината, подари която 2000г. се е състояла една световна конференция на умните глави, която поставя въпроса: защо след като познанието за природата, космоса, човека и неговото вътрешно поле отиде толкова далеч? Защо ние все още работим със старите форми на изкуство и култура? И създава движението за квантова естетика. Именно това, с което започна разговора - приключението е част от квантовата естетика и култура. Така че в Пловдив, в "4хП" ще се случват квантови неща. Няма да има сюжетчета, разкази, а ще се случват неща, които няма как да ги определим, няма как да ги обясним. Защото всяко определение и обяснение ги обезсмисля.