Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк е починала на 85 години в болница в Барселона

Припомняме ви нейния концерт у нас на 10 октомври 2016 година (ВИДЕО)

Испанската оперна звезда Монсерат Кабайе почина на 85-годишна възраст, съобщи Би Би Си. Тя е издъхналa в болница в Барселона, където бе хоспитализирана през септември заради продължаващи от години здравословни проблеми. Медията припомня, че Кабайе е получила сърдечен удар през 2012 г. и оттогава е имала проблеми с възстановяването.

Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк е родена в Барселона на 12 април 1933 г. в семейство на работник във фабрика. От детството си проявява интерес към музиката и се увлича по пеенето. Учи в Консерваторията Лисеу в Барселона. Дипломира се със златен медал през 1954 г.

Звездната слава на Монсерат Кабайе изгрява през 1965 г. с ролята на Лукреция Борджия в операта на Доницети в известния "Карнеги хол" в Ню Йорк. Тогава тя излиза на сцената като заместничка на болната солистка. Оперната звезда остава на сцената 50 години, пяла е с  известни тенори, като Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Алфредо Краус. В репертоара ѝ са повече от 125 оперни партии. Печелила е няколко награди "Грами", включително и за най-добро вокално соло през 1969 г. През 1988 г. издаде съвместен албум Barcelona с вокалиста на група "Куин" Фреди Меркюри. 

Кабайе, която отпразнува 85-я си рожден ден през април, имаше проблеми със закона през 2015 г., след като бе обвинена в данъчни измами и осъдена на 6 месеца лишаване от свобода.

Монсерат Кабайе има две деца от испанския тенор Барнабе Марти, за когото се омъжва през 1964 г.

Погребението на оперната прима ще се състои в понеделник в Барселона.

Иън Макюън, Херман Кох и Дрор Мишани са специалните гости на фестивала

Тази година сме приготвили и за публиката. Ще имате невероятната възможност да срещнете на живо безспорно най-добрия холандски писател на нашето време, Херман Кох. Ще можете в негово присъствие да изгледате любимата му екранизация на негов роман - италианската версия на „Вечерята“. Срещата ще се състои на 15 октомври от 18:00 ч.

Един от специалните гости тази година е и Дрор Мишани - писателят, който създаде майсторския трилър „Липсващото досие“. В негово присъствие ще можете да гледате филма с участието на Венсан Касел и Ромен Гари. Срещата ще се състои на 19 октомври, зала 1, 18:00 ч.

Отново на 19 октомври, от 20:45, е прожекцията на „Да се изгубиш нарочно: Филмът", в присъствието на младото трио Крис Захариев, Ясен Атанасов и Анастас Шипков. Редом с това готвим и гостуване на екипа на "най-нежния български филм" - Безкрайната градина. Част от звездния тим ще се срещне със зрителите на 24 октомври, зала 1, 19:00 ч.

Програмата на Cinelibri Пловдив включва и сензационната френско-канадска

продукция „Ще се видим там горе", филма „Ева“ на прочутия френски режисьор Беноа Жако, елегантната екранизация по Агата Кристи „Чудноватият дом", документалния филм „Лив Улман. Къшата на спомените", който възкресява сцени от снимките на най-големите шедьоври на Ингмар Бергман, кинематографичното бижу „КнижарницатА" (12 международни награди и над 30 номинации), дългоочакваната екранизация на романа „На Плажа Чезъл" със Сърша Ронан („Изкупление", „Бруклин") и Били Хауел („Дюнкерк"), която дава старт на фестивала в столицата, в присъствието на големия британски писател Иън Макюън. Той ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет и с награда „Синелибри" за цялостен принос към изкуството на литературната адаптация на езика на киното.

Билетите вече са в продажба на касата на Lucky Дом на киното.

Допълнителна информация за филмите и екранизираните книги ще намерите на

официалната интернет страница на фестивала www.cinеlibri.cоm.

Александър и Желязка за пореден път спечелиха сърцата на публиката, с чисто нов албум, след двегодишна работа.

Ailia X е музикалното приключение на Желязка Белчилова – вокал и Александър Леков – бас-китара. Звуковият бекграунд се създава само от 7-струнна бас-китара, чийто саунд е пречупен през множество ефекти, а структурата на пиесите се гради на многопластов лайв-луупинг. Ефирните вокали и понякога абстрактните текстове допълват цветовата палитра.

В рамките на 9 дни, Ailia X представиха дебютния си албум “Pictures of a floating world”, с цели 3 концерта, но официалната премиера предстои през ноември. Всяка една от 11-те композиции, представлява определена картина, олицитворяваща подвижния и вечно променящ се свят, който ни заобикаля.

Ето какво споделиха Жели и Александър за новия албум, изминалото лято и любовта пред Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Ailia X – какво се крие зад така подредените букви, Желка?

Жели: Това е част от моето име и това на Александър. Буквичките са еднакви.

Александър: И е препратка към alien [извънземно], също.

Жели: Да, има някаква такава закачка.

Когато преди няколко години, заживяхте под един покрив, знаехте ли, че един ще създавате музика заедно?

Александър: Не сме си го мислили.

Жели: И аз не съм си го мислила. Някакси, ние с Александър, имахме общи проекти и вече от почти 10 години правим музика заедно. До Ailia X се стигна някак естествено, без да сме си мислили – ще правим или няма обща музика, естествено си тръгнаха нещата.

Понеже и двамата се развивате в една сфера, неминуемо темата за музиката е твърде чест гост във вашия дом… 

Александър: То е неизбежно. Много време прекарваме заедно и спонтанно понякога си говорим за музика. Не е такова: „Сега трябва да си говорим за музика!“. Когато на някой му хрумне нещо, просто го споделя.

Разкажете повече за Ailia X!

Александър: Искахме да направим музика, която да звучи по различен начин и затова избрахме специален подход. Когато се прави със стандартни инструменти, тя звучи по определен начин и е много трудно да се избегне това еднакво звучене. Реших да опитам да направя всички партии в стандартните квартет или квинтет, обаче да идват само от един инструмент, на базата на различни ефекти и на лупър. Идеята ми беше да разнообразя подхода към самите звуци, търсейки звукова картина по специфичен начин, за да може музиката да звучи различно.

С лупър се излита в Космоса, навярно!? 

Александър: Лупърът семплира [събира] фрази. Изсвирвам една, той я записва и после я повтаря. Но върху нея, мога да сложа още много фрази. Една, после друга, после трета. Във следващата част на парчето, нещата се случват по същия начин.

По време на записите, първо измислихме нещата чисто технически, за да можем да ги обезпечим на живо, после ги презаписах в студийна среда. Всичко поотделно обаче, за да мога да ги разпръсна в панорамите, за да има по-пълен звуков спектър, защото ако ги запиша всичките, тези ще звучат само в средата, а така примерно съм сложил една партия леко вляво. Има една, която е още повече вляво, една в центъра, една малко вдясно, малко повече вдясно. Получва се един цялостен спектър. Като го слушаш, усещаш как се запълва стереото.

Композициите са общи? И двамата сте композирали, нали?

Жели: Да, композициите са наши. Има една, която е изцяло моя – Butterflay effect – посветена е на Александър. Като цяло сме мислили музиката заедно, всеки е добавял някакви идеи. В повечето случаи, Александър ми е споделял като музика какво си представя и аз съм се опитвала да пригодя текст към това, но е имало и тотално разминаване. Примерно, той има една идея, аз пък се провокирам – нещо съвсем различно ми идва като текст и като канто.

Александър: Албумът се казва Pictures of a floating world. Идеята на повечето, всъщност на всички парчета е, че те са музикално описание на определени картини.

В какъв ред се раждат нещата – музиката изпреварва текста или обратно?

Александър: В повечето случаи е така, но някой път има и текстове, за които пишем музика. Няма универсална рецепта.

Жели: Различно е, всички песни се получиха много различни като стил. Има някои, които звучат като кънтри, други като рок или чилаут. Изключително ни е трудно да се дефинираме като конкретен стил, защото реално такъв не съществува. Толкова е специфична самата музика, микс от разнообразни влияния. Има и фюжън, има и рок.

Ако ви чуе човек, без да знае, че сте българи, няма да го установи. Световна музика сте направили.

Александър: Надяваме се да е така.

Затова и текстовете са на английски…

Жели: Да, така ми идват. Много бих искала да мога да пиша български, но някакси ми е трудно да измисля нещо, което да има стойност и да звучи красиво. Не съм човек, който е литератор и се занимава с писане.

За да стигне един артист до такъв проект, много път трябва да е изминал в музиката… Определям ви като висш пилотаж, защото вие не сте на сцената с включени бас китара и вокален микрофон. Много математика има, все едно, че излитате в Космоса.

Александър: Свързано е с някаква техническа част, разбира се. Това е неизбежно, защото самото естество на гласа и на инструмента е едно. И за да го модолираме по някакви начини, са нужни технически средства. Всъщност това е идеята. Тези технически средства не са били самоцел, а нуждата от тях се поражда от определената ни визия за звук. Търсим специфичен звук, а и техниката също провокира някакви определени звуци. Комбинацията от различни ефекти, създава различни нюанси. Нещата са свързани и се пораждат и по двата начина.

Жели: Може да се каже, че музиката, която сме направили, е някакъв вид отражение от натрупване на слоеве през годините – от различни музикални влияния, от различни емоционални преживявания. Безспорно и това, че дълги години вече се занимаваме с музика – само и единствено. Всичко това също ни е повлияло да направим нещо такова. Предполагам, че ако човек се занимава от една година с музика, едва ли ще му хрумнат точно такива идеи. Подобно творчество е едно натрупване, натрупване с години, което искристализира.

Ако трябва да изберете single, кое ще е парчето?

Александър: Много е индивидуално.

Жели: Много хубава песен за отражение на целия албум е Another dimension – Друго измерение. Както ти самата каза, музиката е все едно от друго измерение. Много хора казаха, че им звучи така космически. Неслучайно има и песни със заглавия: Комета, Три луни, т.е. по-космически имена. State of mind е също много хубаво заглавие – Състояние на ума, защото като се замислиш, човек преживява неща, които всъщност са определно състояние на ума. Трудно е да се избере сингъл. Затова и не кръстихме албума на някоя от песните, защото в този избор щяхме да сме на кръстопът – разпокъсани. Затова обобщихме съдържанието като Pictures of a floating world – Картини от вечно плаващия, вечно в движение свят.

Обложката на албума е красива, а всички текстове са на фона на специални илюстрации. Кой е художникът?

Александър: Георги Бандеров се казва.

Жели: Това, което той направи, буквално се случи като на магия. Когато се срещнахме, аз имах някаква приблизителна визия за нещата, а той направо надмина очакванията ни.

Александър: Още на първата ни среща, той скицира някакви неща и всъщност точно те искристализираха.

Жели: Отделно, може би и музиката му е повлияла. Ние се бяхме разбрали само за обложката, но Георги допълнително направи още 11 картини, за всяка една песен.

Явно музиката му е подействала като муза…

Александър: Георги имаше възможност да слуша демо версията на албума, докато рисува.

Кога излезе Pictures of a floating world?

Александър: Регистрирахме го в Bandcamp на 19 септември.

Само за 9 дни, цели 3 пъти представихте албума пред публика – по време на Празниците на Стария град, после на джаз феста в Хасково и на Капана Фест.

Жели: Предпремиератаа ни беше в Стария Пловдив. Когато организаторите ни поканиха за този фестивал, албумът беше почти готов. Решихме това да бъде неговата предпремиера. Не успяхме да изсвирим всичките 11 песни, а само 7, за да се вместим във времето отделено за всеки участник, както е характерно за фестивалите. Радваме се, че предпремиерата се случи точно на това място – страхотната атмосфера на Небет тепе, много красива сцена.

После пътувахме до Хасково, където в Градската художествена галерия „Атанас Шаренков“, по покана на Димитър Русев-Мутата, се представихме на превърналия се в традиция за септември в града – Haskovo Jazz Fest. Мутата е страхотен човек, много ни е помагал през годините, давайки ни възможност да представим пред публика, точно такива проекти, на които е било нужно да се подаде ръка. Винаги е откликвал. Беше много щастлив, като разбра, че имаме нов албум с изцяло авторска музика. Ден след нас и Митко Льолев представи своя нов албум.

Да не забравяме и Капана Фест, където бяхме на сцената на Ядрото в дъждовната неделя и отново се чувствахме страхотно.

През ноември официална премиера на Pictures of a floating world ще се случи на любимата ни сцена в Bee Bop Café.

Всъщност, как си съжителствате? Какво е разпределенито на домашните задължения?

Александър: Всеки прави всичко, според времето. Желязка предимно се грижи за дома, но това не ми пречи някой път и аз да сготвя или да измия нещо .

Имате ли си специалитети?

Жели: Аз много обичам да готвя.

Александър: Да, тя готви прекрасно!!!

Жели: Винаги когато имам гости се чувствам……

Александър: Задължена да избухне!

Жели: Правя нещо от сорта на 4-5 степенно меню, с домашна питка. Баба ми правеше много хубави питки, наследила съм го от нея, защото си мисля, че не се отдава на всеки.

Това идва от Родопите?

Жели: И пататници правя. Когато каня гости, общо взето, готвя три дни, после приятелите ни преяждат, едва си тръгват от вкъщи. Ще се повторя, но пак ви казвам – много обичам да готвя. Напоследък си мисля, че музиката до голяма степен е като готвенето, трябва много да внимаваш да не пресолиш манджата… Вид изкуство е.

И в любовта е така. Всъщност как се породи вашата? Всъщност вие се познавата доста отдавна. Помните ли първата си среща? 

Александър: Да, ние се познаваме отдавна. Преди бяхме приятели. Свирили сме заедно в различни проекти. Естествено се получиха нещата…

Много ви се радвам. Изключително си подхождате. Като предимство определям връзката на двама души от една сфера, защото помощта и разбирането идват от само себе си.

Александър: При нас сработи точно по този начин. Но при всеки е различно…

През лято бяхте особено заети с проекта. Остана ли ви време да пътувате?

Александър: Пътувахме доста.

Жели: Нашите пътувания са свързани отново с музика. Бяхме в Созопол, свирихме в Джаз клуб Мишел – любимият ми клуб… Там представихме, за първи път, някои от песните. Приеха се доста добре, макар и да не са джаз. Успяхме да попътуваме през лятото, но основно ни занимание за всеки ден бяха записите.

Александър: Тя е много самокритична.

Жели: Да, така е. Пробвахме различни неща, докато идеите ми напълно се прояснят. Исках, всичко да изпея на един дъх, да няма дубли, за да се усети цялостта и емоцията, с която пея. Беше уникално предизвикателство, чувствам се удволетворена от това, което създадохме. Ако ме питаш искам ли да променя нещо, със сигурност ще ти кажа „Да!“, но пък си мисля, че в един момент трябва да спреш и да разбереш, че нещатата са точно такива, каквито трябва да бъдат. Подготвяхме този албум от 2 години почти, първите идеи се зародиха още в края на 2016 година. Понеже се занимаваме и с много други странични неща, умът ни не винаги е спокоен да създава музика. Много е хубаво човек да твори и да се себеизразява по този начин. За мен лично, това е себеизразяване. Хрумна ми да го кажа на един от концертите ни, че никой не ни познава като Ailia X, може би някои ни познават като индивидуални изпълнители или от други проекти. Но ако наистина хората искат да ни опознаят, да разберат какво ни вълнува, какъв тип хора сме, нека просто да слушат музиката ни. Така наистина ще ни опознаят. Защото абсолютно всичко, което направихме, е много чисто и идващо от дълбините на сърцата ни.

Александър: Да, в този албум се напълно окровени, като автори. И за мен това е най-важното – човек да бъде искрен, когато прави нещо.

Жели: Повечето текстове, като изключим тези с фантастичен сюжет, са истински истории. Reflections например, което означава отражение, но и размисъл, всъщност е един мой размисъл в кафене, това си е реална история. Всички песни са страшно искрени и чисти.

Обичате Пловдив защото… ?

Жели: Обичам Пловдив, заради творческата атмосфера. Просто има един магнетизъм в Пловдив, който го няма никъде другаде.

Александър: Да, скоро свирихме в една галерия тук, в Пловдив, и си говорихме именно за това общество от 70-80-те години, дори и от 60-те, когато Милчо Левиев е бил тук. Имало е един контингент от хора – художници, музиканти, артисти, които всъщност са изтреляли нещата много напред.

Жели: Мисля, че тук, в Пловдив, отново се заражда едно такова общество, от мислещи и креативни хора във всяка една област на изкуството и културата.

Има защо Пловдив да е Културна столица на Европа.

Жели: Определено.

https://store.cdbaby.com/Artist/AiliaX

https://store.cdbaby.com/cd/ailiax

https://ailiax.bandcamp.com/album/pictures-of-a-floating-world

https://www.facebook.com/radiobinar/videos/282391519044109/