Код червено: литература открива есенния си сезон на 10 октомври. Не пропускайте срещата в U PARK Gallery с първия гост Недялко Славов и най-новия му роман "Пиафе".

Начало: 19 часа.

Визитка на автора:

Недялко Славов е поет, писател и драматург. Роден е и живее в Пловдив. Той е сред най-успешните съвременни български писатели.

Автор е на романите „Камбаната“, „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, поетичния сборник „Мраморни години“, пиесите „Аляска“ и „Борса за трупове“, сборника „Филипополски разкази“.

Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки.За книгите си той е получил много награди, сред които Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“, награда „Хеликон“ (2015, 2016), „Цветето на Хеликон“, награда „Иван Николов“, награда „Пловдив“ и др.

За книгата:

"Светът не свършва, но това не е ли истината? Човек е единственото същество, което живее назаем. Ние сме единствените, които плащат за собствения си живот. Аз не съм безнадежден, аз съм реалист. Трябва ли да обвиним Толстой, че Ана Каренина се хвърля под влака. Ние не може да напудряме живота непрекъснато. Това е истината. Истината е, че живеем в едно свирепо време на бездуховност, на свирепа консумативност, на брутално разместване на пластовете и за кого да си затваряме очите? България се редуцира с милиони, България изчезва. И ние ще седнем да говорим. За какво да говорим? За импатия, за всемирно прегръщане при положение, че ни издухват като глухарче, т. е. романът не е безнадежден. Романът е такъв какъвто е светът, такъв какъвто е животът около нас.

Естествено, че пиафе съществуа, затова е написана и тази книга. Но аз отвеждам героите там, където им е мястото, там им е мястото, защото за мен е несъвместимо едно детско мислене на едни неизградени хора, които на 14 – 15 г. се дрогират, на несъвместимо едно човешко мислене на една млада жена да казва „Аз няма да раждам, аз ще правя кариера.” Докато й пресъхне изворът на живота и на 40 г. стане една самотница, т. е. нормалният ход на нещата, които се обкичат с най-различни термини и прилагателни и т. н., и т. н., и т. н. В последна сметки си е един доста сардоничен опит въобще да бъдем изкарани от другата, от божествената матрица и да бъдем вкарани в технологичната или в някаква, Господ знае каква. Това е пиафе. Пиафе е несъгласие с тези неща. Аз не мога да плета дантели. Пък мога, но защо?" /Недялко Славов/