GUNDECHA Brothers гостуват в Пловдив на 21 юни от 19 и 30 ч. В ДК "Борис Христов"!

Какво е дхрупад

Дхрупад е най-древната форма на индийската класическа музика, достигнала до наши дни в нейния оригинален вид. Корените й могат да бъдат проследени няколко хилядолетия назад - още от епохата на Ведическите химни. С течение на времето този стил се развива, като постепенно се трансформира в независимо музикално изкуство и през 11 век се оформя във вида, който се е запазил и до днес. Първоначално дхрупад се е изпълнявал публично главно в храмовете, но по-късно е въведен в двора на кралските династии на могхулите и раджпутите. Запазил се е и до днес благодарение на хилядолетната и животворна традиционна образователна система на полуостров Индостан, известна като гуру-шишя парампара, т.е. традицията учител-ученик.

Инструментите, които се използват в стила дхрупад, са основно танпура и пакхавадж. Танпура е древен струнен инструмент, чието звучене, вибрации и хармония са най-близки до тези на човешкия глас и на енергийните центрове на човешкото тяло. С медитативно-вибрационния си резонанс той акомпанира и поддържа изпълнението през цялото време, като по този начин създава звуковата основа и звуковата рамката на музикалната интерпретация. Пакхавадж е също така древен ударен инструмент, уникален с възможността да възпроизвежда дълбок, резониращ звук, който съответства на природата и функционалността на стила дхрупад. Има и редица други инструменти, които могат да бъдат използвани в стила дхрупад: почти всички струнни инструменти, флейта и дори саксофон. Така популярният индийски инструмент хармониум е изключен от този списък, тъй като е с фиксирани тонове и е несъвместим с интерпретирането на микротоновете при пеенето на дхрупад.

Дхрупад и представянето му пред публика

Всеки дхрупад концерт започва с алаап, което е бавно и постепенно разгръщане на рага, т.е. на тоналността в която певецът интерпретира. В този процес се използват мелодични модели, които плавно и свободно се леят. За алаап се използват срички от определен мантричен текст.

При изпълнението на алаап музикалните фрази са много бавни и медитативни в началото. Постепенно темпото се покачва и в бързите пасажи ритъмът е изпълнен с енергични и радостни орнаменти. Алаап пресъздава дълбока гама от човешки емоции като покой, състрадание, чувственост, патос, учудване, гняв и героизъм. Алаап завършва с композиция (песен), съпроводена с импровизирани ритми на пакхавадж.

Дхрупад и нада йога

Стилът дхрупад е форма на нада йога – йога на звука. Чрез него певецът усилва вътрешния резонанс на тялото и придобива способността да създава вибриращи тонове, насочвайки свободно звука в зоните между пъпа и темето. По този начин изпълнителят пресъздава богата палитра от фини звукове и микротонове, които от своя страна водят до медитативно състояние и вътрешен покой, и хармонизират емоционално-психическото и физическо тяло както на изпълнителя, така и на слушателите.

Основна цел в дхрупад е постигане на певческо съзвучие с инструмента танпура. Сливането на пеенето със звука на танпура осъществява самвад – уникален диалог, чиято честота на вибрациите води до изчистване на енергийните потоци в тялото и съзнанието. Правилно практикуващият дхрупад изпълнител може да пее с часове, при което не само че не се изморява, а напротив, получава мощен прилив на енергия, като включително има и случаи на постигане на целебен ефект.

Едно от уникалните качества на дхрупад е, че всеки, чийто глас няма отклонение вследствие на някакъв физически проблем, може да го практикува. Това изкуство може да бъде пригодено както за най-изтънчения и задълбочен музикален изпълнител, така и за любителя на музиката, желаещ да се потопи в хармонията на звука като медитативна или допълваща практика. Дори и само слушането на дхрупад внася баланс и психическо (вътрешно) умиротворение, така необходими за всеки в забързания ритъм на всекидневието.

Съществува разлика между техниката на пеене в западната класическа музика и в дхрупад. При западния стил на пеене са активирани само горните певчески центрове – назалната част и церебрума. Гърленият център и ларинксът са слабо активни, тъй като се цели постигането на определено звучене, което не допуска отворено пеене. При пеенето на дхрупад са активни всички певчески центрове – коремната част около пъпа, гръдната част с горните дихателни пътища, ларинкса, назалната част и церебрума (теменната част). Една от задължителните техники е да се постигне мощно движение на въздуха по трахеята нагоре, което да държи ларинкса постоянно активен. Именно по този начин единствено може да се постигне сливането на звука от пеенето с това на танпурата. При това сливане вибрациите в гръдната клетка се увеличават до степен, която създава усещането за превръщане на цялото тяло в мощна стерео система! В западния стил вибрациите са активни само в горната част на главата при което не се използва потенциала на гръдната част. Дхрупад усилва звука във всяка една от физическите кухини на тялото – коремна, гръдна, назална и теменна. Така именно се постига не само изключително красив и чист вибриращ звук, но и медитативно състояние, и дори преодоляване на някои психически и физически проблеми.

Специално за професионалните певци във всеки стил и студентите във вокалните факултети дхрупад може да бъде от изключителна полза за подготовката за репетиция и представление. Той активира енергийните центрове на цялото тяло и го подготвя за оптимално пеене. Освен това спомага за концентрация и баланс на звука, като дава възможност за максимално използване на физическия и звуков потенциал на певеца и за по-дълга времева издържливост на пеене. В този смисъл дхрупад е безценна практика, повишаваща качеството на певческия процес във всеки един негов аспект .

Братя Гундеча са видни представители на стила дхрупад. Те са продължители на школата на Дагар, в която вече 19 поколения учители предават свещеното познание за дхрупад и до наши дни посредством класическата традицията учител-ученик. Освен интензивното обучение, което провеждат в техния Гурукул в Бхопал, Индия, братя Гундеча организират и международни семинари в Европа, САЩ, Австралия, Япония, Египет, Сингапур, Бангладеш, О.А.Е., Хонгконг. Образователните им семинари са фокусирани върху:

- Същността на нада йога и дхрупад;

- връзката между тях;

- техниката на пеене;

- изучаването на композиции.

Те са сред най-активните изпълнители на тази музика както в Индия, така и на международните сцени. През 2012 г. правителството на Индия ги удостоява със званието „Падмашри“ (“Padmashri” ) за техния изключителен принос в областта на дхрупад и на индийската класическа музика.

Билети на касата пред Общината.