Операта на Парашкев Хаджиев „Луд гидия“ предава категорично послание. Най-силното внушение, което композиторът оставя като завещание, изречено със средствата на неговото майсторство е посветено на главния герой на творбата – лудия гидия – гусларя Илия. Това е изречението, което и днес действа като заклинание: „Осъдиш ли певец, ще сториш грях...“. В ситуацията на нашето съвремие тези магически думи означават само едно: „Не убивайте изкуството!“ Съвсем не случайно тези думи са изречени от стария кадия на село Султание, където се развива действието. Той е този, който със силата на музиката сякаш чудодейно „се подмладява“ и се впуска в неудържим танц, когато Илия засвирва в решаващия момент, в който младият гуслар трябва да защити изкуството си.
Знаем ли какво означава думата „гидия“?
В тълковния речник е записано: „буен момък“.
Илия – „лудият гидия“ – съчетава в името си пламтящата страст на младостта. Тази страст съдържа искрящата любов към красотата на живота, който открива своите прелести пред младия човек. Тези прелести съдържат в чудна хармония радостта от любовта, радостта от красотата на песента, радостта от силата на младостта. Пред силата на младостта отстъпват всички изпитания, могат да се изпълнят всички желания и стремленията достигат своите цели, мечтите се сбъдват, доброто побеждава.
Зорница е девойката, която обича и е обичана. Името ѝ озарява с нежната си светлина раждането на новия ден. Тя носи вдъхновение и устрем за чиста, силна и непреклонна любов, която ще роди бъднините на новите дни. Такива ще бъдат новите дни – дни на новия живот, на буйното начало, което младостта неизменно носи със себе си и увлича всички около себе си в омайния вихър на живота, в мечтания вихър на свободата на душата и на личността на новото време.
Осман бей е човекът, който на върха на своите сили ще бъде принуден от съдбата да преоткрие себе си. Смел воин, верен на своите господари, на които вярно и всеотдайно е служил, той е заставен от неумолимите сили на живота да застане сам със себе си пред изпитанието да приеме истината – той е роден българин и християнин. Алегорията на неговия образ не носи единствено семплото историческо клише на много човешки истории и объркани съдби от Балканите. Тази алегория, този символ продължава да действа и да звучи със силата на своето внушение и след последния триумфален акорд на операта на Парашкев Хаджиев. Този душевен стон идва да ни подтикне към размисъл – от къде идваме и накъде сме готови да отидем.
Премиерата на заглавието се състоя в Русе на 9 февруари тази година при препълнена зала, огромен успех и бурни овации. В спектакъла специално участие има Фолклорен танцов театър „Найден Киров“, който допринася за пищността на сцената и цялостното удоволствие от продукцията, създадена от режисьора Павел Герджиков, сценографа Иван Токаджиев, художникът на костюмите Цветанака Петкова – Стойнова. Незабравима е хореографията на Анна Пампулова в танца на Кадията.
В Пловдив тя ще се играе днес от 19 часа в Дом на културата "Борис Христов".
Диригент - Димитър Косев
Режисьор - Павел Герджиков
Художник декори - Иван Токаджиев
Художник костюми – Цветанка Стойнова
Хореография солисти и хор – Анна Пампулова
Хореограф ФТТ „Найден Киров“ – Богдан Донев
Хормайстор – Стелияна Димитрова - Хернани
Концертмайстор - Мария Павлова
Действащи лица и изпълнители:
Радан – Стоян Стоянджов
Раданица – Андреана Николова
Зорница – Даниела Караиванова
Илия – Петър Костов
Мечо – Георги Димитров
Куна – Петя Цонева
Отец Матей – Момчил Миланов
Осман бей - Добромир Момеков
Кадия – Александър Баранов
Тъпанар – Иван Пенчев
Първи чорбаджия – Димитър Кюркчиев
Втори чорбаджия - Стоян Стоянджов
Първи жътвар – Георги Ганчев
Втори жътвар – Искрен Рибчев
Солисти, хор и оркестър на Държавна опера - Русе