След седмица на книжни "пиршества" с Пловдив Чете, днес Алеята на книгата на площад Централен бе разтурена. Шатрите на издателствата бяха събрани до късния следобед.

Паралелно с това стартира изграждането на фермите за предстоящия Капана Фест, който тази година няма да е в Капана. Двете гигантски метални конструкции се сглобяват на двата ръкава на пешеходната зона над автомобилния подлез на Гладстон.

В тази между Централна поща и Форум Север с Одеона ще се намират фестивалните сцени и баровете. В западния пешеходен ръкав ще се намира базарът на Капана Фест. Събитието стартира в четвъртък с богата програма.

След премиера в София рекламистът и общественик Радослав Бимбалов представи „Млък“ – сборника с разкази, появил се 23 години след дебютния роман на автора „Аз, Маниака“ – и в родния Пловдив.

Събитието се проведе на 18 юни от 19:00 ч. като част от  фестивала „Пловдив чете“, а десетки бяха пловдивчаните, които бяха гости на книжарница „Сиела“ в Mall Plovdiv, за да се срещнат лично с автора. Модератор на събитието беше дългогодишният журналист Живка Танчева.

„Смятам, че разказът „Млък” е много ключов, защото в него се съдържа едно основно послание, а то е да се грижим за думите си и за думите на другите. И това, което искам да правим е да говорим по-правилно, да пишем по-правилно. Патриотизъм за мен е да учим децата на правилен български.”, сподели самият Бимбалов по време на разговора.
На въпроса защо в тези истории отсъства политиката, която коментира толкова активно всеки ден:

„Защото смятам, че политиката е дребнотемие. Колкото да са важни тези неща, които ни вълнуват, и се палим и спорим, и си крещим, по-важните неща са общочовешките неща и смятам, че изживяваме един много труден период в живота си – и не само тук в България, а цялото човечество... Мисля, че по-важните неща, за които трябва да си говорим са любовта, смъртта, образованието, различните хора. Много неща, които не са просто политика и икономика, а са чисто човешки.“

Той не пропусна да благодари на целия екип, особено на своя редактор на книгата – изтъкнатия журналист  Силвия Недкова, която „в нито един момент не прояви компромис към написаното и не ми спести нито един коментар“.

Тези плътни, емоционално сгъстени, истински или почти истински истории засягат някои от най-наболелите теми на съвременното общество – домашното насилие, расизма, отношението ни към смъртта и любовта. И се превръщат в безпогрешно огледало на човешките търсения и копнежи.

Радослав Бимбалов е много неща – баща, съпруг, брат, син, приятел, творец, предприемач, пловдивчанин, придружител на куче, бъбривец, хапливец, мълчаливец, активист. Роден е през 1973 г. в Пловдив – града, в който се събират всички пътища. Баща е на Диана и съпруг на Ана. Съсъздател на една от най-креативните рекламни агенции The Smarts.

„Капана Фест“ 2022 тази година ще ни посрещне от 23 до 26 юни на новата си локация - надлеза на ул. „Гладстон“, между Община Пловдив и Цар Симеонова градина. Сцена „Капана“ ще е точно до античния Одеон на Филипопол и със сигурност ще гарантира незабравимо музикално изживяване.

По време на фестивала ще се радваме както винаги на освежаващи напитки, коктейли, street food предложения, както и емблематичната украса, характерна за „Капана Фест“, бар и лаундж зони, много зеленина и най-големия до момента Базар „Капана“ със 110 участника с био и натурални храни, напитки и козметика, авторски изделия, модни марки , художници, бижутери, грънчари, дърводелци, занаятчии и дизайнери.

За да зарадват и най-малките посетители ,  организаторите на „Капана Фест“, заедно с  Държавен куклен театър - Пловдив ще дадат възможност на 160 деца да посетят безплатно две куклени представления.

На 24 юни от 18:00 ч. ще гледаме „Приказни бъркотии“, а на 26 юни от 18:00 часа „Чук и Пук“. Безплатен талон за всяко от двете представления, можете да вземете от касата на Кукления театър в деня на представлението.

 "Приказни бъркотии" е под режисурата на Соня Ботева. Сценограф е Ангелина Янакиева. Участват актьорите Наталия Василева, Михаела Андонова/ Евдокия Енчева, Соня Ботева/ Даниела Русева. Представлението разказва по интересен и забавен начин за това какво е да си ученик в страната на буквите и твой учител да е най- добрата разказвачка на приказки? Какво ще стане, ако някой скочи в реката от думи, без да знае буквите и без да може да чете?

Какво ще се случи, ако пресъхне изворчето на знанието и ще могат ли децата да се справят с трудните задачи, за да създадат отново света цял и завършен.

"Приказни бъркотии" е забавно- образователна програма за деца от предучилищна възраст и първи клас, в която три вълшебни феи, заедно с децата ще помогнат на видърчето Чарли да научи буквите и да се научи да чете.

„Чук и Пук“ е весел образователен спектакъл, който ще помогне да децата да открият разни важни тайни за зъбките! Препоръчителна възраст – над 3 години. Режисьор е Стоян Ангелов. Сценографията е дело на Диана Узунова. Музика - Гергана Василева. Участват: Наталия Василева, Михаела Андонова, Емилия Копчева, Александър Караманов, Румен Караманов, Мария Атанасова.

Иван Танчовски

Третият том от поредицата ,,Великите европейци‘‘ разтвори страници като част от програмата на фестивала ‘’Пловдив чете‘‘ с 52 вдъхновяващи истории за хора, преследвали абсурдното.

Времепространствената творба на Пламен Асенов и художника Александър Гьошев бе представена пред аудитория, жадна за въпроси и отговори. Модераторът Георги Ангелов отново бе прозрял нещо повече от фактология. Определяйки книгата за просветителска, той похвали „неспирното любопитство и въображение, тези толкова важни възли, обединяващи световете ни и до днес. Какво, ако не стремежът да търсиш и твориш нарежда личности като Стивън Хокинг, Т.С. Елиът, та дори и римския сатирик Ювенал в един велик пъзел? Както ще разберете, домогването до подобни макроотговори изисква да покажеш гръбнак“, започна представянето известният модератор.

Това значимо послание бе засегнато, малко след като публиката разбра на кого е посветена книгата. Украинският народ и на европейската общност, на която в момента й се налага да бъде решителна. И докато по нейните морални устои буквално летят снаряди, ключовата дума солидарност е може би само началото на едно успешно противодействие. Авторите изведоха напред ролята на саморефлексията: ‘’Даваме ли си сметка в какви разделни времена живеем?‘‘ и изобщо: ‘’Къде сбъркахме‘‘? Отекнаха думите на модератора Ангелов, че ‘’Европа не е просто територия и сбор от нации, а дом на творчеството, отличителен с умението си да рационализира света’’. Любимите на Пламен Асенов модерни физици или както той ги описва ‘’остриетата на съвременната мисъл‘‘, продължават да преплитат разума с абсурда, откривайки нови светове. А в същото време, нечий деструктивен абсурд е способен да ги закрие. И така, Георги Ангелов подчерта колко важно е да вземеш позиция или: ‘’достойните за презрение са тези, които свиват рамене и лъкатушат‘‘.

Дискусията в Радио Пловдив завърши с някои интересни коментари. Художникът Александър Гьошев сподели, че издателството ‘’Фондация Про Либрис‘‘ се е чувствало призвано да покаже това историческо ветрило. Пламен Асенов пък бе подложен на кръстосан разпит дали ще има още томове от 10-годишната поредица, на което той отговори с обещаваща усмивка. Последваха и размишления от страна на присъстващите, които бяха вникнали в идеите на автора и устремът им да търсят бе повече от осезаем. Защото книгата се появява точно във време, когато великите европейски ценности са застрашени, на континента се води кървава война и именно битиетата на неговите духовни исполини ще подскажат посоката и правилния път, които цивилизацията трябва да поеме.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Костадин Каравасилев

Как се формират читателските вкусове и каква е връзката им с издателските политики? Това е един от въпросите, които дискутираха двамата известни издатели Манол Пейков и Богдан Станеску. Разговорът поведе модераторът Красимир Лозанов с помощ в превода на Гергана Панчева.

Богдан Станеску работи в букурещкото издателство „Трея“. Той е писател, поет, есеист, преводач и редактор. Оказа се, че говори и малко български, защото по стечение на обстоятелствата, на местата в южната част на Румъния, където е пораснал, са хващали български телевизионни предавания, които той с интерес следял. Издателят Манол Пейков няма нужда от представяне, той е моторът на издателство „Жанет 45“ и освен с книгоиздаване се занимава с превод, а отскоро и с политика. И двамата имат богат опит в областта на книгоиздаването.

„В България за последните 20 години са издадени над 60 текста на румънски автори“, обясни в началото Красимир Лозанов и хвърли светлина върху литературния обмен между двете страни. Той уточни, че това се дължи основно на добрата работа на Румънския културен център в България, който финансира този процес. Така на българските читатели вече са познати имената на Мирча Картареску, Варужан Восганян, Нора Юга, Габраил Панешияну, Ана Бамдияна. Лозанов коментира, че за момента книгите на български автори, издадени в Румъния са малко. Това са Георги Господинов, Емил Андреев, Аксиния Михайлова и Иван Станков.

„Определящи фактори за това кои книги ще достигнат до чуждестранната публика са до колко един автор е утвърден на родна почва и каква реклама му се прави“, смята Станеску. „Утвърждаването у дома е важна стъпка към достигане до международна читателска аудитория. Но превеждането на дадена книга и разпространението й в други държави зависи много и от рекламата. Тя от своя страна обаче също се явява пречка, тъй като много добри автори остават скрити, поради липсата на маркетинг.“ Това, както се изрази Станеску, е малката трагедия на литературния свят, защото много добри автори не се превеждат достатъчно или пък остават неизвестни въобще.

Румънският издател проследи промяната на литературните течения и читателските вкусове в родината си, като започна от края на 70-те години на миналия век. Тогава за пръв път се появяват автори, които искат да върнат литературата обратно на улицата, като начин да противостоят на процесите на усложняване на езика, които правят книгите трудни за четене и разбиране от повечето хора. След 1989 година и настъпването на демокрацията, подобно на България, в Румъния се измества интересът от художествената литература към четенето на мемоари, история и философия, особено от румънски дисиденти, живели в чужбина по време на социализма. През 2004-2005-а се появява нова литературна вълна и у публиката се заражда интерес към четенето на румънски писатели. Макар да има различни писателски гласове в тази вълна, полифоничността й се обединява в общата цел да се освободи езика. Цел, в която ехтят идеите от края на 70-те и 80-те години на миналия век, разказа Богдан Станеску.

Към неговия анализ се включи Манол Пейков, като добави и българския контекст, в който, през 90-те, читателският интерес също се е насочил към чуждестранната литература и не строго литературните жанрове. Той подчерта, че въпреки това, издателство „Жанет 45“ е публикувало български писатели и че някои от днес утвърдените наши автори, като Здравка Евтимова, Георги Господинов и Милен Русков, са започнали да публикуват именно в този период. Според Манол Пейков, това е част от естествената еволюция, свързана с промяната през 1989-а, която е огледална за България и Румъния. Следващият етап, според него, е стремежът да се освободи езикът.

Пейков сподели и любопитното си наблюдение, че не само читателските вкусове определят какво ще се издава, но и издателските политики участват във формирането на вкуса на читателите. Обръщайки принципа „търсенето определя предлагането“, Манол Пейков даде пример как публикуването на чуждестранни, не особено известни автори, води до създаването на читателска ниша, която се интересува от литературата на дадена държава или регион – да речем Китай или Япония. „Това, в комбинация със смяната на поколенията, дава предпоставките за разширяване на обхвата на издаваните чуждестранни книги“, обобщи Пейков.

И двамата издатели бяха категорични в целта си да избягват публикуването на англоезична литература и бестселъри. Навлизането на литература от дадена държава или регион, обикновено става чрез представянето на конкретен автор, който в последствие може да събуди интерес у читателите и да отвори възможности за издаването на други автори от същата държава или регион. Както Красимир Лозанов отбеляза, много е важно да има такива писатели, които да служат като отправни точки за навлизането на чуждестранна литература на дадено място. В тази връзка, двамата издатели се стремят към изграждане на комуникация между „малките литератури“, между литературите на съседни държави и региони, които въпреки исторически и културни търкания, все пак има какво да научат едни за други и едни от други посредством литературата. Именно затова и двамата ценят свободата да търсят и издават книги, които намират за стойностни. В този стремеж прозира и органичното преплитане на читателския интерес и политиките на издаване, при който издателите се стремят да следват етапите в промяната на местната литература и читателски интереси и същевременно се опитват да насочват тези интереси посредством издателските си политики.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Фотограф: Ванеса Попова

Станислава Лопатарева

Представянето на украинските писателки Гаска Шиян и Евгения Белорусец вероятно ще остане най-различното от цялата програма на литературния фестивал „Пловдив чете“. Заради войната, двете литературни дами нямаше как да присъстват лично и се наложи да се включат с видеовръзка от различни точки на света. „Аз много се радвам, че те приеха и успяхме да осъществим чисто логистично това участие, защото, предвид обстоятелствата, се оказа не много лесна задача“, сподели един от модераторите Красимир Лозанов. Въпреки подготовката обаче, от няколко дни комуникацията с Евгения Белорусец прекъсва. Тя прекарва доста време в Пловдив, но после заминава и внезапно връзката с нея се губи. Затова в представянето участва само Гаска Шиян, която се включи от Брюксел, където в момента се намира.

Лозанов разказа, че през последната година в България са се появили доста преводи от съвременната украинска литература и нашата публика вече познава част от водещите имена. „Това е много сериозна, голяма, модерна, провокираща литература, която по нищо не отстъпва да речем на руската или пък на световната, просто беше непозната за нашия читател, но хубавото е, че това вече се променя“, обясни Лозанов.

Любопитна подробност около двете авторки е това, че те са родени през 1980 година, имат сходни професии и занимания и това вероятно е довело до близките теми в книгите им. През различна художествена призма и замисъл, “Зад гърба“ на Гаска Шиян и „Щастливи падения“ на Евгения Белорусец носят ехото на войната в Украйна. Това не са епични военни романи и не кореспонденцията от фронта е целта им. Писателките изследват емоционалните реакции и житейски преживявания на своите герои, които трябва да преодоляват трудностите на ежедневието в непривичните и ненормални условия на събитията в страната им. Войната всъщност е един фон, на който се случва животът, но е могъщ фактор и променя всичко.  

Гаска (от Галина) Шиян е филолог, блогър, преводач и фотограф. Тя има книжарница, в която води курсове по творческо писане. Романът “ Зад гърба“ е втори за авторката. През 2019-а той печели Наградата за литература на Европейския съюз и престижната Награда на публиката на изданието „Еспресо“. В романа, който трудно може да се нарече биографичен, героинята Марта води непрекъснат монолог с приятеля си Макс, който е заминал на подготовка в център за обучение на войници. „Като жена тя се чувства предадена и зарязана, защото той е предпочел войната пред нея. Но в същото време не може да спре да го обича, което пък само засилва тази странна ревност, която героинята изпитва към войната“, разкри как се движи повествованието в книгата Красимир Лозанов. „Книгата показва по един много интересен начин какво представлява съвременна Украйна, какво се случва там през последните години. Дава непознатия ъгъл на женският поглед към тази беда. Можем да разберем женското отношение дори на ниво физиология, ако щете. Героинята е сама, тя желае физически любимия си, но той е далеч и жената трябва да се бори освен със самотата и с плътските си желания и изкушения“, допълни модераторът. „Интересен е начинът на мислене и на възприемане на ситуациите. Нестандартен е и подходът на Шиян. Тя пише нещо средно между есеистика и художествен текст, което прави разказа много любопитен. Така разбираме какво означава да ходиш на работа по времена война, да отидеш на нощен клуб, да се разходиш из парка, да отидеш до поликлиниката. Получава се един зъл, неполиткоректен разказ, виждаме онова, което го няма по медиите и телевизиите. И разбираме, че Украйна е една нормална страна, като всички останали, в нея има героизъм, но има и корупция, срещат се добри и лоши хора. Гаска дава интересна амалгама на живота, вникваме в допълнителната атмосфера и натрупваме много нови знания за Украйна чрез нейната книга“, допълни още Красимир Лозанов.

Във включването си от Брюксел авторката сподели, че е искала да напише един роман за обществото на Украйна, книга за патриотизма, който е много важен там. „Патриотизмът не може да се създаде изкуствено, или си се родил с него, или го нямаш“, каза Гаска. И допълни, че се осъзнава като човек, който винаги защитава някакви каузи. В края на видеовръзката тя сподели силното си желание в най-скоро време да се възстанови нормалността на живота, войната да спре и хората да се върнат към спокойното си ежедневие. „За мен то е повече бохемски начин на живот, аз така си представям нещата и така съм свикнала да пиша“, обобщи Гаска Шиян.

Издателят Манол Пейков представи на пловдивчани другата литературна дама от Украйна. Евгения Белорусец е киевчанка, която пише на руски език. Тя работи като фотограф и куратор. Учила е немска филология в Националния лингвистичен университет на Киев, има докторат по австрийска литература и философия във Виенския университет. Получава висока оценка в конкурс за социална фотография на „Гардиън“ и Кралското фотографско общество. Има и престижна награда за култура от Берлин. Съосновател е на списание за литература и изкуство Prostory и член на кураторската група Hudrada. Тя илюстрира със свои снимки сборниците „Евромайдан“,“Какъв е залогът в Украйна“, „Случаят Украйна. Европа и нейните ценности“. „Щастливи падения“ е дебютният й сборник. „Трудно е да се преразкажат късите разкази на Белорусец, защото те са написани от специфични гледни точки на различни жени“, обясни Манол Пейков. „Това са почти документални впечатления за живота на съпругата, майката, бежанката, тези различни превъплащения на жената, които обаче са сериозно докоснати от полъха на войната. Тя присъства през цялото време на заден план, непрекъснато напомня за себе си по всякакъв начин, дори като прекърши нечия съдба“, каза Пейков.

Времето, в което се случват историите в „Зад гърба“ предхожда днешния конфликт. Евгения е професионален фотограф, който много пътува, тя се занимава с темата за съдбата на Донбас още от ноември 2013-а, когато започват събитията там. После идва анексията на Крим през 2014-а. Тя следи детайлно темата, прави снимки, разказва журналистически истории, прави репортажи. Такава е и книгата ѝ като жанр. Писателката изгражда диалози с различни жени, които описват ежедневния си живот. Те размишляват върху личната си съдба, осмислят колко много събитията в региона са променили живота им, задават си въпроси за глобалната история, която ги променя като личности, променя и мисленето им за света и за живота. Те разказват за новите места, където се е наложило да се преместят. И всичко се случва през блендата на един лек абсурд и малко черен хумор към ежедневното битие, което дава особена литературна стойност на книгата.

„Евгения Белорусец прави пълнокръвен портрет на Украйна и на сегашната обстановка. Книгата е въздействаща и оригинална. Литературно тя възражда абсурдисткия черен хумор на Хармс и гротескните фантазии на Гогол“, обясни Манол Пейков и цитира фрагмент от разказа „Философия“ :“ Усмихваме се по-малко, правим всичко автоматично, без душа, но катастрофа засега няма. Има само предчувствие за катастрофа. И това е добре. На нас ни е добре там, където мисълта е недомислена, където всичко остава недоизказано“. Това е и своеобразният апел на авторката към хората, да намерят смисъл, който ги обединява и така да загърбят отвратителната реалност на войната.

Още снимки от Владислав Христов ТУК